По данни на БНБ, растежът на икономическата активност в България се е забавил през първото тримесечие на 2025 г. и възлиза на 2.9% на годишна база, като е отчетен висок положителен принос на вътрешното търсене и увеличаване на отрицателния принос на нетния износ. Частното потребление се е повишило с 9.0% на годишна база в реално изражение, като е подкрепено от нарастването на заетостта и растежа на разполагаемия доход на домакинствата. Годишната инфлация, измерена чрез хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), е 2.9% през май 2025 г. спрямо 2.1% в края на 2024 г., като ускорението се определя главно от групите на храните и на услугите. Най-съществено влияние за ускоряването на инфлацията оказат нарастването на разходите за труд на единица продукция в комбинация със силното частно потребление, което е позволило на фирмите да пренесат по-високите производствени разходи към крайните потребители. През периода януари – май 2025 г. годишният темп на нарастване на кредита за домакинствата през май възлиза на 20.7%. При потребителските кредити бе отчетено забавяне на растежа, докато при жилищните кредити, които продължиха да имат най-висок принос за нарастването на кредита за домакинствата, се наблюдаваше тенденция към задържане на сходни темпове на растеж. Конструираният от БНБ композитен конюнктурен индикатор за икономическа активност дава сигнали, че през второто тримесечие на 2025 г. растежът на реалния БВП ще се забави леко на верижна база, докато годишният растеж ще се запази близо до този от първото тримесечие. 

За десет години общият доход средно на човек от домакинство в България нараства 2,6 пъти - от 4953 лв. през 2015 на 12 857 лв. през 2024 г. Това сочат данните от проучване на НСИ. Доходите от заплата през целия период са 55% от общия доход на домакинствата. Те бележат номинален ръст през годините - от 2726 лв. през 2015 г. на 7071 лв. през миналата. Пенсиите са били над една четвърт от дохода на домакинство преди 10 години и са били средно 1286 лв., но през 2024 г. вече представляват 30% от парите в семейството и са 3863 лв. През периода 2015 - 2020 г. парите на най-богатите 10% домакинства надвишават 8 пъти тези на най-бедните 10%. Тази разлика намалява в следващите години - на седем пъти през 2021 г. и на 6 пъти в периода 2022 - 2024 г. Общият разход средно на човек от домакинство нараства 2,5 пъти за 10 години. Ако през 2015 г. средно човек е харчел 1463 лв. (31,4% от дохода си) за храна и безалкохолни, то през 2024 г. е харчел 3357 лв. (28,7% от дохода). Парите за здравеопазване от 248 лв. (5,3%) се увеличават около 3 пъти и са 716 лв. (6,1%). Подобни са харчовете за данъци от 231 лв. (5%) на 680 лв.(5,8%). За 10 години парите, които българинът дава за вода, ток, отопление се удвояват от 666 на 1260 лв., но въпреки това като дял от общия разход намаляват от 14,3 на 10,8%. Статистиката отбелязва, че относителният дял на потребителските разходи намалява от 83,3 на 80,8%. Над половината от домакинствата в страната живеят в дву- и тристайни жилища (близо 73% в градовете и 51,2% в селата). В по-големи жилища (с четири и повече стаи) живеят предимно на село (46,5%), докато в градовете са 21%. За сметка на това има съществени различия в благоустроеността на село и в града. Централна канализация имат над 43% от жилищата в селата, докато в градовете са 97,5%. Тоалетна в жилището имат 90% от домакинствата в селата и 99,2% в градовете.

Правителството одобри изменение на концесионния договор с „БМФ Порт Бургас“ АД за управление на пристанищен терминал „Бургас Запад“. По искане на концесионера, ще бъдат премахнати 65 бетонни колони, заедно с 24 единични метални греди и 36 двойни метални греди. След модернизацията на пристанищния терминал ще бъде избегнато забавянето при обработката на товари, поради необходимостта от допълнително маневриране на пристанищното оборудване. С това ще се подобри значително безопасността на работната площадка, като се осигури по-добрата видимост на операторите и работещите на терен.

