Финансови новини

Правителството в оставка "завъртя" пореден милиард лева за безплатното саниране на жилищата. Министрите приеха предложението на регионалния министър Лиляна Павлова за увеличаване на финансовия ресурс на програмата до 2 млрд. лева. Кабинетът ще поиска за това одобрение и от парламента, така че програмата да продължи и след 2017 г. Мотивите на Павлова са, че финансовият ангажимент излиза извън мандата на едно правителство, но пък добрият социално-икономически ефект бил безспорен. Осигуреният милиард лева досега вече е покрил санирането на 2000 сгради и за да продължи обновяването на следващи панелни блокове, са нужни още средства. "Затова кабинетът ще предложи на депутатите увеличение на бюджета на програмата на 2 милиарда лева. Само преди 2 седмици, на 1 декември, кабинетът отпусна 1 милиард лева от бюджетния излишък за покриване на досегашните разходи по програмата. Тя се финансира по сложна схема, като се дава държавна гаранция на Българската банка за развитие (ББР), която тегли заеми на вътрешния и на външния пазар за разплащане на вече извършените дейности. Парите за санирането и в тазгодишния, и бюджета за идната година са записани под черта и неслучайно експерти многократно подчертаваха, че програмата и разходите за нея са напълно непрозрачни. Според данните на регионалното министерство са регистрирани 4927 сдружения на собствениците с цел саниране, подадени са 3997 и са одобрени 3441 заявления за интерес и финансова помощ. Сключените договори между сдруженията и общините са 3397, а подадените искания за финансиране пред ББР - 3357. Сключените тристранни договори за целево финансиране са 2019. На 1805 сгради са извършени технически обследвания и обследвания за енергийна ефективност, за 897 сгради са сключени договори и са избрани изпълнители за инженеринг и строително-монтажни дейности. По данните на ББР прогнозната стойност на сключените анекси към 31 декември 2016 г. е над 953 млн. лв. До тогава ще се разплатят над 390 млн. лв.

В края на септември 2016 г. средствата, управлявани от компаниите, извършващи общо застраховане, застраховки "Живот" и презастраховане, са били 6.508 млрд. лева. Това е лек спад спрямо постигнатия в предишните три месеца рекорд – с 95.6 млн. лева от 6.604 млрд. лв. в края на юни. По време на прегледите на капиталовата им адекватност животозастрахователните компании са отчели 14.6% годишен ръст на активите, които достигали 1.595 млрд. лева. При общозастрахователните компании увеличението на активите през деветмесечието е от порядъка на 9% и достига 4.679 млрд. лева. Отчетени са и активите на единствената презастрахователна компания в общото застраховане, оперираща у нас "Чертасиг Клон България" (КЧТ). В края на септември управляваните от нея средства са възлизали на 2.198 млрд. лева. Към края на септември делът на активите на общозастрахователните компании възлиза на 71.9% от всички активи на застрахователите. За дружествата, извършващи животозастраховане, този процент е 28.1.

Дружества

Има кандидат за закупуване на „Битова електроника“ Велико Търново. Собственик на предприятие за преработка на алуминий и производство на профили и заготовки е оглеждал пустеещите халета на радиозавода. Намеренията му са да премести основното си производство от Елхово във Велико Търново, тъй като градът е с по-добра локация и в близост до важни транспортни коридори. Развитието на летището в Горна Оряховица също е допринесло за избора на мястото. „Битова електроника“ е в несъстоятелност от две години и се разпродава от синдик. Остава единствено да бъде постигнато споразумение за цената, която е около 1 млн.лв. Именно за толкова бе купен радиозаводът от РМД. Синдик на „Битова електроника“ в момента е Ганка Кольовска. От paзпopeдитeлни cдeлки c aктиви нa фaлиpaлaтa кoмпaния в нaчaлoтo нa тaзи гoдинa oкoнчaтeлнo бeшe yдoвлeтвopeнo взeмaнeтo нa eдин oт нaй-гoлeмитe кpeдитopи нa „Битoвa eлeктpoникa“ – „Инвecтбaнк” като e плaтeнo взeмaнeтo oт 427 944 лв. Община Велико Търново също е сред кредиторите и има претенции за почти 200 хил. от данък сгради и такса смет заедно с лихвите за просрочие. Над 150 хил. лв. има да взема и руската фирма „Topгoвий дoм Яpмaкa“. Ако двете страни се споразумеят и се стигне до сделка, закъсалото предприятие отново ще заработи, макар и с друг предмет на дейност, а всички кредитори ще бъдат удовлетворени.

