Буквално дни след като Европейският парламент гласува приемането на България в еврозоната, защото покрива и критериите за ценова стабилност, излязоха юнските данни за инфлацията. Годишната обаче изненадва с високите си стойности - 4,4% и е най-голямата от близо две години насам, показват данните на НСИ. За последно толкова висока годишна инфлация е била отбелязана през декември 2023 г. Месечната инфлация също не е малка - 0,4%, при положение, че през последните два месеца беше нулева или дори имаше дефлация на месечна база. Причините за юнските нива на цените се крият преди всичко в поскъпването на стоки и услуги, чието потребление е типично за лятото - развлеченията, културата, ресторантите, хотелите и др. Храните са поскъпнали с едва 0,1% през шестия месец от годината. На годишна база хранителните продукти са поскъпнали най-много - със 7,5% в сравнение с юни 2024-а, а цигарите и алкохолът - с 6,9%.

България излезе отново на дълговия пазар и пласира две емисии еврови облигации за общо 3.2 млрд. евро. Средствата може да отидат за укрепване на фискалния резерв или извънбюджетни разходи през увеличения на капитала на някои държавни дружества като БЕХ, ББР и др. По принцип заложеният бюджетен дефицит е около 6.4 млрд. лв., а падежите през годината - 3.7 млрд. лв., които вече са, общо взето, набавени с предходната външна емисия и 2.1 млрд. лв. от пласиране на ДЦК на вътрешния пазар. Същевременно обаче са предвидени и над 7 млрд. лв. за капитализиране на ББР, БЕХ и други държавни дружества в опит част от разходите да се извадят от бюджета в своеобразно креативно заобикаляне на ограниченията за до 3% дефицит спрямо БВП. Заложеният таван за поемането на нов дълг е 18.9 млрд. лв., а след пласирането на облигациите набраната сума вече е около 16.2 млрд. лв., така че до края на годината остава възможност още максимум 2.7 млрд. лв. Правителството и консултантите му Citi, ING, J.P. Morgan и UniCredit оферираха два транша с различна срочност. На инвеститорите бяха бъдат предложени десетгодишни книжа с падеж 18 юли 2035 г. с около 3.6% доходност. Поръчките са били за около 8.3 млрд. евро, а финално са пласирани облигации за 2 млрд. евро. През април емисията деветгодишни книжа беше пласирана при 3.681% доходност. Вторият транш са двадесетгодишни книжа пласирани при около 4.33% доходност. Одобрените поръчки са за 1.2 млрд. евро. През април по-дългосрочният дранш беше 13-годишни книжа, като постигнатото ниво беше 4.332% доходност.

Българската държава ще бъде принудена да извади електроенергийния и газовия оператор от активите на "Българския енергиен холдинг" в срок до 30 декември 2025 г. Тази дата и този ангажимент са записани в анекса към българския план за възстановяване и устойчивост, чиято ревизия вече беше одобрена от Европейската комисия и вече е условие за получаването на четвъртото плащане от страна на Еврокомисията, което е за малко над 1 млрд. евро и може да бъде поискано до края на юни 2026 г., но срещу изпълнение на изискваните реформи до края на 2025 г. Второто и третото за общо 2.2 млрд. евро могат да бъдат заявени съответно до края на септември и до края на декември 2025 г. и промяната на собствеността на двата оператора остава извън обхвата им. Целта на реформата е да се подобри прозрачността и конкурентоспособността на държавните дружества в енергийния сектор. Мярката ще се състои в разделяне на собствеността и контрола в рамките на държавата на двата оператора на преносни системи за природен газ и електричество (т.е. "Булгартрансаз" ЕАД и "ЕСО" ЕАД) от корпоративната структура на "Български енергиен холдинг" ЕАД. Изпълнението на реформата ще бъде завършено до 30 декември 2025 г. Целта на Брюксел е да има гаранции, че се избягва кроссубсидиране в рамките на БЕХ и с дивидентите от двата оператора, например, не се подхранват губещите ТЕЦ "Марица Изток 2" и Мини "Марица Изток". През годините БЕХ е увеличавал неведнъж капитала на въглищната си електроцентрала, за да я спаси от фалит. През 2019 г. компанията майка, например, преоформи 600 млн. лв. дълг на ТЕЦ "Марица Изток 2" по стари заеми от БЕХ в капитал. Неведнъж през годините БЕХ е купувал и парникови емисии, за да работи въглищната електроцентрала. Тоест, пари от холдинга, събрани от дивиденти за управлението на всичките му дъщерни дружества, изтичат в замърсяващи