Активите, управлявани от местни и чуждестранни инвестиционни фондове с дейност в България, са се увеличили с малко над 50% към края декември на годишна база, достигайки сумата от 8,839 млрд. лева, съобщи Българска народна банка. Година по-рано сумата им се е равнявала на 5,887 млрд. лева, а към края на септември тя е била 7,775 млрд. лева, което показва увеличение от близо 14%. Като процент от БВП общият размер на активите на местните и чуждестранните инвестиционни фондове към декември е 6,7%, увеличавайки се спрямо 4,9% от БВП към декември 2020 г. и 5,9% към края на трето тримесечие на миналата година.

Над 70 нови компании от сектора на високите технологии са влезли в България през 2021 година. Общо близо 50 000 души работят в сферата. Ръстът на софтуерния сектор през 2020 г. в страната е 15 на сто, а според прогнозните данни за 2021 г. ще надхвърли 20,2 на сто, което прави софтуерния бранш един от най-бързо растящите в България независимо от световната пандемична криза в глобален мащаб. В същото време до 2025 г. браншът ще се нуждае от нови над 32 000 работни места, пише в Барометър за състоянието на софтуерния сектор в България. Изследването се изготвя ежегодно от БАСКОМ и се основава на данни от близо 4600 фирми.

Инвестиции от над 311 млн. лв. вместо първоначално предвидените 258,2 млн. лв. са осъществени от „БМФ Порт Бургас“ за времето от 2012 г. до 2021 г., съобщиха от дружеството. Първоначалната инвестиционна програма по договорите за концесия на двата терминала е предвиждаше да бъдат направени инвестиции в общ размер на 258,2 млн. лева за целия срок на концесиите. Само за периода от 2012 г. до 2021 г. изпълнените от концесионера инвестиции са в размер на 311 млн. лева. В изграждането на комплекса за обработка на сярна киселина са вложени 12 млн. евро.

Задълженията на "Столичния автотранспорт" към доставчици на горива и друг вид разходи към края на януари 2022 г. възлизат на 21.3 млн. лева. От тях 17.3 млн. лева са просрочени. Според отчета на "Столичния електротранспорт" разходите за електроенергия на дружеството за 2021 г. са над 13 млн. лв. Само за януари тази година те възлизат на 3.8 млн. лева. Справката на "Метрополитен" показва, че текущите разходи за 2022 г. за електроенергия, поддръжка и консумативи възлизат на 4.4 млн. лева. Дружеството има и просрочени задължения към СДВР за близо 6.5 млн. лева. Общо дължимите средства достигат 10.9 млн. лв., каза проф. Стоян Братоев, изпълнителен директор на метрото.

Дружествата "Ес пропърти" и "Джи Ес резидънс" на Георги Самуилов, собственикът на "Инса ойл", печелят три от търговете за имоти на фалиралия "Градски транспорт Пловдив". За сграда в центъра вече са платени 2.7 млн. лв., а за голям терен в зона "Север" сумата е неизвестна. И трети обект е пожелан от петролния бизнесмен, но търгът е оспорен, защото кандидат твърди, че пликът с цената му е бил отворен предварително. Така, видимо извън бизнеса си с горива и собствеността върху Общинска банка, Самуилов активно навлиза и на пазара на недвижими имоти. И в двете му споменати дружества "Ес пропърти" и "Джи Ес резидънс" има терени и сгради в Пловдив, до Раковски и в София. Новите владения идват, след като името на Самуилов вече се свързва с проект Residential Park Plovdiv, който се строи от миналото лято - 60 сгради, 355 000 кв.м обща РЗП върху терен 137 декара в жк "Тракия". Официално инвеститор е дружеството "Ec Джи инвест-1" и с малък дял адвокат Виктор Цонев.

„Телематик Интерактив България“ приключи първичното си публично предлагане с по-слаб от очакваното интерес, като набра 16 млн. лева. Дружеството, което стои зад платформата за залагания PalmsBet, е продало малко над 320 хил. нови акции, или 80% от предложеното количество, за 50 лева на акция – долната граница на предвидения ценови диапазон (50-75 лева), съобщават от инвестиционния посредник „София Интернешънъл Секюритис“ (СИС), който организира процедурата. Така пазарната оценка на дружеството достига 216 млн. лева.

