Годишната инфлация в България се върна почти на равнището си от края на 2023 г. и е 5,6% за септември, съобщи НСИ. Това далеч надвишава прогнозите на всички институции, направени през последната половин година. През септември в сравнени е с август цените са се понижили с 0,8% и това се дължи преди всичко на сезонното поевтиняване на храни. Но разходите за развлечение и отдих, както и цените в ресторантите и хотелите държат годишната инфлация все още твърде висока, показват данните.

Финансовите резултати на всички компании в България отново се подобряват през 2024 г., след като година по-рано отбелязаха първото си свиване за последното десетилетие. През изминалата година приходите на работещите фирми в страната са се увеличили с 2.6% до 623.8 млрд. лв. Резултатът е постигнат от общо 399 хил. дружества, които са били активни, показват данните от данъчните декларации. Със сходен темп растат и разходите на действащия бизнес - с 1.97% до 573.1 млрд. лв. Така сумарната счетоводна печалба за 2024 г. достига 60.4 млрд. лв., като се увеличава с 10.5% спрямо година по-рано. Изминалите 12 месеца обаче не са били еднозначно добри за всички участници в икономическия живот и това се забелязва в данните за отчетената данъчна загуба, която нараства с 15.9% до близо 8 млрд. лв. Най-осезаемо е ускорението на печалбите в сектор "култура, спорт и развлечения" - с над 50%, следвани от тези при операциите с имоти, добивната промишленост, строителството и здравеопазването. Най-голямо пък е задълбочаването на загубите при дружествата от сектора на професионални и научни дейности. Броят на активните дружества в страната също се увеличава - с над 12 хиляди. От 2016 г. само предприятията с дейност имат задължение да подават декларации за корпоративен данък в НАП, което изключва от сметката неработещите фирми. Секторът на търговията запазва водещата си позиция и през 2024 г. представителите му отчитат съвкупна печалба от почти 11.9 млрд. лв. Резултатът е с 1.4 млрд. лв. по-висок спрямо година по-рано - или ръст от 13.5%. Втората позиция също остава непроменена - за преработващата промишленост. Компаниите от сектора записват общо 9.3 млрд. лв. печалба за 2024 г., което е с 875 млн. лв., или 10.4%, повече спрямо година по-рано. Топ 3 на най-печелившите сектори и тази година се допълва от финансите и застраховането, където сумарната печалба достига близо 6.2 млрд. лв., като расте със 109 млн. лв., или 1.8% в сравнение с постигнатото през 2023 г. Общо за икономиката отчетената данъчна печалба се увеличава с 9.94% до 53.1 млрд. лв., или 4.8 млрд. лв. номинално повишение. При декларираната от фирмите в страната данъчна загуба влошаването на резултатите е доста по-осезаемо - с 15.9% до малко под 8 млрд. лв. В номинално изражение увеличението е с почти 1.1 млрд. лв. Най-губещият сектор през 2024 г. е търговията, където отрицателният финансов резултат расте със 76.6%, или 818 млн. лв., до почти 1.9 млрд. лв. Следва преработващата промишленост, където загубите растат с 395 млн. лв., или 56.7%, до сумарен минус от 1.09 млрд. лв. Тройката на най-губещите допълват операциите с имоти, при които отрицателният финансов резултат нараства с 16.3%, или 106 млн. лв., до 757.2 млн. лв.

