Годишната инфлация в България се стабилизира на февруарското ниво от 4%, докато инфлацията на месечна база за забави до 0,2% от 0,6% през февруари, а за януари ръстът беше 2%. Това показват изнесените данни на Националния статистически институт (НСИ). Средногодишната инфлация за периода април 2024 - март 2025 г. спрямо периода април 2023 - март 2024 г. е 2,6%, докато от началото на годината (март 2025 г. спрямо декември 2024 г.), инфлацията се повишава с 2,8 на сто. Най-сериозно е увеличените на месечната инфлация при секторите: "Съобщения" - с 1,3%, следван от здравеопазването - с 0,9%, ресторанти и хотели - с 0,8%, хранителни продукти и безалкохолни напитки - с 0,6%, "Жилищно обзавеждане, стоки и услуги за домакинството и за обичайното поддържане на дома" - с 0,3%, в образованието - с 0,1% и в сектор "Жилища, вода, електроенергия, газ и други горива" - с 0,1%.Понижение на цените на месечна база е отчетено в сектор "Развлечение и култура" - с 2,7%, както и при транспорта (с 0,7%) и при "Облекло и обувки" (спад с 0,6%). Хармонизираната инфлация (индексът HICP според общите европейски стандарти) през март 2025 г. се повишава с 0,3% на месечна база, докато хармонизираната инфлация при потребителските стоки на годишна база се ускорява до 4% от 3,9% през предходните два месеца, достигайки най-високо ниво от декември 2023 г. насам. Хармонизираният индекс на потребителските цени е сравнима мярка на инфлацията на държавите от ЕС. Той е един от критериите за ценовата стабилност, които се отчитат за присъединяването на България към еврозоната. Индексът на цените за т.нар. малка потребителска кошница, регистрира увеличение с 0,6% на месечна база и с 4,3% - от началото на 2025 г.

Износът на стоки от България продължава да намалява. През първите два месеца на 2025 г. експортът възлиза на 12.8 млрд. лв. или с около 225 млн. лв. по-малко в сравнение с година по-рано, показват предварителни данни на НСИ. Понижението идва предимно от по-малко продажби към страни извън Европейския съюз, докато тези към блока се запазват приблизително на нивото от миналата година. Така, износът на България отчита две поредни години на спад, след като през 2022 г. достигна рекорни нива. Миналата година резултатът беше 2.9% надолу спрямо 2023 г. При търговията с трети страни, с близо 89% пада износът на растителни и животински масла и мазнини, от които България изнася предимно олио. Групата обаче е сравнително малка - едва 17 млн. лв. При най-голямата категория, машини и оборудване, стойността пада с близо 8% до 857 млн. лв. през първите два месеца. Това отчасти се компенсира от 36% ръст при храни и живи животни до 843 млн. лв., както и от удвояване на продажбите на безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн. Сходна е картината в износа към ЕС за януари, за който подробна разбивка НСИ публикува с месец по-късно - най-голям ръст статистиката отчита при напитки и тютюн - 41.6%. Годината обаче започва със значителен спад от над 25% в продажбите към европейския пазар на енергийни продукти (горива и електроенергия). Въпреки икономическите трудности за Германия, българският износ към най-големия ни търговски партньор се увеличава в началото на годината с над 6%, след като 2024 г. завърши също с ръст от 8.3%. Към февруари значително спадат продажбите към Китай, Южна Корея и Великобритания. Междувременно, докато износът пада, вносът в България значително се увеличава, вероятно движен от силното вътрешно потребление. Така търговският баланс на страната е отрицателен, като само през първите два месеца възлиза на 2.9 млрд. лв. и се увеличава с над 50% на годишна база. Това се дължи на 17% ръст на вноса от трети страни, докато този от ЕС леко се свива. Най-много от страни извън ЕС расте вносът на разнообразни готови продукти - с над 50%, както и на храни - с 36%.