Концесионерът на софийското летище „СОФ Кънект“ не е склонен да започне да плаща предсрочно концесионните си такси от началото на 2026 г., във връзка с намеренията на правителството да поиска компанията да възобнови изплащането на концесионните такси, след като те бяха прекратени за период от 10 г. по време на ковид-пандемията. През 2021 г. тогавашният министър на транспорта Росен Желязков в последните дни на третия кабинет на Бойко Борисов освободи за период от 10 години концесионера на софийското летище от плащане на такси към държавата заради ковид-пандемията, която за определен период от време доведе до прекъсване на полетите в Европа и почти цял свят. Малко преди това правителството бе сключило 35-годишен концесионен договор със "СОФ Кънект". Тогава бе изчислено, че 10-годишното отлагане на концесионни плащания от оператора на софийското летище, в бюджета няма да влязат общо 245 млн. евро. Сега, според правителството пътуванията и броя на пътниците са се възстановили до нивата от преди пандемията, както и общите приходи на концесионера „СОФ Кънект“, затова и очакват той да започне да плаща канцесионните си такси 5 години по-рано от предвидения 10-годишен срок. Според изпълнителният директор на "СОФ Кънект" Хесус Кабайеро обаче, въпреки промяната на пътнико-потока и наличието на скок над резултата отпреди пандемията, причинена от коронавируса, въздействието му е налице и дружеството търпи загуби. Близо 600 млн. лв. са били платени авансово и са направени инвестиции от 72 млн. EUR, вместо заложените 43 млн. EUR, което е с 29 млн. EUR повече, предвидени за първите 5 години на договора.

Правителството удължи с 25 години концесионният договор на „Огнеупорни глини" АД за находище „Славяново", разположено на територията на област Плевен. От дружеството мотивират искането си с наличието на запаси в находището, които биха останали неиззети. Концесионният договор за находище „Славяново" е сключен през 2001 г. с „Огнеупорни глини" АД за срок от 25 години. Той е в сила от 6 август 1999 г., която е и датата на сключване на приватизационния договор. От находището се добиват неметални полезни изкопаеми - каменинови глини.

С 20.5 млн. лв. е нараснала цената на строежа на българската част от Вертикалния газов коридор и увеличаването капацитета на връзките с Гърция при Кулата-Сидирокастро и с Румъния при Кардам-Негру вода1. Българското трасе за пренос на втечнен газ от Гърция към Румъния и после до Унгария, Словакия, Молдова и Украйна е разделено на три. По газопровода от Кулата до Кресна и по участъка Рупча-Ветрино дейностите се изпълняват от отделни консорциуми с едни и същи участници – българската "Главболгарстрой" и американската "Хил", и еднакви подизпълнители. Трасето на тръбата от Пиперево до Перник е поверено на консорциум между американската "Дивиком" Инк, румънския клон на австрийската "Хабау" и българската "СА.И.Е". В края на юли тази година "Булгартрансгаз" е подписал анекси към договорите с "Хил Интернешънъл ГБС 1" и "Хил Интернешънъл ГБС 3" съответно за отсечките "Кулата-Кресна" и "Рупча-Ветрино" и е приел поисканата от изпълнителите индексация от 4.4 на сто. ГБС изпълнява и четвъртата част от българското трасе на международния коридор – реверсиране на компресорната станция "Кардам" срещу 11.871 млн. лв. без ДДС и без индексации засега. "Булгартрансгаз" заявява, че има готовност при "наличие на съответния търговски интерес" да започне допълнително разширение на разширението на трасето между Гърция и Румъния. Това ще стане с допълнителен 82 км лупинг от Кресна до Пиперево, вдигане мощността на компресорна станция "Петрич" и подмяна на 50 км газопровод. Това ще струва 184.7 млн.евро или почти 370 млн. лв., а предвиденият срок за въвеждане в експлоатация е през 2029 г. Ако се вземе подобно инвестиционно решение общата стойност на Вертикалния газов коридор на българска територия ще доближи милиард лева, при първоначално обявена инвестиция от 600 млн. лв.

