Броят на новоотпуснатите пенсии през 2021 г. е 88 504, като спрямо 2020 г. се е увеличил с 3329 пенсии. Увеличението при наследствените пенсии, получавани като първа пенсия, е 3239. Това е с 26,8% повече спрямо предходната година, като основна причина за отчетения ръст е повишената смъртност в края на 2020 г. и през 2021 г., посочват от НОИ. Заради наследствени пенсии с 4,7% се увеличават и новите инвалидни пенсии за общо заболяване. Те са 32 648 и заемат дял от 36,9% от всички новоотпуснати първи пенсии. При личните инвалидни пенсии за втора година се наблюдава намаление.

През второто тримесечие на годишна база се увеличават превозените товари с 1,7 на сто и извършената работа с 5,6 на сто от сухопътния и водния товарен транспорт, съобщава Националният статистически институт. За периода, на годишна основа, със 17,4 на сто нарастват превозените пътници от пътническия транспорт (сухопътен, воден и градски електротранспорт). Извършената работа бележи ръст от 30,5 на сто. Превозените товари от сухопътния транспорт са с 1,8 на сто повече, а извършената работа нараства с 5,9 на сто спрямо второто тримесечие на 2021 година. Превозените товари от речния и морския транспорт са с 1,3 на сто повече, докато извършената работа, измерена в тонкилометри, намалява с 8,7 на сто.

Дружеството на „Еврохолд България“ АД „Ийстърн Юръпиън Електрик Къмпани” Б.В., което купи бизнеса на чешката група CEZ в България, пристъпва към финалното изкупуване на всички дялове от акционерите в компаниите, за да ги отпише от Българската фондова борса (БФБ). Комисията за финансов надзор (КФН) е дала разрешение на дружеството, което с търгови предложения, приключили в средата на юни, премина прага от 95% в двете компании - Електроразпределителни мрежи Запад“ АД (с предходно наименование „ЧЕЗ Разпределение България” АД) и „Електрохолд Продажби“ АД (с предходно наименование „ЧЕЗ Електро България” АД), да продължи с изкупуването и на останалите акции. Съгласно ЗППЦК това може да стане със или без съгласието на акционерите, като цената е същата като в предходните търгови предложения - 28 433,51 лева на акция за „Електрохолд Продажби“ и 302,56 лева за „Електроразпределителни мрежи Запад“.

В Дулово може да започне изграждането на един от най-модерните заводи в Европа за преработка на кварцов пясък, съобщиха от общината. Изграждането на завода се бави, тъй като част от местния Общински съвет отказа да продаде на фирмата инвеститор част от необходимите терени. Въпреки това компанията е решила да спази поетия ангажимент и е внесла инвестиционното си предложение в РИОСВ-Русе. Предстои екоинспекцията да се произнесе дали е необходимо извършаването на Оценка на въздействието върху околната среда. Компанията планира да инвестира над 80 милиона евро за разработването на две находища на кварц-каолинова суровина в Дуловско, изграждането на железопътна връзка и друга транспортна инфраструктура, включително на газопровод до Дулово с дължина над 30 километра, както и за построяване на самия преработвателен завод. Очаква се с реализирането на инвестицията да се създадат няколкостотин работни места в завода и съпътстващи дейности.

Частен съдебен изпълнител пусна търгове за продажбата на една от най-големите петролни бази в Пловдив - тази на "Петрол - север" ЕООД, намираща се на бул. "Васил Левски". Базата е разположена върху два терена с обща площ от 256 декара, като обект на продажба са 67,5% идеални части от земята плюс целия сграден фонд от 47 здания, сред които малки помощни постройки, но и големи промишлени халета с над 700 кв.м. застроена площ. Петролната база е част от капитала на "Петрол - север" ЕООД - дъщерно дружество на фирмата в несъстоятелност "Нафтекс Петрол", която от своя страна е собственост на акционерното дружество "Петрол" АД, която има стотици бензиностанции в страната. Източник: trafficnews

Международната рейтингова агенция "Стандард енд Пуърс" (S&P Global Ratings) потвърди дългосрочния кредитен рейтинг на София на ниво "ВВВ" със стабилна перспектива. Българската столица ще продължава да поддържа ниски дефицити чрез финансиране на капиталовите сметки от фондове на Европейския съюз, ликвидни резерви и ограничен нов дълг, смятат от агенцията. Според S&P, българската столица има достатъчно финансови буфери, за да поеме ограниченията, свързани с руско-украинския военен конфликт. Агенцията очаква централната власт да помогне на общините, като компенсира нарастващите цени на газа.

