Ръстът на икономиката на България ще се забави до 2,5 на сто през тази година, след като през миналата година бе 2,8 на сто, се посочва в пролетното издание на "Преглед на световната икономика" на Международния валутен фонд (МВФ). Фондът запазва оценката си за България, дадена през октомври 2024 година. Това се случва на фона на понижена прогноза за ръста на глобалната икономика до 2,8 на сто спрямо очакваните през януари 3,3 на сто. За еврозоната МВФ залага на по-нисък ръст на БВП от 1,0 на сто, колкото бе в междинните прогнози през зимата, или 0,8 на сто. За целия ЕС Фондът също прогнозира забавяне на икономическия растеж през тази година - до 1,2 на сто, спрямо 1,4 на сто, записани в анализа от януари. По отношение на инфлацията в България, МВФ очаква през 2025 г. тя да се ускори до 3,7 на сто след 2,6 на сто през 2024 г. Спрямо октомврийския доклад прогнозата е завишена с 1,1 процентни пункта. В положителен контекст е развитието на безработицата у нас – МВФ очаква тя да се понижи до 4,1 на сто през тази година след ниво от 4,2 на сто, отчетено през 2024 г. В есенните си прогнози Фондът предвиждаше безработицата да остане на равнище 4,2 на сто и през тази година. За 2026 г. Фондът очаква нарастването на БВП на България да се ускори до 2,7 на сто, инфлацията да се забави до 2,3 на сто, а безработицата да запази ниво от 4,1 на сто.

Дългът на България за 2024 г. е в размер на 48,846 млрд. лв. или 24,1 на сто от БВП, сочат предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ). През 2023 г. дългът е бил в размер на 42,383 млрд. лв., което е представлявало 23,1 на сто от БВП. През 2024 г. институционалният сектор "Държавно управление" отчита бюджетен дефицит от 6,158 млрд. лв. или 3 на сто от брутния вътрешен продукт. Дефицитът в подсектор "Централно управление" е в размер на 5,277 млрд. лв. или 2,6 на сто от БВП. Година по-рано справка в НСИ сочи, че дефицитът в "Държавно управление" е било 3,454 млрд. или 1,9 на сто от БВП, в "Централно управление" - 3,375 млрд. лв., или 1,8 на сто от БВП. Подсектор "Местно управление" е реализирал през 2024 г. дефицит от 810 млн. лв., а подсектор "Социалноосигурителни фондове" е с дефицит от 71 млн. лева. През 2023 г. дефицитът в "Местно управление" е бил 201 млн. лв., а подсектор "Социалноосигурителни фондове" е реализирал излишък от 121 млн. лева.

Средният месечен размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст на един пенсионер за март 2025 г. е 1027,26 лв. В сравнение със същия месец на 2024 г. той е по-висок със 116,77 лв. (12,8%). Средната пенсия за стаж и възраст за март е малко по-ниска от февруарската, която беше 1029,25 лв., като средната стойност зависи от новоотпуснатите и прекратените пенсии, тъй като през този период не е правено осъвременяване или други корекции. Средната пенсия за март при включване на всички видове пенсии (заедно с нетрудовите) е 928,58 лв. В сравнение със същия месец на 2024 г. тя е по-висока със 101,73 лв. (12,3%). Разходите за пенсии за първите три месеца на годината са 5,73 млрд. лв., което е 23,8% от плана за годината. Спрямо същия период на 2024 г. разходите за пенсии са с 664,8 млн. лв. (13,1%) повече. Броят на пенсионерите за месец март 2025 г. е 2 054 938, което е увеличение с 14 757 (0,7%) в сравнение със същия месец на 2024 г. Приходите към март 2025 г. са 3,46 млрд. лв., което представлява 22,8% изпълнение на плана за годината. Това е с 421,8 млн. лв. повече в сравнение със същия период на 2024 г. Общо отчетените разходи възлизат на 6,45 млрд. лв., което е 23,6% от плана за годината. В сравнение със същия период на 2024 г., разходите бележат увеличение със 740,1 млн. лв. Недостигът е покрит с трансфер от републиканския бюджет, като към март той е вече 3,058 млрд. лв.

