Брутният външен дълг на България възлиза на 49,019 млрд. евро към края на месец декември 2024 година, сочат предварителните данни на Българската народна банка (БНБ). Това представлява увеличение от 8,7 на сто на годишна база или ръст от 3,939 млрд. евро. За сравнение, към края на декември 2023 година нивото на брутния външен дълг е достигало 45,079 млрд. евро. Равнището на брутния външен дълг към края на 2024 година се равнява на 47,9 процена от прогнозния брутен вътрешен продукт (БВП) на страната. Година по-рано съотношението е възлизало на 47,6 процена от БВП. В края на декември 2024 г. краткосрочните задължения са 9,444 млрд. евро (19,3 процента от брутния дълг, 9,2 процента от БВП) и се повишават с 1,013 млрд. евро (12 на сто) спрямо декември 2023 г. (8,431 млрд. евро, 18,7 процента от дълга, и 8,9 процента от БВП). Дългосрочните задължения възлизат на 39,574 млрд. евро (80,7 процента от брутния дълг, 38,7 процента от БВП) в края на декември 2024 г., като нарастват с 2,926 млрд. евро (8 на сто) спрямо края на декември 2023 г. (36, 648 млрд. евро, 81,3 процента от дълга и 38,7 процента от БВП). Към края на декември 2024 г. 30,027 млрд. евро (61,3 процента) от брутните външни задължения са с остатъчен матуритет над една година. В евро са деноминирани 77,9 процента от брутните външни задължения при 80,4 процента година по-рано. Брутният външен дълг на сектор "Държавно управление" в края на декември 2024 г. е 12,933 млрд. евро (12,6 процента от БВП). Спрямо края на декември 2023 г. (10,934 млрд. евро, 11,5 процента от БВП) той нараства с 1,999 млрд. евро (18,3 на сто). Външните задължения на Централната банка са 1,965 млрд. евро (1,9 процента от БВП). Те намаляват със 103,6 млн. евро (5 на сто) спрямо края на декември 2023 г. (2,068 млрд. евро, 2,2 процента от БВП). Външните задължения на сектор "Други парично-финансови институции" са 8,393 млрд. евро (8,2 процента от БВП). Те се повишават с 1,591 млрд. евро (23,4 на сто) спрямо края на декември 2023 г. (6,801 млрд. евро, 7,2 процента от БВП). Външните задължения на "Други сектори" са 12,559 млрд. евро (12,3 процента от БВП). Те нарастват с 328,2 млн. евро (2,7 на сто) спрямо същия месец на миналата година (12,231 млрд. евро, 12,9 процента от БВП). Вътрешнофирменото кредитиране е в размер на 13,166 млрд. евро (12,9 процента от БВП) в края на декември 2024 г., което е със 124,1 млн. евро (1 на сто) повече спрямо края на декември 2023 г. (13,042 млрд. евро, 13,8 процента от БВП). То е с най-значителен дял в структурата на външния дълг – 26,9 процента към края на декември 2024 г., при 28,9 процента към декември 2023 година.

Годишната инфлация в България ще се ускори през първото шестмесечие на 2025 г., смятат от БНБ. Годишната инфлация в края на 2024 година, измерена чрез Хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), се забави до 2,1 на сто през декември 2024 г. спрямо 5 на сто в края на 2023 г. Това се дължи на по-ниската инфлация при храните, както и на понижението на цените в групата на промишлените стоки, смята БНБ. Същевременно услугите, следвани от групите на стоките и услугите с административно определяни цени и тютюневите изделия и на хранителните продукти, имаха най-голям положителен принос за общата инфлация в края на 2024 г. Според БНБ растежа на реалния БВП на страната през последната четвърт на 2024 година ще се ускори слабо спрямо предходното тримесечие както на верижна, така и на годишна база. Нарастването на реалния БВП през първата половина на 2025 г. ще бъде подкрепяно най-вече от вътрешното търсене, докато нетният износ се очаква да продължи да има отрицателен принос. През 2024 г. годишният растеж на депозитите на неправителствения сектор в банковата система се запази сравнително висок. Основен принос за него имаха депозитите на домакинствата, които се повишиха с 11,8 на сто в края на годината. Годишният растеж на кредита за нефинансовите предприятия и домакинствата се ускори до 15 на сто в края на 2024 година. Определящо значение за възходящата динамика имаха кредитите за домакинствата, при които най-силно нарастване бе отчетено в сегмента на жилищните кредити. Нарастващите доходи от труд, запазването на много ниски нива на лихвените проценти по жилищни кредити, както и високата ликвидност, стабилната капиталова позиция на банките и конкуренцията между тях бяха основните фактори, които определяха растежа на жилищните кредити, пише БНБ.

