Kомисията за енергийно и водно регулиране утвърди цена на природния газ за ноември 2021 г. в размер на 93.19 лв/мвтч. Това е намаление с 0.35 лв/мвтч спрямо действащата цена за октомври, която е 94.54 лв/мвтч. Намалението до 93.19 лв/мвтч е възможно поради постигната договореност между „Булгаргаз“ и „Газпром експорт“ за предоставяне на допълнителни количества природен газ за ноември на значително по-ниска цена спрямо газовите борси в Европа, съобщи изпълнителният директор на „Булгаргаз“ ЕАД Николай Павлов. Той изтъкна, че „Булгаргаз“ разполага с 15% повече гориво в газохранилището в Чирен спрямо същия период на миналата година. Така доставките за българските потребители са гарантирани.

Общият индекс на цените на производител през септември 2021 г. се увеличава с 20% в сравнение със същия месец на 2020 г. Нарастване на цените е регистрирано при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 39.5%, в преработващата промишленост - с 14.5%, и в добивната промишленост - със 7.2%. По-значителен ръст в преработващата промишленост е отчетен при производството на метали - с 42%, на дървен материал - със 17.4%, на химични продукти - с 16.3%. Намаление на цените има при текстила - с 0.4%. За месец цените на производител са се увеличили с 2.4%.

Девет банки са заявили интерес към новия ресурс по Програма „Възстановяване“, съобщи Фондът на фондовете (ФнФ). Общите допълнителни средства, които Фондът на фондовете ще предостави за гаранционен лимит, възлизат на 96.170 млн. лв, като заявеният от банките интерес превишава значително този размер. Средствата са осигурени от Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020, по линия на REACT-EU, поради големия интерес и бързото реализиране на първоначалния ресурс. Програма „Възстановяване" дава възможност на дееспособните фирми да продължат да се развиват. Фондът на фондовете ще поеме до 50% от кредитния риск на банките партньори, произтичащ от създадения от всяка от тях портфейл от нови кредити за малки и средни предприятия, с покритие на гаранцията от 80% за всеки индивидуален кредит. Фирмите имат възможност за получаване на финансиране до 3 млн. лв., но не повече от 70% от оборота за 2019 или 2020-та, според това през коя от двете години оборотът е бил по-голям.

Базираният в Германия ProVeg Incubator инвестира 70 хил. евро и придоби 4% дял в българската стартираща фирма за веган храни Brain Foods. Компанията е сред шестте стартъпа от Израел, Индия, Япония, Естония, Нидерландия, които станаха част от инкубатора за веган бизнеси. Те са избрани сред 130 кандидатстващи дружества от цял свят, съобщи Пламен Медаров, собственик на Brain Foods. Brain Foods е български бранд за веган храни, който е на пазара от юни миналата година. Първоначалната инвестиция в бизнеса е 100 хил. лева собствени средства. Първият фирмен пробив е с веган вафла, която е с 95% по-малко захар и с вкус на млечен шоколад. Следват още две фирмени предложения - шоколадови барове с пълнеж и овкусени крекери. Компанията използва 100% растителни суровини и съставки. Дистрибутор на марката е "Смарт органик".

„Златни пясъци“ АД съвместно с дъщерната си компания „Паркстрой – Златни пясъци“ ООД ще създаде ново дружество с цел продажба на активи – имоти и четиризвездния хотел „Морско око гардън“. Това става ясно от покана за свикване на общо събрание на акционерите на 2 декември 2021 г. И двата учредителя ще внесат в капитала на новото дружество недвижими имоти, след което то ще бъде предложено за продажба на инвеститор с интерес в хотелския бизнес изцяло или частично. До 2008 г. „Златни пясъци“ управлява три хотела в курортния комплекс - „Морско око бийч“, „Морско око гардън“ и „Адмирал“. През 2008 г. „Морско око бийч“ е съборен с цел изграждане на високатегориен комплекс, но световната икономическа криза и сривът в цените на имотите спират този план. Дружеството съобщава, че междувременно не е успяло да натрупа средства за цялостно обновяване на „Морско око гардън“ и „Адмирал“. Допълнително пандемията срива приходите през 2020 г. с 61,42% спрямо базисната 2019-та, а през сезон 2021 г. те са с 37,36% по-ниски.