Държавната технологична компания "Информационно обслужване" ще се опита да реши един от емблематичните проблеми в структурата си - фактът, че не е изцяло държавна. Ръководството на компанията е свикало извънредно общо събрание на акционерите на 4 септември, на което трябва да бъде одобрен план да бъдат изкупени всички 11 598 акции от компанията, които в момента са в частни ръце - близо 2700 физически лица. Те представляват 0.51% от общия капитал на "Информационно обслужване" Останалите 99.49% са собственост на Министерството на електронното управление (МЕУ), а преди това - на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията (МТИТС), чиито функции бяха намалени. Определената цена за изкупуване от "Информационно обслужване" е 25.25 лв. за акция, като към тях ще бъде раздаден и дивидент за последните три години - 1.94 лв. за 2022, 2.05 лв. за 2023 г. и 3.46 лв. за 2024 г. Така общата сметка за всеки акционер би била 32.7 лв., а общата сума, която евентуално би струвало пълно изкупуване на акциите - малко над 292 хил. лв. С дивидента сумата би била 380 хил. лв. Не е ясно по какъв метод е била направена оценката на една акция, според която цялата компания се оценява на 58 млн. лв. - над два пъти по-малко, отколкото годишните ѝ приходи за 2024 г. Според плана изкупуването трябва да се случи до шест месеца след вписването на решението на общото събрание. Ако бъдат спазени зададените срокове, това предполага изкупуване до края на март 2026 г. "Информационно обслужване" е създадена като изцяло държавна компания през 1991 г., но по време на масовата приватизация малка част от нейния капитал е пуснат за желаещите да станат акционери. През 1997 г. дружеството престава да бъде ЕАД и се превръща в АД, каквото е до днес. В годините след това допълнително са давани акции и на служители, но и най-късните акции са раздадени преди повече от две десетилетия. Акционери са 2692 физически лица, повечето с по две акции, като няколко имат по около 100 броя. Българската асоциация по информационни технологии (БАИТ) и Българската стопанска камара (БСК) претендираха през 2019 г., че компанията е частно търговско дружество и съответно не може да бъде вписана като национален системен интегратор в Закона за електронното управление (ЗЕУ), докато "Информационно обслужване" е използвала това си частно участие като аргумент защо не може да споделя информация по дадени въпроси, под предлог, че са търговска тайна, засягаща частен интерес на акционерите. В други случаи ръководството на компанията е твърдяло обратното - че въпросните 0.5% акции са чисто символични и дружеството е изцяло държавна. След вписването си в ЗЕУ през 2019 г. "Информационно обслужване" порасна неколкократно и за 2024 г. отчита приходи от 141.5 млн. лв. и 17 млн. лв. печалба, което я прави една от най-големите софтуерни компании в страната. Приходите за първото полугодие на 2025 г. са 50.2 млн. лв. Основната част от тях идва от държавни институции, повечето от които са задължени по закон да работят единствено с "Информационно обслужване", вследствие от промените в ЗЕУ през 2019 г. Заради въпросните промени компанията е и обект на наказателна процедура от страна на Европейската комисия (ЕК), която смята, че директното възлагане на поръчки към "Информационно обслужване" е незаконно държавно подпомагане.

Фондът за дялови инвестиции BlackPeak Capital обяви първата си сделка в румънския сектор за грижи за възрастни хора. Инвестицията е в Affinity Life Care - оператор на частни домове за възрастни в Букурещ, който в момента управлява три локации с общ капацитет над 400 лицензирани легла. Новият капитал ще позволи на компанията да удвои капацитета си и да навлезе в други региони на страната. Affinity развива модел на интегрирани грижи, който съчетава дългосрочна подкрепа, рехабилитация и медицински услуги, осигурявани от екипи от специалисти. Домовете са разположени в централната част на Букурещ, за да се улесни достъпът до здравни услуги и социалната интеграция на обитателите. Румъния е сред страните в ЕС с най-бързо застаряващо население - според официални прогнози до 2050 г. близо една трета от жителите ще бъдат над 65 години. В същото време държавната система за дългосрочна грижа е с ограничен капацитет, което създава значителен натиск върху семействата и здравните институции. BlackPeak Capital е български фонд за дялови инвестиции, който е фокусиран върху растежа на малки и средни предприятия в Югоизточна Европа, като инвестира в тях от 5 до 15 млн. евро. Освен в България и Румъния оперира още в Сърбия, Хърватия и Словения. Инвестира в сектори като технологии, здравеопазване, производство и потребителски услуги. Чрез втория си фонд - BlackPeak Southeast Europe Growth Equity Fund, търси партньорства с местни лидери или базирани в някоя от петте държави компании, които са се доказали в международен план, с цел да ги подкрепи да продължат растежа си. Сред предишните му инвестиции са български и регионални компании като Walltopia, Software Group, International Power Supply и Leanpay. Фондът се подкрепя от Европейския инвестиционен фонд чрез програмите COSME (2014-2020) и JEREMIE, Европейския съюз чрез Equity Facility for Growth, InvestBG, ЕБВР, IFC и други частни институционални инвеститори. Настоящото финансиране се осъществява с подкрепата на Европейския съюз чрез програмата Equity Facility for Growth, създадена с Регламент (ЕС) № 1287/2013 на Европейския парламент и Съвета за установяване на Програма за конкурентоспособност на предприятията и МСП (COSME) (2014-2020).

