Държавата очерта финансовата рамка за следващата година – с над 31,2 милиарда евро приходи и близо 17,5 милиарда евро разходи. Проектът на Закона за държавния бюджет за 2026 г. и Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза 2026–2028 г. вече са публикувани от Министерството на финансите и подлежат на обществено обсъждане. Предвидено е следващата година държавата да вземе до 10 млрд. евро нов дълг. Според проекта на Закона за държавния бюджет за 2026 г., общите приходи, помощи и дарения се планират в размер на 31 283 276,7 хил. евро. От тях данъчните приходи възлизат на 28 426 351,6 хил. евро, като най-голям дял заема данъкът върху добавената стойност – 14 985 215,2 хил. евро. Следват данъците върху доходите на физическите лица – 4 914 744,3 хил. евро, корпоративният данък – 3 873 304,7 хил. евро, както и данъците върху дивидентите и доходите на юридическите лица – 86 254 хил. евро. Общият размер на разходите за 2026 г. е предвиден на 17 496 437,1 хил. евро, като текущите разходи възлизат на 14 486 623,4 хил. евро. От тях разходите за персонал са 7 346 356,4 хил. евро, а субсидиите и другите текущи трансфери – 1 191 589,5 хил. евро, в това число: 1 070 686,1 хил. евро за нефинансови предприятия; 119 276,8 хил. евро за юридически лица с нестопанска цел и 1 626,6 хил. евро за финансови институции. Разходите за лихви са предвидени в размер на 1 069 520,3 хил. евро, а текущите трансфери, обезщетения и помощи за домакинствата – 2 161 342,9 хил. евро. Капиталовите разходи възлизат на 2 912 475,5 хил. евро, включващи придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт – 2 461 033,6 хил. евро, както и капиталови трансфери – 451 441,9 хил. евро. В документа е посочен и резерв за непредвидени и неотложни разходи в размер на 67 183,5 хил. евро, от които 66 467,9 хил. евро са по централния бюджет за преодоляване на последици от бедствия. Общият размер на бюджетните взаимоотношения (трансфери) е 16 254 588,8 хил. евро. От тях предоставените трансфери възлизат на 16 261 440,2 хил. евро, включително 5 107 617,6 хил. евро за общините. Тези трансфери осигуряват ресурс за образование, социални дейности и инфраструктура.

Увеличават се издадените разрешителни за строеж в България през третото тримесечие на 2025 г. За месеците юли, август и септември са издадени разрешителни за строеж на 2 292 жилищни сгради с 13 541 жилища в тях и с 1 475 933 кв. м разгъната застроена площ (РЗП), на 16 административни сгради/офиси с 14 736 кв. м РЗП, както и на 1 271 други сгради с 683 709 кв. м РЗП. Това показват данните на Националния статистически институт (НСИ). Издадените разрешителни са с 11,9% повече в сравнение с предходното тримесечие на годината. Жилищата в тях са с 34% повече, а разгънатата им застроена площ се увеличава с 13.1%. Според НСИ са издадени 6.7% повече разрешителни за строеж на административни сгради с 37.9% по-малка РЗП. С 5.1 процента пък нарастват издадените разрешителни за строеж на други сгради, а разгънатата им застроена площ - с 18.6%. В сравнение с третото тримесечие на 2024 г. издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради се увеличават с 8.5%, жилищата в тях - с 46.9%, както и разгънатата им застроена площ - с 32.3%. При издадените разрешителни за строеж на административни сгради се наблюдава спад както при броя им - с 11.1%, така и при разгънатата им застроена площ - със 75.6%. Издадените разрешителни за строеж на други сгради нарастват с 9.4%, както и разгънатата им застроена площ - с 19.4%. Най-много разрешителни за строеж на жилищни сгради са издадени в област Пловдив - 442. На второ място се нарежда София-град с 230. Област София се нарежда на трета позиция с 226. В област Варна издадените разрешителни за строеж са 215 на брой, а в Бургас - 186. Най-много жилища предстои да бъдат започнати в областите Пловдив - 3 744, София (столица) - 3 000, Бургас - 2 090, Варна - 1 236, и Благоевград - 445. През третото тримесечие на 2025 г. е започнал строежът на 1 797 жилищни сгради с 6 443 жилища в тях и с 880 935 кв. м разгъната застроена площ, на 9 административни сгради/офиси със 7 284 кв. м РЗП и на 654 други сгради с 418 159 кв. м РЗП. Спрямо предходното тримесечие започнатите жилищни сгради се увеличават с 9.6%, но жилищата в тях намаляват с 20.1%, както и разгънатата им застроена площ - с 8.5%. При започнатите административни сгради и тяхната застроена площ е регистриран спад - съответно с 60.9 и 63.2%. Започнал е строежът на 1.6% повече други видове сгради, с 14.1% по-голяма РЗП. На годишна база започнатите нови жилищни сгради се увеличават с 15.7%, но жилищата в тях са по-малко с 3.9%, както и разгънатата им застроена площ - с 5.8%. Броят на започнатите административни сгради намалява с 25.0%, а тяхната РЗП - с 66.9%. Започнал е строежът на 13.1% повече други видове сгради, но с 4.7% по-малка РЗП. Строителство на най-голям брой нови сгради е започнало в областите: Пловдив - 287 жилищни и 62 други сгради; София (столица) - 308 жилищни, 5 административни и 30 други сгради; София - 174 жилищни и 44 други сгради.