През януари 2025 г. средният лихвен процент по потребителските кредити в левове отбелязва спад с 1,01 процентни пункта до 9,02%, а годишният процент на разходите (ГПР) намалява до 9,53%. Това показват последните данни на Българската народна банка (БНБ). Лихвите по жилищните кредити в левове остават стабилни – средният лихвен процент е 2,50%, а ГПР леко спада до 2,78%. Лихвите по другите кредити в левове, включително заемите по Националната програма за енергийна ефективност, се увеличават до 3,95%. За работодатели и самонаети лица средният лихвен процент също се покачва – до 3,89%. Бизнес кредитите също регистрират промени – заемите до 1 млн. евро в левове се отпускат при средна лихва от 4,02%, а тези над 1 млн. евро – при 4,29%. При кредитите в евро лихвите са съответно 4,41% и 4,74%. Средният лихвен процент по депозитите с договорен матуритет в левове леко се покачва до 1,14%, докато при депозитите в евро има леко намаление до 1,48%. При овърнайт депозитите няма промени спрямо предходния месец. При потребителските кредити обемът на новоотпуснатите заеми в левове нараства с 22,3% до 832,3 млн. лв., докато жилищните кредити бележат спад от 20,5% до 749,4 млн. лв. В бизнес сектора новите заеми до 1 млн. евро в левове намаляват с 12,8%, а тези над 1 млн. евро – с 54,4%. Аналогична тенденция се наблюдава и при евровите бизнес заеми.

Работниците и служителите от държавното предприятие за ремонт и модернизация на бронирани машини "Терем - Хан Крум" в Търговище отново излизат на протест, след като проведоха такъв през миналия месец. Проблемът остава същия - бавене на заплатите и липса на поръчки за военния ремонтен завод. Протестните действия са планирани за 10 часа на 4 март. Те се организират по Закона за събранията, митингите и манифестациите и ще се проведат на пътя София — Варна. Работещите в Терем - Търговище отново настояват да им бъде осигурена трудова заетост за текущата година. Те искат също да си получат неизплатените възнаграждения. През януари работниците си чакаха парите за последните два месеца на 2024 г. Сумите за ноември вече са им платени, но забавянето продължава да е двумесечно, като сега хората си чакат заплатите за декември 2024 г. и за януари 2025 г. Военният ремонтен завод в Търговище е част от държавната компания "Терем-холдинг" на Министерство на отбраната (МО). Работещите в "Терем - Хан Крум" искат оставките на управителя на предприятието си и на директора на холдинга. Ще търсят и отговорност на Атанас Запрянов.

Приходите на „Биодит“ АД се свиват почти наполовина през 2024 г. спрямо 2023 г. Продажбите на дружеството към края на миналата година се понижават до 604 хил. лева в сравнение с 1,126 млн. лева за 2023 г., или с 46% на годишна база. Същевременно разходите за дейността намаляват с 32% до 915 хил. лева за отчетния период при 1,346 млн. лева година по-рано. Компанията реализира 359 хил. лева загуба за 2024 г. в сравнение с 256 хил. лева за 2023 г. Загубата се разширява с 40% на годишна база. В последните седмици „Биодит“ обяви сключен договор с вилно селище на о. Корфу, оборудване на офис сграда със системи за контрол на работното време, както и разширяване на партньорството с Work Better.

„Смарт органик“ АД отчита 15% ръст на приходите от продажби в края на 2024 г. спрямо същия период на 2023 г. Продажбите възлизат на 93,583 млн. лв. към 31 декември 2024 г. в сравнение с 81,378 млн. лв. към края на 2023 г. Най-значителна част от приходите от дейността се формират от продажбите на продукция, които достигат 67,574 млн. лв. през 2024 г. спрямо 58,76 млн. лв. за 2023 г., или се увеличават с 15% на годишна база. Консолидираните нетни приходи от продажба на продукция представляват 72,21% от нетните приходи от продажби на групата. Продажбите извън българския пазар достигат 62,186 млн. лв., или 67% от всички приходи. Около 60% от целия износ е за Германия, Австрия и Швейцария (37,398 млн. лв.), отчитат от компанията. Общите приходи са в размер на 94,140 млн. лв. при 81,464 млн. лв. в края на 2023 г. (ръст с 15,6% на годишна база). Печалбата преди лихви, данъци и амортизация (EBITDA) достига близо 20 млн. лв. при малко над 16 млн. лв. година по-рано, а нетната печалба възлиза на 15,291 млн. лв. към 31 декември 2024 г. – ръст от 27% спрямо същия период на 2023 г. (когато е в размер на 11,998 млн. лв.). Разходите на компанията към 31 декември 2024 г. достигат 76,990 млн. лв. – с 13% повече спрямо края на 2023 г., когато са в размер на 67,907 млн. лв. През декември 2024 г. новата производствена сграда на „Смарт органик“ в Божурище получи Акт 16 и разрешение за ползване. В началото на 2025 г. компанията започна първото си производство и поетапно натоварва мощностите.