компании, каквито Брюксел отказва да толерира. Така на правителството му остават пет месеца и половина да реши как да извади двете дружества от активите на "Българския енергиен холдинг". Основният проблем е в това, че активите и на двете дружества са част от капитала на "Българския енергиен холдинг" (БЕХ), който съвсем наскоро взе облигационен заем от 800 млн. евро, за да погаси стария за 600 млн. евро и да му останат пари за инвестиции. Реално лихвата от 4.25% по него се дължи и на това, че електропреносната и газопреносната мрежа са част от собствеността на холдинга. Акционерният капитал на "Булгартрансгаз" (БТГ) е 1.6 млрд. лв., а този на "Електроенергийния системен оператор" (ЕСО) – над 336.5 млн. лв. Извадени от капитала на БЕХ, който е почти 3.464 млрд. лв., означава размерът му да спадне с близо 2 млрд. лв. Освен акционерния капитал обаче двете дружества имат много по-големи материални запаси (газопроводи, далекопроводи, подстанции, компресорни станции и други). Тези на БТГ са за около 7 млрд. лв., а на ЕСО – за около 4 млрд. лв. Тоест БЕХ ще "олекне" с около 13 млрд. лв. активи. Доколкото облигационният заем на БЕХ има условие, че при промяна на структурния капитал на холдинга, кредитът става предсрочно изискуем, а беше теглен само преди месец, това означава държавата да осигури 800 млн. евро или близо 1.6 млрд. лв. за изчистване на облигациите. Този вариант също така поставя под риск и заемите, които например "Булгартрансгаз" е теглил за построяването на продължението на "Турски поток" през България към Сърбия и наскоро за сегашния строеж на Вертикалния газов коридор. Също така все още не е ясно и как ще процедира с изпълнението на проектите на ЕСО за нови далекопроводи със съседните държави и за увеличаване на преносния капацитет на съществуващите трансгранични, за да може да се пренася електроенергия от Каспийския регион и от Изток на Запад и от Юг на Север.

"Парк лейн дивелъпмънтс" (Park Lane Developments) и "Митиска Ар И Ай Ем" (Mitiska REIM) продължават експанзията си в сферата на изграждане на търговски паркове у нас с придобиването на трети парцел, този път в град Варна. Това е първият търговски парк за компанията извън столицата. Проектът ще бъде под бранда парк "Естреа" (Estrea), като останалите обекти в портфолиото на "Парк лейн дивелъпмънтс" и "Митиска Ар И Ай Ем" в България, намиращи се в столичните квартали "Хаджи Димитър" и "Надежда". Парк "Естреа" във Варна ще разполага с над 10 000 квадратни метра търговска площ и повече от 230 паркоместа. Паркът ще предлага на своите посетители магазини в различни категории (мода, стоки за дома, дрогерия, зоомагазин, оптика и други), аптека, заведение за хранене и фитнес център. Според проучване на международната компания за анализи и проучвания "Джи еф Кей" (GfK) повече от 150 000 души в над 63 000 домакинства живеят на разстояние от 10 минути от парка с автомобил. "Лидл България" ще бъде ключовият наемател в проекта парк "Естреа" Варна. Магазинът на търговската верига ще се разгърне на площ от 2300 квадратни метра. Това е вторият проект на "Парк лейн дивелъпмънтс" и "Митиска Ар И Ай Ем", в който смарт ритейлърът ще отвори обект. Първият търговски парк, в който компаниите вече си партнират, е в строеж в столичния квартал "Хаджи Димитър". През тази година "Парк лейн дивелъпмънтс" и "Митиска Ар И Ай Ем" обявиха първите си два проекта в столицата. Този в квартал "Хаджи Димитър" вече е в строеж, като се очаква да бъде завършен в средата на 2026 г. Този в квартал "Надежда" е в процес на проектиране, а начало на строителството се очаква през есента на тази година. Европейската банка за възстановяване и развитие (EBRD) е партньор на "Парк лейн дивелъпмънтс" и "Митиска Ар И Ай Ем". Банката инвестира 50 млн. евро във фонда MEREP3, който развива проекти в Централна и Източна Европа. "Парк лейн дивелъпмънтс" и "Митиска Ар И Ай Ем" имат амбициозен план за развитие в следващите няколко години, през които да открият поне 10 съвременни търговски парка в страната под бранда парк "Естреа". Проектите на двете компании се основават на концепцията за удобно пазаруване в гъсто населени градски райони с лесен достъп, голям безплатен паркинг, разнообразни търговци, предлагащи широк спектър от продукти и услуги. Ключово място във всеки един от парковете заема голям магазин за хранителни стоки.

