Българската народна банка (БНБ) преразгледа във възходяща посока прогнозите си за ръст на българската икономика и инфлацията през идните години, се посочва в Българската икономика ще нарасне през тази година с 2,9 на сто, а през следващата, 2026 година се очаква ръст от 2,7 на сто. Това представлява повишение спрямо преходната прогноза в размер на 0,1 процентни пункта и 0,5 процентни пункта съответно за тази и следващата година. За сравнение, в предходната прогноза, актуална към 26 март, БНБ очакваше ръст на БВП от 2,8 на сто за 2025 година и 2,2 на сто за 2026 година. Централната банка обаче понижава очакванията си за ръст на БВП през 2027 година от 3,1 на сто до 2,7 на сто или ревизия в низходяща посока от 0,4 процентни пункта.

Дългосрочният кредитен рейтинг на България в чуждестранна валута е повишен на ниво „BBB+“ със стабилна перспектива. Оценката е на международните рейтингови агенции Fitch и S&P Global. В обосновката за рейтинговото действие, агенция S&P Global Ratings отбелязва, че България ще бъде облагодетелствана от надеждната парична политика на ЕЦБ и развитите капиталови пазари на паричния съюз, а валутният риск ще намалее значително. Счита, че членството на България в ЕС и предстоящото присъединяване към еврозоната продължават да осигуряват на страната осъществяването на важни политики. Краткосрочните перспективи за растеж на България са оценени като стабилни. Прогнозата е, че икономиката ще нарасне с 2,4% в реално изражение през 2025 г. и средно с 2,8% до 2028 г. Частното потребление ще бъде основният двигател на растежа, подкрепено от високия ръст на реалните заплати поради "затегнатия" пазар на труда. Fitch очаква реален растеж на БВП от 2,8% през 2025 г., непроменен спрямо 2024 г, тъй като несигурността около световната търговия се компенсира от подобрената вътрешнополитическа ситуация. Силният растеж на номиналните заплати, съчетан с увеличение на потреблението преди влизането в еврозоната, ще подкрепят стабилните разходи на домакинствата. Fitch Ratings прогнозира реален растеж на БВП от 2,5% през 2026 г., с възможности за допълнително нарастване, свързани с приемането на еврото.

Държавен имот, който се намира в западната промишлена зона на Силистра, е включен в индикативния списък на имоти с отпаднала необходимост, скоро може да бъде придобит от нов собственик.Повече от 50 имота от Силистренско са включени в списъка за продажба, който е публикуван на страницата на Министерство на регионалното развитие и благоустройство. Един от тези имоти е Почивна база “Пеликан”. Парцелът е с размер 16 декара и в него се намират 7 сгради. Те са описани в списъка като 2 масивни и четири паянтови постройки. Върху терена преди това се е намирало Окръжно помощно училище “Сава Доброплодни”, което е съществувало през периода 1963 г.-1997 г. Имотът сега е собственост на Министерство на образованието и науката и се управлява чрез публичното предприятие “Ученически отдих и спорт” ЕАД. Дружеството е учредено по силата на Министерски съвет от 2004г. Едноличен собственик на капитала на „Ученически отдих и спорт“ ЕАД е държавата. При учредяването в капитала му са апортирани общо 165 държавни почивни бази, находящи се в цялата страна. От тях само 26 са работещи. Според одобрената програма на Министерски съвет, в списъка за приватизация могат да се включват и апортираните в публичните дружества държавни имоти. Базата в промишлената зона на Силистра е една от 108 - те неработещи бази в списък на дружеството. Обратно на написаното в списъка на МРРБ, почти всички постройки в терена са масивни, макар и неподдържани. Една от сградите е голяма - 3 етажна, но другите също са масивни, макар и неподдържани. Запустелият имот попада в центъра на парцелите, които Община Силистра наскоро придоби от местната земеделска гимназия “Добруджа”, за да изгради индустриален парк. Бяха взети и решения от общинския съвет за промяната на предназначението на земята от земеделска в индустриална, за да се увеличи цената на придобититите парцели, които ще бъдат апортирани в бъдещото общинско предприятие “Индустриален парк”. Така имотът на почивната база “Пеликан” може да се превърне в атрактивен и приоритетен за продажба чрез търговете, които държавата предстои да организира и да бъде придобит от частен инвеститор - и да се окаже частен, но заобиколен от имотите на индустриалния парк, които са общинска собственост. Освен базата в промишлената зона на Силистра, “Ученически отдих и спорт” ЕАД предлага за продажба и своите бази в село Айдемир и село Малък Преславец - местност „Кору Кулак”. Източник: mestenreporter.com