Продукцията на селскостопанските производители в България, както и инвестициите в сектора, намаляват значително през 2024 г., по данни на Националния статистически институт (НСИ). През 2024 г. стойността на крайната продукция, произведена в селското стопанство, възлиза на 9.7 млрд. лв., което е с 8% по-малко в сравнение с предходната година. Намалението е в резултат както на понижение на цените с 4.7%, така и на спад на обемите на произведената продукция – с 3.5% спрямо 2023 г. Стойността на продукцията, произведена от растениевъдството, се равнява на 6.45 млрд. лв. и представлява 66.4% от общата стойност на селскостопанската продукция. Преобладаващата част (80.2%) е от зърнени и от технически култури, чиято стойност се изчислява съответно на 3.4 млрд. лв. и 1.76 млрд. лева. В сравнение с 2023 г. стойността на продукцията, произведена от растениевъдството, е по-ниска с 9.5%, което се дължи както на спад на цените – с 6.1%, така и на намаление на обемите – с 3.6%. През 2024 г. стойността на произведената продукция от животновъдството възлиза на 2.4 млрд. лв., или 24.9% от крайната продукция в селското стопанство. Спрямо 2023 г. стойността ѝ намалява с 4.8%, което е в резултат на намаление както на цените – с 3.1%, така и на произведените обеми – с 1.7%. Стойността на продукцията от отглеждането на селскостопански животни е 1.33 млрд. лв. (55.2% от продукцията в животновъдството), докато стойността на произведените животински продукти се равнява на 1.1 млрд. лв. (44.8% от продукцията в животновъдството). В сравнение с 2023 г. стойността на отглеждането на селскостопански животни намалява с 2.3%, което се дължи на спад на цените – с 3.5%, докато обемите нарастват – с 1.2%. Стойността на произведените животински продукти спрямо предходната година отбелязва намаление със 7.7%, което е в резултат както на спад на обемите – с 5.1%, така и на цените – с 2.7%. През 2024 г. стойността на вложените в селското стопанство средства за текущо потребление се равнява на.5 7 млрд. лв., което е с 10% по-малко спрямо предходната година. Намалението се дължи както на понижение на цените – с 2.9%, така и на спад на обемите – със 7.3%. Спрямо 2023 г. увеличение на средствата за текущо потребление е отчетено единствено при семена и посадъчен материал - с 3.6%. Най-голямо понижение спрямо предходната година се наблюдава при разходите на стопанствата за торове и почвени подобрители - със 17.6% и разходите за ветеринарномедицински продукти - с 24.5%. През 2024 г. брутното образуване на основен капитал (инвестициите) в селското стопанство възлиза на 1.13 млрд. лв., като намалява с 16.1% спрямо предходната година. По-голямата част от него – 1 085.6 млн. лв. (95.8%), представлява бруто образуване на основен капитал в неселскостопански продукти, от които в селскостопански машини, оборудване и транспортни средства – 814.7 млн. лв. (дял от 71.9%), и в сгради – 268.9 млн. лева (дял от 23.7%). Бруто образуването на основен капитал в селскостопански продукти (трайни насаждения и селскостопански животни) през 2023 г. е 47.5 млн. лева.

По текущи данни от Информационната система за българските предприятия - BEIS, Колпойнт Ню Юръп ЕАД - София запазва водещото си първо място в България сред най-големите предприятия в сектор "Административни офис дейности и друго спомагателно обслужване на стопанската дейност" по приходи за 2024 г. достигайки 236 млн.лв. Следват: Кока-Кола Юропасифик Партнърс Сървисис България ЕООД - София, Хюлет-Пакард Глоубъл Деливъри България Сентър ЕООД - София, Консентрикс сървисиз България ЕООД - София, Кока-Кола Хеленик Бизнес Сървисиз Организейшън ЕООД - София, Съдърланд Глобъл Сървисиз България ЕООД - София, Региоком Европейско дружество - клон България - Варна, Еос Матрикс ЕООД - София, Форис Юръп ЕООД и Фаундевър България ЕООД - София. За да откриете как се представят в сравнителен и динамичен план водещите български предприятия в отделни сектори, място на вашите конкуренти, клиенти и доставчици по ключови показатели (оборот, печалба, активи, брой служители и др.), ползвайте услугите на Информационната система за българските предприятия – (BEIS) - необходимия партньор на всеки предприемач, мениджър и анализатор.

Над 10 компании са се включили в търга, обявен от "Булгаргаз", за доставка на втечнен природен газ през месеците октомври 2025 г., декември 2025 г., януари 2026 г. и март 2026 г. на терминала в Александруполис, Гърция. За доставка на втечнен природен газ през месеците октомври и декември 2025 г. са избрани компаниите TotalEnergies и Metlen Energy & Metals, а за месеците януари и март 2026 г. - Metlen Energy & Metals и Shell. Съгласно офертите на класираните участници и 4-те танкера ще бъдат натоварени на терминали за втечнен природен газ в САЩ. От "Булгаргаз" обясняват, че на 16 септември т.г. е обявена тръжна процедура за осигуряване на общо 4 товара (4 000 000 MWh) втечнен природен газ в рамките на резервирания си капацитет на терминала в Александруполис. Доставката им е предвидена в съответствие със съгласуваните между оператора на терминала Gastrade SA и "Булгаргаз" ЕАД времеви слотове. За участие в тръжната процедура бяха поканени 37 международни компании, които са заявили интерес към предходни търгове, провеждани от дружеството и успешно са преминали процедурата по одобрение на "Булгаргаз".

