България е сред страните със силен ръст на строителството в ЕС през 2024 г., въпреки че инвестициите в сектора на европейско ниво са намалели и се очаква да спаднат отново през 2025 г., съобщава онлайн изданието Construction Europe. Това показват данни на Европейската федерация на строителната индустрия (FIEC), която обединява строителните камари в целия съюз. Инвестициите в строителството в ЕС са намалели с 2% през 2024 г., което се дължи на рязък спад в жилищното строителство. Очаква се инвестициите в целия ЕС да намалеят отново през 2025 г. макар и с по-умерен темп. Жилищното строителство в Европа се сблъсква със затруднения през последните няколко години на фона на по-високите лихви, ограничения достъп до кредити и постепенното оттегляне на стимулите от държавите. Ремонтните дейности също са забавили темпа си. През 2024 г. дейността в сектора на жилищното строителство в ЕС е намаляла със 7,7%, сочи докладът. Нов спад от 3,9% се очаква за 2025 г. Понижението е било особено рязко в страни като Италия, Дания и Швеция, въпреки че някои пазари в Южна Европа като Испания и Гърция са се оказали по-устойчиви, се посочва в доклада. От друга страна, гражданското и инженерно строителство е било основният двигател на растежа. Дейността в този подсектор се е увеличила с 5,9% през 2024 г., подкрепена от публичните инвестиции и зелените инфраструктурни проекти. Очаква се тя да нарасне отново с 5,4% през 2025 г. Няколко страни са отбелязали силен растеж през миналата година, включително Италия (21%), Литва (19,9%) и България (13%). Други като Португалия (3,3%) и Швеция (4,4%) са отчели по-скромен растеж. Но няколко страни са отбелязали спад като Финландия (-3%), Естония (-3,3%) и Нидерландия (-1,2%), често поради забавяне на инвестициите или по-затегнати икономически условия. Нежилищното строителство е останало без промяна през 2024 г. с ръст от 0,1%. Очаква се то да остане стабилно през 2025 г., въпреки че цифрата прикрива разлики между страните членки. По-силен ръст е отбелязан в Италия (6,5%), Испания (5,5%), България (14,6%) и Швеция (5,4%). Други страни са отчели спадове, като Дания (-10,7%), Финландия (-3%) и Германия (-1,9%). В строителния сектор са били заети над 12 млн. души през 2024 г., което представлява 6,4% от общата заетост в 27-те страни членки на ЕС. Същевременно секторът съставлява 7,9% от брутния вътрешен продукт (БВП) на съюза.

Само за първите пет месеца в София са сключени сделки за над 50 хил. кв.м логистични и производствени площи, което е повече от целия обем за 2024 г. Пазарът в Пловдив също отчита ръст. Само две сделки там са за общо около 16 хил. кв.м. Миналата 2024 г. постави рекорд на активността за последното десетилетие, но 2025 г. успя да го надмине. В момента по данни на CBRE в България се изграждат около 120 хил. кв.м нови логистични и производствени площи, като почти 30% от тях вече са предварително отдадени под наем. Нивото на незаети индустриални и логистични площи остава ниско - около 2%, като може да бъде оценено и на 3%, ако се прибавят и по-малки обекти под 2 хил. кв.м. Що се отнася до наемните нива, т.нар. прайм наеми за висок клас сгради в София достигат до 5.75 евро/кв.м. Изключение правят няколко проекта, за които има силен интерес и там договорите се сключват при наеми в диапазон 6-6.5 евро, сочат данните на Colliers. Общият обем на индустриалните площи в България е около 0.87 млн. кв.м, което е скромно в сравнение с пазари като Полша, където наличните площи са около 34 млн. кв.м. Това естествено оказва влияние върху цените, като там наемите са около 5.5 евро на кв.м. Вторият по големина пазар в Централна и Източна Европа е Чехия с 12.4 млн. кв.м индустриални площи, където наемите достигат 7.40 евро на кв.м в най-търсените локации. Като цяло обаче в останалата част на страната цените са сравними с българските, а на места дори са по-ниски. Пряката конкуренция на България остават Румъния и Сърбия, където наемите за първокласни индустриални имоти са от порядъка на 4.75 евро/кв.м, или с 1 евро по-ниски от тези в България.

