Европейската комисия (ЕК) и Европейската централна банка (ЕЦБ) дадоха зелена светлина по пътя на България към членство в еврозоната. Според публикувания Доклад за конвергенцията на ЕЦБ от 2024 г. насам България е постигнала значителен напредък по отношение на икономическата конвергенция с еврозоната. България изпълнява референтните стойности по всички ключови макроикономически критерии, установени от ЕЦБ. Страната участва във Валутния механизъм ERM II и Банковия съюз от 2020 г., като напредъкът ѝ продължи въпреки сложната икономическа среда. За да се гарантира устойчива конвергенция, се подчертава необходимостта от политики, ориентирани към макроикономическа стабилност, както и провеждането на структурни реформи. През април 2025 г. средната годишна инфлация в България, измерена по Хармонизирания индекс на потребителските цени (HICP), е 2,7%, което е под референтната стойност от 2,8%. Средният темп на инфлация, наблюдавана за период от една година, не трябва да е повече от 1,5-процентни пункта над инфлационния процент на трите държави членки с най-добри резултати - Ирландия (1,2%), Финландия (1,3%), Италия (1,4%). През 2024 г. бюджетният дефицит възлиза на 3,0% от БВП, точно на границата на допустимото по Маастрихт. Дългът на България е 24,1% от БВП на страната — значително под референтната стойност от 60%, като стойността остава трайно ниска вече две десетилетия. В периода от 20 май 2023 г. до 19 май 2025 г. левът участва стабилно в ERM II, без да се отклонява от фиксирания курс от 1,95583 лв. за 1 евро. Почти всички ангажименти, поети с присъединяването към механизма, са изпълнени, въпреки че се отбелязва нужда от допълнителен напредък в борбата с прането на пари и финансирането на тероризма. Средната дългосрочна лихва в България за периода май 2024 – април 2025 г. е 3,9%, под референтната граница от 5,1%, с което се покрива и този критерий за конвергенция. ЕК препоръчва Съветът на ЕС да одобри приемането на България в еврозоната от началото на следващата година. Публикуваният доклад е изготвен по искане на българската страна. Следващият редовен Конвергентен доклад на ЕЦБ ще бъде представен през 2026 г.

Министерският съвет разреши продажбата на движими вещи, собственост на „БДЖ- Пътнически превози". Това са 164 колела за електрически мотрисни влакове серия 30/31. Продажбата ще се осъществи чрез пряко договаряне с „Алстом Транспорт" при начална цена, не по-ниска от пазарната им стойност, определена от независим оценител. Кабинетът предостави безвъзмездно на Национална компания „Железопътна инфраструктура" (НКЖИ) управлението на шест имота - публична държавна собственост. Те са на територията на с. Волуяк, район „Връбница", Столична община. Това ще позволи реализацията на обект с национално значение „Модернизация на железопътен участък „гара София - гара Волуяк", част от железопътна магистрала „Калотина-запад - София - Пловдив - Димитровград - Свиленград".

Резиденцията "Липник" на Тодор Живков, която се намира в Лесопарка край Русе, най-после е продадена. Публичният търг беше спечелен от русенска фирма. В наддаването за трите сгради са участвали двама кандидати, юридически лица от Русе. Те са наддали по една стъпка от началната цена от 314 020 лева. Тя бе намалена с 20%, след като първият опит за продажба в края на месец май се оказа неуспешен. Резиденцията е била закупена за сумата от 394 000 лева. Толкова беше и първоначалната й тръжна цена при първия търг през май. Тогава публичният търг се провали, тъй като кандидатът изтегли предложението си. Резиденция „Липник" е построена специално за бившите държавни и партийни ръководители на България и Румъния Тодор Живков и Николае Чаушеску. Тя се намира сред горите на Лесопарк "Липник" край село Николово, Русенско. Резиденция „Липник" принадлежеше на покойният бизнесмен Михаил Михов. Той я придоби през 2008 г. в замяна на пет апартамента. След смъртта му стана ясно, че бизнесменът има огромни задължения и резиденцията бе обявена за публична продан.Източник: chernomore.bg

Компанията за търговия на едро с лекарства - "Алта Фармасютикъл", разкри нова логистична база - HUB3, която се намира в Сливница непосредствено до магистрала "Европа". Складът е изграден в края на 2024 за рекордните 6 месеца и получава лиценз за търговия на едро с лекарствени продукти в началото на 2025. Има сертификат TARA FSR Level A, което гарантира най-високо ниво на сигурност и контрол. HUB3 разполага с 14 000 палетоместа, от които над 400 са за съхранение на термочувствителни лекарствени продукти. Първият собствен склад на компанията - HUB1 - е в експлоатация от 2017 г. Изграден е съгласно изискванията на добрата дистрибуторска практика и се намира на стратегическо място до Околовръстния път на София. Втората база - HUB2 - е лицензирана през 2023 г. като логистично съоръжение, специализирано в предоставяне на 3PL услуги. Разполага с 4500 палетоместа. Има екип от опитни специалисти с дългогодишен опит в международни фармацевтични компании. HUB2 също разполага с високостелажна система и съвременно оборудване. В момента "Алта Фармасютикъл" е в процес на лицензиране на производствена зона, която напълно ще отговори на всички потребности на настоящите и бъдещите партньори на компанията.