Назначено е ново ръководство на “Национална компания индустриални зони” ЕАД (НКИЗ). В състава на Съвета на директорите на НКИЗ, който вече е вписан в Търговския регистър, влизат Ангел Танев, Радослав Влахов и Неделин Колеолов. Новият Съвет на директорите на НКИЗ ЕАД е провел заседание, на което е избрал за Изпълнителен директор на компанията Ангел Танев. Мандатът на избраните членове на Съвета на директорите е до провеждане на конкурс по реда и при условията на Закона за публичните предприятия (ЗПП) и Правилника за прилагане на ЗПП, но за срок не по-дълъг от 6 месеца, считано от датата на вписване на имената им в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.

От края на миналата година канадската компания Velocity Minerals Ltd. търси купувач за всичките си медни и златни проекти в България. Дружеството е постигнало споразумение за продажба на своя 70-процентов дял в българския златен проект "Розино" на турската Türker Global Madencilik Sanayi Ve Ticaret A.Ş. (Türker Mining) срещу сумата от 55 милиона долара. Още миналата година канадската и турската страна подписаха обвързващо споразумение за прехвърлянето на българските активи. Сделката подлежи на одобрение от акционерите и регулаторите, включва и опция за придобиване на други минерални активи на Velocity в страната. Покупната цена ще бъде платена на два транша: 16,5 млн. долара - след одобрение от акционерите на Velocity и TSX Venture Exchange (TSXV), 38,5 млн. долара - до 18 месеца след първото плащане, като ако бъде платено в рамките на 12 месеца, сумата се намалява с 1,5 млн. долара. Ако Türker Mining не изпълни второто плащане, тя няма да придобие дял в "Розино", а първоначалната сума от 16,5 млн. долара няма да бъде възстановена. "Горубсо-Кърджали" АД, което държи 30% от проекта, ще получи съответния дял от продажната цена. До окончателното приключване на сделката, Türker Mining ще финансира всички разходи по поддръжката и проучването на проекта, включително завършване на полевите изследвания за изготвянето на проучване за осъществимост и оценка на въздействието върху околната среда. Освен "Розино", турската компания ще има възможност да придобие и други активи на Velocity в България за допълнителни 4 млн. долара, но само след като второто плащане бъде изпълнено. При подписване на сделката Velocity получава и такса за транзакцията от 1 млн. долара. Türkerler, компанията-майка на Türker Mining, е турски конгломерат с активи в строителството и инфраструктурните проекти, над 24 000 служители и инвестиции за над 6 млрд. долара. Влизането в минния сектор чрез "Розино" е част от стратегията на групата за диверсификация. Сделката ще бъде гласувана на събрание на акционерите на Velocity на 15 април 2025 г. и изисква одобрение с мнозинство от две трети. Очаква се TSXV и други регулаторни органи да дадат зелена светлина за финализиране на продажбата. Посредничество по сделката ще бъде възнаградено с комисиона от 4%, подлежаща на одобрение от борсата.

Върховният административен съд потвърди предварителното изпълнение на заповедта на председателя на Комисията за защита на потребителите, с която на Vivacom беше забранено да индексира цените на месечните такси, съобщиха от КЗП. Определението на магистратите е от 27 февруари, окончателно е и не подлежи на обжалване. След решението от 28 февруари, операторът няма право да прилага индексираните цени на месечните такси. От следващия месец абонатите трябва да получат фактура за размера на месечната такса преди увеличението на цените в началото на годината. Предстоят административни дела по същество на издадената заповед, на които ще се решава въпросът дали с извършената от търговеца индексация са били накърнени икономическите интереси на потребителите в резултат на приложена нелоялна търговска практика.