Българската металургия има интерес и потенциал да участва активно в проектите на местната отбранителна индустрия, заяви изпълнителният директор на Българската асоциация на металургичната индустрия (БАМИ) Политими Паунова. Асоциацията вече е започнала преговори с държавните органи и фирми от сектора относно възможностите за доставка на метали от български производители за военна продукция. Идеята е в новия проект на ВМЗ - Сопот да се използват български метали за производството на нови снаряди. Браншът разполага с технологична подготовка и опит в производството на изделия за отбранителната индустрия. При осигурен пазар не би имало затруднения за фирмите да разработят нови продукти, отговарящи на НАТО стандартите", коментира Паунова. В момента българският пазар е особено уязвим към вноса на арматурно желязо - основен продукт на нашите стоманопроизводители, а също така и на плоски продукти и стоманени топки. Общо работещите в сектора са между 13 000 и 14 000 души, а косвено свързаните достигат до 50-70 000. Заплатите в сектора отдавна са над средните за страната, предлагат се допълнителни материални придобивки, но кадровият недостиг остава, коментират от БАМИ. Металургията продължава да идентифицира стари проблеми, които съществуват вече години и остава неразрешени. Един от тези проблеми е нерегламентираният внос на метална продукция от трети държави и от бранша се надяват, че от началото на следващата година ще бъде въведена нова търговска мярка за защита на стоманения пазар. Представеният наскоро Европейски план за действие за стоманата и металите отразява промяна в политиката на Брюксел, включително в търговията. Най-значимата инициатива в този план е въвеждането на нова "високоефективна търговска мярка", която да спре десетгодишния спад. На този фон у нас сме свидетели на увеличаване на вноса, което води до спад във вътрешното търсене на българската продукция, което води до намаляване на производството. В началото на октомври Европейската комисия представи предложение, което ще замести сегашната защитна мярка, валидна до юни 2026-а. Включени са важни предложения от страна на европейските производители, което е положителен знак за бъдеща промяна, в която активно може да участва и България.