Китайската компания Sigenergy, която се занимава с развитие на системи за съхранение на енергия, изгражда с партньорство с Trakia MT Ltd.- соларна ферма в района на гр. Малко Търново с 90 хибридни инвертора Sigenergy C&I, комбинирани с модулната платформа за съхранение SigenStack. Платформата SigenStack предлага модулен подход към енергийното съхранение в C&I сектора, заменяйки големите и обемисти контейнерни системи с батерийни модули от по 12 kWh. Благодарение на plug-and-play конектори и монтаж без инструменти системата елиминира нуждата от сложни окабелявания, кранове и тежка техника и я прави много по-функционална. Цялата система в Малко Търново благодарение на новия дизайн цялата система с капацитет 20 MWh е била инсталирана за 10 дни и напълно въведена в експлоатация за още два дни. Всеки батериен модул от 12 kWh включва шест слоя защита: температурни сензори, вътрешни противопожарни устройства, изолация с аерогел, клапани за декомпресия, термоустойчиви подложки и димни детектори.

Сливенският производител на опаковки "Адамов груп" е започнала като малка търговска фирма преди близо 30 години, днес сред клиентите й са повече от половината производители на храни в България, а голяма част от продукцията се изнася в общо 19 страни - от Норвегия до Нигерия. За 10 години в завода са вложени 15 млн. лв., а вече има планове и за следващи проекти. В компанията "Адамов груп" собственици с по 50% са Янко и Стефан Янкови. Самата фабрика се намира в местността Къра в Сливен, където компанията разполага с модерна производствена база. Предприятието предлага широка гама опаковки от вакуумни, термосвиваеми, стреч и други фолиа, като работи с около 55% от производителите на хранителни продукти в България или с търговци, които ги обслужват. Отделно от това компанията доставя опаковки на около 27% от фирмите в Гърция - ключов производител на храни Сливенското предприятие изнася за общо 19 държави, сред които също Македония, Албания, Косово, Сърбия, Румъния, Австрия, Нидерландия, Германия, Белгия, Норвегия и други. Сред големите й клиенти например е гръцката Hellenic Dairies, която след сливането на дъщерната й сливенска компания "Тирбул" с "Обединена млечна компания" вече притежава марките Olympus и "Верея" в България, а освен това има фабрики в Гърция, Кипър и Румъния, като всички те купуват опаковки от "Адамов груп". Сливенското предприятие купува гранулат от големи производители като BASF и Dupont, който екструдира до опаковки, които след това се конфекционират и правят на пликове по размер и желание на клиента. В момента в завода работят 29 души и има 71 машини. За 2023 г. дружеството отчита оборот 6.1 млн. лв. (7.7 млн. лв. за 2022 г.), а печалбата се увеличава почти двойно до 758 хил. лв. Очакваните приходи за миналата година са 8.4 млн. лв. Това означава, че компанията ще отбележи близо 38% ръст и най-силния резултат в историята си досега. От 2015 г. до края на 2025 г. инвестициите в завода ще достигнат 15 млн. лв. От 2025 до 2030 г. компанията ще инвестира 10 млн. лв. в печатна машина за да навлезе в нова сфера - печат на опаковките в 10 цвята.

