Усилията за облекчаване на визовите режими и за по-ускорено издаване на разрешения за работа в България на хора от трети страни дават резултат. През 2024 г. тези разрешения са се увеличили с 64,3%, това е най-големият ръст изобщо, показват данни на НСИ. През цялата 2024 г. 7064 граждани на страни извън Евросъюза са получили разрешителни за пребиваване с мотив “работа”, като почти всички са за срок от 12 и повече месеца - 6936. Само 53 са разрешителните за работа между 3 и 5 месеца, а 75 са за срок между 6 и 11 месеца. Към 31 декември миналата година хората от трети страни, които са имали действащи разрешителни за работа в България, са били общо 72 275 - с 5,1% повече спрямо предходната година и с 25,67% в сравнение с преди две години.

Сегментът на ритейл парковете продължава да се развива като един от най-активните на пазара на търговски имоти в България. С нарастващото потребителско търсене на удобство и лесен достъп в близост до дома или работното място, те се утвърждават като предпочитан формат както за бързоразвиващите се вериги за масови стоки, така и за по-големите магазини, свикнали да оперират самостоятелно в big box формат. Това се вижда от последния доклад на Colliers - Retail Parks in Bulgaria | Q1 2025. Ритейл парковете в България могат да се групират в 3 основни категории според брутната отдаваема площ (GLA): Големи търговски паркове: GLA над 15 000 кв.м, обикновено разположени в периферията на градовете и с няколко ключови наематели. Традиционни търговски паркове: GLA между 5 000 – 14 999 кв.м, с наематели, които обикновено са магазини за хранителни и други стоки за ежедневна употреба от домакинствата и такива, предоставящи допълнителни услуги. Удобни (convenience) търговски паркове: GLA до 4 999 кв.м, разположени в по-малки населени места или жилищни квартали, предлагащи компактни търговски формати. Индексът на доверието в търговията на дребно (Retail Confidence Index) в България през последната година стабилно надвишава средното за ЕС27, което показва по-силна увереност сред местните търговци. Te остават оптимистично настроени относно бизнес активността и потребителското търсене. Към края на първото тримесечие на 2025 г., общата площ на търговските паркове в България надхвърля 600 000 кв.м, разпределени в 70 проекта. От тях, класифицираните в категория Традиционни, съставляват близо половината от този обем. Собственици са основно местни инвеститори, като и международни компании започват да навлизат с мащабни нови проекти. През 2024 и началото на 2025 са открити 8 ритейл парка. В момента се изграждат 14, които ще добавят около 180 000 кв.м, като 60% от този обем е в Големи ритейл паркове. Допълнителни 25 проекта са в ранна фаза на планиране. Инвестиционният интерес е насочен както към градове с население над 100 000 души, така и към по-малки населени места под 30 000.

Правителството одобри Програма за упражняване правата върху държавни имоти, с която взе решението за продажба 4400 държавни имота, сред които поземлени терени и сгради. Според премиерът Росен Желязков, за имотите с инвестиционен потенциал се предвижда продажба чрез с явно наддаване онлайн под надзора на Агенцията за публичните предприятия. Получените средства ще се акумулират в специален фонд, предназначен за придобиване и изграждане на публична социална инфраструктура – детски градини, училища.

По данни на БНБ към края на март българските фондове предпочитат да инвестират в ЕС. Близо половината от активите им са в местни акции, докато над 40% са в Европейския съюз, а едва 1.7% - в САЩ. С най-висока доходност към полугодието продължават да са пасивните борсово търгувани фондове (ETF) на "Експат капитал", които покриват индексите на две регионални борси - в Гърция и Словения, както и чешката и полската. В топ 20 има още няколко такива фонда на регионални борси. В словенския фонд има и най-много активи от предлаганите на "Експат" - 6.4 млн. евро, като за полугодие са нараснали с почти 2 млн. евро. Това е групата, която предлага най-много ETF-и в България, като предлага и единствения такъв върху Sofix. Извън пасивните борсово търгувани фондове в челото по доходност няма съществена разлика спрямо първото тримесечие - с най-висок доход са също фондове, които базират своите активни стратегии малко или повече на акции на компании от Централна и Източна Европа. "Адванс Възможности в Нова Европа" е фонд на управляващото дружество на "Карол", като с най-голям дял в топ 5 на активите му са водещите банки от Австрия, Чехия, Унгария и Полша, както и полската компания за облекло LPP. Вторият фонд по печалба сред тези с активна стратегия продължава да е "Скай финанси" - повече от 50% от активите му са в акции на банковия сектор, а над 13% в застрахователни компании, включително от държави като Румъния, Полша, Хърватия, България, но и в такива от Франция, Италия, Испания и други.

