България е на второ място сред страните от Европейския съюз по ръст на цените на жилищата на годишна база през второто тримесечие на 2025 г., показват данни на Евростат. Цените на жилищата у нас са се повишили с 15,5 на сто спрямо същото тримесечие на предходната година, като пред България е единствено Португалия с ръст от 17,2 на сто, а на трето място е Унгария (15,1 на сто). През първото тримесечие на 2025 г. България беше на трето място с ръст от 15,1 на сто, а през последното тримесечие на 2024 г. страната отбеляза най-висок годишен ръст в ЕС с темп от 18,3 на сто. Единствената страна в ЕС, в която се отчита спад на цените на годишна база, е Финландия - с 1,3 на сто. Средно за еврозоната цените на жилищата са се увеличили с 5,1 на сто на годишна база, а за целия ЕС - с 5,4 на сто. На тримесечна база (в сравнение с първото тримесечие на 2025 г.), цените са се повишили с 1,7 на сто в еврозоната и с 1,6 на сто в ЕС. На тримесечна база понижение е отчетено във Франция (-0.2 на сто) и Белгия (-0.1 на сто), докато най-големи увеличения спрямо първото тримесечие са регистрирани в Португалия (4,7 на сто), Люксембург (4,5 на сто) и Хърватия (4,4 на сто). Поскъпването на жилищата у нас на тази база е 3,8 на сто, което отрежда на страната ни пето място сред страните от ЕС. Наред с поскъпването на жилищата, нарастват и наемите, макар и с по-бавен темп. През второто тримесечие на 2025 г. наемните цени в ЕС са се увеличили с 3,2 на сто на годишна база и с 0,7 на сто спрямо предходното тримесечие. За сравнение, жилищните цени са се повишили съответно с 5,4 на сто и 1,6 на сто. От 2010 г. до второто тримесечие на 2025 г. цените на жилищата в ЕС са се увеличили с 60,5 на сто, докато наемите - с 28,8 на сто. Докато наемите нарастват относително равномерно, цените на жилищата се колебаят по-силно - особено след 2015 г., когато започва значително поскъпване до края на 2022 г., последвано от кратко задържане на нивата и ново нарастване, продължаващо вече шесто поредно тримесечие. Спрямо 2010 г., България е сред страните с най-голямо увеличение на цените на жилищата – с 133 на сто. Те са се удвоили или повече в 10 държави от ЕС, а най-голямо е нарастването в Унгария (277 на сто) и Естония (250 на сто). Изключение от общата тенденция е Италия, където цените на жилищата са намалели с 1 на сто спрямо 2010 г., и Гърция – единствената държава, в която е отчетен спад на наемите (-9 на сто).

В навечерието на бюджетната процедура темата за държавните разходи и способността на правителството да запълва бюджета без допълнително да раздува дефицита и дълга ще става все по-централна. Разликата между приходите от пенсионни осигуровки и разходите за пенсиисе се покрива с трансфер от държавния бюджет – тоест, пенсионният фонд се дофинансира с приходи от други данъци. За 2024 г. тази разлика възлиза на 13,1 млрд. лв., на фона на 11,6 млрд. година по-рано, и 9 млрд. лв. през 2022 г. Историческото сравнение сочи, че през последните 25 години дефицитът на пенсионния фонд е нараснал над 20 пъти – от 400 млн. лв. до 13 млрд. Заради инфлацията и икономическия растеж през това време обаче по-показателен е делът на недостига в общите разходи на фонд „Пенсии“. В началото на хилядолетието има много сериозно разрастване – от под 20% през 2000-2001 г. до 61% през 2010 г., отчасти заради рязкото влошаване на пазара на труд след финансовата криза, отчасти заради демографските тенденции. Следващото си най-ниско равнище дефицитът достига през 2019 г. – 48%, в резултат на постепенното изсветляване на икономиката и високата заетост. През 2023-24 г. обаче той отново надхвърля 60% – равнища, характерни за кризисни години, въпреки наглед нормалното състояние на националната икономика и изключително високите нива на заетост. За последните 25 години увеличението на дефицита на фонд „Пенсии“ е петкратно – докато през 2000 г. той е отговарят на 1,4% от общият брутен вътрешен продукт, то през 2024 г. вече надхвърля 6,4%. И тук голямото увеличение идва в първото десетилетие, като през второто делът е БВП се задържа между 5-6% (с изключение на 2019 г., когато пада под 4%), но извънредното нарастване през 2022 г. го тласка над 6%. На фона на увеличението на очакваната продължителност на живота, и оттам – на броя на пенсионерите, отнесени към работещото население – няма причини да очакваме спад, поне в средносрочен. Важните изводи от лавинообразния ръст на дефицита на пенсионния фонд са няколко. От една страна, увеличението на осигуровките на работещите може да има само козметичен ефект върху него (по груба сметка предложеното увеличение с 3 пр.п. може да донесе малко над 1 мрлд.. лв. – около 10% от днешния дефицит), същото важи и за премахване на максималния осигурителен доход. От друга, динамиката на дефицита все пак е свързана с представянето на пазара на труд и размера на сивата икономика, което означава, че основна дългосрочна цел трябва да е повишението на инвестициите в дейности с висока производителност (и оттам – доходи) и свиването на недекларираната заетост. На трето място, структурният проблем в пенсионната система се задълбочава, което подчертава нуждата от реформа, която да облекчи натиска върху общественото осигуряване и постепенно да мести фокуса върху лични спестовни и инвестиционни сметки.

