Дефицитът на България в стокообмена през януари се увеличава на годишна база (89%) и към края на месеца възлиза на 1,974 млрд. лева. Това показват актуалните данни на Националния статистически институт (НСИ). До края на януари изнесените български стоки са на стойност 6,213 млрд. лв., което е с 2,5% по-малко в сравнение с година по-рано. През януари в страната са внесени стоки за повече от 8,187 млрд. лв., или с 10,4% повече спрямо година по-рано. При търговията със страни от Европейския съюз през първия месец на тази година са изнесени стоки за 4,174 млрд. лева, а вносът възлиза на 4,416 млрд. лева. Така се отчита дефицит на стойност 241,9 млн. лева. На годишна база увеличението е с 45%. Външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) на България с трети страни през януари излезе на минус с 1,732 млрд. лева. Износът на български намалява с 10,5% в сравнение с януари 2024 г. и е на стойност 2,038 млрд. лева. Основни търговски партньори на България са Турция, САЩ, Сърбия, Република Северна Македония, Украйна, Мароко и Гибралтар, които формират 54,4% от износа за трети страни. При износа, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, най-голям ръст е отбелязан в сектор „Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн“ (143,9%). Най-голям спад се наблюдава в сектор „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ (90,1%). Вносът на стоки през януари нараства с 30,8% в сравнение с година по-рано и е на стойност 3,771 млрд. лева. Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Турция, Китай, Казахстан и Украйна. При вноса, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, най-голямо увеличение е отчетено в сектор „Разнообразни готови продукти, н.д.“ (93%). Най-голям спад се наблюдава в сектор „Необработени (сурови) материали, негодни за консумация (изкл. горивата)“ (13,9%).

Парите, управлявани от дружествата, извършващи застрахователна дейност в България, са нараснали с 6,6% на годишна база до общо 11,512 млрд. лева към края на месец декември 2024 година, сочат данните на Българската народна банка. За сравнение, към края на декември 2023 година средствата са достигали 10,797 млрд. лева или със 715,3 млн. лева по-малко спрямо настоящата стойност. Активите на дружествата, извършващи животозастраховане, отчитат увеличение от 14,9% на годишна база или 442,5 млн. лева до 3,405 млрд. лева към края на декември 2024 година. Техният относителен дял в общия размер на активите към края на декември 2024 г. е 29,6% при 27,4% към края на четвъртото тримесечие на 2023 г. Средствата, управлявани от дружествата, извършващи общо застраховане, нарастват с 272,8 млн. лв. на годишна база (3,5%) - от 7,834 млрд. лв. към края на декември 2023 г. до 8,107 млрд. лв. към края на същия месец на 2024 година. Относителният дял на активите на застрахователните дружества, извършващи общо застраховане, в общия размер на активите на дружествата, извършващи застрахователна дейност, е 70,4% при 72,6% в края на четвъртото тримесечие на 2023 г. В инструментите, включени в активите на дружествата, извършващи застрахователна дейност, към края на декември 2024 г. преобладават притежаваните ценни книжа, различни от акции, които на годишна база нарастват с 331 млн. лв. (6,6%) до 5,328 млрд. лева. В края на четвъртото тримесечие на 2024 г. относителният дял на ценните книжа, различни от акции в инструментите, включени в активите, възлиза на 46,3%, като остава без промяна спрямо края на същото тримесечие на 2023 година. Делът на акциите и другите форми на собственост достига 26,4%, на вземанията от застрахователни операции - 7,1%, а на депозитите - 7,1 на сто.