Intuitive, глобален лидер в роботизираната и минимално инвазивна хирургия, откри официално нова производствена база в Първомай, част от планираното си разрастване в Европа. Новият обект в Пловдивска област ще произвежда 3D ендоскопи и микрооптични компоненти за системите da Vinci - роботизирана хирургична платформа, използвана от близо 90 000 хирурзи по света. Това е първото съоръжение на компанията в България и третото в Европа, след Германия. Според данни от инвестиционното предложение от 2022 година инвестицията възлиза на 42 милиона евро. Сградата обхваща над 17 000 кв. м офисна и производствена площ, разположени в два корпуса. Базата вече разполага с над 110 служители, като има възможност за разширяване до 300 души. Българското дружество на глобалния лидер е регистрирано през февруари 2022 година под името "Интуитив Сърджикал България" ЕООД с капитал от113 494 500 лв. То е 100% собственост на швейцарското Интуитив Сърджикал Сарл, което пък от своя страна е собственост на американската Intuitive Surgical Inc. Тя се нарежда сред най-големите компании на американската борса с актуална пазарна капитализация от 188 милиарда долара. Базата в Първомай се нарежда до локации като Емендинген в Германия и Мехикали в Мексико, където компанията има производство.

Канадската компания Dundee Precious Metals (DPM) съобщи, че е произвела 26 600 унции злато от българската мина „Ада тепе“ през първата половина на 2025 г. А само през второто тримесечие добивът е 14 100 унции злато. Другата българска мина на канадската компания – „Челопеч“ – е добила около 84 400 унции злато и 12.3 милиона паунда мед за периода януари – юни. Само през второто тримесечие „Челопеч“ е произвела около 47 000 унции злато и 6.4 милиона паунда мед. Производството на злато в „Челопеч“ е в съответствие с прогнозите, докато добивът на мед е малко под плана поради по-ниските нива на концентрация на мед, отразяващи промените в последователността на добива

„Булгартрансгаз“ избра Обединена българска банка (ОББ) да финансира със 100 млн. евро (около 200 млн. лв.) строителството на Вертикалния газов коридор. Газопреносният оператор търсеше финансов ресурс в размер на 200 млн. лева със срок на изплащане 5 години, като за тази цел отвори процедурата преди близо месец, а оферти се подаваха до 4 юли. Банката е предложила годишна лихва по кредита под 2%. Предстои сключване на договор между „Булгартрансгаз“ и ОББ, след което тя следва да сключи гаранционно споразумение с Министерство на финансите. Кредитът ще бъде обезпечен с държавна гаранция, която беше одобрена от Министерския съвет миналия юли и е с общ размер 625 млн. лв., които ще могат да се използват само за новото газово трасе. Оферти да предоставят кредита на дружеството са подали утвърдени финансови институции, сред които едни от най-големите банки в Европа и света – Bank of America, Банка ДСК, Търговска Банка Д, Българска банка за развитие, УниКредит Булбанк, Обединена българска банка, Инвестбанк, ИНГ Банк Н.В. – клон София, Общинска Банка. Общият размер на предложения ресурс във всички подадени оферти е близо 8 пъти повече от търсения и възлиза на 781.8 млн. евро. Вертикалният коридор е инициатива на газопреносните оператори на България, Гърция, Румъния, Унгария, Словакия, Украйна и Молдова. С нея целта е подобряване на сигурността и диверсификация на източниците и маршрутите за пренос на допълнителни количества природен газ от юг на север.

Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) започва проверка за ограничаване на конкуренцията във връзка с онлайн услугата на Столична община за смяна на адресна регистрация по сигнал от „Информационно обслужване“ АД. Сигналът е изпратен и до кмета на Столична община Васил Терзиев и министъра на електронното управление Валентин Мундров. От „Информационно обслужване“ АД посочват, че достъпът до е-услугата е възможен единствено чрез квалифициран електронен подпис, издаван от един конкретен доставчик, докато вписаните от Комисията за регулиране на съобщенията в националния доверителен списък доставчици на квалифицирани удостоверителни услуги са общо пет дружества.

Габриела Попова – собственик и управител на пивоварна ,,Бритос“ ЕООД, е първата жена, избрана за член на Управителния съвет на Пивоварите на Европа. Организацията e основана през 1958 г. и днес обединява националните асоциации на производителите на бира от всички страни на ЕС, Великобритания, Норвегия и Швейцария. В новото си амплоа тя представлява страните от Централна и Източна Европа, като продължава да е и член на УС на Съюза на пивоварите в България от 2014 г. Едновременно с тази си престижна международна позиция Габриела Попова вече 13 години управлява пивоварната компания ,,Бритос“ във Велико Търново.

Населението на ЕС към 1 януари 2025 г. е 450,4 млн. души - с над 1 млн. души повече, отколкото към началото на 2024 г. Това сочат най-новите данни на статистическата агенция на Съюза Евроста. Населението в Общността нараства за четвърта поредна година, след като намаля през 2021 г. заради последиците от пандемията. Растежът може да се обясни до голяма степен с увеличението на миграцията. От 2012 г.  отрицателният естествен прираст на населението на ЕС е компенсиран от положителната нетна миграция, посочва Евростат. В сравнение с 1960 г., когато жителите на ЕС са наброявали 354,5 млн. души, към 1 януари 2025 г. населението на блока нараства с 95,9 млн. души. Темповете на растеж обаче се забавят постепенно през последните десетилетия. Докато през 60-те години на миналия век населението е нараствало средно с около 3 млн. души на година, то през 2005-2024 г. растежът е около 900 хил. души годишно. Към 1 януари 2025 г. най-многолюдната страна в ЕС е Германия (83,6 млн. души), а с най-малко население е Малта (около 600 хил. души).  В България към началото на 2025 г. населението е 6 437 360 души, или с 8121 по-малко, отколкото към 1 януари 2024 г., сочат данните на Евростат. За сравнение, през 1960 г. населението на България е било 7 829 246 души. Трите страни с най-голямо население - Германия (19% от населението на ЕС), Франция (15%) и Италия (13%), са съставлявали близо половината (47%) от общото население на ЕС към 1 януари 2025 г.Между 1 януари 2024 г. и 1 януари 2025 г. в 8 страни от ЕС е регистрирано намаление на населението, а най-значителен е спадът в Латвия, Унгария, Полша и Естония. Сред 19-те страни от ЕС, регистрирали най-високи темпове на растеж на населението, с най-голям ръст са Малта, Ирландия и Люксембург. В ЕС са регистрирани повече смъртни случаи, отколкото раждания годишно, което означава, че миграцията е единственият двигател на ръста на населението на съюза. Тази тревожна тенденция подчертава демографските предизвикателства пред блока, където ниската раждаемост и застаряването на населението подлагат на натиск социалните системи и предизвикват недостиг на работна ръка. Положителната нетна миграция от 2,3 млн. души компенсира отрицателния естествен прираст от 1,3 млн. души, дължащ се повечето смъртни случаи (4,82 млн.) отколкото раждания (3,56 млн.). Някои държави от ЕС затегнаха граничния контрол на фона на обществените безпокойства, свързани с миграцията, въпреки че броят на нелегалните влизания на територията на блока намалява спрямо миналата година с 38% до най-ниското си равнище от 2021 г., посочва Ройтерс. Белгия, Полша, Германия и Нидерландия, които са част от Шенгенското пространство, въведоха временни гранични проверки през последната година и половина, което подвига въпроси за бъдещето на зоната за свободно движение на ЕС.