Една от най-емблематичните шивашки компании в Русе "Арда Русе" прекрати дейността си от 1 юли 2025 година, слагайки край на своето 93-годишно съществуване. Решението беше неизбежно поради нарастващата себестойност на продукцията и статичните продажни цени, обясни управителят на фирмата Георги Йорданов. В миналото "Арда Русе" беше водещо име в българската модна индустрия и истинска школа за таланти. От нейните цехове излязоха не само хиляди облекла, но и професионалисти, които след промените през 90-те основаха над 100 нови шивашки фирми в града. След влизането на България в Европейския съюз възходът на доходите направи ишлемето - основния бизнес модел на "Арда" - все по-неизгодно. Западноевропейските модни брандове постепенно преместиха поръчките си към страни с по-ниска цена на труда като Индия, Бангладеш и Виетнам. Компанията работеше на загуба в последните години, с изключение на кратко възстановяване през 2020 година. Докато през 2008 година "Арда" имаше над 500 души работници, през 2025 година броят им беше спаднал до едва 130 - всички вече са в търсене на нова професионална реализация. Кризата в шивашката индустрия засяга цяла България. Според анализи от февруари 2025 година, китайските платформи за търговия с евтини дрехи оказват сериозен натиск върху местните производители, принуждавайки все повече фабрики да затварят.

Германската компания за автомобилни заключващи системи Witte Automotive е готова с новия си завод в Русе и ще го открие официално в събота, 5 юли. Инвестицията на дружеството в поредното разширение на русенската база е 23 млн. лв., става ясно от подаденото инвестиционно намерение в общината. През 2023 г. Witte Automotive купи 2 декара имот собственост на Община Русе за построяване на завода, който е второто разширяване на фирмата след 2019 г. Причините за него са високата производителност и значителният ръст в оборота, който през 2024 г. е надхвърлил 204 милиона евро. Очаква се след пускането на разширението до 2027 г. приходите на Witte Automotive да достигнат 250 милиона евро. Удвояването на производствения капацитет е част от инвестиционния проект „Второ разширение на завод за производство на електронни и механични части за автомобилната индустрия, Русе“ и ще разкрие над 300 нови работни места в крайдунавския град. Новата сграда е на 3 нива и е с площ от 24 819 кв. м. Старата сграда на завода и новата такава са свързани с три надлезни моста – два карго и един пешеходен на две нива. Компанията обслужва водещи автомобилни производители по света чрез своите високотехнологични продукти – заключващи системи, модули за безопасност, системи за компенсация на толеранси WITOL и др. Дружеството разполага с модерна производствена база и лаборатории, където се внедряват най-новите технологии в индустрията. Witte Automotive активно инвестира в автоматизация и устойчиво развитие, като инвестициите и у нас до момента надхвърлят 63 милиона лева. Екипът в Русе надхвърля 1000 души и включва инженери, техници и специалисти с опит в автомобилното производство.

"Соларити БГ" ООД - Пловдив работи вече над 15 години в сферата на възобновяемата енергия Компавията обединява инженеринга ("Соларити БГ"), интелигентното управление на енергията (Visible Energy) и търговията (Energy Style). При проектите със системи за съхранение (BESS) основен партньор е Narada Power, който е един от ключовите производители на световния пазар. Компанията обхваща целия процес - от производство на литиеви клетки и интеграция на системи до поддръжка и рециклиране. "Соларити БГ" е официално сертифициран партньор на Narada Power за Източна Европа. Работи и с други доказани производители като Sicon Chat Union, чиито BESS системи с капацитет до 2.4 MWh ни позволяват да обслужваме по-компактни проекти. Narada Power предлага системи с капацитет над 2.4 MWh, които гарантират надеждност и адаптивност за по-мащабни проекти. През 2022 г. "Соларити БГ" изгражда към ФЕЦ "Кантилена" първата в България система за съхранение на енергия. Реализира редица успешни проекти, като най-значимият от тях е във фабриката за матраци ТЕД БЕД, където е внедрена комбинация от фотоволтаична централа и батерийна система. Крайният резултат показва намаляване на необходимите доставки от електроразпределителната мрежа с над 90%, което е ясен индикатор за ефективността на решението. Дъщерното дружество - Energy Style е лицензиран търговец на електроенергия и координатор на стандартна балансираща група. и се грижи за търговията с електроенергия и управлението на балансиращи групи.