Приключи търговото предложение на „Софарма“ АД към останалите акционерите на „Софарма имоти“ АДСИЦ за изкупуване на техните акции. В резултат фармацевтичната компания пряко ще притежава 7 788 145 акции на дружеството със специална инвестиционна цел, представляващи 35.48% от капитала му. Търговото предложение е било прието от 24 акционери, които са продали общо 469 480 акции от капитала на „Софарма имоти“. До момента "Софарма" бе най-големият акционер, притежаващ пряко 7 318 665 броя акции или 33.34% от капитала и от гласовете в общото събрание на акционерите на „Софарма Имоти“. Дейността на дружеството е свързана с инвестиране на паричните средства, набрани чрез издаване на ценни книжа, в недвижими имоти. Основният актив на дружеството е офис сградата Sopharma Business Towers в София.

Цената не електроенергията на двата ключови европейски пазари е скочила с над 25% на 26 август  Електричеството за доставка през идната година в Германия и Франция бележи ценови рекорди почти всеки ден заради ограничените доставки на руски природен газ и намалението на генерираната енергия от атомните централи. Ценовият взрив напомпва инфлация и застрашава бюджетите на домакинствата и на бизнеса в Европа. Европейските правителства вече вземат драстични мерки за ограничаване на електропотреблението, като сметките на британците ще скочат сериозно през октомври когато Лондон премахне лимита на разходите. По оценка на експерти от бранша, френският пазар ще е изключително свит през тази зима, особено ако няма вятър. И всички в Европа ще се опитват да внасят енергия по едно и също време, което може да създаде огромни предизвикателства и режим на индустриалното потребление. Френските едногодишни контракти поскъпнаха с 25% - до 1130 евро за мегаватчас на Европейската енергийна борса на 26 август. Германският еквивалент на договорите също се повиши до рекордно високите 995 евро за мегаватчаст - 33% ръст за деня и общо около 70% седмичен скок. Тези котировки са еквивалентни на над 1600 щ. долара за барел на пазара на суров петрол. Ценовият подем идва успоредно с поскъпването на фючърсните контракти на европейския природен газ за шеста поредна седмица. Принос има и съобщението на френската енергийна комапния "Електрисите дьо Франс", че атомни централи ще заработят отново по-късно от очакванията. Именно те ще са ключов източник на енергия през тази зима, особено в усовията на оскъдни доставки на синьо гориво. Франция традиционно е един от най-едрите европейски нетни износители на електричество, но генерираната през тази година енергия от ядрените централи се очертава да е най-слабата за последните повече от три десетилетия. Включените към мрежата на "Електрисите дьо Франс" атомни реактори са били едва 42% на 26 август, по данни на френския мрежови оператор RTE.  Европейските политици вече са определили около 280 млрд. евро за облекчаване на последствията от растящите енергийни котировки за бизнеса и домакинствата, но тази помощ рискува да се окаже символична за размера на кризата. Високите цени принуждават бизнеса да вади от строя мощности и да закрива дори цели производства, като някои може да не бъдат възстановени никога. Производителите на торове работят далеч под капацитета си в целия континент, застрашавайки селското стопанство и хранителния бранш. 