За периода 2003 - 2024 година за извеждане от експлоатация на четирите малки блока на АЕЦ "Козлодуй" (от І до ІV) са похарчени 860 млн. евро. Средствата са национални - по Фонд "Радиоактивни отпадъци" (РАО) и Фонд "Извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения", както и европейско финансиране по Международен фонд "Козлодуй" (МФК). До 2032 година по разчет ще бъдат порачени още 217 млн. евро национално финансиране и 206 млн. евро по МФК, или общо 423 млн. евро, сочат разчетите на Държавното предприятие "Радиоактивни отпадъци" (ДП РАО). В двата национални фонда има малко над 3 млрд. лева към края на 2024 година. Ниско- и среднорадиоактивните отпадъци от тази дейност в момента се съхраняват в хранилища на територията на централата. Те обаче ще бъдат "погребани" в Националното хранилище за редиоактивни отпадъци (НХРАО) на площадка "Радиана", чието строителство приключи през юли 2024 година. Изграждането на това хранилище започна преди почти 20 години и коства общо 75,9 млн. евро, дошли почти изцяло от международни фондове. В момента работата по извеждане от експлоатация на четирите малки блока в АЕЦ "Козлодий" напредва, като се демонтират парогенераторите (общо 24) и тече работата по т.нар. "освобождаване от регулаторен контрол", тоест преценка каква част е годна да бъде предадена за скрап. От една страна това намалява количествата отпадъци, които ще бъдат депонирани в НХРАО, а от друга - носи приходи за ДП РАО. Черните метали се продават основно на "Стомана Перник", а алуминият и други метали, представляващи интерес - отиват към западни компании. Допълнително в България, единствено в Европейския съюз, се прилага и плазмено изгаряне, което намалява отпадъците 70 пъти. Около 90% от отпадъците от производството на електроенергия от ядрените централи са ниско- и среднорадиоактивни. Те ще бъдат погребани в "Радиана" и ще бъдат под надзор за 300 години, след което радиоактивността им ще бъде спаднала и ще бъде отнент статутът им на такива, а мястото ще бъде освободено от надзора на контролните органи. Отпадъците ще бъдат слагани в стоманобетонни контейнери (общо 6335 в първата фаза) и подредени в 22 клетки. Когато клетките се запълнят, те ще бъдат погребани под земята на площадката, която е в близост до АЕЦ "Козлодуй". ДП РАО само произвежда тези контейери, което намалява разходите.

Над 60 млн. лв. е износът на български производители в европейската търговска мрежа на "Лидл" (Lidl) за първата половина на 2025 г. Експортният оборот бележи малко над 29% ръст спрямо същия период на миналата година, съобщиха от компанията. Съвместно с търговската верига своя продукция са изнесли общо 30 български компании в 28 държави. Най-голям е оборотът към Румъния (17.6 млн. лв.), Гърция (15 млн. лв.), Германия (8.9 млн. лв.). На първо място сред износните продукти за шестмесечието е слънчогледовото олио на "Клас олио", следвано от различните разновидности хляб на пловдивския производител "Хебър" и "Борн уинър глобал" - производител на високопротеинови и фитнес храни. Компанията за снаксове и брускети "Фикосота фууд" достига до 11 пазара в Европа и отчита над осем пъти ръст на експортния оборот в мрежата на "Лидл" през първата половина на 2025 спрямо същия период на миналата година. Друг производител в категорията на снаксовете и чипсовете - "Оргеник фууд", отчита девет пъти ръст на износа чрез търговската верига. Шоколираните плодове и ядки на "Виктория нутс" са най-изнасяният продукт за Германия. Биосуровите барчета на "Смарт органик", които се предлагат под собствената марка на "Лидл" - Alesto, се предлагат в магазините на Lidl в България и на 11 пазара в Европа. Производителят на кадаиф "Ем Джей кейтъринг" успява да увеличи почти двойно експортния си оборот в Европа чрез "Лидл".