Индустриалната търговска банка на Китай проявява интерес към финансирането на търговски проект за изграждане на АЕЦ „Белене“. Условията на българското правителство за изграждане на АЕЦ „Белене“ са реализация на проекта на пазарна основа, без инвестиции от страна на държавата и без договори за дългосрочно изкупуване на произведената електрическа енергия". Представителите на индустриалната търговска банка на Китай са потвърдили готовността си за финансиране на проекта при тези условия. НЕК изплати на „Атомстройекспорт“ 601 617 133 евро, присъдени по арбитражното дело между двете компании за поръчано и произведено оборудване. В последните два месеца трима бивши министри на енергетиката и няколко бивши ръководители в НЕК получиха обвинения заради АЕЦ "Белене".

Пет от отхвърлените на ранен етап десет кандидата за проектиране и изграждане на пречиствателна станция в Добрич са обжалвали процедурата в Комисията за защита на конкуреницята (КЗК). Поръчката за 27 млн. лв. е спечелена от обединението "ГИС аква БГ", в което участва свързаната с "Хидрострой" "Инфра експерт". Това беше и единственият кандидат, който според оценителната комисия е подал коректни документи и техническо предложение и затова само той стигна до отваряне на ценовата оферта. Подобен спорен търг се разигра и във Варна, където поръчката за пречиствателната станция на Златни пясъци беше спечелена от "Хидрострой". Там само още една компания - "Главболгарстрой", стигна до финалната права, но загуби от победителя. Морската поръчка също беше оспорена, но КЗК отхвърли жалбите. Резултатът в Добрич е обжалван от пет от десетте отхвърлени кандидата. Към КЗК са се обърнали обединенията "Добрич 2016", "Интер аква ПСОВ 99", "ПСОВ Добрич" и "ПСОВ Добротица", както и словашката компания "Водохосподарски Ставби Братослава".

Летище София отчете рекорден ръст на пътниците през ноември. За изминалия месец столичното летище е обслужило общо 431 642 пристигащи и заминаващи пътници. Спрямо същия месец година по-рано се отчита ръст от 49%. От началото на годината до края на ноември през летище София са преминали малко над 4,5 млн. пътници. На Терминал 1 пътникопотокът е нараснал 2,5 пъти спрямо 2015 г., докато при Терминал 2 има спад с 5 на сто от предходната година. С 51% е нараснал броят на пътуващите по редовни международни линии през ноември. По вътрешни полети пътниците са с 6% повече спрямо същия месец през 2015 г. Общо 4338 кацащи и излитащи самолети са били обслужени на летище София през ноември тази година. Това е с 30% повече от предходната година. От тях 91% са полети с пътнически самолети и 3% - с товарни.

Печалбата на металургичното предприятие "Аурубис България" за 12-те месеца до края на септември 2016 г. е намаляла с 32%, показва отчетът на германската компания майка Aurubis за финансовата 2015-2016 г. Спадът беше очакван още преди година както заради по-неблагоприятните пазарни прогнози, така и заради планираното затваряне на завода в Пирдоп за ремонт за близо два месеца през пролетта. Всичко това се е отразило и на германската група, която отчита по-ниски, но според очакванията приходи и печалба след рекордните резултати за миналата година. Към края на септември "Аурубис България" отчита 61.166 млн. евро (119.6 млн. лв.) годишна печалба по международните счетоводни стандарти. Понижението е с близо една трета от предходната финансова година, но резултатът е сравним с този за 2013-2014 г., когато нетната печалба беше 61.253 млн. евро. Отчетът на германския собственик не включва подробни данни за отделните дъщерни дружества, но бизнес звеното "Първична преработка на мед", в което влизат заводите в Пирдоп и Хамбург, намалява приходите си с 10% до 5.3 млрд. евро (5.9 млрд. евро за предходната година). Общо инвестициите в българския завод са се увеличили почти два пъти и са достигнали 57.640 млн. евро.

Предстоящи събития

Специализиран тренинг за малки и средни предприятия "Иновации чрез дизайн" - 18-19 януари 2016 г., БСК

Международен инвестиционен форум, международен пазар за дялово финансиране – IPEM 2017, 25-27 януари 2017 г., Кан, Франция

Външноикономическо сътрудничество    Enterprise Europe Network       Външнотърговски консултации      Оферти от български и чуждестранни фирми