Министерството на енергетиката публикува проектите, които са одобрени в процедурата за изграждане и въвеждане в експлоатация на самостоятелни съоръжения за съхранение на електрическа енергия (RESTORE). Напред продължават 82 проекта на обща стойност 1.49 млрд. лв., с които ще бъдат въведени в експлоатация 9712.89 MWh използваем енергиен капацитет. Тази мощност значително надхвърля планираната, която при обявяването на мярката беше минимум 3000 MWh, но по-ниските цени на съоръженията позволиха и повече мощност. Съоръженията за съхранение ще бъдат разпределени на територията на цялата страна и присъединени към електропреносната мрежа на ЕСО или към електроразпределителна мрежа. Изпълнението на проектите ще се осъществява чрез открити и конкурентни тръжни процедури. Сроковете за усвояване на евросредствата е юни 2026 г., което е предизвикателно за успешното изпълнение на процедурата. Ако България успее да реализира всички близо 10 000 MWh батерии за ток от ВЕИ, това ще допринесе значително за по-ефективно използване на енергията от възобновяеми източници, като отговори на нарастващите изисквания за декарбонизация, устойчивост и енергийна независимост. 82 проекта за батерии ще получат европейско финансиране за инвестицията си. 30 проекта, за които не достига финансиране, са включени в списъка с резервни предложения на обща стойност малко над 415 млн. лв. Там остават проекти на „Топлофикация-Перник“, ТЕЦ „Бобов дол“, „Енерго-Про“, „Карнобат Енерджи“ и др. Одобрените големи инвестиции са няколко – най-голяма е на „Бесс Бургас“ ООД, която подава проект за общо 176 млн. – собствено и европейско финансиране (46.6 млн. лв.). Проектът на ТЕЦ „КонтурГлобал Марица Изток“ 3 също се откроява сред големите – компанията ще инвестира над 145 млн. лв. в съоръжения за съхранение на енергия – 87 млн. лв. собствени средства и еврофинансиране от близо 58 млн. лв. Оръжейният завод „Арсенал 2000“ също е сред класираните компании, които ще получат еврофинансиране за батерийните си проекти. Друга фирма, която печели много, но малки проекти, е „Токи Сторидж“. Ето и най-големите проекти, спрямо финансирането: „Бесс Бургас“ ООД – 176 млн. лв. „Мост Солар Енерджи“ – 164 млн. лв. „УайДжиУай Индъстрис“ АД – 154 млн. лв. „Адванс Грийн Енерджи“ – 146 млн. лв. „КонтурГлобал Марица Изток“ 3 – 145 млн. лв. „Проджект Плевен“ – 144.18 млн. лв. „Баланс Кепитъл“ – 141 млн. лв. „МСЕ Камено-1“ ООД – 137 млн. лв. „Мега Холд“ ЕООД печели няколко проекта, но най-големият ѝ (4) е за общо 136 млн. лв. „Крита Енерджи“ – 136 млн. лв. „Мега Еко Енерджи“ – 131 млн. лв. „Верила Солар Парк“ 2 ООД – 128 млн. лв.

Компанията Максо България, която поддържа платформа за директен и обратен лизинг на автомобили Maxo.bg е сред водещите технологични предприятия в България в сектора на финансовите технологии (финтех). Максо България предлага и PlatiPosle.bg, услуга, която позволява на потребителите да пазаруват веднага и да разсрочват плащанията си. В портфолиото на компанията влиза и Xtra.bg, платформа за финансиране на важни житейски събития и преживявания. В края на 2024 година компанията направи още една важна крачка напред, стартирайки umo.bg – нова платформа, която съчетава достъпа до кредити с повишаване на финансовата грамотност и практически обучения. Umo.bg е платформа, която значително опростява процеса на кандидатстване и усвояване на кредитни продукти, като същевременно прилага иновации, които улесняват клиентите. Платформата предлага обучителни материали, насоки и персонализирани съвети за бюджетиране, планиране и управление на кредити.