Министърът на здравеопазването откри новата хеликоптерна площадка, изградена в двора на Многопрофилната болница за активно лечение „Д-р Тота Венкова“ - Габрово. Това е деветата болнична вертолетна площадка в България.

В изпълнение на мащабния си договор за доставка на 25 нови електрически влака, чешката „Шкода Груп“ направи ключова стъпка към трайното си позициониране в България. На официална церемония е подписан договор за наем на депо в столичния квартал „Илиянци“ с българската компания „ТТЛ“ ЕООД. То ще служи за сервизен и поддържащ център на новия подвижен железопътен състав, който страната ни очаква. Основният договор за доставка на 20 нови електромотрисни влака бе сключен през септември миналата година, като стойността му е 511.4 млн. лв. без ДДС. Впоследствие бе подписан и допълнителен контракт за доставката на още 5 влака на стойност 127.8 млн. лв. без ДДС. Цените включват обучение, но и 15-годишна поддръжка. Именно тази дейност чешката компания ще прави в депото на „ТТЛ“ в София в следващите 15 години. За сервизните дейности ще бъдат ангажирани квалифицирани специалисти. „Шкода“ планира да наеме и нови служители директно от България, с което подкрепя заетостта на местния пазар. Компанията е доставчик на различен вид подвижен състав за България. Преди години тя достави нископодови тролейбуси за градския транспорт в София, а също така произвежда осем метровлака за подземната железница. „ТТЛ“ е българска компания, специализирана в ремонт, поддръжка и модернизация на железопътен подвижен състав. Учредена е през 2008 г., като управител и едноличен собственик на капитала е Любен Евлогиев Тенев. За 2022 г., общите приходи от оперативна дейност са 10.8 млн. лв., което е значително увеличение спрямо 8-те милиона за 2021 г. Печалбата на дружеството за 2022 г. е 344 хил. лв.

Затрудненията в сектора на търговията на дребно и потребителските стоки в Европа надхвърлят нивата, наблюдавани по време на Световната финансова криза, според последните данни на адвокатската кантора Weil Gotshal & Manges. Според доклад на компанията условията в сектора са се влошили както през последното тримесечие, така и на годишна база. Последното увеличение отразява по-слабо потребление на стоки с незадължителен характер, натиск върху печалбите и затягане на кредитните условия, както и продължаваща несигурност около митата и нарушенията във веригите на доставки, предава Bloomberg. В по-общ план корпоративният стрес в Европа леко е намалял към август 2025 г., като индексът Weil European Distress Index (WEDI) е спаднал до 3,4 пункта от 3,7 пункта. Показателят проследява влошаването на пазарните и корпоративните финансови условия, което обикновено предшества вълна от фалити, и има за цел да служи като ранен индикатор за финансов риск. Въпреки че осем от десет индустриални групи са регистрирали по-ниски нива на стрес спрямо предходното тримесечие, условията в търговията на дребно и потребителския сектор са се влошили допълнително, като те остават най-затруднените отрасли. Германия е определена като най-затруднения пазар в Европа, с ограничени признаци на възстановяване, а централната банка на страната очаква нулев растеж поне до 2026 г., се посочва в доклада. Индустриалният сектор е втори сред най-затруднените, като Германия оказва значителен натиск върху общата перспектива. След него се нареждат недвижимите имоти, където натискът за рефинансиране остава значителен, въпреки че темпът на влошаване се е забавил. Докладът определя финансовия стрес като несигурност относно фундаменталната стойност на активите, повишена волатилност и засилен възприеман риск. Типични признаци на корпоративен дистрес включват натиск върху ликвидността, спад в рентабилността, нарастващ риск от несъстоятелност, понижение на оценките и намалена възвръщаемост на инвестициите.

