Данните на НСИ за домакинските бюджети през 2024 г. показват ръст на доходите с 18,5% спрямо предходната година – до 12 857 лева средно на лице. Нараства дела на доходите от работна заплата, от трудова дейност извън работната заплата и от самостоятелна заетост – до общо 63,5% от доходите при 61,4% през 2023 година. Доходите от всички социални трансфери (пенсии, обезщетения за безработни, семейни добавки за деца и други социални помощи и обезщетения) формират 32,2% от общия доход на домакинствата, пишат в анализ от Института за пазарна икономика. Разходите на домакинствата във всички групи нарастват, но структурата им се изменя. Делът на разходите за потребление продължава да се свива – до 80,8% – за сметка на увеличения дял на разходите за данъци и осигуровки – до 14,0% общо за 2024 година. За сравнение разходите за данъци и осигуровки са 13,5% през предходната година и 11,4% десет години по-рано. Структурата на разходите за потребление също се променя значително. Делът на разходите за храна и напитки намалява постоянно и значително за десетгодишен период. Делът на разходите за жилища, комунални услуги и горива също се свива, но този за жилищно обзавеждане и поддържане на дома се увеличава. Сериозен и стабилен ръст се вижда и при дела на разходите за свободно време, култура и образование.

Пазарът на жилища в България през първото тримесечие на 2025 г. нараства слабо. Покупките на апартаменти, къщи и други сгради се увеличават с едва 2.19% (с 586 броя) спрямо същия период на 2024 г. и достигат 27 364. В предходното тримесечие - четвъртото на 2024 г., индексите на цените на жилищата на НСИ регистрираха 18.3% ръст на годишна база - най-високият от 16 години насам, а и най-високият в ЕС. И не само това - през всяко от тримесечията цените нарастваха двуцифрено - с 16% през първото, 15.1% през второто, 16.5% през третото. От началото на януари до края на март сделките с поземлени имоти се увеличават с малко повече - 3.21% на годишна база (928 имота) до 29 804. Така средният ръст на пазара на недвижими имоти в страната излиза малко по-висок - 2.72%. Общо през първото тримесечие са изповядани покупко-продажби на 57 168 имота. Сред тях лек превес имат сделките със земи (52%) - от парцели в регулация до земеделски площи. Останалите 48% са за сгради или части от сгради. София е не само най-големият пазар на имоти в страната с най-високите цени, но и лидер по ръст на сделките през първото тримесечие. През периода покупко-продажбите на жилища и други сгради нарастват с 10.4% до 6921. Фактически една четвърт от сделките с апартаменти, къщи и сгради в страната през периода са се случили именно в столицата. Истинският бум в службата по вписвания в София обаче е при сделките със земи. През първото тримесечие броят им нараства с 33.7% (1088) до 4313, като в сравнение с оборота в страната това е едва 14.5%. Заради сделките със земи средният ръст на пазара на недвижими имоти в София през първото тримесечие (18.3%) е по-голям от жилищния. Изповядани са общо 11 234 имотни сделки.

Основаната от бившия политик Антони Тренчев и неговите партньори „криптобанка“ Nexo се връща на американския пазар. Новината идва близо две години и половина след обявеното изтегляне на Nexo от Съединените американски щати. Основаната от българи компания, която се превърна в една от най-големите платформи за управление на дигитални активи, се сблъска с остър регулаторен контрол в САЩ заради това, че не е регистрирала своя продукт за заемането на криптоактиви в Комисията за ценни книжа и борси (SEC). Мащабното дело срещу нея завърши със споразумение за плащане на глоба от 45 млн. долара, която да уреди съдебните искове.

Онлайн лотарийната компания „Глобал Гейминг Солюшънс“ АД е разработила мобилно приложение, променила е технологичната си платформа, разработила е собствена технология за лотарийна сфера в реално време и е стартирала масирана рекламна кампания на българския пазар. Мобилното приложение е готово и в момента се тества за одобрение и интеграция в реална среда. „Глобал Гейминг Солюшънс“ се листна на пазар beam на Българската фондова борса (БФБ) в края на 2024 г., като набра малко над 1,3 млн. лева от инвеститорите. „Глобал Гейминг Солюшънс“ е първият и засега единствен оператор за онлайн лотарийни игри с лиценз за 10 години за българския пазар, оценен на 500 млн. лева годишно. Компанията е регистрирана през 2022 г. и се управлява от Владимир Джиджишев, Стефан Котоков и Борис Вардев.

