Ръстът на инфлацията в България през август 2022 г. леко се забавя, сочат данните на Националния статистически институт. Поскъпването на живота спрямо същия месец на миналата 2021 г. е със 17.7%. Нарастването спрямо предходния месец юли е с 1.2%. Най-голямо за август е оскъпяването на жилищата, водата, тока и горивата с 5.2%. Цените на стоките и услугите растат с 2.3%. Храните поскъпват с 1,2 на сто. Намаление на цените е регистрирано в транспорта с 3.8% и при облеклата и обувките с 2.3%.

По данни на Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки (АПБП) предприятията, произвеждащи безалкохолни напитки и бутилирани води в България, осигуряват 5% от общата заетост в хранително-вкусовата промишленост, което се равнява на близо 4700 работни места. Това представлява 0,9% от заетостта в преработващата промишленост в България и 0,2% от наетите в цялата икономика на страната. Освен производител, България е и нетен вносител на безалкохолни напитки. През последните пет години се наблюдава бързо увеличаване на външната търговия, при което нарастват както износът – от 16,3 млн. евро до 102,5 млн. евро, така и вносът – от 70,3 млн. евро до 155,9 млн. евро. Износът е фокусиран основно към Италия, Гърция, Сърбия и Румъния. Източник: industryinfo.bg

Имоти за над 400 000 лв. са обявени за продажба от Община В. Търново. Търговете за тях са насрочени до края на месеца, като най-високата цена е за поземлен имот в местността Сухи чеир – 309 170 лв. Цената е за терен с площ от 19 695 кв.м заедно с всички сгради – една административна и пет селскостопански постройки. Търгът ще се проведе на 20 септември в сградата на Общината, като това е поредният опит за продажба на бившия разсадник. Община В. Търново за пореден път търси купувач и за ресторант в сградата на бившето БКС на ул. “Никола Габровски” 78, а обявената начална цена е 149 850 лв. През годината останаха непродадени само три обекта в сградата, като ресторантът е с най-голяма площ – 442,15 кв. м. В същата сграда се продава и офис с площ от близо 12 кв. м за 13 000 лв. Друг офис с площ от над 33 кв. м е обявен за 29 680 лв.

Държавният газов доставчик "Булгаргаз" ще заяви допълнителни 500 млн. куб. м годишен капацитет от строящия се в момента терминал за регазификация на втечнен природен газ (liquid natural gas – LNG) край гръцкия град Александруполис, с което ще вдигне възможността си за внос на синьо гориво от там на 1 млрд. куб. м годишно, след което ще обяви търг за десетгодишни доставки в рамките на този капацитет. Това реши правителството на редовното си заседание, което следва обявената в края на август принципна договорка за това на среща на президента Румен Радев с управата на проектната компания "Газтрейд", реализираща проекта за терминала, в която 20 процента държи българският газов оператор "Булгартрансгаз". "Булгаргаз" вече има резервирани 500 млн. куб. м за десет години от бъдещото съоръжение, което се очаква да заработи в началото на 2024 г.

Нова, модерна линия за преработка на каолин беше открита в завода на „Каолин“ в град Ветово. Освен линията за преработка на каолин, е изградена и нова ремонтна работилница. Инвестицията е на стойност 9 млн. евро. В центъра за дуално обучение на предприятието вече повече от 100 ученици са завършили техническо образование. В процес на изграждане е и нов соларен парк. Компанията, която е част от германски фамилен концерн, обезпечава пълна гама от индустриални минерали за производство на стъкло и керамика и е един от най-големите производители на шамот в Европа.

Над 118 млн. лв. загуба за 2021 г. е отчело дружеството "ТЕЦ Варна" ЕАД. Приходите на дружеството на м.г. са 104.4 млн. лв. срещу малко над 36 млн. лв. за 2020 г. В същото време сумата от разходите по икономически елементи - за амортизации, персонал, материали, външни услуги и др., възлизат на над 227 млн. лв. срещу малко над 60 млн. лв., отчетени година по-рано. "ТЕЦ Варна" ЕООД през м.г. въпреки очевидните загуби компанията е предоставила кредити на: "Отманли вилидж" - 225 хил. лв. необезпечен кредит със срок на погасяване до 2023 година, на "Варна мода" ЕООД, чийто едноличен собственик е пак "Отманли вилидж" - 100 хил. лв. , на "Електрик секюрити" - 790 хил. лв., на компанията "Делта епсилон", собственост на "ТЕЦ Варна" ЕАД - 60 хил. лв. През 2021 г. дружеството на Доган е отчело инвестиционна дейност в размер на 14.5 млн. лв.

Промяна в Общия устройствен план на Столичната община позволява да бъде разширен обхватът на линия 3 на софийското метро. Проектът за разширение на метрото ще бъде финансиран от Столичната община с инвестиционен заем, собствени средства и със съфинансиране от държавния бюджет, като общата инвестиция за изграждането му е 548 млн. лв., от тях 360 млн. лв. със заем от ЕИБ; 45 млн. лв. от собствени средства и 143 млн. лв. от държавния бюджет. Предвижда се разклонението на линия 3 на метрото да бъде от бул. „Евлоги Георгиев“ при Военна академия „Г. С. Раковски“ до пътния възел на бул. „Цариградско шосе“ с ул. „Проф. Петър Мутафчиев“. Метромрежата ще се увеличи с 6 км и 6 метростанции. Така общата дължина на линиите ще стане 61 км, а метростанциите ще достигнат 56.