Производствените бази на бившия завод „Камбана“ могат да се превърнат в нов квартал на Бургас. Общинския съвет ще разисква смяната на статута на 9 парцела, с обща площ над 200 дка. Те се намират в промишлена зона „Север“ зад новия МОЛ, обясниха от дирекция "Устройство на територията". Подобно бъдеще в тази част се очаква да има и теренът под завод „Елкабел“, като се свърже той с комплекс „Славейков“. Територията е обезпечена с техническа инфраструктура. Съгласно предвижданията на ОУП, в зоната се допуска изграждане на обекти за търговия, безвредни производства и складове, спорт и атракции и други допълващи функции.

Шест производствени имота в област Велико Търново са обявени за продан заради натрупани задължения. Най-високата цена от 2 250 756 лв. е за обект във Велико Търново с площ от 9202 кв. м. Той се продава заедно с шест сгради с административна, производствена, складова и друга дейност. 1 044 399 лв. е обявената начална цена за друг имот, намиращ се край Павликени. Собственик е фирма от Добрич, натрупала солидни задължения към “Уникредит Булбанк” АД. Имотът е с площ от 25 442 кв. м и се продава заедно с наличните на терена селскостопански сгради. Останалите производствени имоти се намират в Лясковец, Джулюница и Михалци. Във Върбовка пък се продава винарска изба. Производственият имот е с площ 15 150 кв.м и се продава заедно с всички сгради и съоръжения в него. За продажба са извадени и хотели в региона, като най-високата цена от 240 000 лв. е обявена за обект на ул. “Козлуджа” № 2.

Нидерландският антимонополен регулатор глоби Apple 5 млн. евро. Това е петото такова наказание в рамките на няколко последователни седмици и е свързано с достъпа до чужди методи за разплащане за абонаменти за услуги за запознанство. Службата за потребители и пазари (ACM) твърди, че производителят на iPhone злоупотребява с доминиращата си позиция на пазара като не е позволила на разработчиците на мобилни приложения в Нидерландия да използват други методи за разплащане за услуги за запознанства, достъпни през App Store. ACM налага седмични глоби от по 5 млн. евро, откакто Apple пропусна крайния срок да изпълни условията на регулатора на 15 януари. Той твърди, че и през последната седмица американската компания не е отправила ново предложение, с което да отговори на исканията. „Ясно обяснихме на Apple как могат да изпълнят изискванията...“, посочва регулаторът. „Досега обаче те отказват да отправят сериозни предложения“. Apple е отказала да коментира въпроса.

Правителството на американския президент Джо Байдън е подготвило начален пакет от санкции срещу Русия, който включва забрана за финансовите институции в САЩ да извършват трансакции на основни руски банки. Мерките, които ще бъдат въведени само, в случай че Русия нахлуе в Украйна, имат за цел да нанесат вреда на руската икономика, като прекъснат "кореспондентските" банкови връзки между санкционираните руски банки и американски банки, които позволяват извършването на международни плащания. Властите в САЩ и по-рано са казвали, че банковите рестрикции ще бъдат част от пакета на възможните санкции, но планът на правителството за прекъсване на кореспондентските връзки в банкирането - което ще засегне глобалните парични потоци - досега не е обявяван. САЩ освен това ще приложат най-силното си средство за санкции срещу определени руски лица и компании, като ги поставят в списъка на подлежащите на санкции лица (Specially Designated Nationals - SDN).

Китайските технологични гиганти като Tencent и Alibaba обявиха планове да изградят повече центрове за данни в западните провинции на страната, след като централното правителство стартира проект под името „Източни данни, западно изчисление“ за съхранение и обработка на повече цифрови данни в Западен Китай. В рамките на проекта бе одобрено създаването на хъбове в националната мрежа за изчислителна мощност в множество региони, включително Пекин-Тиендзин-Хъбей, градската агломерация Чънду-Чунцин, автономният район Вътрешна Монголия и провинция Гансу. В резултат, няколко технологични гиганта обявиха, че са предприели подобни действия за прехвърляне на цифрови данни, генерирани на изток, към центрове за данни в западните и северните части на Китай, където електроенергийната система е по-оптимална. Tencent ще участва активно в инициативата и ще оптимизира текущото разпределение на центрове за данни, ще подобри трансрегионалното преместване на изчислителна мощност“, заяви представител на компанията.