Данните на българската народна банка (БНБ) показаха, че и през 2024 г. лидер по активи остава Обединена българска банка (ОББ). Тя зае това място през второто тримесечие на 2023 г., след като беше финализирано сливането с КБС Банк – наследникът на Райфайзенбанк България. ОББ затвърди лидерско си място, отчитайки 10% годишен ръст на активите до 37.5 млрд. лв. Втората позиция и тази година е за Банка ДСК, чиито активи са се увеличи с над 11% до 36.5 млрд. лв. Въпреки че все още е на 1 млрд. лв. от лидера, спрямо предходната година банката, която е дъщерна на унгарската OTP Bank, е успяла да навакса близо 300 млн. лв. от изоставането си. На трета позиция и тази година е УниКредит Булбанк, която десетилетия наред беше най-голямата банка в България, но загуби първото място през 2022 г. Към края на 2024 г. нейните активи се оценяват на 34.9 млрд. лв. и нараства с 8.6% за година. Така активите на трите най-големи банки в България вече доближават 109 млрд. лв. – над 56% от общите активи на системата (191.6 млрд. лв.) и над 50% от стойността на цялата българска икономика през 2024 г. (202 млрд. лв. по предварителни данни). Четвъртата по стойност на активите е Пощенска банка. Именно тя отчита и най-голямото нарастване – над 16% до 22.6 млрд. лв. На пето място е най-голямата банка с предимно българска собственост – Първа инвестиционна банка (ПИБ) – с активи на стойност 15.8 млрд. лв. Така банките в Топ 5 управляват активи, които се оценяват на близо 77% от цялата банкова система и 73% от икономиката на страната. Централна кооперативна банка (ЦКБ) заема шеста позиция с активи за 9 млрд. лв. Седмото място е за ПроКредит банк, която отчита едни от най-големите ръстове за годината при бизнес сегмента. Алианц банк заема осма позиция, а единственото разместване в топ 10 е при tbi bank, която успя да привлече вниманието със значително по-високите си лихви по депозитите – политика, която ѝ помогна да привлече ресурс, с който да ускори кредитирането. С този свой подход в края на 2023 г. банката влезе в топ 10 по активи в България, а в края на 2024 г. вече е девета с активи за 3.5 млрд. лв. Последната банка в топ 10 е още една с българска собственост и фокус върху корпоративното кредитиране – Инвестбанк – с активи за 3.5 млрд. лв.

Българският производител на занаятчийски люти продукти с марката Chili Hills ("Чили хилс") отвори първи фирмен магазин в Букурещ. Инвестицията от около 50 хил. евро е на румънския франчайз партньор на софийската компания и е с включено първоначално зареждане. Магазинът в румънската столица е под наем и е разположен върху 45 кв.м площ. Намира се в идеалния център на града, в непосредствена близост до Букурещкия държавен университет. В обекта се предлагат над 100 от продуктите на Chili Hills - от ръчно приготвени люти сосове и подправки до гурме предложения за ценители на пикантната кухня. Доставките от София до Букурещ се извършват с куриерски фирми. Следващата стъпка на компанията е отваряне на втори Chilli Hills обект в Брашов, отново на франчайз. Производството на Chili Hills започва през 2014 г. с малка бутикова ферма в село Кокаляне край София за отглеждане на редки сортове люти чушки. През пролетта на 2017 г. най-големият дистрибутор и производител на биохрани в България - "Смарт органик", придоби 25% дял във фирмата, която стои зад бранда - "Чили хилс фудс". Днес тя има пет магазина в страната, като два от тях са на франчайз. Продуктовото портфолио на "Чили хилс фудс" включва огромен спектър от предложения на основата на лютото: люти сосове, люти барбекю сосове, лют кетчуп, люта майонеза, люта горчица, лют шоколад, люти крафт бири, люти тахани, люта ракия, лют мед, люти зехтини, лют тортила чипс и др. Компанията притежава собствена лаборатория, в която се разработват и тестват продуктите. Всички те са 100% натурални, без съдържание на консерванти, оцветители и сгъстители. Част от продуктите са разработени съвместно с партньори. През 2023 компанията подписа договор за седем декара земя под аренда в село Лозен край София и изгради там своя ферма за люти чушки. Приходите на "Чили хилс фудс" за 2023 г. достигат 995 хил. лева, а през миналата растат с 20%.