В края на месец март т.г. се подписа договор за изпълнение на проект „Разработване на продуктова иновация – индустриален лиофилизатор в Иноксис ООД”. Той се финансира от Програма „Конкурентоспособност и иновации в предприятията” 2021-2027 г. Общата стойност на инвестицията е в размер на 983 096 лева, от които половината са безвъзмездна финансова помощ, а другата половина – собствено участие на бенефициента. Дейностите включват разработка на иновативно съоръжение за дехидратация на продукти с различен произход – индустриален лиофилизатор за нуждите на широк кръг отрасли, в т.ч. хранително–вкусовата, химическата и фармацевтичната промишленост. В рамките на проекта ще бъде разработено крайно изделие - прототип, чиито свойства, в т.ч. иновативни характеристики ще бъдат демонстрирани в операционна среда за достигане на 7-мо ниво на технологична готовност (TRL). Очаква се дейностите да приключат към края на септември 2026 г. Източник: eufunds.bg

Производителят на функционални храни „Мелифера“ АД е набрал 750 120,80 лева от процедурата по увеличение на капитала, която приключи на 25 април. Дружеството търсеше от инвеститорите почти 1 млн. лева. Инвеститорите са закупили 179 482 от предложените 221 320 акции с номинал 1 лев и емисионна стойност 4,4 лева. Долният праг, за да се счита увеличението на капитала за успешно, беше 110 660 акции, т.е. малко под 487 хил. лева. Предстои вписване на увеличението на капитала в Търговския регистър при Агенцията по вписванията. След това новите акции ще бъдат регистрирани в Централния депозитар и за търговия на пазар beam на Българската фондова борса (БФБ). Дружеството отчита приходи в размер на 394 хил. лева за 2024 г. при 179 хил. лева за 2023 г., което е увеличение от над два пъти на годишна база. Разходите за същия период нарастват с 25% до 686 хил. лева от 548 хил. лева година по-рано. Компанията реализира загуба в размер на 263 хил. лева при 333 хил. лева за предходната година, или с 21% по-малко.

Дивидент в общ размер на 2 830 000 лв. от нетната печалба за миналата година планира да разпредели текстилната фирма „МАК“ АД – Габрово. Това предложение ще бъде гласувано от насроченото за 5 юни редовно общо събрание на акционерите на дружеството. Брутният размер ще е 6.99247 лв. на една акция. Това означава, че дивидентът, който притежателите на такива книжа ще получат за 2024 г., е равен на този от печалбата за 2023 година. Общият размер на подлежащата на разпределение нетна печалба на „Мак“ АД възлиза на 3 798 683.09 лева. Останалата част от положителния финансов резултат за 2024 г. от 968 683.09 лв. ще остане като неразпределена печалба от минали години. Основен акционер е габровската фирма е „Дюкер“ ООД, която контролира пряко 79.66% от капитала, и непряко чрез габровската „Кюби“ ЕАД още 3.04% от акциите с право на глас. Георги Бижев притежава 7.16 процента. Останалите книжа са собственост на по-малки инвеститори.