От малък цех под наем в близкото село Студеница преди повече от 30 години семейният бизнес на Реджеб и Садифе Исмаил постепенно се разраства и се премества в града, а през 2022 г. компанията им "Ресапак" изгражда нова фабрика в "Индустриален парк Шумен", в която са вложени 10 млн. лв. Днес в предприятието за транспортни опаковки от велпапе работят 25 души, а оборотът за 2024 г. е около 6.5 млн. лв. В плановете е закупуването на още машини, които да автоматизират производството, както и изграждането на нов склад в съседство. През 2019 г. се стига до решението да купят 20 дка имот в индустриалния парк. В края на 2022 г. новата фабрика получава акт 16 и производството започва. Общата стойност на проекта е 10 млн. лв., което освен земята и строителството включва и преместените от старата сграда машини. Следващата стъпка ще бъде строителство на склад за готова продукция непосредствено до производствената сграда, което се очаква да стане след 3-4 години. "Ресапак" работи основно за фирми от региона в радиус от 150 - 200 км, защото транспортът оскъпява продукцията. Сред по-големите клиенти са компании от хранително-вкусовата индустрия като "Добруджански хляб", "Великови", "Клас олио" и "Диавена", производителите на домакински електроуреди "Теси" и на козметични продукти "Лавена", както и заводът за алуминиеви изделия "Алкомет". През 2023 г. продажбите остават практически без промяна в размер на 5.9 млн. лв. Международни компании са най-големите производители в сектора. Чрез дъщерните си дружества в страната работят британската DS Smith (в Пазарджик), австрийската Dunapack Packaging (в Пловдив) и ирландската Smurfit Kappa (с фабрики в Казанлък и Луковит и друго производство в Шумен). По данни за 2023 г. общият оборот на трите е над 315 млн. лв.

Общинският съвет на Дупница гласува за промяна на статута на близо 150 декара земя, която попада в обхвата на проекта за ПАВЕЦ с инвестиция от около 300 милиона евро при село Самораново на базата на действащата от десетилетия там ВЕЦ. Инвестицията е на компания ЕНЕРГО-ПРО, като ще бъдат инвестирани и допълнително 850 хиляди лева за ремонт на двата изравнителя на ВЕЦ "Самораново" в рамките на следващите две години. Проектната стойност на бъдещия ПАВЕЦ е 350 мегавата и ще се изгради за период между 3 и 5 години. ЕНЕРГО-ПРО е собственик и на ВЕЦ "Самораново". Инвеститорите поемат ангажимент да ремонтират долния изравнител на ВЕЦ-а, като ще бъдат монтирани изравнители. Това ще позволи да се черпят водни количества и за Дупница, и за Бобов дол - при нужда и за решаване на водния проблем в двете общини. ПАВЕЦ се отличава от обикновените водни централи с това, че е система от два водоема - горен и долен изравнител. Когато на енергийната система ѝ е нужна енергия, от горния водоем се спуска вода, която върти турбините и след това се събира в по-ниския. В часовете с евтин ток помпите я връщат обратно. Така може да се балансират, например, часовете без слънчево греене, когато няма ток от фотоволтаичните мощности. Основният бизнес на ЕНЕРГО-ПРО е производства на електрическа енергия. Компанията има големи мощности в Турция, Грузия, Испания, строи такива в Колумбия и наскоро е придобила няколко централи в Бразилия и 10 централи в Испания.

УниКредит Булбанк АД свиква Общо събрание на акционерите на 9 април 2025, на което да вземе решение да не разпределя дивидент за акционерите. Реализираната през 2024 г. печалба в размер на 947 244 003.18 лв ще бъде отнесена като неразпределена печалба.