По текущи данни от Информационната система за българските предприятия - BEIS, УМБАЛ Свети Георги ЕАД - Пловдив запазва водещото си първо място в България сред най-големите предприятия в сектор "Болнични заведения" по приходи за 2024 г. достигайки 312 млн.лв. МБАЛ "Сърце и мозък" ЕАД - София се изкачи на второ място, следван от Аджибадем Сити клиник МБАЛ Tокуда ЕАД - София, УМБАЛ-Света Марина ЕАД - Варна, Аджибадем Сити Клиник ЕАД - София, УМБАЛ Софиямед ООД - София, УМБАЛСМ-Н.И.Пирогов ЕАД - София, МБАЛ-Уни Хоспитал ООД - Панагюрище, УМБАЛ Пълмед ООД - Пловдив, Комплексен онкологичен център - Пловдив ЕООД - Пловдив. Аджибадем Сити Клиник ЕАД - София заема отново първото място по размер на реализираната брутна печалба през 2024 г. (53 млн.лв.), следван от Аджибадем Сити клиник МБАЛ Tокуда ЕАД - София, УМБАЛ Пълмед ООД - Пловдив, УМБАЛ Свети Георги ЕАД - Пловдив, УМБАЛ Софиямед ООД - София, УМБАЛ Дева Мария ЕООД - Бургас, Аджибадем Сити клиник УМБАЛ ЕООД - София, УМБАЛ Медика Русе ООД - Русе, МБАЛ "Сърце и мозък" ЕАД - София, СБАЛ на хематологични заболявания ЕАД - София. Проследете текущото класиране на най-големите български предприятия (по оборот, печалба, ДМА, брой заети и др. като цяло, по сектори и региони) в Информационната система за българските предприятия - BEIS.

