Министерският съвет прие Разпореждане за установяване и внасяне в полза на държавата на отчисления от печалбата за финансовата 2020 година от държавните предприятия и търговските дружества с държавно участие в капитала. Отчисленията са в размер на 50 на сто, в съответствие със заложените параметри в Закона за държавния бюджет на Република България за 2021 г. От обхвата на разпореждането са изключени лечебните заведения за болнична помощ, като се отчита тяхната специфика и изключителната им зависимост от ограничен брой източници на финансиране, както и дружествата от отрасъл „Водоснабдяване и канализация“.

След два месеца с дефлация потребителските цени отново се повишават - с 0.6% на годишна база през март 2021 г., отчита Националният статистически институт (НСИ). На месечна база инфлацията е 0.1% през март, като хранителните стоки са по-евтини с 0.1%, а транспортът поскъпва с 3%. По европейския Хармонизиран индекс на потребителските цени (ХИПЦ) инфлацията на годишна база е 0.8% през март. Темпът на повишение на цените се ускорява и в ЕС - от 0.9% през февруари на 1.3% през март по предварителни данни на Евростат и причината са енергийните цени.

„Трейс БГ“, част от „Трейс Груп Холд” е новият концесионер на находище „Тополовград" в област Хасково. Договорът за добив на строителни материали - мрамори, мраморизирани варовици и доломити, от находището е сключен с „Пътстройинженеринг" АД, а „Трейс БГ“ ЕАД е правоприемник на този концесионер. „Каолин“, която ще търси и проучва неметални полезни изкопаеми - индустриални минерали, в площ „Припека", разположена на територията на община Димитровград, област Хасково. Разрешението за търсене и проучване се предоставя за срок от две години. „Холсим кариерни материали" е новият концесионер на първи и втори участък от находище „Лозница 1" в област Пазарджик. „Кубик - M3“ ще проучва строителни материали в площ „Полето", разположена в землищата на селата Огняново и Балдево, област Благоевград. "БКС" ЕООД Смолян ще проучва строителни материали в площ "Селище", разположена в землището на едноименното село, обл. Смолян.

Българската телекомуникационна компания Neterra направи първа копка на новия си дейта център в столицата. Sofia Data Center (SDC Sofia 2) ще се намира непосредствено до SDC-1, близо до метростанция "Младост 1". След като бъде завършен, компанията ще разполага с общо четири такива съоръжение в страната – две в София, едно в село Столник и едно в Русе. Новото съоръжение е с площ от над 1400 кв. м. центърът е на 4 нива, с 2 МW инсталирана мощност. В съответствие с плановете си да постигне въглеродна неутралност до края на 2021 г., Neterra проектира SDC-2 с последно поколение енергийно ефективни климатични инсталации, обясняват от компанията. Neterra отчете нетна печалба от 216 000 лева при приходи от 19.7 млн. лева през 2019 г., според последния годишен финансов отчет.

„Алфа Асет Мениджмънт“ ЕАД, част от групата на „Алфа Финанс Холдинг“ АД, ще преустанови предлагането на инвестиционни продукти и услуги като управляващо дружество, като вече е подало заявление пред Комисията за финансов надзор за връщане на лиценза на дружеството. Причината за това решение е обявеното преди пет години поетапно оттегляне от капиталовия пазар в България поради липсата на политика за развитието му и невъзможност за създаване на устойчиви бизнес модели. Управляващо дружество е с предмет на дейност управление на инвестициите в ценни книжа на парични средства, набрани чрез публично предлагане на дялове, на принципа на разпределение на риска. То управлява няколко колективни инвестиционни схеми, между които „Алфа Индекс Имоти” и „Алфа SOFIX Индекс".

Антикорупционната комисия КПКОНПИ е решила незабавно да поиска от Софийския градски съд да бъдат вдигнати възбраните, наложени по искане на самата комисия върху 14 многофамилни жилищни сгради в комплекса на обвиняемия бизнесмен Васил Божков "Нове хоумс". Решението е мотивирано с достатъчната обезпеченост на претенциите по отношение на Васил Божков и свързаните с него търговски дружества, както и с това, че с наложените възбрани върху сгради и права на строеж, собственост и понастоящем на "Нове хоумс" АД, на практика се засягат интересите на близо 250 лица, които са сключили предварителни договори за придобиване на жилища и са заплатили значителни суми на акционерното дружество, обяснява комисията.