„ИмПулс Растеж“ АД набра още над 1,5 млн. лева в последната процедура за увеличение на капитала чрез варантите, издадени в края на април 2024 г. Дружеството обяви процедурата в края на април. Останалите варанти след предишните процедури бяха 2 849 125, чрез които можеха да се запишат 2 849 125 обикновени акции с номинал от 1 лев всяка и емисионна стойност 1,5 лева. В срока на подписката, проведена през периода 15 май – 30 май 2025 г., са записани 1 029 314 от предложените акции по емисионна стойност 1,5 лева, като са упражнени 1 029 314 варанта и е заплатена емисионната им стойност. Предстои увеличението на капитала на дружеството да се впише в Търговския регистър и новите акции ще бъдат регистрирани за търговия на Българската фондова борса (БФБ). За целия период на валидност на емисията варанти са записани и заплатени общо 1 142 321 обикновени акции и са набрани малко над 2 млн. лева. Чрез три инвестиционни фонда - „Имвенчър I КДА“, „ИмВенчър II КДА“ и „Имвенчър III КДА“, дружеството е инвестирало в дялове както на публични, така и на стартиращи или вече зрели компании. Сред фирмите, в които дружеството държи дялове, са „Бианор Холдинг“, БФБ-София, „Телематик Интерактив България“ АД, „Смарт Органик“ АД, „Спиди“ АД, „Биодит“ АД, „Шелли Груп“ ЕД, „Болерон“ АД, „Дискордиа“ АД, „Грийн Иновейшън“ АД, „Браузуейв“ АД, Excitel Group, „Обединени търговски обекти“ АД, „РеБенеФит“ ООД, „Трансметрикс“ ООД, „Тайгър Технолоджи“ АД, „СоуСайбър“ АД и др.

На 04.06.2025 год. в БИК Капиталов пазар ЕООД постъпи Уведомление от Випом АД

България ще бъде 21-вата членка на паричния съюз с всичките произтичащи от това последствия. На 4 юни с положителните конвергентни доклади от Европейската комисия (ЕК) и Европейската централна банка (ЕЦБ) практически се подпечатва влизането на България в еврозоната. Окончателното решение се очаква през юли, а България може да въведе еврото от 1 януари 2026 г.

Следващите стъпки

Извънредните конвергентни доклади на ЕЦБ и ЕК от 4 юни се изпращат от ЕК до Съвета на ЕС, съставен от представителите на правителствата на всяка от 27-те членки. Именно тя трябва да реши дали България изпълнява условията и да отмени дерогацията, с която при влизането си в ЕС страната е запазила лева.

Другият ангажимент на Съвета на ЕС е да вземе решението си "след консултация с Европейския парламент и след обсъждане в Европейския съвет". Очаква се последното да се случи на насрочената среща на върха на 26 юни. А самото финално одобрение от Съвета на ЕС се очаква да стане в рамките на срещата на ЕКОФИН на 8 юли, когато трябва да се приемат нужните законови актове.

Ползите 
Най-видимото измерение на членството в еврозоната е очакваното покачване на кредитните рейтинги на България., с което да получи по-изгоди условия за правителството да се финансира на международните пазари. Повишаването на държавния рейтинг може да подобри и достъпа на частния сектор до международните капиталови пазари.

Другият незабавен ефект е изчезването на транзакционните разходи евро-лев. Заради фиксирания курс от Валутния борди съответно няма нужда от хеджиране, те не са толкова огромни, но все пак по прогнозни данни от бизнес асоциациите "спестеното" се оценява на национално ниво на над 1 млрд. лева годишно.

Важен аспект са и скритите разходи за поддържането на сегашния режим на валутен борд. В момента от българските банки се изисква от всеки привлечен от тях лев депозити да държат 12 стотинки в БНБ при 0% лихва - те не могат да оперират с тях и да извличат печалба от тях. Това са т.нар. минимални задължителни резерви, каквито налага и ЕЦБ, но при нея те са 1%. БНБ практически не може да функционира като кредитор от последна инстанция и съответно принуждава банките да поддържат много ликвидност, ако им се наложи да посрещат шок. С влизането в еврозоната те вече ще имат кредитор от последна инстанция - ЕЦБ, и съответно няма да имат нужда от този буфер. Това освобождава над 15 млрд. лв. текущо замразени средства, които биха могли да се насочат в покупки, в нови кредити, покупки на ДЦК или други инвестиции от банките. От БНБ очакват в голямата си част свръхликвидността да се насочи към депозитното улеснение на ЕЦБ, където банките ще получават лихва (2.25% в момента). Но дори и така това ще е фактор, който да държи лихвените нива ниски.
Влизането в еврозоната дава достъп и до спасителните ѝ механизми, което също е възможен плюс при криза. По-тясната интеграция с еврозоната би трябвало постепенно да подобрява и функционирането на институциите и като цяло на всичко това, което наричаме бизнес климат.

Минусите

Въвеждането на еврото си има очевидни преки разходи, които няма да се компенсират с публични средства. Така че всяка компания ще трябва да се погрижи да отговаря на изисквания на закона за своя сметка.
Още с оценката за въздействието на Закона за въвеждането на еврото през 2024 г. бяха представени очаквани разчети за разходите по смяна на валутата. За банковия сектор те бяха изчислени на общо 492 млн. лв., включително и 182 млн. лв. разходи на БНБ. Оценките в началото на процеса бяха още за нужни разходи на застрахователния сектор от над 15 млн. лв., на пенсионните дружества - над 2 млн. лв. Към всичко това и почти всеки бизнес трябва да направи някакви допълнителни разходи - за адаптиране на фискалните устройства, за двойно обозначаване и т.н.

