Финансови новини

Правителството си е отворило широко вратата за доставка на техника за отбраната, без да прилага Закона за обществените поръчки (ЗОП). С промени в наредба се свеждат до минимум възможностите за обществен контрол как и защо се избира един доставчик на армията, ако кабинетът прецени, че при избора му се споделя чувствителна за националната сигурност информация. Нововъведенията са прокарани чрез отмяната на приетата през 2013 г. Наредба за критериите и реда за определяне на основни национални интереси в областта на отбраната. Mинистърът на отбраната ще преценява кога да няма конкурс поради спецификата на информацията. Той ще внася предложение до правителството, което ще взима окончателното решение. В редактирания документ е отпаднал един много сериозен механизъм, който пречи на правителството да харчи милиони безконтролно. В стария вариант има текст, който предвижда всеки проект над 50 млн. лв. да бъде одобрен предварително от парламента и чак след това Министерският съвет да дава съгласие за сключване на договор без обществена поръчка. Сега целият раздел с този текст е премахнат. Липсва и главата, която се отнася до компенсаторните споразумения с доставчиците на военна техника, когато са по ЗОП.

Институционален сектор „Държавно управление” отчита бюджетен дефицит от 1.490 млрд. лв., или 1.7% от БВП, според окончателни данни на Националния статистически институт през 2015 г. Дефицитът в подсектор „Централно управление” е в размер на 619 млн. лв. – 0.7% от БВП. Подсектор „Местно управление” е реализирал дефицит от 834 млн. лв., а подсектор „Социалноосигурителни фондове” – 36 млн. лева. Дългът на България за 2015 г. е в размер на 23.049 млрд. лв., или 26.0% от БВП. Разликата между предварителните и окончателните данни се дължи на получаването на окончателни данни за: постъпленията от данъци, годишните отчети за дейността на държавните болници и публичните дружества, класифицирани в сектор „Държавно управление”, и оборотните ведомости на бюджетните единици и общините.

Дружества

Българо-американската кредитна банка (БАКБ) на Цветелина Бориславова и Търговска банка "Д" на Фуат Гювен са единствените банки, които могат да придобият 100% от капитала на търговска банка "Виктория". В момента банката е 100% собственост на фалиралата КТБ, а процедурата се организира от синдиците на КТБ. За следващия етап на процедурата по продажба са поканени Българо-Американската Кредитна Банка АД и Търговска Банка Д АД. Кандидатите имаха срок до 16 септември да подадат писма за интерес, като намерения заявиха осем участника. Това бяха БАКБ, Търговска банка Д, Инвестбанк, БТК, "Транзакт Юръп холдингс", концорциум между "Лев инс" и "Керблер холдингФ, консорциум между "Евро-финанс" и Hanson holdings-Люксембург, и египетският Zagloul holdings. Като потенциален купувач е била сочена също Инвестбанк с основен собственик Петя Славова, която обаче на по-късен етап е отпаднала заради недоброто си представяне на стрестестовете. Предстои БАКБ и Търговска банка Д да подадат необвързващи оферти, като третият етап ще се състои в проучване и подаване на обвързващи предложения.

Стартира изграждането на язовир „Луда Яна“ край Панагюрище. То ще е с обем 20 млн. куб. м и височина на стената от 50 м. Това е средно голям язовир, който ще доставя питейна вода за нуждите на 45 000 души от Панагюрище и селата Оборище, Поибрене, Попинци, Баня, Бъта, Левски, Елшица, 5 селища от общините Пазарджик и Стрелча, мина „Радка“ и предприятията „Асарел“ и „Оптикоелектрон“. Основните съоръжения на хидровъзел „Луда Яна“ включват язовирна стена, водовземна кула, основен изпускател, преливник, пречиствателна станция за питейни води (ПСПВ) с капацитет 300 л/сек, отбивен тунел, два довеждащи водопровода (1900 м гравитачен и 200 м напорен) и две помпени станции. Освен осигуряване на питейна вода новото съоръжение ще регулира водния отток и ще защитава от наводнения подязовирните селища, инфраструктурата и обработваемите земи. Проектът е на обща стойност 56,3 млн.лв., 80% от които се осигуряват от Световната банка, а останалите 20% са съфинансиране от държавния бюджет. Строителните дейности ще се изпълняват от консорциума „Щрабаг – Станилов“ от 350 души, а постоянните работни места след изграждането на язовира ще са 30. Срокът за изпълнение на проекта е 900 дни, като язовирът и пречиствателната станция трябва да са завършени през април 2019 г.