Българската технологична компания Trackian, която помага на бизнеси по света да извлекат максимума от своите маркетинг данни, започва 2025 година с привличането на инж. Евгени Йорданов за нов изпълнителен директор и успешно финализира pre-Series A инвестиционен рунд, подкрепен от международен инвеститор с визионерски подход и опит в глобалния технологичен пазар. Платформата Trackian обединява информация от различни маркетинг и бизнес източници - като Google Analytics 4, Facebook Ads, TikTok, Google Ads, Shopify, WooCommerce и др. Това, което я прави уникална, е способността ѝ да използва изкуствен интелект, за да открива скрити зависимости, да прогнозира бъдещи резултати и да предоставя конкретни препоръки за оптимизация – всичко това в реално време. Инж. Евгени Йорданов е работил с над 300 компании, включително глобални марки като Hilton Hotels, Bayer, Oriflame, Jaguar и John Deere. Привлечената инвестиция ще бъде използвана за развитие на продукта, разширяване на екипа и навлизане на нови пазари. През последното тримесечие на 2024 г. Trackian е обработил данни, свързани с над 18.7 милиона долара в маркетингови разходи, а клиентите на платформата са реализирали продажби за над 190 милиона долара. Данните от вътрешно проучване показват, че 92% от потребителите на иновативния SaaS продукт вземат по-добри бизнес решения. През 2025 г. Trackian планира активно разширяване на своя екип – с нови инженери, специалисти по изкуствен интелект и акаунт мениджъри.

Частен съдебен изпълнител продава оборудването на фалирала наскоро фабрика за производство на горно облекло в Пловдив. Тя се намира в Южната индустриална зона, на ул. „Нестор Абаджиев“ 57, а неин собственик е „Боркро Текстил“ ЕООД, на турския гражданин Бурак Найър. На търг ще се разиграват в комплект 66 броя машини и съоръжения, които са заложени за обезпечение на кредит към „Уникредит Булбанк“. Началната цена на публичната продан е на обща стойност 205 800 лв. В същата банка е заложена и лазер машина за маркировка на дънкови платове с компютърно оборудване, също притежание на длъжника. Търгът за движимата вещ стартира от 113 300 лв. С решение на Окръжен съд Пловдив от 9 април 2025 г. едноличното дружество, зад което стои Бурак Найър, е обявено в неплатежоспособност и несъстоятелност, търговската дейност е прекратена, а без работа остават близо 30 човека. В силните години на фабриката, последната от които 2022 г. там са работили 72 човека. Към днешна дата е постановена обща възбрана и запор върху имуществото. Постановено е и неговото осребряване и разпределение. Със същото съдебно решение компанията е осъдена да заплати по 250 лв. на банката и на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда за разноски по делото. По данни Инспекцията по труда, управителят е спрял да плаща заплати на работниците си от юни 2024 г. и дължи близо 38 хил. лв. „Боркро Текстил“ ЕООД е регистрирано през 2008 г. под името "Боркро текстилно пране" с капитал от 5000 лв.