Великобритания е изправена пред рязко покачване на разходите за обслужване на държавния си дълг, като една от оснвните причини е, че пенсионните фондове в страната купуват по-малко държавни облигации - което заплашва да влоши и без това крехките перспективи за публичните финанси, се казва в доклад на Управлението за бюджетна отговорност (OBR). Бързото нарастване на дълговото бреме е свързано и със застаряването на населението, което води до увеличаване на разходите за здравеопазване и пенсии - а същевременно климатичните и геополитическите рискове се засилват. Намаленото търсене на държавни облигации от британските пенсионни фондове ще направи страната още по-зависима от чуждестранните инвеститори. Националният дълг на Великобритания вече се приближава до 100% от брутния вътрешен продукт (БВП) - ниво, наблюдавано за последно в началото на 60-те години на миналия век. Без съответните действия от държавата, дългат ще надхвърли 270% от БВП в рамките на 50 години, прогнозират от OBR. С прекратяването на покупките на облигации от Банката на Англия за количествени облекчения (QE), промяната в политиката на пенсионните фондове оставя правителството зависимо от чуждестранни инвеститори. Т Промяна в инвестиционната политика на пенсионните фондове означава, че делът им в държавните облигации ще падне от 29,5% от БВП през 2024-25 г. до едва 10,9% в началото на 2070-те години, се казва в доклад на OBR. Това е така, защото портфейлите им сега съдържат по-разнообразна комбинация от акции и облигации от световно ниво. Поддържането на държавния дълг на Великобритания около 100% от БВП би повишило основните лихвени проценти с 0,8 процентни пункта, което ще доведе до увеличаване на разходите с 22 милиарда британски лири (29,9 милиарда долара), прогнозира OBR. Управлението за бюджетна отговорност предупреди и за нарастващите разходи за пенсии поради променящите се демографски данни. Очаква се разходите за пенсии да се увеличат от настоящите 5% от БВП, до 7,7% до началото на 70-те години на 21-ви век. По-високата продължителност на живота и по-ниските нива на раждаемост означават, че Великобритания ще трябва да изразходва по-голям дял от своя БВП си за пенсии. В комбинация с нарастващите разходи за здравеопазване, това може да доведе до нови заеми, а държавният дълт да достигне 270% от БВП до началото на 70-те години на 21-ви век.

Събраните мита в САЩ надвишиха 100 милиарда долара за първи път в рамките на фискална година, съобщи Министерството на финансите. Рекордните приходи са резултат от засиленото прилагане на митническата политика на президента Доналд Тръмп, която придобива все по-голямо значение като източник на бюджетни постъпления, предаде Ройтерс. През юни приходите от мита достигнаха нов исторически максимум – 27,2 млрд. долара (брутно) и 26,6 млрд. долара (нетно, след прихващания), като само за първите девет месеца на фискалната 2025 г. общите постъпления възлизат на 113,3 млрд. долара брутно и 108 млрд. долара нетно. Това представлява почти двойно увеличение спрямо същия период на предходната година.

Последните решения на Доналд Тръмп в областта на търговията рискуват да създадат "митническа стена" около производствените центрове в Югоизточна Азия, което ще доведе до по-високи цени и труден избор за потребителите и промишлеността в САЩ, предупреждават анализатори. Американският президент заплаши Камбоджа, Индонезия, Лаос, Малайзия и Тайланд с мита в размер от 25 до 40% в очевиден последен опит да ги принуди да седнат на масата за преговори преди новия краен срок - 1 август, пише в анализ Financial Times. Миналата седмица Тръмп обяви, че Виетнам - най-голямата дестинация за "пренасочени" китайски стоки, е приел 20-процентно мито върху износа си за САЩ, което нараства до 40 % за стоки, които са били "претоварени". Администрацията на САЩ очаква търговските ѝ политики да донесат приходи в размер на над 300 млрд. долара до края на годината, като в сряда Тръмп заяви, че "големите пари ще започнат да постъпват на 1 август".  През 2024 г. АСЕАН е имала търговски оборот със САЩ в размер на 555 млрд. долара и 968 млрд. долара с Китай, но някои от държавите в съюза имат териториални диспути с Пекин, което ги кара да се стремят към по-близки отношения с Вашингтон.