Profilink вече е собственост на германската компания profine GmbH. Досегашният собственик на популярния у нас, но и в чужбина бранд - пловдивският холдинг "Линкин", обяви че се разделя с бизнеса си с алуминиеви и PVC архитектурни системи. Днес той е с водещи позиции в България и Европа, а началото му е поставено преди 33 години. За Profilink работят 3 завода за PVC и един за алуминиеви профили. В рамките на холдинга служителите са 360, а приходите - над 36 млн. лева за 2023 г. Сега придобиването включва продуктовото портфолио, търговската марка, както и екипите по маркетинг, продажби и инженеринг. Дейностите ще продължат под шапката на международния бранд KÖMMERLING. Купувачът profine има над 20-годишна история и е сред водещите световни производители на PVC профили с капацитет от около 450 000 тона годишно. Продукцията се изнася в над 100 държави, а служителите са повече от 3500. Заводите на компанията са 13 и са разположени в Германия, Франция, Италия, Испания, Русия, Украйна, Великобритания, САЩ, Китай, Индия, Босна и Херцеговина и Полша. Придобиването е част от целенасочената стратегия за растеж на profine в алуминиевия сектор и следва придобиването на EFP Facades през 2024 г. След сделката "Линкин" ще продължи да развива решения в сферата на алуминиевата и PVC екструзия, рециклиране и интелигентни производствени решения.

Masterhaus е утвърдено име на пазара на строителни материали и вече гледа уверено към изграждането на мрежа от магазини в цялата страна. Компанията Бошнаков ЕООД - Бургас се превръща във верига строителни хипермаркети с близо 450 служители, оборот 110 млн. лева и 5 стратегически разположени обекта в Бургас, Южното Черноморие, Айтос и Казанлък. В процес на изграждане е шестият обект на Masterhaus - в град Сливен, с планирано откриване през есента на 2025 г. и инвестиция в размер на 10 милиона лева. Съвсем скоро ще стартира и изграждането на магазин в София. През 1999-2000 г. в Бургас отваря врати "Дом на майстора" - първият им по-голям магазин и символичен старт на това, което днес познаваме като Masterhaus. Брандът Masterhaus се появява като превод от името "Дом на майстора". Компанията предвижда изграждането на модерна логистична база на входа на Бургас. Това ще ни позволи да подобри скоростта и ефективността на обслужване, особено при големи обекти и доставки на едро. През 2005 г. семейство Бошнакови решава да отвори втори обект в Слънчев бряг - Несебър, точно по време на бума пика на строителството там. За неговото изграждане купуват собствен терен, отнема три години и магазинът стартира през 2007 г. През следващите години разрастването на Masterhaus продължава с обект в Приморско, открит през 2011 г., през 2014 г. врати в Айтос, а през 2023 г. в Казанлък.

Над 1500 дка земеделски земи е продало „Адванс Терафонд“ АДСИЦ през юни. Същевременно дружеството е купило 223 дка земеделски земи през миналия месец. Дружеството очаква приходите за стопанската 2024-2025 г. да достигнат малко над 9 млн. лева. То намали рентите на декар за текущата стопанска година до малко под 60 лева на дка. Към края на юни „Адванс Терафонд“ притежава малко под 180 хил. дка земи и почти 61 дка урбанизирана територия. Отдадената под наем/аренда земя е близо 151,9 хил. дка, или 86,6% от притежаваната от дружеството, на 369 арендатори.

България е на трето място в Европейския съюз като дял от сънародници, които живеят в рамките на съюза - 753 хил. души, или 11,68% от населението на страната ни, сочат данни на Евростат за 2024 г. На първо място са румънците - 16,28% от населението на северната ни съседка живеят в ЕС, което се равнява на внушителните 3,1 млн. души. На второ място е Хърватия - 14,90% от всички хървати живеят в различни страни в ЕС и се равнява на 575 хил. души. Челната петица се допълва от Португалия (9,17% от населението или 976 хил. души) и Люксембург (5,74%, или 39 хил. души). В другата крайност са страни, на които по-малко от процент от общите им населения живеят извън страната си, но в рамките на ЕС. Въпреки това "първенец" е Германия - 751 хил. германски граждани живеят извън страната в държава от съюза, което е едва 0,90% от общото й население.