Европейската футболна асоциация (УЕФА) публикува разпределението на средствата по Програмата за ползи на клубовете - фондът, от който клубовете получават компенсации за техните играчи, участващи с техните национални отбори в последните 2 издания на турнира Лига на нациите, както и в квалификациите за Евро 2024 и финалния турнир в Германия миналото лято (период 2020-2024). България има право на 1 562 813,52 евро, от които шампионът "Лудогорец", който има най-много национали (включително двама с участие на финалите на Евро 2024), ще получи 30,23% (472 431,52 евро): ЦСКА 1948 - 182 950,00 евро ФК Хебър Пазарджик - 18 295,00 €, ФК Крумовград - 7 318,00 €, ПФК Арда Кърджали 1924 - 69 521,00 €, ПФК Берое Стара Загора - 36 590,00 €, ПФК Ботев Пловдив - 73 180,00 €, ПФК Черно море - 142 701,00 €, ПФК ЦСКА-София - 160 996,00 €, ПФК Левски София - 201 245,00 €, ПФК Локомотив Пловдив 1926 - 106 111,00 €, ПФК Лудогорец 1945 - 472 431,52 €, ПФК Славия София - 69 521,00 € и Спартак Варна - 21’954.00 €.

Швейцарската технологична компания АББ (ABB) отчита ръст в поръчките, приходите и оперативната печалба през първото тримесечие на настоящата 2025 година. Печалбата преди лихви, данъци и амортизация (EBITA) нараства с 13 на сто на годишна база до 1,597 млрд. долара за първото тримесечие на тази година, съобщават от компанията. Поръчките се увеличават с 3 на сто на годишна база до 9,213 млрд. долара, а приходите записват ръст от 1 на сто до 7,935 млрд. долара към края на първото тримесечие. АББ е започнала подготовка за отделяне на подразделението си за роботика като отделно регистрирана компания, планирано за второто тримесечие на 2026 година. „АББ Роботикс“ (ABB Robotics) заема глобална пазарна позиция номер две с приходи от 2,3 млрд. долара през 2024 година. АББ оперира и в България чрез централен офис в София и клонове в три локации. Справка в сайта на дружеството показва, че две от производствените бази на АББ в страната се намират в Петрич - за продукти ниско напрежение, две в Раковски - за продукти ниско и средно напрежение, и една в Пловдив - за измервателни продукти. За компанията у нас работят над 2500 служители.

Предстоящото Общо събрание на акционерите на „Българо-американска кредитна банка“ АД, което ще де проведе на 20 май в София, ще гласува предложението печалбата на банката за 2024 г., след данъчно облагане, в размер на 48 394 911.33 лв., да остане като „Неразпределена печалба от предходни години“. Така БАКБ няма да изплати дивидент. Банката разпредели сума в размер на 19 753 050.40 лв. от нетната печалба за 2023 година като дивидент или по 0.80 лв. за една акция. Останалата част от нетния положителен финансов резултат, в размер на 35 146 141.76 лв., беше отнесена във фонд „Резервен“. В оперативното управление на банката са: Илиан Петров Георгиев, Лорета Григорова, Александър Димитров и Силвия Кирилова Кирилова. Най-големият акционер в банката е „СИЕСАЙЕФ” АД, което се контролира от Цветелина Бориславова – председател на Надзорния съвет на банката. Този акционер е с дял от 45.68 на сто от капитала. “ЕлТиБиАй Холдингс” ЛЛС (LTBI Holdings LLC) държи 35.74 на сто, а Цветелина Бориславова лично притежава 9.98 процента. Останалите книжа с право на глас са собственост на по-малки инвеститори.