Πpeз 2024 гoдинa Гpaдyc AД e peaлизиpaл 47 млн. пeчaлбa пpeди дaнъци. Зa 12-тe мeceцa нa 2024 пpиxoдитe oт пpoдaжби pacтaт c впeчaтлявaщитe 14%. Bзeмaния oт cвъpзaни лицa нaмaлявaт c 79%, oт 5878 xил. лв. нa 1254 xил. лв. Oтчeтeни ca близo 11.5 млн. лв. пpиxoди oт oбeзщeтeния зa инфлyeнцa (peгиcтpиpaн cлyчaй в Ямбoл пpeз oĸтoмвpи 2024 г.), ĸoитo пoĸpивaт ocнoвнo пpeĸитe зaгyби oт yнищoжaвaнeтo нa пoдpacтвaщи и poдитeлcĸи cтaдa, eднoднeвни пилeтa, нaлични paзплoдни яйцa и фypaжи. Πpeз злoпoлyчнaтa 2023 г. вepигaтa нa дocтaвĸи бe нa пpaĸтиĸa взpивeнa, цeнaтa нa cypoвинитe и eнepгиятa бe излeтялa в нeбecaтa, a ĸoмпaниятa oтчeтe зaгyбa oт 13 млн. лв. пpeди дaнъци. Въпpeĸи зaгyбитe, ĸoитo Гpaдyc oчaĸвa пpeз 2025-тa гoдинa, дpyжecтвoтo нe плaниpa дa пpoмeня cтpaтeгиятa cи зa peaлизaция нa aнoнcиpaнaтa пpeз 2024-тa гoдинa мaщaбнa инвecтициoннa пpoгpaмa. A изплaщaнeтo нa дивидeнтитe щe бъдe oтлoжeнo пpeз cлeдвaщитe 5-6 гoдини, зa cлeд 2030 г. Имoти, мaшини и oбopyдвaнe нapacтвaт c близo 8 милиoнa, ĸoeтo e чacт oт зaпoчнaтa мaщaбнa инвecтициoннa пpoгpaмa, oбявeнa в cpeдaтa нa 2024 г. oт pъĸoвoдcтвoтo нa ĸoмпaниятa. A paзмepът e внyшитeлeн - 30-50 млн. лв. зa cлeдвaщитe няĸoлĸo гoдини.

През 2022 г. големите предприятия в ЕС (компании с 250 или повече служители) доминират в износа на услуги за страни извън Общността, като на тях се падат 56 на сто от общия обем на услугите, изнесени от блока. Това показват данни на Евростат. Малките предприятия (до 49 служители) са допринесли с 14 на сто, изпреварвайки средните предприятия (50 до 249 служители), които са с дял от 10 на сто от износа на услуги. За 20 на сто от износа за страни извън ЕС размерът на предприятията не може да бъде разпределен. В повечето страни от ЕС големите предприятия представляват по-голямата част от износа на услуги от ЕС, като най-голям принос на тази категория фирми е отчетен във Финландия – 74 на сто, Германия – 72 на сто и Словакия – 70 на сто. Малките предприятия водят износа в Малта – 86 на сто, Естония – 59 на сто и Люксембург – 49 на сто. Средните предприятия формират по-голямата част от износа от ЕС в България – 28 на сто. Чуждестранно контролираните предприятия, включително такива от други държави от ЕС, имат водеща роля в стимулирането на износа на услуги от страните от ЕС. Делът в износа на чуждестранни предприятия в Общността е най-висок в Люксембург – 85 на сто, Ирландия – 80 на сто и Нидерландия – 64 на сто. Най-висок дял на местните предприятия, които водят в износа на услуги от ЕС, е отчетен в Дания – 79 на сто, Финландия – 70 на сто и Франция – 63 на сто.

Илон Мъск продължава с радикалните мерки за намаляване на разходите на американската администрация. В качеството си на министър на правителствената ефективност милиардерът уволни 880 синоптици и специалисти в областта на климата от американската Национална океанска и атмосферна администрация (НОАА). Много от освободените са федерални служители на изпитателен срок, което означава, че са били на настоящата си длъжност по-малко от година. Въпреки това някои от хората, загубили работата си, са имали десетилетия опит в своята облaст. НОАА е най-известна с дейността на Националната метеорологична служба и Националния център за ураганите, който следи тропическите бури. Агенцията регулира и риболова в САЩ, защитава морските видове, осигурява спешна реакция при петролни разливи и провежда научни изследвания за изменението на климата. Президентът на САЩ Доналд Тръмп нареди на федералните агенции да предприемат мащабни съкращения на работници. Отговорността за този процес лежи върху Министерството на правителствената ефективност, което се управлява от Мъск. До този момент около 100 хил. от 2,3 млн. държавни служители са съкратени или им е било платено да напуснат. Същевременно Мъск предлага увеличаване на заплатите на американските народни избраници и на висши чиновници. Според него подобна стъпка би била от полза за борбата срещу корупцията, тъй като тя би могла да струва 1000 пъти по-скъпо на обществените финанси

Промишленото производство на Япония е спаднало с 1,1 на сто през януари спрямо предходния месец. Това почти съответства на средната пазарна прогноза за понижение с 1,2%. Анкетираните от министерство на икономиката, търговията и промишлеността производители очакват сезонно коригираното производство да нарасне с 5 на сто през февруари и да спадне с 2 на сто през март. Междувременно продажбите на дребно в Япония през януари нарастват с 3,9 на сто на годишна база, според правителствените данни. Средната пазарна прогноза беше за ръст от 4 на сто.