Правителството одобри създаването на еднолично акционерно дружество с държавно участие в капитала - "Магазин за хората" ЕАД, със седалище София. Одобрени са и промени по бюджета на Министерството на земеделието и храните за 2025 година във връзка с образуването на дружеството. Предметът на дейността на "Магазин за хората" ЕАД е осъществяване на търговия с хранителни и промишлени стоки, допуснати до българския пазар, като с приоритет ще се предлагат продукти от български производители. Дружеството ще осъществява и съпътстващи дейности, свързани с основната му търговска функция, както и други дейности, незабранени от закона. Целта на дружеството е да осигури приоритетен достъп до български стоки на достъпни цени за потребителите и за социално ориентирана търговия, особено в по- малките населени места.

„Мини Марица-изток“ получи имот публично-държавна собственост в землището на с. Обручище, община Гълъбово, като част от действащата концесия за добив на въглища в „Източномаришкия въглищен басейн“. Решението е одобрено от Министерския съвет и има за цел да осигури безпрепятствено изпълнение на производствените дейности по концесионния договор, включително разширение на добивната площ. Предоставеният имот представлява принадлежност към концесионния обект, съгласно чл. 16, ал. 3 от Закона за концесиите. Според правителственото решение той попада в границите на концесионната площ и е от стратегическо значение за дейността на рудник „Трояново-3“, който е част от структурата на „Мини Марица-изток“. С искането си концесионерът е обосновал необходимостта от терена за нормално и ефективно развитие на производствената дейност, както и за изграждане на инфраструктура, свързана с разширяване на добива. През юни 2024 г. Министерският съвет е отчуждил 8 частни земеделски имота в Обручище с обща площ 72 507 кв. м, които вече са със статут на държавна собственост.

Комисията за финансов надзор одобри проспект на tbi банк (ТБ „Ти Би Ай банк“ ЕАД) за допускане до търговия на регулиран пазар на дълговите книжа в края на юли. Емисията е в размер на 34 000 000 евро, разпределени в 340 броя лихвоносни, поименни, безналични, неконвертируеми, първостепенни, непривилегировани, необезпечени, свободнопрехвърляеми облигации. Облигациите са с номинална стойност от 100 000 евро всяка. Емисията е с фиксиран годишен лихвен процент в размер на 7.60%, платим на всеки шест месеца и главница, платима еднократно на датата на падежа. Срокът на облигационния заем е 42 месеца, с дата на емитиране 7 март 2025 г. и дата на падеж 7 септември 2028 година. Емитентът има право да упражни кол опция една година преди падежа на облигациите и право на данъчна кол опция и кол опция при дисквалификация на облигациите като инструмент на приемливите задължения. Банката има издадени вече две емисии облигации – през декември 2023 г. (9.5% годишна лихва) и през юни 2024 г. (9%). Облигациите на tbi са регистрирани за търговия на Българска фондова борса.