Дефицитът на консолидирания държавен бюджет на Европейския съюз, изразен като процент от брутния вътрешен продукт (БВП), през последното тримесечие на миналата година достига 3,4 на сто и 3,2 на сто в еврозоната. Това сочат най-новите сезонно коригирани данни на Евростат. Общите държавни приходи на страните от ЕС са 46,1 на сто от БВП през четвъртото тримесечие на 2024 г. в сравнение с 46,4 на сто през предходното тримесечие. За същия период общите държавни разходи са 49,5 на сто от БВП, което представлява спад спрямо дела от 49,4 на сто от БВП през третото тримесечие. В еврозоната общите държавни приходи са намалели от 47 на сто от БВП през третото тримесечие до 46,6 на сто от БВП през последното тримесечие на миналата година, докато общите държавни разходи са нараснали – от 49,8 до 49,9 на сто от БВП. За цялата 2024 г. дефицитът на държавния бюджет в ЕС намалява до 3,2 на сто от БВП спрямо 3,5 на сто през 2023 г. Еврозоната също отбелязва спад на дефицита – съответно до 3,1 на сто от БВП в сравнение с 3,5 на сто през предходната година. В България сектор "Държавно управление" отчита бюджетен излишък от 1,8 на сто от БВП, сочат сезонно изгладените данни, оповестени от Евростат. През предходните три тримесечия бе регистриран дефицит – 6,4, 3,3 и 5,2 на сто от БВП съответно за третото, второто и първото тримесечие на 2024 г. За цялата 2024 г. българският сектор "Държавно управление" отчита бюджетен дефицит от 6,158 млрд. лв. или 3 на сто от БВП.

Бразилия и Аржентина изплуват като първите победители в глобалната търговска война, която разтърсва селскостопанските пазари, пише Bloomberg. Растящото напрежение между САЩ и Китай - съответно най-големият доставчик и потребител на селскостопански продукти в света - дава възможност за южноамериканските страни да увеличат износа на всичко - от месо до зърнени храни в опит да увеличат своя дял от глобалния пазар. Най-новата възможност изглежда е свързана с месото. Митата на президента на САЩ Доналд Тръмп върху осем от 10-те най-големи купувачи на говеждо месо в Америка вече преначертаха търговските потоци, повишавайки износа на бразилско говеждо към редица пазари, включително Алжир и Турция. Япония, вторият по големина клиент на говеждо месо от Америка, води напреднали преговори за покупка на по-евтино месо от Бразилия. Всяко икономическо забавяне, предизвикано от търговската война, ще накара други международни купувачи на говеждо месо да пренасочат покупките към доставчици, предлагащи по-ниска цена, особено Бразилия, смятат анализатори. Засега отклоняването на Китай от американските продукти се очертава като основен двигател на бразилския и аржентинския износ. Азиатската страна поръча през април огромно количество соя от Бразилия, подкрепяйки страната в съперничеството ѝ със САЩ в земеделието, като наскоро Пекин постигна сделка за рестартиране на доставките на птиче месо от Аржентина. Увеличаването на доставките за Европа също е възможност, тъй като преговорите за търговско споразумение между Меркосур – южноамерикански търговски блок – и Европейския съюз (ЕС) набират скорост, коментира Маркос Янк, професор по агробизнес в Insper. Аржентинските производители на сорго също могат да се възползват от по-високите цени, тъй като няма много алтернативни доставчици на зърното, използвано в храната на животните. Китай е най-големият купувач в света, а САЩ - най-големият доставчик. Ако търговските ограничения продължат и през есента, когато САЩ започнат жътвата на соя и царевица, южноамериканските производители на зърно ще имат още една възможност да предложат алтернативни доставки. Все пак волатилността при цените на селскостопанските пазари остава риск за всички износители. Глобална рецесия вероятно ще намали търсенето и ще окаже натиск върху цените на фючърсите.

Търговски център в Шанхай, Китай, въведе банкомат, който позволява на потребителите да продават своите златни бижута и да получават плащане в рамките на 30 минути, без да е необходимо представянето на документи. Банкоматът, разработен от китайската компания Kinghood Group, е проектиран да анализира, топи (точката на топене на чистото злато се достига при 1 064°C, но ако към него има добавени други метали, градусите на топене може да варират) и претегля златни предмети, да определя тяхната чистота и да превежда еквивалентната сума директно в банковата сметка на продавача, като удържа малка такса за обслужването. Машината приема златни предмети с тегло над три грама и с чистота минимум 50 процента. Банкоматът предлага бърза алтернатива на традиционните магазини за бижута и според съобщенията в китайски медии е привлякъл огромен интерес.