Държавната компания „Сортови семена-Елит“ ЕАД – София се преобразува чрез вливане в друга държавна фирма „Врана“ ЕАД – София. Преобразуването на дружеството чрез вливане във „Врана“ ЕАД ще бъде извършено въз основа на решение на министъра на земеделието и храните, което е принципал на тази фирма от името на държавата. „Сортови семена – Елит“ има специфична дейност – селекция, производство, заготовка и съхранение на семена и на посадъчен материал от всички звена на семепоризводното схема и от всички култури, сортове и хибриди, както и търговия със семена и посадъчен материал. Стопанство „Врана“ има 100-годишна история – от придворно царско стопанство на Фердинанд и Борис III, през стопанство на УБО до държавно предприятие днес. Дейността му е свързана с производство на елитни разплодни животни, посевен материал и други. Неговият капитал е в размер на 3 181 135 лева, разпределени в същия брой акции с номинал по 1 лев.

Двамата собственици (старозагорските "ГУ - Фарадей" на Георги Узунов и "Ритъм-4-ТБ" на семейство Таня и Руси Даневи) разделят захарния си бизнес в "Захарни заводи"- Горна Оряховица. Двете групи са финансирали при приватизацията РМД-то "Захар инвест" през 2000 г., като цената е почти 10 млн. лв. за 60% от капитала, но платими разсрочено и с компенсаторни книжа. Процесът на разделяне на съвместната дейност на фирмите "Ритъм-4-ТБ" и "ГУ - Фарадей" стартира през 2020 г. и обхваща всички съвместни бизнеси и активи - както "Захарни заводи" - Горна Оряховица, така и бизнеси и активи в Стара Загора В края на миналата година започва и трансформацията на бизнеса и дяловите участия. На извънредно общо събрание акционерите вземат решение за преобразуване на "Захарни заводи" чрез отделяне на част от имуществото в две новоучредени акционерни дружества - "Захарни заводи 2024" и "Захарни заводи ЗЗИ". В "Захарни заводи 2024" (дял "Фарадей") се обособяват производството и търговията със захар, ремонтно-механични услуги, както и ТЕЦ за вътрешните нужди от енергия. Под шапката на тази компания остават фирмите "Захар", "РМЗ Горна Оряховица", ТЕЦ "Горна Оряховица". Новоучредената фирма придобива и правата върху търговската марка "Сладея" за захар, бяла захар, кафява захар, захар на бучки, пудра захар и др. Бизнесът с етанол остава в дял "Фарадей" в отделна фирма - "Захарни заводи" АД. Действителен собственик на "Захарни заводи 2024" е Георги Узунов. В "Захарни заводи 2024" (дял "Фарадей") на Георги Узунов се обособяват производството и търговията със захар, ремонтно-механични услуги, ТЕЦ за вътрешните нужди от енергия В "Захарни заводи 2024" (дял "Фарадей") на Георги Узунов се обособяват производството и търговията със захар, ремонтно-механични услуги, ТЕЦ за вътрешните нужди от енергия. "Захарни заводи ЗЗИ" (дял "Ритъм") придобива правата върху търговските марки на халва, локум, бонбони, вафли, бисквити, десертни блокчета, тахан, хранителни добавки. Сред брандовете са: бонбони "Лукчета", "Карамел му", "Теменужка", "Кръц-кръц", "Карамел лакта", "Лимонови резанки", вафли "Чайка", "Матео" , "Етър", "Сладки времена" (за локум и халва), десертчетата "Чайка". Под шапката на дружеството остава и търговската компания "Захарни заводи трейд", както и изградените на територията фотоволтаични централи. Едноличен собственик на капитала на "Захарни заводи ЗЗИ" е "Ритъм 4 ТБ" на Таня и Руси Даневи. В "Захарни заводи ЗЗИ" (дял "Ритъм") на Руси Данев влизат производството и търговията на захарни изделия от всякакъв тип, както и производството и търговията на енергия. През 2023 "Захарни заводи" инвестира 671 хил. лв. в машини и оборудване, транспортни средства, земя, компютърна техника, а през октомври 2024 откри нов централен офис за 2.5 млн. лв., в който са управленският екип и администрацията на подразделенията, отговарящи за производството и търговията на захар, етилов алкохол, енергия и ремонтно-механични услуги, т.е. в зоната на "Фарадей". Тогава от дружеството обявиха, че плановете за инвестиции включват ново парово стопанство на газ за 5 млн. лв., с което производството на българска захар ще премине от въглища на газ. А други 4 млн. лв. ще бъдат инвестирани в подмяна на филтър-пресите във фабриката за производство на захар, които са от ключово значение за производствения процес. "Ритъм" планира да продължи да развива бизнеса със захарни изделия. Фирмата ще пусне в действие изцяло обновен цех с ново оборудване за производство на вафли и ще изгради нови фотоволтаични мощности. Консолидираните данни на "Захарни заводи" - Горна Оряховица, за 2023 показват 10% ръст на приходите, които надхвърлят 260 млн. лв. Печалбата е 358 хил. лева, а заетите - 666. Консолидираните приходи на "Ритъм-4-ТБ" за 2024 г. са 177 млн. лв., от които основната част (155 млн. лв. от търговия с ток) и почти 15 млн. от търговия с въглища, печалбата е 1.8 млн. лв., а служителите са 50. Бизнесът на "ГУ - Фарадей" се свива през годините и за 2023 г. общите приходи са 5 млн. лв., а печалбата 4.2 млн. лв., има двама служители.