„Линамар лайт металс Русе“ ЕООД подготвя производство на алуминиеви продукти, произведени при леене под ниско налягане в завод за производство на автомобилни компоненти от алуминиева сплав в гр. Русе. Производственият капацитет на леенето при ниско налягане ще бъде 1.3 тона на час отлят алуминий или 31.2 тона за 24 часа отлят алуминий. Планираният работен режим на инсталацията ще се запази трисменен и работа 24 часа на ден при 365 дни годишно. Технологията на леене при ниско налягане не предвижда използването на пясъчни леярски сърца. Ще се използват постоянни леярски форми – леярски матрици. Няма да се изгражда нова техническа инфраструктура. Машината за леене при ниско налягане ще бъде разположена в производствено хале № 3 на завода. Източник: rousse.info

Голяма чуждестранна компания с амбициозни намерения да строи фабрика край Пловдив се отказа от инвестицията си в България. Румънският клон на белгийския концерн Joris Ide (Йорис Иде), с репутация на силен международен играч в стоманодобивния бизнес смяташе да вдигне модерен завод за профилирана ламарина в индустриална зона "Раковски". За целта през 2021 г. бе закупен и терен от 20 дка. Представители на Българо-румънската търговско-промишлена палата и тогавашната управа на „Йорис Иде България“ коментираха, че заради трудности с транспортирането на стоки през българо-румънската граница фирми у нас получават все повече запитвания от румънски компании за ползване на складове в България. Идеята бе с новия завод страната да се превърне в хъб за складиране на стоки и през България чуждестранни фирми да търгуват с държави от ЕС. По план фабриката трябваше да заработи до края на 2024 г. Точно преди първата копка на завода обаче чужденците дават заден ход и напускат страната. Преди това успяват да привлекат за съдружник българска компания, също с регистрация в Пловдив. Нещо повече - през февруари 2024 г. сключват сделка и продават на партньора си всичките си 11 000 дяла от капитала на обща стойност 1 100 000 лева. Така новият собственик получава терена от 20 дка в землището на Раковски и с добрите намерения да развива дейност, но се сблъсква с куп пречки - основно с ЕВН. Компанията Joris Ide е регистрирана през 1985 г. в Звевезеле, Белгия, и носи името на своя основател. В началото фирмата се занимава с производство и продажба на поцинковани и фабрично боядисани метални керемиди. През 2001 г. се разширява в международен план. Присъства на пазара в Румъния и Франция, а по-късно - в Унгария, Англия, Хърватия и Германия. Днес е производител на строителни материали, на сандвич панели, профилирани листове, метални керемиди, капаци и аксесоари, с партньори от над 15 държави. От 2015 г. английската Kingspan Group придобива изцяло Joris Ide Group, която включва и румънското подразделение Joris Ide.

На 24 април 2025 г. Festo официално ще открие новото разширение на своя Технически инженерен център в София. Това е най-големият развоен център на германския концерн извън Германия. Новото разширение на ТИЦ включва модерно оборудвани офиси, високотехнологични индустриални лаборатории и иновативно изложбено пространство с демонстрационни стендове и установки.

ПИМК - Пловдив закупи през изминалата година за 40 милиона лева 800 нови ремаркета Krone. Сега компанията продължава да следва стратегията си за устойчиво развитие и модернизация в транспортния сектор с нова инвестиция от над 40 милиона лева, с която разширява автопарка си със 100 чисто нови влекача Mercedes-Benz и 100 влекача Iveco. Новите камиони отговарят на най-съвременните стандарти за безопасност, ефективност и емисии. Компанията, с над 25 години история, е един от водещите логистични и транспортни оператори в България и Европа. С настоящата инвестиция компанията надхвърля 80 милиона лева вложения в рамките само на последните 12 месеца, което я поставя сред най-динамично развиващите се транспортни фирми в България и в региона. Източник: plovdiv24

На мястото на две знакови за Русе сгради ще се издигнат нови жилищни комплекси. Терените на бившата Военна болница и историческата Симова мелница (по-късно мелница "Алемит") вече са в процес на подготовка за мащабно строителство, което ще промени облика на съответните градски зони. Бившата Военна болница, която беше продадена на търг още през 2017 година, понастоящем е в процес на активно разчистване. Имотът с площ от 18 859 квадратни метра, включващ 16 сгради, беше придобит за малко над 14 милиона лева от "Дип Инвест ООД – Русе" – дружество със съдружници "Мегахим" с 43%, "Роан 90" с 14% и карловската фирма "Агрима инвест" с 43%. Източник: "Русе Медиа"