Един от най-големият производител на хранителни добавки в България е „Нутренд България“. Почти всички водещи имена във фитнес средите разчитат на продуктите му, а 20% от производството се реализира под чужди брандове. Началото е поставено преди около 15 години в столичния квартал „Красно село“. На ул. „Нишава“ малка търговска фирма започва да внася хранителни добавки на чешката компания NUTREND. Водещата роля поемат братята Георги и Миладин Стоянови – първият отговаря за търговията, вторият се ангажира с производствения процес. Семейство Стоянови избира да инвестира в родния си град Сливница. Закупен е терен, изграждат се производствено хале и склад, а стартът на дейността е на 15 август 2021 г. Компанията започва да внася висококачествени суровини от САЩ, като по този начин си партнира и с друг утвърден бранд – Naturalico. Продуктите под това име отговарят на стандартите за органично производство и са базирани изцяло на натурални растителни съставки. През 2023 г. „Нутренд България“ стартира и собствен бранд – Dan Koloff, вдъхновен от легендарния български боец. Между 5 и 10% от оборота на бранда се даряват ежемесечно на къщата-музей „Дан Колов“ в знак на почит към спортната му история. След началото на партньорството с Българската банка за развитие (ББР) приходите на компанията се удвояват. Използвани са три кредита по програмата InvestEU – един за оборотни средства и два инвестиционни. Средствата са вложени в дигитализация и автоматизация на производството. Закупени са машини, проектирани според нуждите и параметрите на производствените помещения в Сливница. Плановете на компанията включват разширяване на производството с ново хале, три пъти по-голямо от съществуващото. С това се цели навлизане на съседните пазари – Румъния и Гърция. В момента в завода в Сливница работят около 80 души. Компанията поддържа партньорства с популярни фитнес вериги и провежда съвместни инициативи.

„Индустриален холдинг – Доверие“ ЕАД – дъщерно дружество на „Доверие обединен холдинг“ АД, закупи на „Българска фондова борса“ 500 000 акции или 0.2782% от капитала на „Софарма“ АД. Сделките, които са на обща стойност от 3 510 000 лева при средна цена от 7.02 лева за един брой, са сключени на 2 юли. Към момента общият брой на обратно изкупените акции от „Софарма“ е 9 413 582 или 5.24% от акционерния капитал на фармацевтичната компания. На проведено на 27 юни общото събрание на акционерите й е взело решение за разпределяне на брутен дивидент за 2024 г. от по 0.08 лева на една акция. „Доверие – Обединен холдинг” пряко притежава 87.32% от капитала на „Индустриален холдинг – Доверие“, а непряко чрез свързаните лица „Хомоген” АД /4.04%/ и ОЗОФ „Доверие ЗАД” АД /8.64%/ от книжата с право на глас. „Индустриален холдинг – Доверие“ обединява в портфейла си няколко дъщерни дружества на компанията майка. „Доверие – Обединен холдинг” АД е една от най-големите холдингови структури в България, обединяваща множество дружества от различни отрасли на икономиката в няколко населени места на територията на България. В нейния портфейл е и BC Moldindconbank S.A. – втората по големина банка в Молдова. Най-големите акционери в „Доверие – обединен холдинг“ са три фирми, свързани с Огнян Донев – „Софарма“ АД с дял от 22.5958%, „Телекомплект“ АД – с 8.92%, и „Калиман-РТ“ АД – с 8.33% от книжата с право на глас.

През първото тримесечие на 2025 г. сезонно коригираната текуща сметка по платежния баланс на ЕС регистрира излишък от 114 милиарда евро (+2,5 на сто от БВП) спрямо излишък от 88,9 милиарда евро (+2 на сто от БВП) през четвъртото тримесечие на 2024 г. и излишък от 132,3 милиарда евро (+3 на сто от БВП) през първото тримесечие на 2024 година. Това сочат оценки, публикувани от Евростат. През първото тримесечие на 2025 г. спрямо периода октомври-декември на 2024 г. на базата на сезонно коригирани данни излишъкът по текущата сметка при търговията със стоки нараства (+117,9 млрд. евро спрямо +85,5 млрд. евро); излишъкът по текущата сметка при услугите нараства (+46,1 млрд. евро спрямо +42,1 млрд. евро); излишъкът при първичните доходи нараства (-21,3 млрд. евро спрямо -10,1 млрд. евро); дефицитът по сметката на вторичния доход се увеличава леко (-28,7 млрд. евро спрямо -28,6 млрд. евро). През същия период дефицитът по капиталовата сметка преминава в излишък (+2,9 млрд. евро спрямо -1,9 млрд. евро). През първото тримесечие на 2025 г., на основата на некоригирани сезонно данни, ЕС регистрира излишъци по текущата сметка с Великобритания (+67,9 млрд. евро), САЩ (+12,8 млрд. евро), Швейцария (+12,3 млрд. евро), Канада (+11,9 млрд. евро), Бразилия (+11,1 млрд. евро), Хонконг (+8,7 млрд. евро), офшорни финансови центрове (+5,1 млрд. евро) и Япония (+4 млрд. евро). Дефицити са регистрирани с Китай (-49,2 млрд. евро) и Индия (-2,4 млрд. евро) и Русия (-1,2 млрд. евро). Въз основа на сезонно неизгладени данни през първото тримесечие на 2025 г. преките инвестиционни активи на ЕС се увеличават с 91,1 милиарда евро, а пасивите за преки инвестиции нарастват с 63,9 млрд. евро.