Съгласно взето решение на редовно годишно общо събрание на акционерите на „Обединена българска банка“ АД, проведено на 27.06.2025 г., банката ще изплати на своите акционери като дивидент нетната печалба за 2024 г., като размерът на дивидента на акция е 1.28228 лева. Изплащането започва на 20.07.2025 г.

Фонд на фондовете (ФнФ) избра Обединение „Иновейшън Кепитъл ІІ“ за финансов посредник за управление на Фонд „Иновации в предприятията“, финансиран със средства по Програма „Конкурентоспособност и иновации в предприятията“ 2021-2027, съфинансирана от Европейския фонд за регионално развитие. Публичният ресурс, който ФнФ ще предостави, възлиза на 32,17 млн. евро, като от избрания фонд мениджър се очаква да набере допълнително съфинансиране от частни инвеститори и така средствата във Фонд „Иновации в предприятията“ да достигнат до 36,08 млн. евро. Фондът ще предоставя подкрепа за създаване на нови и развитие на иновативни бизнеси с цел да стимулира иновациите в предприятията в България и разработването на продукти с висока добавена стойност. Половината ресурс ще бъде насочен към развитието на иновации в предприятия в по-слабо развитите региони на страната. Инвестиционният период на Фонд „Иновации в предприятията“ е до 31.12.2029 г.

Семейният бизнес на компанията за луксозни обувки и компоненти за обущарския бранш "Ингилиз груп" има предимството да бъдат със затворен цикъл на производство. Фабриката им произвежда почти всички компоненти за чифт обувки - калъпи, табани, ходила, а отскоро и токчета. Вътрешен екип отговаря още за разкрояването, ушиването, сглобяването и опаковката. С две сезонни и две капсулни колекции на дамски обувки в годината компанията прогнозира увеличение на общите нетни приходи от продажби с над 50% от 2022 г. (когато са малко над 5 млн. лв.) досега. Моделите им добиват все по-голяма популярност извън България, а на филмовия фестивал в Кан тази година по червения килим мина и Анджелина Джоли, обута в Ingiliz. Дружеството има три основни дейности - производство на компоненти за обущарския бранш, производство на обувки за външни брандове и за собствения им бранд Ingiliz. Сега фабриката тества и разработването на токчета от биоразградим материал, които използват за своите модели обувки. Към момента в компанията работят общо 32 души, като плановете й са до края на годината броят им да надмине 70. "Преди пандемията обслужвахме 488 предприятия от Балканите със серийно производство на обувки, от които около 170 бяха в България. В момента оперират 88, като в България са осем, другите затвориха.", разказва пред "Капитал" зам.-управителят на компанията Ремзи Ингилизов. Това води до спад в нетните приходи от продажби на компанията до 5.2 млн. лв. през 2022 г. и 3.6 млн. лв. година по-късно. Компанията продължава да работи и с още 10 външни партньори в сектора, сред които модните брандове BY FAR, Demobaza, американската дизайнерка Tiannia Barn и италианеца Gianfranco Pierantoni. Поморие отвъд плажа - солници, птици и рибарски лодки За 2024 г. "Ингилиз груп" отчита 60% ръст в приходите от продажби до 5.8 млн. лв. Бизнесът продължава да расте и през 2025 г. До април дружеството отчита 3.2 млн. лв. нетни приходи от продажби спрямо 795 хил. лв. за същия период година по-рано. Кожата е единственият материал, който от "Ингилиз груп" купуват от външни производители. По думите на зам.-управителя 70% от нея е внесена от Италия, а останалото количество е от Франция, Португалия и Турция. Компанията изкупува и остатъчна кожа от големи брандове като Gucci, Prada и Dior. Над 85% от продажбите на Ingiliz са онлайн, като 40% от тях са поръчки от България, а Италия и САЩ държат 45%. Клиенти имат още от Румъния, Гърция, Франция и Великобритания. Компанията има малък физически магазин в Пещера, който до края на годината предстои да се разшири. Моделите на Ingiliz могат да бъдат намерени още в 12 мултибранд бутика в Италия, в Солун и дори в Лос Анджелис.

