Производството на минерални горива за ДВГ в България намалява през първото тримесечие на 2021 г. на годишна база, показва обзорният анализ на СФБ Капиталов пазар АД за развитието на сектора. Спрямо същия период на 2020 г. спадът е 25.6%. Външнотърговският стокообмен с минерални горива намалява значително в стойностно изражение, като спадът е 36% на годишна база. Салдото от международната търговия на България с минерални горива през Q1’2021 остава положително, но се свива със 70%. В количествено изражение вносът намалява с 15.2%, а износът - с 47.5%. Разчетите за първото тримесечие на 2021 г. на база производство, внос и износ показват, че има незначително увеличение в предоставените на вътрешния пазар количества минерални горива - с 0.5% на годишна база. За допълнителна информация и поръчки: http://sfb.bia-bg.com

През май 2021 г. широките пари (паричният агрегат М3, ползван от БНБ) се увеличават на годишна база с 12,7 на сто при 12,8 на сто годишното нарастване през април 2021 година. В края на май 2021 г. широките пари са 118,192 млрд. лв. (93.8 на сто от БВП) при 117.,97 млрд. лв. към април 2021 г. (93 на сто от БВП), отчита НСИ. Кредитите на нефинансовите предприятия и домакинствата през май 2021 г. възлизат на 62,492 млрд. лева. Кредитите за нефинансовите предприятия нарастват с 4,1 на сто на годишна база през май 2021 г. и в края на месеца достигат 35,798 млрд. лева (28,4 на сто от БВП). 

Новия пазар на БФБ – BSE International стартира на 5 юли 2021 г. На него се търгуват акции на близо 100 топ световни компании като Apple, Microsoft, Facebook, IBM, Intel, Cisco, , 3М, Siemens, General Electric Co., Tesla, VOLKSWAGEN, BMW, Daimler AG, BNP Paribas, JPMorgan Chase, SOCIETE GENERALE, Visa, MasterCard Incorporated, Deutsche Bank AG, Commerzbank AG, ALLIANZ, DEUTSCHE LUFTHANSA AG, AIRBUS, Air France KLM, Boeing, Pfizer, MERCK, FRESENIUS MEDICAL CARE AG, Bayer AG, Deutsche Telekom AG, NOKIA, AMAZON.COM, ADIDAS N AG, Disney, Netflix, Coca-Cola, McDonald’s и много др. Инвеститорите могат да влагат и в борсово търгувани фондове (ЕТФ-и), които следват движението на индекси като DAX, S&P 500, FTSE All-World, NASDAQ-100, STOXX Europe 600 и др.

Нов цех за производство на пастьоризирани млека ”Верея” ще изгражда Обединена млечна компания. Той ще е на територията на предприятието в Пловдив и ще заема площ от 827 кв. м. Топла връзка ще го свързва с основната сграда. В предложението на инвеститора до РИОСВ-Пловдив е посочено, че производственият капацитет на новия цех ще е за обработка на 115 200 литра краве мляко на ден. В него ще се монтират 12 модерни съоръжения ​- от автоматичен стерилизатор за мляко, до автоматична машина за опаковане и финална палетизираща система.

Компанията, в която по-рано тази година се сляха българската Bulpros и германската ec4u, ще оперира под напълно ново име. Обединението ще се нарича Digital, а управлението се поема от мениджърите, които досега оглавяваха отделните компании. Българинът Ивайло Славов ще е главен изпълнителен директор, а Давид Лау – главен оперативен директор. Двамата ще продължат да притежават значителни дялове в новосъздадената структура. Мажоритарният дял отива в ръцете на частната инвестиционна компания Silverfleet Capital, която има за задача да подкрепи допълнително следващата фаза от съвместното развитие Bulpros и ec4u. По пътя напред Digital ще черпи от опита на няколко лидери в бранша, които ще влязат в специално сформиран за целта Консултативен съвет.

Базираният в Пазарджик производител на индустриални маркучи „Каучук“ АД ше раздаде четвърти пореден дивидент, този път в размер на 2,12 лв. за акция. През 2020 г. беше изплатен дивидент от 7,14 лв., през 2019 г. - за 8,5 лв. и през 2018 г. - за 5,3 лв. Общо за 4 години са изплатени 23,06 лв. брутен дивидент на акция. От акционерите физически лица се удържат 5% данък дивидент. Издадените акции са 942 091 броя. Дивидентът за 4 години е 21,7 млн. лв., а за 2020 г. възлиза на 2 млн. лв. Приходите на „Каучук“ АД за 2020 г. са 25,2 млн. лв. при спад спрямо 29,84 млн. лв. за 2019 г. или с 16%. Печалбата за 2020 г. е 5,8 млн. лв., спрямо 6,73 млн. лв. за 2019 г. „Каучук“ АД е производител на транспортни ленти и каучукови индустриални маркучи.