Правителството удължава с 10 години срокът на концесионния договор за добив на медно-порфирни златосъдържащи руди от находище „Елаците“ в Софийска област, над гр. Етрополе. Рудодобивното предприятие "Елаците – Мед“ АД, което е част от групата "Геотехмин" на Цоло Вутов, подаде искането пред Министерството на енергетиката още през 2023 г. То е едно от най-големите добивни предприятия в страната, като през 2022 година има приходи от 776 млн. лева, печалба след облагане с данъци от 282 млн. лева и 2050 служители. Основната част от крайния продукт се преработва от завода на „Аурубис България“ в Пирдоп. От 2010 година предприятието извършва и добив на доломитен скален материал от находището „Миал“ край Мирково. Находище "Елаците", което е разработено през 1952 – 1956 г., постепенно се превръща в най-големия меден рудник на Балканския полуостров. Изграденият около него Минно-обогатителен комбинат „Елаците“ е приватизиран през август 1999 г. Решението на Министерския съвет предвижда също промяна на концесионната площ, която се налага поради модела за експлоатация на находището, представен в плана за разработка в периода на исканото удължаване на концесията. Новият размер на концесионната площ е 21 821.8 дка. Министърът на енергетиката ще сключи допълнително споразумение към концесионния договор с „Елаците - Мед“ АД. Концесионният договор за находището е сключен през 1999 г. за срок от 17 години, като през 2006 г. първоначално определеният срок е продължен с 5 години, а през 2012 г. - с още 10 години.

Министерския съвет е предоставил разрешение на „Холсим България" АД да проучва строителни материали в площ „Ръжево Конаре", разположена в землището на едноименното село в област Пловдив за срок от 2 години. За този срок титулярят ще вложи минимум 177 650 лева в проучвателните дейности. А „ЛОДЕКС Л" ЕООД, гр. София, ще добива скалнооблицовъчни материали - варовици, от находище „Парапански камък". Находище „Парапански камък" е разположено в землищата на селата Царевец и Старо село, община Мездра. Концесията за него се предоставя за срок от 35 години, като през този период „ЛОДЕКС Л" ЕООД ще вложи над 1.3 млн. лв. за добива. Очакваните концесионни плащания за целия период на договора надхвърлят 2.7 млн. лв.

Правителството прие предложенията, отправени от концесионера „Тимбарк България“ ЕООД, за изменение на концесионния договор за добив на минерална вода - изключителна държавна собственост, разкрита от сондаж №5 „Горски пункт“ на находище „Велинград-Чепино“ (община Велинград, област Пазарджик), и за продължаване срока на договора. С изменението се увеличава предоставеният общ годишен експлоатационен ресурс по договора до 157 196,16 кубически метра годишно и се удължава срокът на договора до 35 години, считано от датата на подписването му на 3 май 2000 г.

Врачанското дружество „Булнед-АМД" ООД пък е новият концесионер на находище „Върбешница", от което се добиват скалнооблицовъчни материали - варовици. С решение на Министерския съвет е одобрена поисканата от предишния концесионер промяна. Находище „Върбешница" се намира на територията на област Враца. Концесията за него е предоставена през май 2000 г. за срок от 35 години на „Монолит" АД, гр. Монтана. С решения на Министерския съвет от 2018 г. и от 2020 г. правата и задълженията по предоставената концесия са прехвърлени изцяло съответно на „Стоун лайн М и М" ООД, гр. Пловдив, и на „Стоун трейдинг къмпани" ЕООД, гр. София. С решението на МС новият концесионер на находището ще бъде „Булнед-АМД" ООД. Източник: bulnews.bg