Общото събрание на облигационерите, проведеното на 4 юли, удължи срока на падежа на емисията облигации с ISIN код BG2100005235, издадена от ТБ „Ти Би Ай банк“ ЕАД, с една допълнителна година. Общото събрание на облигационерите е приело предложените от емитента промени в условията на облигационния заем. Новата дата на падеж ще бъде 9 юни 2027 година. Заедно с това се изменя и опцията за обратно изкупуване, упражнена от емитента, като този срок се удължава с една година, така че да съвпадне с третата годишнина от издаването на облигационната емисия от „Ти Би Ай Банк“.

Общата пазарна капитализация на 100-те най-големи технологични компании в Централна и Източна Европа възлиза на почти 117 милиарда долара, сочи докладът Digital Champions CEE 2025, изготвен от фондация Digital Poland. Първите три места в тазгодишната класация са заети от естонската финтех компания Wise, както и от двете полски компании InPost и Allegro. Според данните, стойността на 32 компании в региона надхвърля 1 милиард долара, а други 50 имат оценка над 250 милиона. Най-много компании в списъка са от Полша – 39 фирми с обща оценка над 43 милиарда долара. Следват Естония и Чехия с по 13 компании, но стойността на естонските фирми почти удвоява тази на чешките – 21.7 млрд. срещу 12.2 млрд. долара. Литва (7 компании) и Румъния (6 компании) са по-надолу в класацията. България влиза в класацията с 4 компании, разпределени в 2 категории: Payhawk (24-о място), която е нашият представител в категорията Digital Phonixes, тоест компания, надхвърляща пазарна капитализация от 1 млрд. долара. SiteGround (34-о място), LucidLink (53-о място), Quantive (78-о място) са в категорията Digital Dragons, тоест оценени на между 250 млн. долара и 1 млрд. долара. България няма представители в категорията Digital Wolves, където традиционно се нареждат компаниите на стойност от 100 до 250 млн. долара. Въпреки че Полша доминира по брой компании в класацията, балтийските държави се открояват с по-висока концентрация на стойност – 23 компании от Литва, Латвия и Естония формират над 30% от общата оценка при едва 4% от населението на региона. Секторът расте по-бързо от Западна Европа Технологичните компании в ЦИЕ формират над 8% от цифровата икономика на Европа (на стойност 3 трилиона евро), като стойността им е нараснала 2-3 пъти по-бързо през последното десетилетие, в сравнение със западноевропейските конкуренти. През 2024 г. инвестициите в технологични компании от ЦИЕ достигат 3.89 млрд. евро, като Полша заема второ място с 592.1 млн. евро, след Турция. Според проучване на The Recursive от началото на 2025 г., 62% от рисковите инвеститори в региона очакват по-благоприятен инвестиционен климат спрямо предходната година, като най-голям потенциал се вижда в сферите на изкуствения интелект, киберсигурността и дийптех технологиите.