„България мол“ и прилепените към него две офис сгради, наречени „Инфинити тауър“ са собственост на президента на руската нефтена компания „Лукойл“ Вагит Алекперов, разкри сайтът „Бивол“, публикувайки документи, от които се вижда, че още от 2018 г., когато имотът бе продаден от дотогавашния инвеститор на базирания в Люксембург фонд SQC Opportunity SCA SICAV RAIF, той всъщност е собственост на руския милиардер, съпругата му Лариса и синът му Юсуф. Зад люксембургския фонд официално стои испанската инвестиционна група Squircle Capital, но от документите се вижда, че към началото на 2020 г. реалните собственици на групата са руският милиардер и семейството му чрез своя The Venice Trust. Дружеството собственик „Бул. България 69“ е заложено пред Уникредит Булбанк и италианската банка майка Уникредит като обезпечение по кредит за 119 млн. евро. Дългът, макар и преструктуриран и значително намален след сделката от 2018 г., все още не е изплатен.

Над 1.25 млрд. лв. са разпределените към края на март 2021 г. от синдиците на фалиралата КТБ средства към кредиторите, отчитат от Фонда за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ). Разпределената за възстановяване сума е значително по-голяма от прогнозите за не повече от 800 млн. лв. на специализираната международна разследваща компания АликсПартнърс Сървисис ЮКей (AlixPartners Services UK LLP). За повече от 6 години синдиците са успели да съберат около 25% от активите на банката. Няма данни колко от въпросните 1.25 млрд. лв. са в резултат от събиране на предоставени от КТБ кредити, от осребряване на активи на банката или от обявяване за недействителни на извършени прихващания след нейния фалит. По-голямата част от разпределените за връщане пари - 928 млн. лв., отиват във ФГБВ, който е най-големият кредитор на КТБ, след като изплати през 2015 г. защитени влогове за 3.7 млрд. лв.

Европа може да има мрежа с дължина 40 хил. километра до 2040 година за пренос на водород. Става въпрос за съществуващата газова инфраструктура, която да бъде модернизирана, така че да пренася алтернативното гориво. Това коментират операторите на газопреносната мрежа в Европа, цитирани от Ройтерс. Като част от плановете за декарбонизация Европа смята да произвежда водород чрез електролиза и възобновяеми енергийни източници. Този зелен водород ще замести сивия - произведен от природен газ и замърсяващ околната среда, пояснява още агенцията. Водородът се смята и за решение за енергоемката индустрия и тежкотоварния транспорт и плановете за намаляването на емисиите от тези сектори, както и за възможност за отопление на сградите. Според оценките на Европейската комисия (ЕК) тази трансформация ще изисква 320 - 460 млрд. евро инвестиции до 2030 година, в което се включва изграждането на нови зелени мощности, които да захранят процеса, инфраструктура и съхранение на водорода. Според оценки на индустрията само за инфраструктурата ще са необходими между 43 млрд. евро и 81 млрд. евро до 2040 година. Почти 70% от нужната инфраструктура съществува и днес - газопреносните мрежи, за които се оказва, че има и техническа възможности, и са икономически изгодни за тази цел. Останалата част са нови разклонения до потребителите на водород.

Главният изпълнителен директор на Intel Corp заяви пред Ройтерс, че компанията води преговори за започване на производството на чипове за автомобилни производители, за да облекчи недостига, който спъва автомобилните фабрики да работят. Intel Corp води преговори с компании, които проектират чипове за автомобилната индустрия, за производството на тези чипове във фабричната мрежа на Intel в рамките на шест до девет месеца. Изпълнителният директор се срещна в понеделник с представители на Белия дом, за да обсъди веригата за доставка на полупроводници. Intel е една от последните компании в полупроводниковата индустрия, която едновременно да проектира и произвежда свои собствени чипове. Миналият месец компанията заяви, че ще отвори своите заводи за външни клиенти и ще изгради заводи в САЩ и Европа в опит да се противопостави на доминиращите азиатски производители на чипове като Taiwan Semiconductor Manufacturing Co и Samsung Electronics Co Ltd.

Законопроектът за избирателната реформа на Хонконг е внесен в законодателния орган на града. С това се дава ход на промени, които ще дадат на Пекин по-голям контрол над процеса, като същевременно ще намали броя на пряко избраните представители в законодателния орган, съобщава АП. Законопроектът е част от усилията за овладяване на политическите протести и опозицията в Хонконг, който е част от Китай, но има по-либерална политическа система от предаването му през 1997 г. на Великобритания. Политическите свободи са под заплаха, откакто Китай наложи закон за националната сигурност на Хонконг миналата година и сега обновява избирателния плоцес като част от репресиите след месеци на продемократични протести през 2019 г. Хонконгският секретар по конституционните и континенталните въпроси Ерик Цанг коментира, че законопроектът ще подобри управлението на Хонконг. Законопроектът мина първо и второ четене в сряда. Очаква се текстовете да бъдат окончателно приети на трето четене в края на май с малко съпротива. Всички продемократични депутати подадоха оставки през ноември след свалянето на четирима техни колеги, които Пекин определи като недостатъчно лоялни на режима.