Фабриката за шоколадови изделия на "Монделийз" (Mondelēz Intenational) в Своге е пилотна за редица нови продукти и може да се похвали с богато портфолиото - от известните местни марки, през бонбони и вафли до утвърдени брандове малки и големи шоколади, които стигат до Австралия и Южна Америка. Поредна инвестиция в Своге е напът да разшири технологичните и производствените възможности на завода. Проектът, наречен Svoge Digital Factory 2025, включва разработване на дигитална инфраструктура и внедряване на четири основни IoT (Internet of Things) приложения на четири производствени линии и ще покрие над 80% от производствения капацитет. Инвестицията е 2.5 млн. лв., реализацията й продължава година и половина и ще приключи в края на 2025 г. IoT приложенията ще обхванат четири модула: Asset Condition Monitoring - проследяване на режима на работа на активите и следене за отклонения, Performance Visibility - проследяване на производителността, Energy Visibility - проследяване на различните видове консумирана енергия, Material Visibility - проследяване на разхода на материали, материалния баланс и материалните движения. В последните 10 години във фабриката, която през 2023 г. отбеляза своята 100-годишнина, са направени инвестиции за над 150 млн. лв. Заетите са над 400 души, на повече от 10 технологични линии тук се произвеждат над 170 продукта. Заводът сам създава 80% от необходимата шоколадова маса, което гарантира затворен кръг на работните процеси. Тук се произвеждат продукти за голямото портфолио на Milka, както и редица локални брандове за чуждестранни пазари, сред които Poiana за Румъния, Alpen Gold за Полша, Cadbury за Великобритания, Pavlidis за Гърция, Karuna за Литва и Figaro за Словакия. Единствено тук Mondelēz International произвежда шоколада "Milka Peanut карамел" например, който се продава в 27 държави в Европа, Австралия, Южна Америка и Азия. Оттук тръгват българските марки - шоколадите "Своге" и "Млечен", бонбоните "Сезони" и Suchard, вафлите "Морени". За българския пазар са предназначени около 30% от продукцията. Останалата част се изнася на повече от 25 пазара по света. Тук се намира най-бързата в света пакетажна линия за шоколадови бонбони, в която са инвестирани 22 млн. лв. Тя е с размери на футболно игрище и може да произвежда до 6600 бонбона в минута (срещу 3136 при старата линия). Освен бързина новата технология за пакетиране на бонбони води до намаляване на опаковката с 20% и позволява по-лесното й рециклиране, оптимизира съхранението и запазването на вкуса на продуктите. Източник: Монделийз България Началото Фабриката е основана от Велизар Пеев през 1924 г., който от 1901 г. произвежда захарни изделия и шоколад в София. През 1935 г. той пренася цялото производство в Своге. Фабриката е национализирана през 1947 г. и е преименувана на Завод за шоколадови изделия "Република". През 1994 г. е приватизирана от "Крафт Якобс Сушард" (днес Mondelēz). Днес бизнесът на Mondelēz в България се управлява от шест различни дружества, а в Югоизточна Европа обхваща 12 пазара от региона. През 2021 г. Mondelēz International ("Монделийз интернешънъл") купи гръцкия производител на кроасани и бейк ролс Chipita ("Чипита") за около 2 млрд. долара. След обединението с "Чипита" предприятията в региона на Югоизточна Европа имат общ оборот над 1 млрд. долара годишно и повече от 4000 служители.

„България-Текс“ АД - Казанлък е компания с почти вековен опит в производството на висококачествени прежди за ръчно плетиво. Заводът работи с клиенти в над 50 държави, а над 95% от продукцията се изнася основно за ЕС. През последното десетилетие предприятието премина през значителна модернизация: почти целият машинен парк е обновен с европейско финансиране и собствени средства, които общо възлизат на над 20 милиона лева. Автоматизацията и високотехнологичните процеси позволяват производството на над 100 тона месечно, като същевременно гарантират безопасност и сигурност за над 240 служители от Старозагорския регион. България-Текс има своя марка прежди за ръчно плетиво -PERFORMANCE YARN,която вече се налага и на европейския пазар Компанията има внедрена и функционираща система по качеството, изградена в съответствие с ISO 9001. Произвежданите от дружеството продукти са сертифицирани в съответствие с международния стандарт OEKO-TEX® STANDARD 100, което гарантира тяхната безопасност и екологичност. „България-Текс“ произвежда основно прежди от естествени влакна-памук, лен, бамбук и вълна. Компанията разполага със собствена багрилна лаборатория, която възпроизвежда хиляди цветове годишно за своите клиенти.