АЕЦ „Козлодуй“ е подписал договор с Интернешънъл Асет Банк за осигуряване на овърдрафт кредит на стойност до 50 млн. лв. Банката, която е 12-ата по активи в страната, е предоставила оборотното финансиране за срок от една година, с възможност за удължаване и след 30 юли 2026 г. Ядрената централа може да усвои овърдрафта при фиксирана лихва 2.95% за целия срок на договора. Парите ще се използват за „текущи нужди, свързани с дейността на предприятието, без представяне на разходо-оправдателни документи“. АЕЦ „Козлодуй“ е вземало такива заеми няколко пъти през последните 10 години.

Продажбите на дребно в еврозоната са се увеличили с 0,3 на сто на месечна база през юни 2025 г. но остават под очакванията, показват публикуваните данни на Евростат. Това представлява възстановяване след спад от 0,3 на сто през предходния месец, но остава малко под пазарните очаквания за ръст от 0,4 на сто, съобщава агенция "Дау Джоунс". Идентичен темп на нарастване е отчетен и за целия Европейски съюз. България е в средата на таблицата, регистрирайки ръст от 0,6 на сто спрямо предния месец, когато пък месечното увеличение бе от 2,2 на сто (корекция спрямо първоначално отчетените 2 на сто). Спрямо същия месец на 2024 г., през юни т.г. продажбите на българските търговци на дребно бележат увеличение с 6,8 на сто, сочат прогнозните данни на Евростат. Увеличение се наблюдава при продажбите на храни, напитки и тютюневи изделия (0,2 на сто спрямо спад от 0,5 на сто през май), нехранителни стоки (0,6 на сто спрямо -0,1 на сто) и автомобилни горива (0,4 на сто спрямо -0,8 на сто). Сред държавите членки на ЕС, за които има налични данни, най-голямо месечно увеличение на общия обем на търговията на дребно е регистрирано в Хърватия (+3,6 на сто), Швеция (+2,6 на сто) и Малта (+2,2 на сто). Най-големи спадове се наблюдават във Франция (-0,9 на сто), Полша и Словения (и двете -0,8 на сто) и Дания (-0,7 на сто). На годишна база продажбите на дребно в еврозоната са нараснали с 3,1 на сто – най-силният ръст от септември 2024 г. насам. Това е ускорение спрямо ръста от 1,9 на сто през май и надвишава прогнозите за 2,6 на сто. Същото увеличение – 3,1 на сто – отчита Евростат и за целия Европейски съюз.

Три години след началото на нападението на Русия над Украйна, САЩ и Европейският съюз все още внасят руски енергийни ресурси и суровини на стойност милиарди евро, вариращи от втечнен природен газ до обогатен уран, пише Ройтерс. Тази седмица Индия остро критикува двойните стандарти, по думите ѝ, след като получи нови заплахи от президента на САЩ Доналд Тръмп поради нарастващите ѝ покупки на руски суров петрол. От началото на войната търговията между ЕС и Русия намаля значително поради санкциите на съюза и ограниченията върху вноса на някои продукти. Вносът от Русия е спаднал с 86% от първото тримесечие на 2022 г. до първото тримесечие на тази година, по данни на Евростат. Вносът на стоки от Русия през първото тримесечие на 2025 г. е възлязъл на 8,74 млрд. евро, което е спад спрямо 30,8 млрд. евро четири години по-рано. От януари 2022 г. ЕС е внесъл руски стоки на стойност 297 млрд. евро. Но ЕС продължава да купува петрол, никел, природен газ, изкуствени торове, желязо и стомана от Русия. Преди четири години Русия беше най-големият доставчик на петролни продукти от ЕС, но забраната на съюза за внос по море на руски суров петрол намали дела ѝ до 2,01% през 2025 г. от 28,74% през 2021 г. Вносът на петрол спадна до 1,48 млрд. евро през първото тримесечие на 2025 г. спрямо 14,06 млрд. евро четири години по-рано. Делът на Русия в природния газ се сви до 17% през първото тримесечие на 2025 г. спрямо 48% през първото тримесечие на 2021 г. Делът на Русия във вноса на желязо и стомана извън ЕС спадна до 7,71% през първото тримесечие на 2025 г. спрямо 18,28% четири години по-рано. По отношение на изкуствените торове, сектор, за който Европейският парламент гласува през май да наложи високи мита, Русия остана към първото тримесечие на 2025 г. голям износител за ЕС. Делът ѝ леко е намалял от 28,15% на 25,62% през последните четири години. За разлика от Европа вносът на Индия от Москва е нараснал до 65,7 млрд. долара през 2024 г. спрямо 8,25 млрд. долара през 2021 г., сочат данни на индийското Министерство на търговията. Суровият петрол е най-големият двигател на растежа на идийския внос от Русия, като е нараснал до 52,2 млрд. долара през 2024 г. спрямо 2,31 млрд. долара през 2021 г. Вносът на въглища и продукти, свързани с въглищата, от Русия се е увеличил до 3,5 мрд. долара спрямо 1,12 млрд. долара през 2021 г. Вносът на торове от Русия в Индия се е увеличил до 1,67 млрд. долара през 2024 г. от 483 млн. долара през 2021 г. Вносът на САЩ от Русия е намалял до 2,5 млрд. долара през първата поровина на 2025 г. спрямо 14,14 млрд. долара четири години по-рано, по данни на Статистическата служба на САЩ и Американската служба за икономически анализи. От януари 2022 г. САЩ са внесли руски стоки на стойност 24,51 млрд. долара. Миналата година САЩ са внесли руски торове на стойност около 1,27 млрд. долара, което е леко увеличение спрямо 1,14 млрд. долара през 2021 г. През 2024 г. САЩ са внесли обогатен уран и плутоний от Русия на стойност около 624 млн. долара, което е под равнището от 646 млн. долара през 2021 г. Русия е изнесла паладий за САЩ за около 878 млн. долара през 2024 г., което е спад спрямо 1,59 млрд. долара през 2021 г.