Европа

Френският фармацевтичен гигант Sanofi е започнал преговори за закупуването на Actelion Pharmaceuticals. Actelion, която е базирана в Швейцария, беше спрягана за бъдеща придобивка на Johnson&Johnson, които обаче са се отказали от сделката. Досега швейцарската компания отказваше да бъде продадена и в крайна сметка може да се окаже, че тя ще продължи да работи самостоятелно. Възможна е и сделка, която не предвижда цялостното изкупуване на Actelion. Sanofi също може да се откаже от сделката, ако цената за Actelion се окаже прекалено висока, особено след като френската компания няма конкуренция. В момента портфолиото на Sanofi е поостаряло, а основните продукти може да загубят патентите си. Швейцарската Actelion е най-голямата европейска биотехнологична компания. Създадена е от главния изпълнителен директор Жан-Пол Клозен и жена му Мартина заедно с група учени, отцепили се от Roche Holding. За миналата година тя е имала приходи от 2.1 млрд. долара и печалба от 552 млн. Пазарната капитализация на компанията се вдигна с над 30% през последните два месеца заради високия интерес към нея. В момента тя се оценява на близо 22 млрд. долара.

Америка

Генералният директор на директор на технологичния гигант ІВМ Джини Ромети обяви намеренията на компанията да наеме в САЩ 25 хиляди нови служители и да инвестира в страната 1 милиард долара през следващите 4 години. По думите на Ромети, динамиката на световния трудов пазар се променя, а в САЩ има много незапълнени работни места в технологичната сфера. Проблемът е в недостатъка на специалисти с необходимите умения и навици, отбелязва тя. Според нея, тези намерения не са свързани с насрочената за днес, 14 декември, среща на шефовете на големи американски технологични компании с новоизбрания президент Доналд Тръмп. Както припомня агенция Вlооmbеrg, през последните няколко години ІВМ бе критикувана заради закриването на хиляди работни места в САЩ и преместването им в други страни като Индия, например. През 2013 г. персоналът на компанията в страната за първи път от десетилетие се намали, а през 2014 г. се съкрати с още 12 процента. През март ІВМ съобщи за над 25 хиляди свободни работни позиции по целия свят в областта на облачните и други нови технологии. Същевременно компанията обяви съкращаване на определени работни места в САЩ в рамките на балансиране на структурата на персонала във връзка с нови изисквания към уменията на сътрудниците.

Азия

Азиатската банка за развитие (АБР) понижи леко прогнозата си за икономическия растеж на развиващите се азиатски страни през 2016 година до 5,6 на сто спрямо очакваните по-рано 5,7 на сто, предадоха Асошиейтед прес. Причината за преразглеждането към понижение е слабо забавяне на растежа в Индия, една от най-големите развиващи се страни в Азия. Очакванията за растежа на целия регион за догодина остават без промяна на равнище 5,7 на сто. В доклад на банката е посочено, че изненадващото изтегляне на банкнотите с най-голям номинал в Индия най-вероятно ще потисне растежа тази година до 7 на сто вместо прогнозираните по-рано 7,4 процента. Южна Азия обаче е най-динамичната част от региона, а растежът й се очаква да бъде 6,6 на сто през тази година вместо очакваните 6,9 на сто. Прогнозата за Южна Азия през 2017 година е за растеж от 7,3 на сто. Докладът изтъква още, че регионалният гигант Китай ще отчете растеж от 6,6 на сто тази година и 6,4 на сто догодина. Икономическият растеж в Източна Азия като цяло се очаква да бъде 5,8 процента през тази година и 5,6 на сто през 2017 година, каквито бяха и предишните прогнози.

Хелис

Тракийският град Хелис се намира в археологичния резерват Сборяново при с.Свещари, край Исперих, Разградско. Градът е известен и като „крепостта в района на водната централа”. Укрепеният с мощни каменни стени град е основан в последните десетилетия на ІV в. пр. Х. и заема площ от 90 000 кв. м. Бил е мощен търговски и производствен център през ІV и първата половина на ІІІ в. пр. Хр. и запада във втората половина на ІІІ в. пр. Хр. Тук тракийският цар Дромихет държал в плен македонския владетел Лизимах (управител на Тракия след смъртта на Александър Велики Македонски). Античният летописец Диодор отделя Хелис от останалите укрепени гетски пунктове, които определя като „крепости”, докато само за Хелис запазва наименованието „град”. Напълно вероятно е Хелис да е бил основната резиденция на Дромихет, политическият център на ръководеното от него мощно гетско племенно обединение. В него е открита най- голямата колекция от амфорни печати от елинистическата епоха в Тракия – свидетелство за активни търговски контакти с елинистическия свят, за значението му като важен политическа и икономически център. Имало е работилници за обработка на желязо, производство на керамика и на костени предмети, ювелирни инструменти, слитъци от сребро и злато. В жилищата с каменни основи са намерени глинени олтари – есхари. Посветителен надпис на богинята Фосфорос на гръцки език е открит при южната порта на града. (Снимка: wikimapia.org)

На този ден:  Кадин мост Тракийска гробница от с. Мезек