"Нова броудкастинг груп" (НБГ) е подобрила представянето си през третото тримесечие на годината. България продължава да бъде един от най-стабилните пазари на шведската компанията MTG. Българският, чешкият и прибалтийският рекламен пазар са нараснали през третото тримесечие.Телевизионната аудитория се е повишила в България и Чехия на годишна база, докато в Прибалтика е намаляла. Данните показват, че през юли - септември аудиторният дял на "Нова броудкастинг груп" е бил 42% за най-предпочитаната от рекламодателите възрастова група 18 - 49 години, докато година по-рано - 40.9%. През второто тримесечие обаче делът на аудиторията в същата възрастова група на НБГ е бил 43%. Под крилото на "Нова броудкастинг груп" са телевизионните канали "Нова тв" и "Диема" наред с интернет сайтовете "Дарик уеб" и "Нетинфо". Според отчетите на "Нова броудкастинг груп" през 2015 г. групата за пръв път е изпреварила по приходи "Би Ти Ви медиа груп". От "Нова" отчитат постъпления за миналата година на стойност 130 млн. лв., докато тези на "Би Ти Ви" са били 124.6 млн. лв.

Три небостъргача ще се издигнат в София до няколко години. Високите сгради ще са на изхода на бул. “Цариградско шосе”, до “Пирогов” и до мол “Парадайз”. Трите проекта са на различна фаза, като първият вече е с издадено разрешително за строеж. Небостъргачът, за който вече има издадено разрешение, ще се строи близо до 126-метровата офис кула “Капитал Форт” на бул. “Цариградско шосе”. Той ще е част от проекта Sofia capital city на компанията Форт Нокс, чийто първи етап включва 3 сгради, а кулата е първата от тях. Според плановете втората ще е небостъргачът Sky Fort. Той ще е висок 202 метра, с 44 етажа, като 36 от тях ще се издигат над земята. Ще разполага с общо 40 000 кв. м площ. След завършването му той ще е най-високата сграда в България и 20-ата в ЕС. Проектът за визията е на “А и А архитекти”. Цял комплекс с лагуна по средата, носещ името “Град в града” планира да изгради турската компания “Гаранти коза” върху терен от 100 дка на мястото на бившия завод за мотокари близо до “Пирогов”. Проектът включва 4 кули от по над 50 етажа на ъгъла на булевардите “Гешов” и “Тотлебен”. Компанията вече започна реализацията на първия си проект в София - “Гранд каньон” в “Младост 3”, който е на мястото на бившия магазин “Аско Деница”. 215-метровият “Парадайз Тауър” ще е на булевардите “Т. Каблешков” и “Черни връх”. Инвеститор е собственикът на близкия мол “Парадайз”.

Компанията за добив и преработка на индустриални минерали "Каолин", която е част от германската група Quarzwerke, ще инвестира 100 млн. лв. през следващите пет години. Планираната инвестиция от 100 млн. лв. включва както развитие на съществуващи предприятия, така и разработването на нови. В тях ще бъдат внедрени нови производствени линии за обогатяване на суровините, което ще помогне за създаването на нови и иновативни продукти. В началото на годината компанията получи 35-годишна концесия за добив на каолин и кварцов пясък от два участъка на находище "Колобър", като обявената тогава инвестиция беше над 8 млн. лв. През 2015 г. компанията увеличи приходите си със 7%, а печалбата нарасна с близо 60% на годишна база. Извън страната "Каолин" е собственик на производствени предприятия в Украйна и Сърбия, а в Турция и Румъния има търговски компании. Общо наетите в дружеството през миналата година са били над 1400 души.

Предстоящи събития

Food4Life 2016 - 10 ноември 2016 г., Интер Експо Център, София

Външноикономическо сътрудничество    Enterprise Europe Network       Външнотърговски консултации      Оферти от български и чуждестранни фирми

Европа

Швейцарският хранителен гигант Nestle обяви, че ръстът на продажбите му се забавя и за четвърта поредна година няма да може да постигне заложените цели. Основната причина според ръководството на компанията е трудната обстановка на пазара на потребителски стоки. Продажбите на швейцарската компания за първите девет месеца от годината са били 65.5 млрд. швейцарски франка, слабо повишение спрямо миналата година, когато бяха 64.9 млрд. франка. Приходите от основния й бизнес са нараснали с 3.3% спрямо предходната година. От Nestle вече очакват годишният растеж на продажбите на компанията да бъде 3.5% при предишна прогноза от 4.2%. Те включват годишен растеж на приходите между 5 и 6%, което от швейцарската компания наричат "моделът Nestle". Според ръководството няма проблем компанията да достигне целите си, ако световният икономически растеж се завърне към обичайното си ниво заедно с покачване на цените на продуктите. В опит да подобри представянето си компанията работи да разшири бизнеса си с храни и лекарства.