През 2024 г. ЕС е изнесъл алкохолни напитки на стойност 29,8 милиарда евро, което представлява увеличение с 10,9% спрямо 2019 г., когато бяха изнесени алкохолни напитки за 26,9 млрд. евро. Износът е доминиран от вино от грозде от миналогодишната реколта, включително подсилени вина, представляващи 56,2% (16,8 милиарда евро) от всички алкохолни напитки. Спиртните напитки и ликьорите са втората по големина категория с 29,7% от общата сума (8,9 млрд. евро), следвани от бирата с 11,5% (3,4 млрд. евро); сайдер, крушово вино, медовина, саке и други ферментирали напитки, съставлява 1,7% (0,5 млрд. евро) от износа; както и вермут и други вина, ароматизирани с растения или ароматни вещества, с 1,0% (0,3 млрд. евро). Франция е била основният износител на алкохолни напитки от ЕС за страни извън ЕС през 2024 г., на обща стойност 12,1 милиарда евро, което представлява 41% от общата сума. Страната е изнасяла най-вече вино (66,7% или за 8,1 млрд. евро) и спиртни напитки и ликьори (31,8% или за 3,8 млрд. евро). Втора е била Италия с износ на алкохолни напитки за 6,0 млрд. евро (20% от общия европейски износ за страни извън ЕС), като по-голямата част от износа (81,1% или 4,9 милиарда евро) е свързан с износа на вино. Испания и Нидерландия са изнесли съответно за 2,5 милиарда евро и за 2,3 милиарда евро (всяка с по 8%), но докато най-значимата категория за испанския износ е била виното (за 1,6 милиарда евро), за Нидерландия това е била бирата (за 1,3 милиарда евро). Според данните на Евростат, през 2024 г. България е изнесла алкохолни напитки за общо 30,4 млн. лева, като най-голям е бил дела на изнесените спиртни напитки и ликьори (за 21,3 млн. евро), следвани от виното (за 5,86 млн. евро) и бирата (за 2,9 млн. евро). Износът на алкохолни напитки на 10 други страни членки е бил по- малък от този на България през миналата година. През 2024 г. Съединените щати са били основната дестинация за алкохолни напитки от ЕС, като износът е възлизал на общо 8,9 млрд. евро (30% от общия износ). Повече от половината от тази стойност, или за 4,9 милиарда евро, е свързана с износ на вино, а други 2,9 милиарда евро - на спиртни напитки и ликьори. Обединеното кралство пък е бил вторият по големина търговски партньор на ЕС с 4,9 милиарда евро (17% от общия обем), свързани най-вече с износ на вино (68% или 3,3 милиарда евро). След тази страна се нареждаха Китай и Канада (с по 1,6 милиарда евро) и Швейцария (с 1,4 милиарда). Докато износът на алкохолни напитки за Канада и Швейцария беше предимно по формата на вино, основната категория на износа за Китай бяха спиртни напитки и ликьори (за 0,7 милиарда евро или 45%), следвани от вино (за 0,5 милиарда евро или 34%).