През 2021 г. инвестициите на венчър инвеститорите в блокчейн технологиите са нараснали с над 600% до $14.8 милиарда от $2.1 милиарда, регистрирани през 2020 г., сочат данни на GlobalData. Дейността на венчър фондове е била концентрирана основно в Северна Америка с $6.8 милиарда, следвана от Латинска Америка с $3.4 милиарда, докато Европа се нарежда на трето място с $3 милиарда. На други места в сектора са инвестирани $1.6 милиарда от венчър инвеститори от Азиатско-тихоокеанския регион, а в Близкия изток – $0.44 милиарда ръст на инвестициите въпреки началния стадий на блокчейн технологиите. Инвестициите бяха насочени предимно към конкретни сектори, като водещи бяха банковото дело и разплащанията. "Блокчейн помага на платежната индустрия да управлява паричните преводи, дигиталните валути на централните банки и токенизацията на активите, но все още е нова технология, която трябва да бъде напълно тествана, преди да бъде възприета изцяло в рамките на платежната инфраструктура“, каза Крис Динга, анализатор по плащанията в GlobalData. Въпреки значителните инвестиции в сектора, пречки като липсата на ясни регулаторни рамки и недостатъчно квалифициран персонал пречат на повече участници да се включат. В бъдеще се очаква приложението на технологията да нарасне рязко под ръководството на централните банки. По-специално, над 90 централни банки вече разглеждат възможността за разкриване на дигитални валути на централните банки (CBDC), които ще се захранват от блокчейн технология. Различни утвърдени компании поемат инициативата за вливане на пари в блокчейн компании, тъй като залагат на растежа на технологията. Пазарните условия принудиха и някои компании, задвижвани от блокчейн, да прибегнат до пренастройване на дейността си. Така например платформите за крипто заеми Celsius и Voyager Digital прекратиха дейността си с обявяване в несъстоятелност. В същото време крипто борсата Coinbase беше принудена да въведе замразяване на наемането на служители, наред с разгръщането на съкращения.(cryptodnes.bg)

Пекин осигурява 6,8 трлн. юана (около 1 трлн. долара) държавни средства за строителни проекти. В пустините в Северен Китай през последните месеци започна строителството на вятърни и слънчеви „бази“, които до 2030 г. ще имат почти същия възобновяем капацитет като настоящия в цяла Европа. Ултрависоковолтови линии ще пренасят енергията до гъстонаселените източни райони. Китайската държавна електрическа компания планира да изгради 13 такива линии тази година. С комбинирането на инвестициите във възобновяема енергия и пренос на ток общата „зелена инвестиция“ на Китай може да достигне 2,6 трлн. юана само тази година. Строителството на канали, язовири и водохранилища се засилва, като тази година трябва да бъдат инвестирани 800 млрд. юана в такива проекти. Най-амбициозният е 200-километров тунел, пренасящ вода от река Яндзъ към водохранилище, което захранва Северен Китай.  Той ще бъде най-дългият воден тунел в света, надминавайки настоящия рекордьор във Финландия, а части от него ще бъдат дълбоки един километър под земята. Проекти, които придвижват вода в страната, съставляват около една трета от разходите за водна инфраструктура в Китай. Планираните проекти може да увеличат количеството налична вода за потребление в Китай със 122 млрд. куб. м годишно. Това е пет пъти повече от количеството вода, използвана от Германия всяка година. В около 30 хил. проекта за съхраняване на вода са заети около 1 млн. души. Изграждането на градска инфраструктура, включително градски пътища, газови и водопроводни мрежи и паркове, е най-популярният избор за инвестиции от местните власти. Новият план включва свързването на съществуващи градове в единна област. Например одобрена зона около град Сиан през март има в момента население от 18 млн. души. Китай вече има 40 хил. км високоскоростни жп линии, над два пъти повече от останалата част на света, а десетки големи проекти все още се изпълняват. Най-амбициозният е 1629-километрова линия от провинция Съчуан в югозападната част на Китай до столицата на Тибет Лхаса, която се изкачва над 3000 м височина през уязвим към земетресения терен и ледници. Очаква се тя да бъде завършена до 2030 г. Общата цена на целия проект е около 320 млрд. юана. Китай планира да изгради 70 хил. км високоскоростни жл линии до 2035 г. Китай планира да изгради или възстанови 58 хил. км скоростни пътища до 2035 г.. Един път в етап на изграждане включва 1176-метровия мост над река Яндзъ, свързващ Нантун и Чаншу, който ще се превърне в най-дългия шосеен и железопътен висящ мост в света. Китай  започва изграждането на огромни центрове за данни в по-бедни западни провинции, където да се съхраняват генерирани от интернет компании данни, базирани на изток. Изграждането на осем клъстера с центрове за данни ще струва около 400 млрд. юана на година, като повечето пари ще дойдат от държавни телекомуникационни компании.