Бизнесът се обяви против предложенията през бюджета да бъдат национализирани постъпленията по личните партиди във втория стълб на пенсионната система. Средствата по личните партиди се наследяват и закриването им би ощетило наследниците на осигурените лица. Също така предлаганата промяна по един антипазарен начин ще лиши гражданите от възможността да изберат как и къде да се осигуряват – в избраното от тях частно пенсионно дружество или в държавното обществено осигуряване с пълния размер на осигурителната си вноска. И в момента съществува законова възможност пенсионноосигурителните дружества, така както се конкурират помежду си, да бъдат конкурирани и от НОИ, но това е допустимо само в условията на доброволност, при запазено право на избор на потребителите. Дефицитът в солидарния първи стълб продължава да се влошава и става хроничен , като в същото време държавният трансфер се увеличава главоломно над 11 млрд. лева за изплащане на нарастващите пенсии от първия стълб. Пренасочването на осигурителни вноски в размер на 2,7 млрд. лева няма да реши проблема със задълбочаващия се дисбаланс в приходно-разходната част на ДОО и дори да намали нарастващия дефицит временно, в дългосрочен план ще задълбочи проблема. Предлаганата промяна ще засегне негативно както осигурените в пенсионните фондове лица, така и капиталовия пазар, инвеститорите на него и държавата. Към края на третото тримесечие на 2024 г. инвестициите на фондовете за допълнително задължително пенсионно осигуряване (ДЗПО) в български финансови инструменти възлизат общо на 5 292 584 594,97 лева, от които в ДЦК - 2 341 019 249,25 лева, в корпоративни облигации - 880 353 198,85 лева, в акции - 1 297 360 739,42 лева, във взаимни фондове - 754 976 550,35 лева и в алтернативни инвестиционни фондове - 18 874 857,10 лева. „Реална е опасността от „fire sale" осребряване и/или преструктуриране на портфейлите на пенсионните фондове - от една страна, за да изпълнят политическото решение и, от друга, да отговорят на количествените регулаторни изисквания. „Цената" или крайният ефект от прилагането на подобна мярка се понася пряко от осигурените в пенсионните фондове лица, които по силата на действащото законодателство в значителна степен носят инвестиционния риск, така и от страна на държавата от гледна точка на поетите задължения". Унгария е единствена в ЕС, която преустанови осигуряването във втори стълб на пенсионната система.

След няколко години на бърза експанзия, през 2024 г. обемът на онлайн продажбите на дребно в България се е увеличил със 7.1% до 2.8 млрд. лв., показват данни на Euromonitor International. В числото е оборотът без ДДС и отсъстват някои от големите чужди онлайн търговци. За сравнение секторната организация определя е-пазара на 2.34 млрд. евро. Електронните продажби остават важна част от търговията на дребно в страната, като все повече дружества усъвършенстват стратегиите си за дигитално присъствие, за да останат конкурентоспособни. Очакванията са в следващите 5 години, до 2029 г. онлайн продажбите към крайни клиенти да растат със средногодишен темп (CAGR) от 12%, като достигнат близо 5 млрд. лв. България остава една от страните в ЕС с най-нисък дял на потребители, които пазаруват в интернет. По данни на Евростат през 2024 г. 87% от българите на възраст между 16 и 74 г. са ползвали интернет в рамките на изминалите 12 месеца, като едва 57% от тях са направили покупки онлайн - при средно 77% за ЕС. Българските компании, от своя страна, също са сред най-слабо активните в интернет пространството - пак по данни на Евростат, публикувани в края на февруари, едва 15.1% от тях са извършвали продажби онлайн през 2023 г., при средно за ЕС 23.8%. Начело по този показател е бизнесът в Литва, където през интернет са продавали 42.1% от фирмите, следван от дружествата в Ирландия (39.6%) и Дания (38.8%). На опашката, след България, са единствено компаниите от Люксембург (12.2%) и Румъния (14.7%). Дял на компаниите в ЕС, които са продавали онлайн през 2023 г., в % Гамата продуктови категории, които се купуват онлайн, също продължава да се разширява, като съществен растеж се наблюдава при продуктите за домашни любимци, стоките за домакинството и спортната екипировка, отчитат от Euromonitor. Според данните на Euromonitor лидер на пазара на електронна търговия на дребно е собственикът на веригите "Технополис" и "Практикер" - "Видеолукс" с 13% дял от ритейл продажбите онлайн. Следва румънският собственик на eMAG и куриера Sameday - Dante International, с 9.78%. Над два пъти по-малък е делът на компанията майка на Google - Alphabet (4.17%) и на китайския гигант Alibaba Group (3.82%), който стои зад маркетплейс платформата AliExpress. В данните не са посочени дяловете на най-масовите платформи за пазаруване в страната, като например модните Answear, About You, Fashion Days, obuvki.bg, както и на китайските гиганти Shein и Temu. Техните продажби не се отчитат и в събираната от Българска е-комерс асоциация (БЕА) статистика, в която се включват само онлайн магазините, които оперират чрез юридически лица, регистрирани в България. Така, според прогнозните данни на секторната асоциация, към 2024 г. интернет покупките в страната са се повишили с 20% до 2.34 млрд. евро (числото вероятно включва ДДС).