Акционерите на „AKУM” АД -. Пловдив са взели решение за отделяне на част от търговската си дейност, която да премине към “Хотел Родопи Пловдив” ООД, със седалище и адрес на управление: rp. Варна, р-н Одесос, ул. "Княз Борис I" № 8, вх. А, ет. 3, ап. 4, с EИK 208266115, представлявано от управителя: Иван Василев Иванов. Целта на преобразуването е част от търговска дейност на преобразуващото се дружество да се отдели и да премине към приемащото дружество, а именно: хотелската дейност, която ще премине към приемащото дружество, се осъществява в rp. Пловдив, Южна България, а другата дейност на преобразуващото се дружество — фабрика за алуминиева изделия ще остане в „AKYM“ АД, която се осъществява в Северна България — с. Горско Сливово, общ. Летница. Преобразуващото се дружество „AKУM” АД, запаsва непроменени своята правна форма на акционерно дружество, своята търговска фирма, седалище, адрес на управление и предмет на дейност. Капиталът на приемащото дружество „Хотел Родопи Пловдив” ООД ще бъде увеличен от 1 000 лв. на 1 650 000 лв., разпределени в 1 650 000 (един милион тестстотин и петдесет хиляди) дяла, всеки от тях на стойност по 1 /един/ лева От имуществото на преобразуващото се дружество се отделя “Общежитие за чуждестранни работници /незавършено строителство/ застроено на площ от 559 кв.м., с разгърната застроена площ от 2 978 кв.м., съставляващо пететажна масивна стоманобетонна сграда, заедно с прилежащ на сградата терен от 2 684 кв.м, нааодвщ се в rp. Пловдив, ул. Кукленско шосе № 12. Чистата стойност на имуществото, което преминава към „Хотел Родопи Пловдив‘ ООД е в размер на 1 649 615.07 лв. След извършените промени целият капитал на приемащото дружество Хотел Родопи Пповдив“ ООД е разпределен между съдружниците както следва: • За Ивaн Тенев Гочев, — 330 000 (триста и тридесет ) дяла йо 1 лв. (едпн лев) всеки, равняващи се на 330 000 лв. (триста и тридесет хиляди лева), представляващи 20 % от капитала на дружеството • За „APOH БЪЛГАРИЯ“ ЕАД — rp. Пловдив, с EИK 101674330 - 1 320 000 (един милион триста и двадесег хиляди) дяла по 1 лв. (един лев) всеки, равняващи се на 1 320 000 лв. ( един милион триста и двадесет хиляди лева), представляващи 80 % от капитала на дружеството;

„Химимпорт“ АД – една от най-големите холдингови компании у нас с фирми в производството, търговията, банковото дело, застраховането, недвижимите имоти и транспорта, няма да плати дивидент от нетната си печалба за 2024 година. Това решение е гласувано от редовното общо събрание на публичното дружество. Положителният му финансов резултат за миналата година в размер на 18 819 303.95 лв. ще остане като неразпределена печалба. Пазарната капитализация на компанията на „Българска фондова борса“ е над 168 млн. лева.

Цените на производител в промишлеността са намалели с 0,4 на сто в Европейския съюз и с 0,3 на сто в еврозоната през август спрямо предходния месец след ръста със съответно 0,6 и 0,3 на сто, отчетен за юли. Това сочат най-новите първоначални оценки на европейската статистическа агенция Евростат. На годишна база – през август спрямо същия месец на 2024 г., производствените цени и в ЕС, и във валутната зона също са се понижили – с 0,4 и 0,6 на сто. Това е първият им годишен спад от ноември миналата година. В България цените на производител в промишления сектор са отслабнали с 0,5 на сто през август, отнесено към предходния месец, след като отбелязаха месечен ръст с 5,7 на сто през юли. На годишна основа обаче производствените цени в промишлеността в България са нагоре с 9,1 на сто през август, което представлява най-значителният годишен темп на покачване сред страните членки на ЕС. Така България регистрира най-голям растеж на цените на промишлен производител в ЕС за седми пореден месец. Сред членките на Евросъюза най-голям годишен ръст на цените на производител в промишлеността освен България са отбелязали Швеция (4,1 на сто) и Румъния (3,1 на сто), а най-значителен спад – Португалия (4,3 на сто), Люксембург (4,2 на сто) и Естония (3,2 на сто). През август в сравнение с юли 2025 г. продукцията на промишления сектор е поевтиняла най-много в Дания (1,3 на сто), Нидерландия и Румъния (с по 1 на сто във всяка), както и в Австрия (0,8 на сто), докато най-значително е поскъпнала в Естония (5,4 на сто), Финландия (1,9 на сто) и Словакия (1,3 на сто).