Търговията на Канада със Съединените щати спадна до „една от най-ниските си стойности в историята“ през май в резултат на тежката търговска война, започната от американския президент Доналд Тръмп, съобщи националната статистическа агенция. Въпреки това Канада успя частично да компенсира спада чрез увеличени доставки към други държави. Докато износът към Съединените щати намаля за четвърти пореден месец, износът към други държави достигна „рекордно високо ниво“, посочиха от Statistics Canada. В резултат на това делът на канадския износ, предназначен за САЩ, се сви от средно месечно ниво от 75.9% до 68.3% От агенцията уточниха, че това е „една от най-ниските стойности, регистрирани досега“. Вносът от Съединените щати също отбеляза спад за трети пореден месец. Така търговският излишък на Канада със САЩ леко се увеличи и достигна 2.4 милиарда щатски долара. През май общият канадски износ се увеличи с 1.1%, основно заради ръст в доставките на злато към Обединеното кралство. Канада също така изнесе повече петрол за Сингапур, алуминий и фармацевтични продукти за Италия и свинско месо за Япония. Този ръст беше частично компенсиран от спад в износа на рапично семе и петрол за Китай. Междувременно общият внос намаля с 1.6%, след като вносът на моторни превозни средства и части продължи да спада. Така търговският дефицит на Канада с останалата част от света се сви от рекордните 7.6 милиарда канадски долара през април до 5.9 милиарда през май.

Публичният инвестиционен фонд на Саудитска Арабия (PIF) за пръв път управлява активи на стойност над 1 трилион долара, въпреки че печалбите са рязко спаднали, а разходите за амбициозните проекти на кралството са нараснали значително, пише Semafor. Активите на саудитския суверенен фонд надхвърлиха $1 трилион през 2024 г., но нетната му печалба спадна с 60% спрямо предходната година, според най-новия годишен доклад. Включването в престижния клуб от трилионните фондове показва, че PIF остава "един от най-смелите институционални експерименти в суверенното финансиране", отбеляза организацията Global SWF. Този исторически праг демонстрира решимостта на кралството да диверсифицира икономиката си далеч отвъд петролната зависимост. Под впечатляващата цифра обаче се крият признаци за променящи се приоритети на Рияд. Докато Визия 2030 се приближава към своята 10-годишна отметка, мегапроекти като NEOM остават неликвидни и сега работят с по-ограничени бюджети и по-дълги срокове. Футуристичният град се сблъсква със забавяния и съкращения, докато Саудитска Арабия се справя с намалени цени на петрола, а проектът очаква 20% съкращение на бюджета. PIF е повишил целта си за активи под управление до 2030 г. на $2,67 трилиона, увеличение от почти 43% спрямо първоначалната цел от $1,87 трилиона. Това амбициозно преразглеждане на целите идва въпреки предизвикателствата, с които се сблъсква фондът. Третото поредно годишно намаление на чуждестранните инвестиции означава, че PIF поема по-голяма част от сметката, отколкото първоначално е било планирано. Организацията характеризира еволюцията на PIF като преминаване "от грандиозно към приземено". Има признаци, че подкрепата на кралството за зрелите си оперативни бизнеси дава резултати, което може да се окаже критично за успешния преход към постпетролна икономика. Компанията за електронни спортове Savvy Games, лизинговата за самолети AviLease, телекомуникационната фирма STC и минният гигант Ma'aden, заедно с дивидентните приходи от Saudi National Bank, помогнаха за 25% увеличение на приходите през 2024 г. PIF е ръководен от престолонаследника принц Мохамед бин Салман и е ключов двигател на саудитската Визия 2030. Фондът се позиционира като глобален и местен инвеститор, играещ централна роля в икономическата трансформация на кралството.