"Големият, красив законопроект", както го нарече президентът Доналд Тръмп, гласуван с минимално мнозинство в Конгреса, вече предизвика разместване в ключови сектори на американската икономика. Добивът на изкопаеми горива и частният капитал получават облекчения, докато технологичният сектор и програмите за социална защита се подготвят за тежки удари. Бюджетният закон е широко приветстван от американския бизнес заради удължаването на корпоративните данъчни облекчения, въведени по време на първия мандат на Тръмп, но той също така създава печеливши и губещи страни. Един от печелившите от новия закон е индустрията на частния финансов капитал, оценявана на 13 трлн. долара. Инвестиционни компании като Blackstone и Apollo спечелиха, тъй като законодателите не затвориха ценната вратичка за данък върху капиталовите печалби, въпреки че президентът Тръмп обеща да бъде премахната. Тази "вратичка" позволява на финансовите групи да плащат дългосрочния данък върху капиталовите печалби вместо далеч по-висок данък върху дохода. Законодателството ще доведе и до по-ниски данъци за много компании, подкрепени от частен капитал, чрез въвеждане на данъчни облекчения за лихви по дълг и разширяването им, за да включат амортизация. Инвеститорите не спечелиха напълно. Въпреки лобирането частните кредитни фондове не успяха да убедят Сената да включи разпоредби, които биха осигурили близо 11 млрд. долара данъчни облекчения през следващото десетилетие на някои от техните фондове. Сред най-противоречивите мерки, които включва законът, са по-ниските разходи за федерална хранителна помощ, предназначена да компенсира частично дефицитите, причинени от данъчните облекчения. Според Morgan Stanley очакваните 9 млрд. долара намалени плащания от Програмата за допълнителна хранителна помощ (SNAP) през следващата година ще засегнат разходите на правителството за хранителни стоки и газирани напитки, макар и с по-малко от 1%. До момента Програмата за допълнителна хранителна помощ осигурява жизненоважна подкрепа за работещи семейства с ниски доходи, възрастни над 60 години и хора с увреждания. По данни от Център за бюджет и политически приоритети на САЩ (CBPP), за да получи SNAP помощи съгласно федералните правила, едно домакинство трябва да отговаря на три основни критерия: Брутният месечен доход обикновено трябва да е равен или по-нисък от 130% от прага на бедност или 2798 долара месечно (около 33 576 долара годишно) за тричленно домакинство през финансовата 2025 г., като домакинства с член на възраст над 60 години или с увреждане не е нужно да отговарят на този критерий.;  След приспадане на определени разходи, като жилищни и такива за грижи за деца, нетният месечен доход трябва да е под или равен на прага на бедност, или 2152 долара месечно (около 25 824 долара годишно) за тричленно домакинство през финансовата 2025 г.;  Активите като имущество и спестявания трябва да бъдат под определен лимит. Противоположно на това, ресторантьорският бизнес изрази одобрение относно данъчните облекчения от 25 хил. долара за бакшиши, плащани на сервитьори и бармани. Законът облагодетелства и търговците на дребно пред онлайн конкурентите, като постепенно премахва освобождаването от мита за вносни пратки от всяка точка на света на стойност под 800 долара.