База за отдих ще строи фирма, собственост на Централния депозитар и Българската фондова борса в курортно ядро „Райковски ливади“ до Пампорово. Намира се в местността Мирчова падина. Инвестиционното намерение е да се изгради база за отдих и център за провеждане на професионални обучения, семинари и конференции. Ще има места за настаняване, фитнес, спа център и ресторант, са посочили от фирма „БД Консулти“ ООД. Дружеството е създадено през април 2020 година, заедно с „Клиър Екс“ ООД – също учредено между БФБ и „Централен депозитар“. „Централен депозитар“ АД притежава 50.02% от дяловете в „БД Консулти“, а „Българска фондова борса“ АД – останалите 49,98%. Намерението на съвместното им дружество е да построи една основна сграда, в която да бъдат поместени основните функции и дейности, и още три двуетажни къщи. Площта на имота е 2746 кв.м.

Германия  спечели 760 млн. евро от продажбата на държавното дялово участие в Deutsche Lufthansa AG. Така държавата сложи край на своето участие във въздушния превозвач, съобщава Bloomberg. То стана наложително по време на пандемията и коронавирусните ограничения, които почти доведоха до фалит на авиокомпанията. За да бъде спасена най-голямата авиокомпания не само в Германия, но и в Европа, държавата влезе като акционер и стабилизира Lufthansa с финансова помощ. Акциите досега бяха притежание на Фондът за икономическа стабилизация на страната /WSF/, който е продал своите 9,92 %  на институционални инвеститори. WSF е продал около 7,4 млн. акции на Lufthansa, представляващи около 6,2% от акционерния капитал при 6,11 евро на акция. Това представлява отстъпка от 3,35% в сравнение с цената на книжата при приключването на последната сесия. През ноември Lufthansa изплати предсрочно последната част от своя спасителен пакет от 9 млрд. евро, което позволи на правителството да намали дела си, генерирайки значителна печалба. В началото на август мениджърския екип на главния изпълнителен директор на компанията Карстен Шпор обави, че за 2022 г. очаква коригирана печалба преди лихви и данъци от над 500 млн. евро. В началото на септември Lufthansa обяви, че ще преустанови почти всички полети във Франкфурт и Мюнхен заради стачка на пилотите, които искат по-високи заплати. Общо около 130 хил. пътници бяха засегнати, тъй като Lufthansa спря 800 полета в двата си най-големи германски центъра. Малко след това компанията заяви, че е постигнала споразумение с пилотите за трудовите им възнаграждението, налагайки забрана на стачки за около година. (сп. Мениджър)

През второто тримесечие депозитите в банките в САЩ са намалели с рекордните 370 млрд. долара, което е първият спад от 2018 г. насам. По данни на Federal Deposit Insurance Corp. към 30 юни депозитите са намалели до 19,563 трлн. долара спрямо 19,932 трлн. долара през март. Депозитите в банковата система обикновено остават относително стабилни, но през последните две години набъбнаха с около 5 трлн. долара заради пандемичните стимули. Сега поредицата от увеличения на лихвените проценти от страна на Федералния резерв спомага за изтеглянето на част от тези пари от системата отчасти заради намаляване на търсенето на кредити и увеличаване на търсенето на държавни облигации, пише The Wall Street Journal. Програмите за стимулиране на икономиката по време на пандемията почти утроиха размера на резервите, които търговските банки държат във Фед. Централната банка иска да намали тези резерви като част от усилията си за изтегляне на пари от системата, но само до неизвестен минимум, който ще запази ликвидността и функционирането на пазарите.Някои анализатори очакват понижаването на клиентските депозити да подтикне банките да държат по-малко резерви във Фед. Колко бързо ще се случи това ще има последици за Фед, включително кога ще спре затягането на мерките и какъв ще бъде окончателният размер на баланса.

Съединените щати, Южна Корея, Япония и Тайван започват консултации за създаване на алианс за стабилно производство и доставка на високотехнологични полупроводници. Обединението има за цел да противодейства на влиянието на Китай в глобалните вериги за доставки, съобщи Йонхап. Трите тихоокеански държави и самоуправляващият се остров до голяма степен контролират глобалното производство на полупроводници, чиито доставки бяха затруднени по време на пандемията. Новата структура е предназначена да създаде по-успешни международни вериги за доставка на високотехнологичните продукти. Новият алианс също така ще контролира и ограничава доставките на полупроводници за континентален Китай, отбеляза японският вестник "Асахи". Най-големият производител на полупроводници в света, тайванската корпорация Ти Ес Ем Си (TSMC), строи голям завод във Финикс, Аризона, като е инвестирала 12 милиарда долара в проекта. Мащабно съоръжение за производство на полупроводници, в което участие има и Ти Ес Ем Си, също се очаква да стартира през 2024 г. на японския остров Кюшу. Инвестициите в този проект се оценяват на 7 милиарда долара и японското правителство е готово да поеме половината от тази сума.