Външнотърговският стокообмен на България с Германия през 2020 година достигна до 8.2 млрд. евро, съобщиха от Германската федерална статистическа служба. Търговията е намаляла с 3.6% спрямо 2019-а, но все пак прогнозите бяха за обем от около осем милиарда евро. За четвърта поредна година и общо за пети път след началото на прехода българският износ изпреварва вноса от Германия. Търговският дефицит за Федералната република през миналата година е в размер на 991.75 млн. евро. Износът на България за за най-голямата европейска икономика възлиза на 4.59 млрд. евро и при това е с 0.1% повече спрямо 2019-а.

Насърчителната мярка от държавата за частично възстановяване на здравни и социални осигуровки на служителите вече няма да се прилага за колцентрове, складове и неспециализирани офис дейности. Такава промяна в правилника за прилагане на Закона за насърчаване на инвестициите е направена още през ноември 2020 година. Според Министерството на икономиката тези дейности с по-ниска добавена стойност се изключват за сметка на такива с по-висока. С промени в Закона за българското гражданство обаче се въвежда друга мярка в подкрепа на инвеститорите. Според нея предприемачите от страни извън ЕС ще имат бърз достъп за пребиваване в България чрез т. нар. стартъп виза.

Българската IoT компания „Алтерко“ обяви, че учредява дъщерно дружество в технологичния център на Китай – Шънджън. Създаването на новото дружество има за цел да помогне на компанията да навлезе на азиатските пазари и да оптимизира логистиката за региона. В Шънджън към момента е концентриран производственият процес на дъщерната компания „Алтерко Роботикс“. Капиталът на новоучреденото китайско дружество ще бъде 100 хил. китайски юана (25 124 лв. по фиксинга на БНБ от 4 март). Участието на „Алтерко“ в него ще бъде 30% с възможност за придобиване на допълнителни до 50% и достигане на контролен пакет в размер на 80% при добро развитие на проекта. Останалата част от капитала е собственост на дългогодишен партньор на компанията в Китай. 

Силистренският производител на машини за белене на слънчоглед "Елика-Елеватор" наскоро приключи покупката на чуждестранна фирма. Чрез инвестиционното си дружество "Елика инвест" групата придоби италианския си доставчик Advanced Sorting Machines (ASM) от досегашния му германски собственик Sesotec. Страните са се договорили да не съобщават цената, но за размера на сделката представа дава оборотът на италианското дружество, който е приблизително 6 млн. евро за 2020 г. За сравнение - продажбите на българския купувач са с около 50% по-големи. За ELICA, както е позната в бранша компания, покупката е стратегически ход, тъй като добавя към портфейла ѝ производител на ключови компоненти, които практически вече ще се произвеждат вътре в групата. Присъствието ѝ в Италия ще ѝ позволи да засили позициите си в Западна Европа, както и да развие партньорство със Sesotec на Изток.

От началото на 2021 година Комисията за финансов надзор даде разрешение за промени в различни застрахователни компании, които имат лиценз за извършване на дедност в България. Веселин Ангелов е одобрен за член на съвета на директорите и изпълнителен директор, а Ивета Плякин - за прокурист на застрахователно акционерно дружество "Енергия". То е създадено от „Национална електрическа компания" ЕАД и „България холдинг“ АД. Крайно контролиращо дружество е "Алианц" СЕ - Германия. Лорен Жамот е одобрен за член в Управителния съвет на Застрахователна компания "Уника" АД и в Управителния съвет на Застрахователна компания "Уника Живот" АД. Застрахователните компании "Уника" АД и "Уника Живот" АД са част от международната група "Уника Иншурънс Груп". Иван Ганчев е одобрен за член на управителния съвет и изпълнителен директор на "ДЗИ - Общо застраховане" ЕАД и на "ДЗИ - Животозастраховане" ЕАД.