ЧЕЗ Разпределение България съобщи, че самостоятелната му нетна печалба е спаднала до 27,1 млн. лв. за периода януари-септември 2021 г. от 37,1 млн. лв. за същия период на миналата година. Разходите на ЧЕЗ Разпределение България нараснаха до 260,4 млн. лв. за деветте месеца на тази година от 226,5 млн. лв. година по-рано. Приходите на компанията възлизат на около 289,6 млн. лв. през разглеждания период спрямо 268,4 млн. лв. през първите девет месеца на 2020 г. Миналия месец финансово-енергийната група Еврохолд България съобщи, че финансовият регулатор е одобрил ревизираните оферти за изкупуване на базираната в Холандия Eastern European Electric Company BV (EEEC), изцяло собственост на групата, за дялове от по 33% в софийските CEZ Distribution и CEZ Electro. EEEC ще придобие 636 240 акции от капитала на ЧЕЗ Разпределение на обща стойност 185,2 млн. лева.

Бъдещият VII блок на АЕЦ “Козлодуй” е привлякъл инвеститор, който е готов да вложи пари в него, съобщиха източници от ядрения сектор. Това е американска компания, която обаче не е “Уестингхаус”, чийто интерес е в изграждането на блока и доставката на гориво за български реактори. Идеята за хибридния модел за VII блок бе лансирана през декември 2020 г., когато американската посланичка Херо Мустафа беше на посещение в АЕЦ “Козлодуй”. Въпросният модел е част от руското оборудване, което е на площадката на “Белене”, а останалото – от други западни доставчици. Кандидати от “краткия списък” са Китайската национална ядрена корпорация (CNNC), “Атоменергопром”, част от “Росатом”, Корейската хидро-ядрена корпорация, “Фраматом” от Франция и “Дженерал Електрик” от САЩ. Преди пандемията оставаше предпоследната стъпка на процедурата - осигуряването на достъп до информационната зала в Националната електрическа компания.

Европейският съюз (ЕС) иска да има 20% от пазара на полупроводници до 2030 г., като за да изпълни тази цел обеща изравняване на субсидиите с тези, които се дават в САЩ. Това обаче изглежда като много трудна задача, главно заради вътрешните правила за конкуренция, които ЕС има. Съюзът е поредният играч, навлизащ в тази битка, като до момента САЩ, Китай, Тайван, Южна Корея и Япония вече са започнали подобни програми. САЩ дори са във финалните етапи на одобряването на законопроекта CHIPS for America, според който компаниите в сектора биха получили 52 млрд. долара в субсидии или данъчни облекчения. Това са перфектни предпоставки за започването на наддаване, което има опасност да излезе извън контрол. Планът на ЕС се съдържа в две различни програми - Важния проект от общ европейски интерес (ВПОЕИ) и индустриалния пакт "Европейски закон за чиповете". Двата плана заедно биха изравнили инвестицията на Щатите, смята Тиери Бретон, еврокомисар по вътрешния пазар. За фирмите, които работят в сектора обаче, това твърдение е доста съмнително.

Coca-Cola обяви, че ще придобие изцяло собствеността върху компанията за спортни напитки BodyArmor за 5,6 млрд. долара. Гигантът в производството на напитки купи 15% от BodyArmor през 2018 г. и ще продължи да управлява фирмата като отделен бизнес в Северна Америка, се посочва в изявлението. Компанията беше частично собственост на покойния велик баскетболист Коби Брайънт, който стана основен акционер през 2013 г. "През последните три години BodyArmor беше чудесно допълнение към гамата на системата, а компанията е двигател на непрекъснати иновации в областта на продуктите за хидратация и здраве и благосъстояние", заяви Алфредо Ривера, президент на оперативното звено на Coca-Cola в Северна Америка. В момента BodyArmor е втората по големина компания за спортни напитки с продажби на дребно за над 1,4 млрд. долара, се казва в изявлението. Съоснователят и председател на компанията Майк Репол и президентът Брент Хасти ще останат на работа в марката, която се стреми към "експлозивното потребителско търсене" на първокласни спортни напитки.

Индийският премиер Нарендра Моди заяви днес на КОП26, че страната му цели да постигне въглеродна неутралност до 2070 г. Според учени обаче за избягването на климатична катастрофа е нужно въглеродната неутралност да бъде постигната до 2050 година. Въглеродна неутралност означава една страна да отделя такова количество парникови газове, каквото може да бъде абсорбирано от горите, посевите, почвите и технологиите за улавяне на въглерод. Моди защити позицията на Индия и изтъкна, че индийските власти изпълняват задълженията си в сферата на борбата с климатичните изменения. Индийският лидер отбеляза, че страната му е отговорна само за пет процента от световните емисии на парникови газове. Премиерът заяви пред останалите световни лидери, че Индия ще увеличи дела на възобновяемите енергийни източници от около 38 процента миналата година на 50 процента до 2030 г. Само до миналата седмица Индия, която понастоящем е на трето място по емисии на парникови газове в света след Китай и Съединените щати, отхвърляше призивите да обяви дата за постигане на въглеродна неутралност.