SpaceX на Илон Мъск е получавала пари директно от китайски инвеститори, става ясно от съдебни показания, публикувани от ProPublica. Компанията процъфтява, печелейки чувствителни правителствени договори - от извеждане в орбита на шпионски спътници за Пентагона до изстрелване на космически кораби за НАСА. Американски посолства и Белият дом също са свързани към интернет услугата Starlink. Приблизително 42-процентовият дял на Мъск в компанията се оценява на 168 милиарда долара. Показанията идват от инсайдер на SpaceX по време на съдебно дело и това е първият път, когато се разкрива директна китайска инвестиция в частната компания. Въпреки че това не е незаконно, регулациите са сериозни и подобни случаи се третират от Вашингтон като значителна заплаха за националната сигурност. Космическата компания държи пълната си структура на собственост в тайна. Преди това се съобщаваше, че някои китайски инвеститори са купили косвени дялове чрез посреднически фондове. Новите показания описват директни инвестиции, които предполагат по-близка връзка. Експерти по национална сигурност са на мнение, че федералните власти вероятно биха били дълбоко заинтересовани да разберат директната китайска инвестиция. Американското правителство преди нееднократно е казвало, че Китай има систематична стратегия да използва инвестиции в чувствителни индустрии за шпионаж. Ако инвеститорите получат достъп до непублична информация за компанията - например детайли за договори или веригата на доставки, това може да бъде полезно за китайското разузнаване, посочват запознати. Според съдебни записи SpaceX позволява на китайски инвеститори да купуват дялове, стига парите да минават през Каймановите острови или други офшорни територии. Компаниите трябва да докладват проактивно китайски инвестиции на правителството само при ограничени обстоятелства.

Глобалните инвеститори рязко намалиха експозицията си към Китай, което свали дела на Азия в набирането на средства за частен капитал до многогодишни минимуми. Регионът формира едва 7% от глобалното PE финансиране през 2024 г., спрямо 13% през 2021 г., подчертавайки колко се е свил международният апетит към Азия.Още през 2020 г. Китай представляваше повече от половината от сделковия обем в Азиатско-тихоокеанския регион, но делът му спадна до едва 27% през 2024 г., сочат данни на Bain &amp; Co. Голям Китай понесе и най-силен срив при изходните стойности (възможността на PE фондовете да продадат първоначалните си инвестиции). Стойността на изходните стойности се срина с около 65% на годишна база през 2024 г., а броят им намаля с над 40%. Междувременно в Азия като цяло общата стойност на сделките нарасна с 11%, а стойността на изходните стойности се подобри на всички пазари с изключение на Китай. Индия изпъкна като ясно светло петно, отчитайки двуцифрен растеж както в стойността, така и в броя на сделките. Индустрията на частния капитал преразгледа позицията си за Китай, като по-големи фирми като KKR &amp; Co., Carlyle и Blackstone Inc. от 2022 г. насам паузираха или отстъпиха от сделки в страната. Най-големите PE компании участваха само в 6% от стойността на сделките в Китай миналата година, спрямо средно 24% за периода 2018–2023 г., според Bain. Кевин Снийдър, президент за Азия–Тихоокеанския регион без Япония в Goldman Sachs Group Inc., каза, че въпреки че чуждестранните инвеститори отново поглеждат към Китай, предпазливост все още е нужна. Парите от дългосрочни инвеститори все още не се връщат в Китай, каза той на форума Milken Institute Asia Summit в Сингапур.</Северноамериканските инвеститори в голямата си част остават против инвестициите в Китай, казаха източниците. Натискът на президента Доналд Тръмп за мита засилва интереса към Китай - отчасти защото инвеститорите търсят диверсификация извън САЩ. Новите запитвания отразяват и очаквания, че САЩ може да облекчат някои от ограниченията върху изходящите инвестиции,. Последните месеци показват признаци за нарастване на PE-сделките в Китай. През август TPG и Катарският инвестиционен орган предложиха да изкупят Hong Kong–листнатата Kangji Medical Holdings Ltd. в сделка, оценяваща китайския производител на медицински изделия на около 1,4 млрд. долара. Междувременно KKR &amp; Co. е на финалната права за придобиване на 85% дял в китайския производител на безалкохолни напитки Dayao Beverage, оценен на около 1 млрд. долара, съобщи Bloomberg през юни. Въпреки този подновен интерес, разгръщането на капитал ще остане ограничено, докато инвеститорите не видят серия от значими инвестиции и изходни стойности в Китай - критични сигнали, че пазарът наистина се е върнал, казаха източниците.