Износът на медицински и фармацевтични продукти от ЕС през 2024 г. скача с 13,5 на сто спрямо 2023 г., достигайки 313,4 милиарда евро, отчита Евростат. Междувременно вносът регистрира умерен ръст от 0,5 на сто до 119, 7 милиарда евро. Вследствие на това през 2024 г. търговският излишък на ЕС при медицинските и фармацевтични продукти е общо 193,6 милиарда евро, което е рекорден максимум. През 2024 г. Германия е най-големият износител на медицински и фармацевтични продукти за страни извън ЕС (67,9 милиарда евро), следвана от Ирландия (56,6 милиарда евро) и Белгия (41,4 милиарда евро). Най-големите вносители от страни извън ЕС са Германия (20,3 милиарда евро), Белгия (21,3 милиарда евро) и Нидерландия (14,7 милиарда евро). Основна дестинация за износа на медицински и фармацевтични продукти за страни извън ЕС през 2024 г. са САЩ (38,2 на сто от целия износ извън ЕС; 119,8 милиарда евро), следвани от Швейцария (16,4 на сто; 51,3 милиарда евро) и Великобритания (7,3 на сто; 8,7 милиарда евро).

Анализаторите на водещите банки на Уолстрийт Morgan Stanley и Citigroup Inc. понижиха прогнозите за печалбата на американските компании за 2025 г. поради несигурността, предизвикана от вносните мита. Скот Хронерт, ръководител на отдел „Стратегия на американския капиталов пазар“ в Citi, намали средната си прогноза за печалбата на акция на компаниите от индекса S&P 500 за 2025 г. от 270 на 255 долара. Главният инвестиционен директор на Morgan Stanley Майк Уилсън понижи съответната прогноза до 257 долара от 271 долара на акция, пише Bloomberg. „Обявената през уикенда 90-дневна пауза за въвеждането на огледални мита и по-нататъшното облекчаване на условията намаляват вероятността от краткосрочна рецесия, но несигурността остава висока“, каза Уилсън. Индексът S&P 500 е спаднал с 8,8% от началото на годината, като приключи петъчната търговия на ниво от 5 363,36 пункта. Миналата седмица той падна до 4982 пункта. Според Уилсън показателят може отново да падне под 5000 пункта, ако доходността по 10-годишните американски държавни облигации се повиши до 5% от сегашните 4,46%. От друга страна, ако Съединените щати сключат търговско споразумение с Китай, което включва значително намаляване на реципрочните мита, индексът може да се повиши значително. Рецесията в САЩ не е част от основния сценарий на Citi, но тази възможност остава, каза Хронерт. Анализаторите на Citi намалиха препоръката си за американските акции от "над пазара" на "неутрална", като отбелязаха, че те все още са скъпи дори и при последните спадове.

Китайският износ сочи през март с 12,4% спрямо година по-рано (най-солиден растеж от октомври 2024 г.) след скромно повишение с 2,3% през първите два месеца на 2025 г., тъй като предприятията за граница и най-вече тези в САЩ, се втурнаха да доставят стоки преди да влязат в сила мита на президента на Доналд Тръмп. В същото време вносът в Китай се сви през март с 4,3% след спад с 8,4% през периода януари - февруари. Търговския излишък на азиатска държава достигна през март 102,64 млрд. долара - значително над излишък за 58,65 млрд. долара година по-рано. Излишък спрямо САЩ през първите три месеца на годината нарасна до 76,65 млрд. долара от 70,2 млрд. долара през първото тримесечие на 2024 г., като китайският износ се повиши с 4,5%, докато вносът от САЩ се сви с 1,4 на сто. Данните за март идват на фона на ескалиращата търговска и тарифна война между САЩ и Китай. Растежът на китайския износ през първото тримесечие подкрепи втората по сила световна икономика, но ескалиращата търговска война в САЩ неминуемо се отрази негативно в следващите месеци. Goldman Sachs понижи прогнозите си за ръста на БВП на Китай през 2025 г. до 4% от 4,5%, позовавайки се на ефектите от митата. Друга водеща американска банка - Citi намали прогнозата си до 4,2% от 4,7%, като тези ревизирани прогнози са доста под целта на китайското правителство за растеж от "около 5%". Световната търговска организация пък предупреди, че търговският спор между Китай и САЩ може да намали доставките на стоки между две икономики с до 80% и сериозно да навреди на глобалния растеж.