Банковата система в България приключи деветмесечието на 2025 г. с печалба от 2.827 млрд. лв. -със 107 млн. лв., или 3.9 на сто повече спрямо периода януари-септември на предходната година. От началото на годината пет от банките реализират положителен финансов резултат от над 100 млн. лв., а 17 от тях отчитат печалба за над 10 млн. лв. УниКредит Булбанк и Банка ДСК отново са най-печелившите банки в страната, след като обявиха печалби за съответно 759 и 740 млн. лв. Спрямо година по-рано повишението на печалбата при УниКредит е от 119 млн. лв., а при Банка ДСК – 10.6 млн. лв. Други две банки също обявиха печалби за над 300 млн. лв. Това са Обединена българска банка и Пощенска банка, реализирали съответно 379 и 327 млн. лв. В топ 5 на най-печелившите институции в страната попада и Първа инвестиционна банка. Нейната печалба спрямо деветмесечието на 2024 г. се покачва с 54 млн. лв., или 69% и достига 133 млн. лв. Ти Би Ай Банк е следващият кандидат за клуб "100 млн. лв.“, които може би ще постигне в края на годината. Към деветмесечието печалбата й достига 78.8 млн. лв., като по този начин оставя след себе си Централна кооперативна банка (69 млн. лв.). В топ 10 са още: ПроКредит Банк – 56.36 млн. лв. , Алианц Банк – 44.8 млн. лв. и Интернешънъл Асет Банк – 37 млн. лв. Извън топ 10 остават БАКБ и държавната Българска банка за развитие (по над 34 млн. лв.), както и Ситибанк с 33 млн. лв.С печалби за над 10 млн. лв. могат да се похвалят още Търговска банка Д и Общинска банка (над 25 млн. лв.), както и Инвестбанк (12 млн. лв.), и Те Дже Зираат Банкасъ (11.6 млн. лв.).

Български строители ще участват в изграждането на един от ключовите инфраструктурни проекти в Северна Румъния, предава Romania insider. Консорциумът Danlin XXL (Румъния), "Грома холд" (България)- Intertranscom Impex (Румъния) - "Европейски пътища" (България) спечели търга за изграждането на първия 27-километров участък от магистрала A8 Търгу Неамц - Яш - Унгени, на стойност 4,76 милиарда леи (около 936 млн. евро). Договорът може да бъде подписан до десет дни, ако не бъдат подадени жалби. Проектът ще даде приоритет на изграждането на 5,5-километров участък, който трябва да бъде готов в рамките на 12 месеца и ще осигури връзка между Моцка (DN2/Секция III на Union Highway - A8) и магистралата A7 "Молдова". Строителството на цялата магистрала ще продължи общо 46 месеца - 10 за проектиране и 36 за реалните дейности. Проектът е технически сложен: включва 36 моста и виадукта с обща дължина 8,5 км, 4 тунела с дължина 1,7 км и 3 пътни възела. Магистралата A8, известна още като "Автомагистралата на обединението", е стратегическа връзка между западната и източната част на Румъния и ще свърже Яш с границата на Молдова при Унгени. Само през 2024 г. Румъния увеличи автомагистралната си мрежа със 140 км, достигайки 1 137 км. Делът на магистралите в националната пътна система вече е 6,3%, а проектът A8 е сред най-големите в транспортната програма на страната за следващите години. Основана през 2008 г. като "Пътища Пловдив", компанията приема името "Европейски пътища" през 2018 г. Приходите за 2024 г. на "Европейски пътища" са 223,5 млн. лв., а нетната печалба - 6,5 млн. лв. Приходите на "Грома Холд" са 98,4 млн. лв., а печалбата 4.2 млн.

Изба "Домейн Трифонов" е разположена в село Песнопой, недалеч от Хисаря и от 17 години предлага продукцията си в България и в чужбина. Винарната е бутикова, семейна, изградена с цел да произвежда малки партиди висококачествени вина. Избеното помещение е под земята, в скалите, което създава условия за целогодишно поддържане на постоянна температура, подходяща за отлежаване на висококачествени вина. Продукцията е изцяло натурална - без добавени захар, алкохол или аромати. Освен класически вина от грозде, "Домейн Трифонов" предлага и уникални напитки от арония, медовина, череши и малини. Плодовете са в основата и на друг бизнес на "Домейн Трифонов". От 5 години компанията произвежда био сокове. Те се правят от студено пресовани плодове - без никакви добавки. У нас те са достъпни както в различни вериги за био храни, така и чрез собствени онлайн магазини.