Българската компания за производство на ел. инсталации и климатизация "Сатурн 2" е първата, закупила терен в най-новата промишлена зона на Бургас - зона "Юг". Дружеството започна строителството на своята база върху терен с големина от 9050 кв. м. Сред услугите, които фирмата предоставя, са проектиране, изграждане и поддръжка на електроинсталации; реконструкция, ремонт и благоустрояване на пространства, автоматизация на процеси и създаване на персонализиран софтуер. Компанията предлага и продукти със собствената си марка QEST, които дават готови решения, като експертите от фирмата предлагат и персонализация на всеки продукт според изискванията на клиента. Още седем компании са закупили терени в новата промишлена зона в Бургас и вече проектират производствените си бази. През тази година ще бъде изградена довеждащата и вътрешната инфраструктура на новата промишлена зона. Тогава и останалите компании ще започнат работа. Финансирането е през Националния план за възстановяване и устойчивост. Логистичен парк Бургас АД кандидатства в партньорство с Община Бургас с проект: "Инвестиции в развитието на индустриален парк Бургас", финансиран съгласно Договор BG-RRP-3.007-0004-C01 със средства по процедура BG-RRP-3.007 "Програма за публична подкрепа за развитието на индустриални райони, паркове и подобни територии и за привличане на инвестиции (AttractInvestBG)". Няколко компании продължават изграждането на своите бази на територията на "Индустриален и логистичен парк Бургас" АД. Общо четири фирми реализират инвестиционните си намерения в първата фаза на проекта в зона "Север", където инфраструктурата е на 100% изградена и вече няма свободни терени.

Община Плевен ще предложи за продажба за втори път на търг жилищния блок, който закупи от Националната електрическа компания (НЕК), съобщи кметът Валентин Христов. На първия търг блокът е предложен на цена от 5 665 000 лв., но кандидати за купувачи не са се явили. Направена е втора оценка, като за следващ търг имотът ще бъде предложен на цена от 3 976 900 лв., уточни кметът. Той допълни, че предложението за нов търг с по-ниската цена за жилищния блок ще бъде внесено за разглеждане на предстоящото заседание на Общинския съвет през този месец. В парк „Кайлъка“ в Плевен още от 90-те години се издига жилищна сграда, за която местните твърдят, че е предназначена в нея да живеят енергетиците от АЕЦ „Белене“. След пропадането на проекта за въвеждане в експлоатация на атомната електроцентрала, блокът остава пуст и призрачен години наред. Източник: businessnovinite.bg

Ръководството на производителя на детски храни „Слънчо“ АД предлага над 90% от печалбата за 2024 г. да бъде разпределена като дивидент на акционерите от предстоящото редовно годишно общо събрание, насрочено за 14 април 2025 г. Дружеството предлага да се изплатят по 0,4 лева дивидент на акция от печалбата за 2024 г., или общо 1,28 млн. лева при годишна печалба за почти 1,4 млн. лева. Това е с 33% повече на годишна база – през миналата година на акционерите бяха разпределени по 0,3 лева на акция. „Слънчо“ АД отчита продажби за 7,5 млн. лева за 2024 г. Продажбите нарастват с близо 9% на годишна база спрямо 2023 г., когато са на стойност над 6,9 млн. лева. Разходите на дружеството за 2024 г. възлизат на близо 6 млн. лева при 5,7 млн. лева за 2023 г., или нарастват с над 5% на годишна база. Нетната печалба нараства с 25% до почти 1,4 млн. лева от над 1,1 млн. лева.

Шведският производител на батерии Northvolt обяви фалит в Швеция, след като не успя да осигури допълнително финансиране. Компанията, подкрепяна от Volkswagen, Goldman Sachs и BlackRock, беше смятана за най-голямата европейска надежда в конкуренцията с китайските производители на батерии. Въпреки привлечените около 15 млрд. долара инвестиции проблемите с управлението, безопасността и зависимостта от китайска техника допринесоха за неуспеха ѝ. Шведското правителство не предложи значителни субсидии, а опитите за набиране на 1 млрд. долара за запазване на производството се провалиха. Дори увеличеното производство през последните месеци не помогна на компанията да се стабилизира и сега нейните активи ще бъдат продадени от съдебен попечител.