През 2023 г. 9,3 милиона тона минерални торове (азот и фосфор) са използвани в селскостопанското производство в целия Европейски съюз (ЕС). Това представлява спад от 3,7 на сто в сравнение с използваното количество през 2022 г. и кумулативен спад от 20,5 на сто спрямо относителния връх през 2017 г., сочат последните данни за потреблението на неорганични торове, публикувани от Евростат. Азотните и фосфорните торове значително увеличават добива, но прекомерната употреба може да доведе до изтичане на хранителни вещества в околната среда, което допринася за замърсяването ѝ. Употребата на азотни торове в селскостопанското производство на ЕС има спад до приблизително 8,3 милиона тона през 2023 г., което се равнява на намаление от 3,8 на сто спрямо предходната година. Употребата на азотни торове в селското стопанство е най-високо в основните селскостопански производители в ЕС, по-специално Франция (1,7 милиона тона), Полша и Германия (1 милион тона всеки). През 2023 г. употребата на фосфорни торове в селското стопанство на ЕС е било 0,9 милиона тона. Това се равнява на спад от 2,2 на сто в сравнение с количеството, използвано през 2022 г. Държавите с най-голяма употреба на фосфорни торове в селското стопанство през 2023 г. са Франция, Полша, Германия, Испания, Италия и Румъния. Взети заедно, те представляват почти три четвърти от общото потребление на ЕС.

Индексът на световните цени на храните достигна средна стойност от 128 пункта през юни, което е с 0,5 на сто повече от май,  съобщи Организацията по прехрана и земеделие на ООН (ФАО). Според данните на ФАО спадът при международните цени на зърнените култури и захарта е компенсиран от по-високите цени през май на млечните продукти, месото и растителните масла. Индексът, който проследява месечните промени в международните цени на набор от световно търгувани хранителни стоки, през юни 2025 г. е с 5,8 на сто по-висок в сравнение с нивото си година по-рано. Все пак, той остава доста под пика си от март 2022 г. Ценовият индекс на зърнените култури пада с 1,5 на сто през юни спрямо предходния месец. Световните цени на царевицата сe понижават рязко за втори пореден месец на фона на изобилните доставки от Аржентина и Бразилия. Цените на соргото и ечемика също са по-ниски. За разлика от това, цените на пшеницата се повишват поради опасения, свързани с времето, в части от Европейския съюз (ЕС), Русия и САЩ. Международните цени на ориза леко падат, главно при сортовете Индика, отразявайки по-слабото търсене. Индексът на цените на растителните масла се е повишава с 2,3 на сто спрямо май, воден от ръста на палмовото, соевото и рапичното масло. Международните цени на палмовото масло се покачват с близо 5 на сто поради силното световно търсене. Цените на соевото масло също се повишават през юни, водени от очакванията за засилено търсене на биогорива в Бразилия и САЩ, както и от по-високите цени на соята в Южна Америка на фона на стабилното международно търсене. Цените на рапичното масло също скачат на фона на ограничените перспективи за световното предлагане, докато цените на слънчогледовото олио се понижават поради подобрените перспективи за производство в Черноморския регион. Ценовият индекс на месото се увеличава с 2,1 на сто през юни, достигайки нов исторически връх. Световните цени на говеждото, свинското и овчето месо се вдигат, докато цените на птичето месо продължават да падат. Индексът на цените на млечните продукти се е повишава с 0,5 на сто през юни в сравнение с предходния месец, като цените на маслото достигат нов рекордно висок връх на фона на ограничени доставки в Океания и ЕС, съчетани с продължаващо силно търсене от Азия. Цените на сиренето растат за трети пореден месец, докато тези на обезмасленото и пълномасленото мляко на прах падат поради слабото световно търсене и изобилните доставки. Ценовият индекс на захарта е надолу с 5,2 на сто спрямо май, отбелязвайки четвъртия си пореден месечен спад и достигайки най-ниското си ниво от април 2021 г. Намалението отразява подобрените перспективи за производството в Бразилия, Индия и Тайланд, където благоприятното време и разширените насаждения би трябвало да доведат до по-високи добиви.

Седем лидери от Западна и Централна Азия се договориха за либерализиране на търговията, привличане на повече чуждестранни инвестиции и изграждане на сътрудничество в областта на зелената енергия, предаде Ройтерс. Договореностите бяха постигнати на срещата на Организацията за икономическо сътрудничество, на която присъстваха турският президент Реджеп Ердоган, азербайджанският му колега Илхам Алиев, узбекистанският президент Шавкат Мирзийоев, иранският президент Масуд Пезешкиан, киргизстанският президент Садир Жапаров, таджикистанският президент Емомали Рахмон и пакистанският министър-председател Шехбаз Шариф. Те също така постигнаха съгласие за подобряване на транспортната свързаност и възстановяване на постконфликтните райони в региона, като част от дългосрочна стратегия за развитие до 2035 г.