Световният икономически растеж се очаква да се забави до 3.2% през 2025 г. и 3.1% през 2026 г., показват последните прогнози на Международния валутен фонд (МВФ). Това е под предкризисните нива от около 3.7%, като основни причини за по-слабата динамика са високите мита, геополитическата несигурност и натрупаните дългове в много развити икономики. Въпреки че тарифният шок, предизвикан от новите американски мита, се оказа по-умерен от първоначалните опасения, МВФ предупреждава, че глобалната перспектива остава крехка. Според институцията световната икономика ще загуби трайно около половин процент от БВП в резултат на продължителните търговски ограничения. Американската икономика ще нарасне с 2% през 2025 г., но ще изпита натиск от по-високите цени и ограниченото предлагане на труд заради по-строгата имиграционна политика. Инфлацията в страната ще се ускори до 2.7%, а едва през 2027 г. ще се върне към целевото равнище от 2%. Разтецът на страните от евро зоната се очаква да се задържи на 1.2%, но публичният дълг ще продължи да расте. В Германия дефицитът ще се разшири заради инвестиции в инфраструктура и отбрана, а в целия ЕС фискалната политика остава по-разхлабена, отколкото МВФ препоръчва. В САЩ пък дългът ще нарасне от 122% от БВП през 2024 г. до 143% през 2030 г., показват данните от доклада. Китай остава под натиск от кризата в имотния сектор и ниското кредитиране, като МВФ предупреждава за риск от "дългова дефлация". За сметка на това Индия запазва позицията си на двигател на растежа - 6.6% през 2025 г., благодарение на силно вътрешно потребление и инвестиции. Докладът отделя специално внимание на устойчивостта на развиващите се икономики, които са успели да устоят на външни шокове благодарение на по-зрели парични и фискални рамки. Според анализа страните с по-гъвкав валутен курс и независими централни банки са постигнали 1.3 процентни пункта по-висок растеж при глобални "risk-off" епизоди в сравнение с по-слабо подготвените държави. Сред малкото положителни тенденции е нарастващият ефект на инвестициите в изкуствен интелект (AI). Според МВФ те могат да повишат глобалната производителност с около 0.8% за десетилетие, като САЩ и Китай са основните бенефициенти. Въпреки това институцията предупреждава за възможен "AI балон", ако реалните печалби изостанат от очакванията - сценарий, който би напомнил сривa на дот-ком компаниите в началото на века. МВФ изчислява, че намаляване на несигурността и тарифите, комбинирано с ефекта на AI върху производителността, може да увеличи световния БВП с около 1% в близък хоризонт. Докладът завършва с препоръка за по-прозрачни търговски политики, независими централни банки и по-ефективни публични разходи. Това, според фонда, е ключът към "по-устойчив и предсказуем растеж в епоха на висока несигурност".

Дефлацията в Китай е показала признаци на облекчаване през септември, но темпът на подобрение все още не успява да спре най-дългата серия от понижения на цените в страната от пазарните реформи през края на 70-те години, предава Bloomberg. Производствените цени са се свили с 2,3% на годишна база след понижение от 2,9% през август, отбелязвайки 36-и пореден месец на спад. Резултатът е в съответствие с прогнозите на икономистите. Дефлацията при производителите се е забавила за втори месец, но на месечна база остава непроменена. Под влияние на спадащите цени на храните, потребителските цени също са намалели с 0,3%, съобщи в сряда Националното статистическо бюро (NBS) - малко под средната прогноза на икономистите, анкетирани от Bloomberg, за спад от 0,2%. Основният индекс на потребителските цени, който не включва храните и енергоносителите, е нараснал до 19-месечен връх от 1%. Втората по големина икономика в света се бори с дефлация от края на пандемията от Covid-19, като сривът на жилищния пазар и слабото вътрешно потребление утежняват ситуацията. Свръхкапацитетът в някои индустрии води до свръхпроизводство и принудително понижаване на цените, за да оцелеят компаниите. Въпреки опитите на правителството да спре разрушителните ценови войни, дефлационният натиск продължава. Последните данни за септември обаче показват признаци на леко облекчаване на дефлацията в някои сектори благодарение на усилията за ограничаване на т.нар. „хаотична конкуренция“. Все още не е ясно дали този обрат е устойчив. Девет поредни тримесечия на спад на цените в цялата икономика показват разминаване между търсенето и предлагането, което натоварва балансите на компаниите и намалява доходите както на домакинствата, така и на правителството. Правителството на Китай намали официалната си цел за инфлацията до около 2% за 2025 г. - най-ниското ниво от над 20 години. Въпреки това ценовият растеж остава близо до нула или е отрицателен през по-голямата част от годината.