В сектора на здравеопазването бяха отменени най-сериозните съкращения на Medicaid. Законопроектът в крайна сметка запази значителна част от държавната здравноосигурителна програма за американците с ниски доходи, което доведе до рязко покачване на акциите на болнични вериги като Tenet Healthcare и HCA Healthcare. Въпреки че значителна част от програмата беше запазена, съкращенията остават сериозни. Анализ прогнозира,че законопроектът ще увеличи броя на хората без здравно осигуряване с 11.8 млн. до 2034 г. Това е тревожна перспектива, особено на фона на данните, които показват, че до март 2025 г. в Medicaid и програмата за здравно осигуряване на деца (CHIP) са били записани общо 78.6 млн. души в страната. От тях над 71 млн. са в Medicaid, а 7.3 млн. в CHIP, като почти половината (47.5%) от всички са деца според официални данни на Medicaid. Очакваното увеличение на броя на неосигурените застрашава здравната сигурност на милиони включително деца, възрастни и хора с хронични заболявания, които разчитат именно на тези програми. След като администрацията на президента Тръмп си постави за цел да върне в страната производството, неочаквано печеливша в законопроекта се оказа въглищната индустрия. Производителите на металургични въглища, които се използват за производство на стомана, вече ще могат да възстановят 2.5% от разходите си чрез данъци до 2029 г. Индустрията се бори с ниските цени, които според нея са причинени от мащабното китайско производство. Част от енергийните източници с нулеви въглеродни емисии успяха да запазят своите данъчни облекчения. Именно геотермалната, водноелектрическата и ядрената енергия са сред най-облагодетелстваните в новия бюджетен закон. За сметка на това обаче голяма част от проектите за соларна и вятърна енергия ще изгубят достъпа си до инвестиционни и производствени данъчни кредити. Освен това стимулите за електромобили, който беше един от основните елементи в Закона за намаляване на инфлацията, приет по време на мандата на Байдън, ще бъдат премахнати след септември тази година. От следващата година ще бъдат прекратени данъчните облекчения за домакинствата, които инсталират слънчеви панели и термопомпи, което буди опасения от предстояща вълна от фалити сред компаниите в сектора. Само през 2023 г. финансовото министерство е отпуснало по тази програма 8.4 млрд. долара. От друга страна, производителите на батерии ще продължат да се възползват от данъчни кредити до 2033 г., но ще се изправят пред сериозни предизвикателства. Новите изисквания налагат значително по-висок дял на компоненти, произведени в САЩ, за да отговарят на условията за тези облекчения. Сериозни последици от законопроекта се очакват за Tesla. Компанията на Илън Мъск, която не само произвежда електрически превозни средства, но и продава батерии, изгражда слънчеви керемиди и поддържа мрежа от станции за бързо зареждане, се възползваше от щедри данъчни облекчения за електромобили и печелеше милиарди долари от продажба на въглеродни кредити. Очертава се, че новото законодателство ще подкопае този поток от приходи. Също сред губещите са компаниите, развиващи изкуствен интелект. Въпреки мащабните лобистки усилия, подкрепени от гиганти като Amazon, Google, Microsoft и Meta, Сенатът отхвърли предложението за 10-годишен федерален мораториум върху регулирането на AI. Това проправя път за нова регулаторна рамка, която ще засегне не само технологичните корпорации, но и стартъпи като OpenAI и Anthropic. Ситуацията е различна за частните космически компании. SpaceX на Мъск и Blue Origin на Безос ще се възползват от разпоредба, която ще им позволи финансиране на космодруми с общински облигации. Става ли въпрос за американската отбрана, този сектор се оказва сред най-печелившите от бюджетния закон. Към бюджета на Пентагона, който и без това се доближаваше до историческите 1 трлн. долара, ще бъдат добавени още 150 млрд. долара. Допълнителното финансиране включва приблизително 23 млрд. долара за изграждането на системата за противоракетна отбрана "Златен купол", предложена от Доналд Тръмп, както и 28 млрд. долара за корабостроене с фокусиране върху безпилотни морски платформи според данни на Бюджетната служба на Конгреса. Част от средствата ще бъдат насочени и към закупуване на повече артилерийски оръдия и боеприпаси. Очаква се проектът "Златен купол" да донесе значителни ползи за водещите изпълнители в отбранителния сектор, включително Lockheed Martin и RTX, които разработват съвременни системи за противоракетна защита. Ползи ще има и за нови играчи като Anduril, както и за утвърдени технологични подизпълнители като Palantir, която освен военни проекти работи и по имиграционни въпроси за правителството. Относно корабостроенето основни печеливши от допълнителното финансиране ще бъдат компании като HII, която произвежда самолетоносачи и подводници, както и Electric Boat, дъщерна компания на General Dynamics, която също се очаква да извлече значителни ползи от новите средства. "Големият, красив законопроект" не подмина и образователния сектор. Редица от най-богатите университети в САЩ ще се сблъскат със значително по-високи данъчни задължения. Новото законодателство налага до 8% данък върху инвестиционните приходи на университети, чиито фондове надхвърлят 2 млн. долара на студент. Според Филип Левин, икономист от Wellesley College, само 16 университета ще попаднат под ударите на този данък, като Harvard University ще понесе най-голямата тежест с около 267 млн. долара годишно, на база историческите си инвестиционни приходи. Законът ще повлияе негативно и върху разходите за висше образование чрез промени в студентските заеми и допълнителни съкращения в областта на федералната подкрепа за здравеопазване и хранене. Това на свой ред ще принуди щатските правителства да намалят финансирането за държавните университети, докато се опитват да компенсират загубите. 