Спад в продажбите през юни 2021 година с 25% спрямо същия месец на миналата година отчита „Софарма“ АД. Търговията на вътрешния пазар се развива добре, като има раст от 96 процента. На външните пазари обаче компанията показва 45% спад на продажбите за износ. За първото полугодие на тази година приходите от продажби на продукция също намаляват - с 21% спрямо същия период на 2020-а. Този резултат е следствие от постигнатия 10% ръст на паричните постъпления от вътрешен пазар, но 33% спад на продажбите за износ. Най-големи акционери в компанията са "Донев инвестмънтс холдинг" АД с дял от 26.55% от капитала, "Телекомплект инвест" АД - с 20.68% и "Ромфарм компани" ООД – 6.21% от акциите с право на глас.

Франция отчаяно се нуждае от пенсионна реформа, но не точно сега. Това е посланието към президента Еманюел Макрон от множество бизнес лидери в страната дни преди той да обяви дали ще опита да направи промяната преди изборите през 2022 г. „Вече има голямо безпокойство и несигурност. Би било рисковано да се прибавят още. Ако зависеше от мен, не бих го направил“, коментира Стефан Ришар, главен изпълнителен директор на телекома Orange, в рамките на конференция в Екс-ан-Прованс. Първият опит на Макрон да поправи системата и да изпълни обещанието си от предизборната кампания през 2017 г. предизвика месеци на ожесточени демонстрации преди да бъде отложен заради пандемията. Сега, когато икономиката се възстановява, много бизнес лидери се притесняват, че отново може да се стигне до сътресения. 43-годишният френски лидер се готви да обяви приоритетите си за остатъка от мандата си и трябва да се срещне с лидери в трудовата област, за да обсъдят пенсиите във вторник. Въпросът е дали ще рискува да повиши възрастта за пенсиониране или ще предложи други, по-широки промени на пенсионната система.

Microsoft и Google прекратиха почти шестгодишно примирие, подписано с цел предотвратяване на открита война между двете конкурентни Big Tech компании. По този начин те освобождават пътя за директни конфликти, докато регулаторите се насочват към потенциални пречки пред конкурентоспособността на водещите американски технологични групи. Софтуер и интернет гигантите се съгласиха на необичаен пакт през 2015 г., за да сложат край на продължителната битка, водена в съдебните зали и пред регулаторните органи по света. Договорката беше постигната скоро след като Сундар Пичай стана главен изпълнителен директор на Google, а Сатя Надела пое управлението на Microsoft. Компаниите разрешиха неуредените си дела и се съгласиха да не водят съдебни спорове и да не се оплакват един от друг пред регулаторните органи, без първо да се опитват да изгладят разногласията на най-високо вътрешно ниво. Пактът също така имаше за цел да сближи сътрудничеството в области от взаимен бизнес интерес. Въпреки това хора, близки до двете компании, твърдят, че споразумението не е спомогнало много за смекчаване на пряката конкуренция на пазари като този за изчислителни облаци.

Изграждането на две мегафабрики за производство на водород, обявено от главния изпълнителен директор на индийския конгломерат Reliance Industries Мукеш Амбани, може да даде силен тласък на използването на този газ като източник на чиста енергия. Въпреки че електричеството с нулеви емисии може да помогне за декарбонизиране на индустрията, то няма да може да замени горивата в сектори като производството на стомана и цимент, които са нараснали няколко пъти през последните десетилетия. Но изгарянето на водород, който не произвежда CO2, е идеален за тези цели. За стоманата това би означавало заместване на коксуващите се въглища, използвани в доменните пещи, с водород, произведен на възобновяема основа. За цимента това може да означава замяна на част от природния газ, изгарян в производствения процес. Амбани, най-богатият магнат в Индия според Forbes, обяви амбициозните си планове - той иска да създаде четири нови ферми, които „ще произвеждат и интегрират напълно всички критични компоненти на нова енергийна екосистема“.