На държавно ниво също възникват еднократни разходи. БНБ в момента участва в капитала на ЕЦБ с намалена вноска и с приемането на еврото ще трябва да изплати напълно своя дял (0.9832%), което се оценява на 106.4 млн. евро. Освен това България влиза и в Европейския механизъм за стабилност, където също ще трябва да направи вноска от над 800 млн. евро. Това обаче не се случва наведнъж, а поетапно - например при Хърватия беше предвидено това да стане на пет годишни транша. Освен това като страна с БВП на глава от населението под 75% от средното в ЕС България може да се възползва от временно занижаване на вноската за 12 години от приемането на еврото.

Правителството има и още разходи за подготовка на самата администрация за еврозоната. А също и за държавните "Български пощи", в които също се предвижда да могат безплатно да се обменят левове в евро и за това също са нужни около 30 млн. лв.

Рисковете

Валутният борд досега е действал като своеобразна котва и чрез самата си конструкция е удържал управляващите да се впуснат в прекомерни разходи. За да се поддържа бордът стабилен наистина, предпоставка е провеждането на консервативна фискална политика без прекомерни дефицити. Така че след влизането в еврозоната никак не е пренебрежима опасността от разхлабване на дисциплината.
Във и извън еврозоната за България си важат фискалните правила както на ЕС, така и в местното ѝ законодателство. Реално участието в Европейския механизъм за стабилност (ЕМС) наистина поражда ангажимент директно да се внесе капитал, а при поискване - и още. Сумата за България би могла да достигне теоретично по предварителни оценки над 7 млрд. евро. Реално обаче дори при активирането на ЕМС (за което е нужно квалифицирано мнозинство от две трети от членовете му) това не значи поемане на нечии дългове. Неговото финансиране идва с условия - на база на програма за реформи и анализ на дълговата устойчивост, или накратко ЕМС, е нещо като МВФ за членките на еврозоната. И може би най-важното - неговата помощ не е безвъзмездна, а вложените средства (досега са ползвани само заеми, но в арсенала му има опции за покупки на активи на пазара и дори директна рекапитализация на институции) подлежат на възстановяване с доходност, която да покрива разходите му. Така че макар да съществува риск от загуби, той често е доста преувеличен.

Всъщност може би най-надвисналата опасност по пътя към приемането на еврото са самите български институции. Голяма част от притесненията и страховете на хората произхождат именно от ниското доверие във властите, а оттам и във възможността им да осигурят гладък преход.

Богатството по света е нараснало през миналата година, като броят на милионерите (в доларово изражение) е достигнал рекордните 23,4 млн. души. През 2024 г. броят на хората със състояние от поне 1 млн. долара се е увеличил с 2,6%, тласкан до голяма степен от набъбването на американските инвестиционни портфейли. Това става ясно от годишния доклад World Wealth Report на консултантската и IT група Capgemini, цитиран от Bloomberg. Само в САЩ са се появили нови 562 хил. милионери, което е 7,6% ръст спрямо предходната година. Това се случва на фона на ентусиазма около изкуствения интелект и намаленията на лихвените проценти, които привлякоха силен интерес към фондовия пазар. Най-големи са увеличенията сред свръхбогатите – които имат състояние от поне 30 млн. долара инвестируеми активи – като състоянието им е скочило с близо 12% в САЩ. В Азиатско-Тихоокеанския регион налице е увеличение от 2,7% на милионерите, което се дължи на силния пазар на ценни книжа и облекчената парична политика. В Близкия изток обаче има спад от 2,1% и за него допринасят по-ниските цени на петрола. Що се отнася до Европа, пазарната волатилност и мудният растеж доведоха до консолидиране на богатството на най-високо ниво, като броят на хората със състояние от 30 млн. долара или повече е нараснал с 3,5%, докато като цяло броят на милионерите е намалял с 2,1%.

Казахстан преобръща пазара за метали ставайки световен производител. През последните 10 години добивът на златна руда в Казахстан се е увеличил 2,2 пъти, съобщи заместник-министърът на промишлеността и строителството на страната Иран Шархан.  Според заместник-министъра Казахстан е сред водещите световни производители на редица видове метали. Казахстан се превърна в основен играч на световния пазар по производство и доставка на такива метали като титан, мед, алуминий, цинк и олово, съдържащи желязо сплави, а също на берилий, тантал и ниобий. През последните 10 години добивът на златна руда се е увеличил с 2,2 пъти, а производството на рафинирано злато – двойно. Това позволи на Казахстан да влезе сред първите 20 страни по обем на златните резерви.