Китай обяви насоки за засилване на финансовата подкрепа за модерното производство, заявявайки, че това ще насърчи банките да предоставят повече средносрочно и дългосрочно финансиране на индустрии като интегрални схеми и съвременни материали. Насоките, публикувани съвместно от седем държавни агенции, включително централната банка и финансовото министерство, са насочени към насърчаване на индустриалната модернизация, като същевременно се ограничава прекомерната конкуренция, която е нарастващ проблем за китайските политици, тъй като свръхкапацитетът подхранва дефлационния натиск, съобщи Ройтерс. Стремежът е да се стимулира вътрешното търсене и технологичните иновации, тъй като търговските заплахи на САЩ заплашват да задушат икономическия растеж. Последният финансов план "има за цел да задълбочи структурната реформа от страна на предлагането във финансовия сектор, да засили взаимодействието между индустриалните и финансовите политики и да предостави висококачествени финансови услуги за напредък на индустриализацията от нов тип и развитие на нови качествени производствени сили (насърчаване концентрацията на съвременни производствени фактори към ефективното използване на ресурси за производство на усъвършенствани стоки и услуги)", заявиха държавните агенции. Китай ще предприеме политики, които съчетават подкрепа и контрол, насърчават подобряването на индустриите по веригата за създаване на стойност и предотвратяват т. нар. безмилостна конкуренция в "инволюционен стил" (ситуация, в която предприятия полагат прекомерни усилия с малко или никакво подобрение в общата производителност, иновации или възнаграждения). Китай ще използва инструменти на структурната парична политика, за да насърчи банките да предоставят средносрочно и дългосрочно финансиране за ключови отрасли, включително за производството на интегрални схеми, медицинско оборудване, сървъри, основен софтуер, индустриален софтуер и съвременни материали, се казва в насоките. Технологичните фирми, постигащи пробиви в основните технологии, ще се възползват от "зелени канали" за листвания, сливания и придобивания, както и емитиране на облигации, според насоките. До 2027 г. Китай се стреми да създаде финансова система, която подкрепя висококачественото, интелигентно и зелено развитие на производствената индустрия, със значително подобрена адаптивност на услугите, съобщиха държавните агенции. Насоките също така призовават финансовите институции да предоставят планове за финансови решения за компании, силно засегнати от външни фактори, и да обещаят подкрепа за компаниите в минния сектор за стабилизиране на доставките и цените на стоките. През последните години Китай насочва повече банкови кредити към производствения сектор, пренасочвайки ресурси от обременения с дългове пазар на недвижими имоти, посочва Ройтерс.