Категоричен лидер в сферата на дигиталните валути е Китай с цифровия юан (c-CNY). По данни на Атлантическия съвет към юни 2024 г. обемът на транзакциите с него е достигнал близо трилион долара в 17-те региона, където се тества. Това е почти четворен скок за година. e-CNY е проект, по който Китай работи поне от 2014 г. Това е много силно централизирана цифрова валута, която е под контрола на Китайската народна банка. Интегрирана е в приложенията на много банки и най-вече има съвместимост с Alipay и WeChat Pay, през които минават около 90% от мобилните разплащания в страната. Китай с бързи стъпки върви към превръщането си в безкешова икономика. Когато плащате с цифров юан, всяка транзакция се записва в блокчейн, който се анализира в реално време от властите с помощта на изкуствен интелект. В Пекин говорят за "контролирана анонимност" - малките транзакции са псевдонимизирани, но реално могат да се проследят. e-CNY притежава програмируемост - всяка транзакция може да има към себе си "умен" договор (smart contract), който дефинира условията, при които е разрешено харченето на парите. През октомври 2020 г. беше тествано именно как ще работи тази функционалност - 50 000 души в Шънджън получиха по 200 цифрови юана, които можеха да похарчат в определени магазини в рамките на седмица. Сега официалната позиция на китайските власти е, че не се поставят ограничения за употребата на e-CNY, но явно техническа възможност за такива съществува. Вторият най-голям CBDC пилотен проект е цифровата рупия в Индия с еквивалента на 122 милиона долара през март 2025 г. - 334% повече спрямо година по-рано. И тук водеща роля има централната банка на страната, която започва да тества програмируемост на цифровата рупия. Така централната банка може да определя правила за това как и кога се харчат цифровите пари. Русия развива своята цифрова рубла с по-голямо темпо след началото на войната в Украйна и затягането на западните санкции. Проектът беше съпътстван от сходни опасения, че ще принуждава гражданите да използват парите си по един или друг начин. Само месец по-късно обаче в Татарстан започна нов кръг от изпитания на цифровата рубла, в който основен елемент са "умните" договори и по-специално "експериментално въвеждане на условия за харченето на целеви средства за конкретни цели". Иначе казано, в поне три държави изглежда напълно възможно да се следи всяко ваше действие с цифровите пари и да се поставят условия къде и кога да ги харчите. Сред тези три държави обаче нито една не е европейска. Да, в Пекин, Делхи и Москва това е инструмент, с който да се ограничават правата на хората. Примерно: отишли сте на митинг - сега половин година ще можете да си харчите заплатата само за базови хранителни продукти от магазини в радиус от 500 метра от дома си и ще имате по 10 дни, за да го направите. Такива условия е  тривиално да се имплементират в smart contract. Тъй като държавите с авторитарно управление обикновено имат известни проблеми със стабилността на икономиките си, цифровите пари ще позволят и централизиран контрол на търсенето - ако заплатата се "изпарява" в даден ден от месеца и няма как да спестявате, най-вероятно ще пазарувате повече, което увеличава активността в стопанския сектор. Китай и Русия виждат цифровите си валути като метод за заобикаляне на потенциални и вече наложени западни санкции при международни сделки. Цифровото евро от друга страна се представя като улеснение на вътрешната за ЕС търговия и "намаляване на зависимостта на Европа от частни, неевропейски доставчици на платежни услуги и същевременно би действало като противовес на господстващото им положение на пазара".Визират се VISA и Mastercard. Никой не се нагърбва да прогнозира какво би се случило при наистина дълбок разрив между Доналд Тръмп и ЕС. На теория Вашингтон може да постави евросъюза под санкции и тогава двете платежни системи вероятно ще се наложи да преустановят дейност на негова територия - с всички катастрофални последици от това. Вече видяхме какво се случи с Международния наказателен съд, чийто председател се оказа без достъп до електронната си поща, хоствана от Microsoft. Това се случи именно след като САЩ наложиха санкции на институцията. Цифровото евро би могло да се адаптира по-добре за международна употреба именно за да се избегне подобен сценарий. Това сякаш все още не е толкова очевидно за Брюксел, колкото за Вашингтон - където Тръмп нарича CBDC заплаха за националната сигурност и иска пълна забрана със закон. Цифровото евро има да извърви дълъг път преди въобще да можем да говорим за него като за нещо реално (или по-скоро виртуално) съществуващо. Това означава, че все още има възможност да се вземат някои концептуални решения, които да му дадат по-голяма перспектива за развитие и шанс за налагане в новия силно фрагментиран свят.