Америка

British American Tobacco обяви, че е направила предложение да изкупи американския ѝ конкурент Reynolds American Inc. за 47 млрд. долара. Ако сделката по цялостното поглъщане на компанията от САЩ се осъществи, това ще направи British American Tobacco най-голямата фирма за цигари в света, листвана някога на борсите. BAT, която вече притежава 42,2% от Reynolds, е отправила оферта да закупи останалите 57,8% по 56,50 долара за акция, което означава, че стойността на американската фирма се оценява на 81,3 млрд. долара. Новината доведе до поскъпване на акциите на BAT с близо 3%, тъй като възможната сделка може да повиши приходите на британската компания с 400 млн. долара и да укрепи нейното присъствие на ключовия пазар в САЩ. В същото време акциите на Reynolds American Inc. поскъпват с цели 18% на извънборсовата търговия преди реалния старт на пазара на "Уолстрийт", тъй като предложената от BAT цена от 56,50 долара за акция е с 20% над вчерашното ниво на затваряне на акциите на Reynolds в 47,17 долара.

Азия

Третият най-голям индийски износител на софтуерни услуги Wipro купува американска компания за облачни услуги. Дружеството се е съгласило на сделка по придобиването на фирмата за облачни услуги Appirio. Според споразумението индийската компания ще плати 500 милиона долара за придобиването, предаде агенция Reuters. Appirio има 1250 наети служители по целия свят и разполага с офиси в големи градове като Лондон и Токио. Очаква се сделката да бъде завършена през текущото тримесечие, обясниха в изявлението си от Wірrо. Технологичният сектор в Индия се оценява на над 150 милиарда долара. Сега сферата се ориентира от традиционния си аутсорсинг към облачните и цифровите услуги. Целта е секторът да отговори на нуждите на своите западни клиенти.

Първата железопътна линия в България

През 1861 г. бил издаден султански ферман за построяване на първата жп линия в България между градовете Русе и Варна. Изграждането е възложено на британската компания "Баркли брадърс", която получила концесия за 99 години и на 21 май 1864 г. работата започнала. Първата копка направил русенския валия Ариф паша. Работи се по проект на инж. Хенри Баркли и често като строителен материал се използват камъни от дотогава добре запазените древни български столици Плиска и Преслав. Строежът на жп линията Русе-Варна започва едновременно от двете крайни точки (Русе и Варна) и включва още осем гари: Червена вода, Ветово, Разград, Ясеновец, Каменяк, Каспичан, Провадия и Белослав. Използвани били по два малки белгийски локомотива в двете части на строежа и 80 вагона за превозване на работниците и материалите, а по непостроената част от линията техническия персонал и наблюдаващите строежа турци се прехвърляли с коне. Едновременно се правили и приемните сгради на двете крайни гари и спирките по трасето. При откриването на линията на 26 октомври 1866 г. от Мидхад паша дължината й е 224 км. За пътуванията по линията са поръчани 500 вагона и 30 парни локомотива от Манчестър. Първите вагони са с три класи, дълги са по осем метра и разполагат с четири купета. За султан Абдул Азис е изработен специален триосен вагон, луксозно и комфортно обзаведен, който по-късно използват княз Александър Батенберг, а след него и цар Фердинанд. През 1873 г., поради политическа нестабилност и опасявайки се, че няма да се справи със стопанисването, турското правителство прехвърля правото за експлоатация на линията върху компанията на барон Хирш "Източни железници". Съобразно Берлинския договор, през 1898 г. младата българска държава откупува от Хирш линията с пари от първия български държавен заем, а под британски натиск - и по цена, три пъти по-висока от цената при предишната сделка. По-късно линията е разширена, удвоена, електрифицирана и включена в железопътната мрежа на България. (Снимка: www.duma.bg)

На този ден:  Ден на Организацията на обединените нации Тракийски център – Халка Бунар