Икономическата политика на САЩ: "реципрочните" тарифи на американския президент Доналд Тръмп отразяват погрешното убеждение, че Съединените щати страдат от големи търговски дефицити, а те отразяват икономически упадък и чуждестранна експлоатация. Според традиционните счетоводни стандарти САЩ са имали кумулативен дефицит по текущата сметка от 14,4 трилиона долара между 2000 и 2024 г. На пръв поглед това предполага страна, живееща извън възможностите си. Ако този дефицит беше финансиран чрез заеми със среден лихвен процент от 4%, нетните лихвени плащания би трябвало да се увеличат с 576 милиарда долара. Но през същия период нетните финансови приходи са намалели само с 19 милиарда долара. Разликата отразява често пренебрегваната американска сила: способността да се генерира стойност чрез идеи, технологични иновации и експертиза. Тези нематериални активи са в основата на глобална мрежа от дъщерни дружества и постоянно осигуряват достатъчно висока възвръщаемост, за да компенсират дефицита по текущата сметка. Докато САЩ отчитаха дефицит в търговията със стоки от 1,2 трилиона долара през 2024 г., те също така регистрираха излишък от 295 милиарда долара в трансгранични услуги. Американските дъщерни дружества в чужбина генерираха продажби от 2,1 трилиона долара, в сравнение с 1,5 трилиона долара от чуждестранни дъщерни дружества, опериращи в САЩ. Резултатът е нетен излишък в услугите от 895 милиарда долара, почти достатъчен, за да компенсира дефицита по търговията със стоки. Чуждестранните дъщерни дружества на американски компании също генерираха 632 милиарда долара нетен доход само през 2024 г. Ако приемем консервативна възвръщаемост от 4%, това предполага база от активи от 15,8 трилиона долара - изумителна цифра за страна, която на хартия е имала кумулативен дефицит по текущата сметка от 14,4 трилиона долара. Тези структурни динамики отдавна позволяват на САЩ да поддържат постоянни търговски дефицити, без да понасят обичайните последици, като например нарастващи лихвени плащания. След края на Втората световна война и по-конкретно, след Уругвайския кръг от търговски преговори през 1994 година, САЩ водят усилията за институционализиране на защитата на трансграничните инвестиции и интелектуалната собственост. В замяна развиващите се страни получиха разширен достъп до капиталовите и потребителските пазари на Америка. Макар и несъвършена, световната търговска система позволи на САЩ да извлекат трайна стойност от своя нематериален капитал. Международният бизнес на американските фирми - особено в технологиите, фармацевтиката и развлеченията - може да се сблъска с по-високи данъци, по-строги регулации и дори експроприация. Тази основа на американската мощ сега е застрашена. Митата на Тръмп за "Деня на освобождението" не са просто символичен жест; те сигнализират за готовност да се изоставят самите принципи, които са в основата на световната търговия и инвестициите в продължение на десетилетия. Ако САЩ се възприемат като отстъпващи от ангажимента си за отворени пазари, други страни могат да реагират, като намалят защитата на интелектуалната собственост. Печалбите на големите американски фирми - особено в технологиите, фармацевтиката и развлеченията - може да се сблъскат с по-високи данъци, по-строги регулации и дори експроприация. В резултат на това доходите, които помагат за компенсиране на дефицита по текущата сметка на Америка, биха могли да пресъхнат. Няма нищо неизбежно в упадъка на американската мощ. Но неразбирането на причините за търговския дефицит на САЩ - и опитът да се поправи това, което не е счупено - рискува да превърне статистическата илюзия в съвсем реална криза.

Тайванската компания TSMC, най-големият производител на чипове в света, извършва безпрецедентно разширяване на заводския си капацитет. В момента TSMC строи едновременно 24 фабрики в различни страни, което според анализатори ще ѝ позволи да затвърди господството си в индустрията за десетилетия напред. Само преди няколко години пускането в експлоатация на всеки нов завод на TSMC беше значимо събитие. Но днес, с 15 фабрики в процес на изграждане в Тайван, шест в САЩ (включително Fab 21 в Аризона), две в Япония и един завод в Германия, отделните проекти вече не предизвикват такъв широк резонанс. Темпът на растеж на TSMC също е впечатляващ: ако преди 2020 г. компанията строеше средно по три фабрики годишно, то от 2021 г. до 2024 г. този брой се увеличи до пет, а през 2024 г. TSMC започна изграждането на девет нови съоръжения едновременно. Като се има предвид, че строителството на една фабрика отнема 3-4 години, едновременно изпълняваните проекти са 24. Според анализаторите, през следващите години нито Intel, нито Samsung ще могат сериозно да се конкурират с TSMC. Проектите на Intel са до голяма степен замразени, а Samsung е изправена пред технологични трудности. В същото време TSMC вече обяви висок процент на добив на годни чипове по своята 2-нанометрова технология (N2), чието внедряване в серийно производство е планирано за втората половина на годината. Основното предизвикателство за компанията днес остава въпросът с персонала. Броят на служителите нарасна от 51 хиляди през 2019 г. до над 83 хиляди до края на 2024 г., а в началото на 2025 г. се увеличи с още 1300 души. Очаква се компанията да надмине границата от 90 000 служители тази година и 100 000 догодина. Въпреки бързия си растеж, TSMC успява да поддържа високи стандарти за качество. Заводът в Аризона (Fab 21) бързо достигна нивото на тайванските фабрики по отношение на производството на годни чипове, използващи 4-нм технология (N4), а японският завод дори надмина производителността на Fab 15A в Тайван в производството на 22-нм продукти. Анализаторите са уверени, че благодарение на инвестициите в модерни технологии и глобална инфраструктура, TSMC ще остане ключов играч на пазара на чипове в продължение на много години и ще бъде практически недостижима за конкурентите. Източник: technews