Правителството даде съгласие за продажбата на обособена част – недвижими имоти, собственост на МОБАЛ “Д-р Стефан Черкезов” във В. Търново. Най-голямото лечебно заведение в областта е със смесено държавно и общинско участие в капитала, като правата на държавата се упражняват от министъра на здравеопазването. Имотите, за които бе дадено разрешение за продажба са гаражи и автоработилница, намиращи се в района на Стара болница, както и урегулиран поземлен имот в село Вонеща вода, заедно с построените в имота сграда и склад. Причината за продажбата е, че имотите не се ползват за дейността на дружеството и са с отпаднала необходимост за лечебното заведение. Същевременно генерират разходи, поради което ръководството на МОБАЛ е заявило желание за освобождаване от тях.

Инсталираните мощности за производство на ток от възобновяеми енергийни източници са около 1800 мегавата към края на 2020 г. Това е около една пета от всички мощности в страната, съобщи изпълнителният директор на Електроенергийния системен оператор Ангелин Цачев. От тях 1100 мегавата са във фотоволтаични централи, а останалите 700 - във вятърни централи. През 2020-а те са произвели повече ток от количествата, които им е определил енергийният регулатор за купуване по преференциални цени, като тази електроенергия е била продадена на свободния пазар, допълни Цачев. Само през миналата година "пряко присъединени са 77 мегавата фотоволтаични централи". "Заявките за 2021 г. са 114 мегавата да бъдат присъединени, като очакваме през следващите години те да нараснат.

Цените на жилищата в Швеция са нараснали рязко до най-високите си нива в историята, тъй като все повече хора се възползват от безпрецедентните стимули на централната банка, за да придобият по-голям дом. „От гледна точка на кредитирането човек може само да стигне до извода, че пазарът е обхванат от истерия, свързана с наливането на пари от централните банки в системата“, коментира Карл Йохан Лагеркранц, портфолио мениджър в компанията Strand Kapitalforvaltning в Стокхолм. Жилищата са поскъпнали средно с 15% през февруари спрямо година по-рано, а цените на апартаментите са нагоре с 6%5, сочат публикувани в петък данни от компанията Svensk Maklarstatistik. И двата показателя сега са на рекорден връх. Шведската централна банка Riksbank опитва а балансира усилията си за стимули, за да подкрепи търсенето по време на пандемията, без да прегрява имотния пазар. 

Хиперинфлацията принуждава Венецуела да емитира банкноти с все по-големи деноминации в боливари. Гражданите на страната пък обменят мигновено всичко спечелено в щатски долари. Венецуелската централна банка публикува съобщение на сайта си на 5 март, че ще пусне в обращение нови хартиени пари от по 200 хил., 500 хил. и 1 млн. боливара, "за да отговори на сегашните изисквания на икономиката", без да дава допълнителни подробности. В момента банкнотата от 1 млн. боливара - най-големият в историята на страната номинал - струва едва 0.53 долара. БВП на Венецуела падна за седма поредна година през 2020-а, а правителството се прави, че не забелязва растящия брой доларови транзакции, които изместват разплащанията с кредитни и дебитни карти и увеличават използването на кеш. По оценка на венецуелската консултантска компания Ecoanalitica, около 66% от всички операции на територията на страната се осъществяват в чуждестранна валута.

Целта на китайската икономика през 2021 г. да постигне растеж от над 6%. Това обяви китайският премиер Ли Къцян в петък. От думите му става ясно още, че страната ще се стреми към ниво на безработицата в градовете от около 5.5%, както и към създаването на 11 млн. нови работни места – както и през предпандемичната 2019 г. Китай също така има за цел да увеличи с около 3% индекса на потребителските цени, който е показателен за инфлацията. През миналата 2020 г., белязана от пандемията и тежката криза, Китай бе единствената голяма икономика, която отбеляза растеж. Страната регистрира покачване от 2.3%. Международните анализатори обаче имат едно наум за точността на официалните данни, които изнася Пекин. Премиерът даде общ положителен тон за икономическото възстановяване на Китай от пандемията, като същевременно отбеляза области на слабост като "пречки" за потребителските разходи, тежки условия за малкия бизнес и нарастващ натиск за поддържане на стабилна заетост.