На 6 март американският президент Доналд Тръмп подписа указ за създаване на стратегически резерв от биткойни (BTC) и запас от дигитални активи.  Подобно на златото, BTC е финитна валута, която не подлежи на инфлация. Именно това е основната причина за създаването на тези запаси - американският долар постепенно губи стойността си поради “количествените улеснения” (печатането на пари).  Биткойн е децентрализиран (не се контролира от определен човек или институция) и има фиксирано общо количество от 21 милиона дигитални “монети”, което не може да бъде променяно. Създаването на крипто резерва официализира тази алтернатива и може да бъде разглеждано като предупреждение към Централната банка на САЩ, която определя броя на доларите в обращение и чиято политика не може да бъде оспорвана дори и от американския президент.  Указът на Тръмп от 6 март определя разликите между стратегическия резерв от биткойни и запаса от дигитални активи. Резервът ще се състои само от биткойни, които са притежавани от Министерството на финансите на САЩ и са били конфискувани в рамките на криминални или граждански производства (близо 200 000 биткойна на стойност около 17,5 млрд. долара). Тези средства няма да бъдат продавани, а добавянето на още такива няма да наложи допълнителни разходи на американските данъкоплатци. Запасът от дигитални активи също ще се състои от имущество, което е притежавано от Министерството на финансите на САЩ и е било конфискувано в рамките на криминални или граждански производства. Разликата е, че става въпрос за дигитални активи, различни от биткойн, които ще могат да бъдат продавани. Етер (ETH), Екс Ар Пи (XRP), Солана (SOL) и Кардано (ADA) са примери за криптовалути, които ще бъдат част от запаса.  Въпреки това фактът, че не се планира закупуване на BTC, показва, че Съединените щати далеч не са толкова убедени в бъдещето на криптовалутата.

Казахстанският милионер Кенес Ракишев, който е натрупал голяма част от състоянието си от петрол, газ и метали, сега иска дял от пазара на електромобили. “Западът изостава от Китай в състезанието за електромобили. Китай започна да си осигурява доставки на литий, кобалт и графит още преди десетилетия и сега води по цена и качество на своите електромобили. Ние сме естествен партньор за Китай, особено в разрастващия се сектор на електромобилите”, казва Ракишев, председател на Fincraft Group. Казахстан е известен като производител на петрол и добивът на уран е най-мащабен в света. Страната разполага със значителни запаси от други минерали като хром и цинк, както и мед, желязна руда, олово, злато и манган. Казахстан е деветият по големина производител в света, като продукцията му е нараствала с внушителен 7% годишно между 2018 и 2022 година. След това растежът се забавя и е на път да се обърне в съответствие със световните тенденции. Кенес Ракишев инвестира в технологии за енергийния преход от няколко години, съсредоточавайки се върху електромобили, соларни панели и батерии. В източната част на страната е създадена специална компания за производство на никел и кобалт, като Казахстан вече е един от водещите доставчици на минерали за китайския бизнес. Междувременно китайските производители на електромобили навлизат на казахстанския пазар. Продажбите на китайски електромобили в страната достигнаха 12 587 броя миналата година – макар и скромна цифра, това представлява ръст от 60% спрямо 2023 година. Очаква се продажбите да надхвърлят 40 000 до 2035 г., подкрепени от правителствени данъчни облекчения, следващи примера на други страни за стимулиране на приемането на електромобили. Казахстан вече е най-големият търговски партньор на Китай в Централна Азия, а правителството на страната изразява силен интерес към разширяване на връзките, особено в сектора на електромобилите чрез критични минерали. Според Кенес Ракишев следващата стъпка в това партньорство може да бъде производството на електромобили в Казахстан.Тези електромобили няма да се продават само на местния пазар. По-голямата възможност може да бъде Европа. Според казахстанския вицепремиер Роман Скляр около 80% от китайските стоки, продавани в Европейския съюз, преминават през Казахстан.