Компанията "Си Комерсиал 7" в Самоков има над 34-годишна история. От 20 години вече е производствена компания. Най-известната им марка е "Doma". Производството се изнася в над 30 държави, основно в Европа. В "Си Комерсиал 7" работят около 200 души. В производството са заети около 120-140 души в зависимост от сезона. Останалите служители отговарят за логистиката и администрацията. Компанията е учредена през 1991 година с основен предмет на дейност дистрибуция и логистика на бързооборотни стоки. Максималният капацитет на производството е 53 тона при 24-часов работен режим, от които 50 тона пандишпанови изделия и три тона бисквити. Фирмата продава във всички национални ключови клиенти и над 60 локални вериги.

Американският петролен гигант ExxonMobil предупреди, че може да прекрати дейността си в Европейския съюз, ако не бъдат разхлабени правилата по новата директива за корпоративна устойчивост. Документът предвижда санкции до 5% от глобалните приходи за компании, които не покриват изискванията, а според ExxonMobil  това застрашава конкурентоспособността на бизнеса в региона. Главният изпълнителен директор Дарън Уудс заяви пред Ройтерс, че директивата в сегашния ѝ вид прави „невъзможно“ ExxonMobil да остане на европейския пазар. Законът задължава компаниите да адресират рисковете за човешките права и околната среда във всички свои вериги за доставки или да се изправят пред глоби до 5% от глобалния си оборот. ЕС настоява, че директивата цели по-голяма прозрачност за инвеститорите и по-строга отговорност за корпорациите – включително за вреди, настъпили извън Европа. Европейският парламент вече отвори възможност за преговори по промени в закона с цел финализиране до края на годината. Катар и САЩ също призоваха Брюксел да преразгледа регулациите, предупреждавайки, че това може да засегне доставките на достъпна енергия към Европа. Катар, който покрива между 12% и 14% от европейските доставки на втечнен природен газ (LNG), дори заплаши, че може да прекрати бизнеса си в ЕС при липса на корекции. „Ако ЕС започне да налага това вредно законодателство и извън Европа, където оперираме, ще стане невъзможно да продължим да работим тук“, заяви Дарън Уудс по време на енергийното изложение ADIPEC в Абу Даби. Предстоят ключови преговори в Брюксел, които ще определят бъдещето на директивата и до голяма степен  отношенията на ЕС с едни от най-големите световни енергийни доставчици. За Европа въпросът е критичен: твърде строго регулиране може да отблъсне стратегически партньори, а твърде либерален подход рискува да подкопае амбициите на ЕС в областта на устойчивостта и корпоративната отговорност.

Американският пазар на труда започва да губи своята необичайна устойчивост. След три години, в които компаниите „трупаха работници“ от страх да не останат без кадри, нова вълна от съкращения преминава през корпоративна Америка – от Starbucks до Amazon, от Target до Paramount. Това, което доскоро изглеждаше като поредица от изолирани преструктурирания, вече има признаци на модел. И този модел говори за нещо по-дълбоко: бизнесът започва да се готви за свят, в който хората струват по-малко, а алгоритмите – повече. През септември Starbucks освободи 900 души в централата си, Target – 1800, а Amazon вече е премахнала 14 000 корпоративни позиции с аргумента, че изкуственият интелект поема част от функциите. Paramount съкрати още 1000 след сливането със Skydance, а Molson Coors не успя да убеди поколението без въглехидрати да пие бира. Всяко от тези решения може да се обясни отделно, но взети заедно, те рисуват нов пейзаж. В него мениджърите вече не се страхуват от фразата „масово освобождаване“ – страхът се е преместил в друга посока: към печалбите, към ефективността, към машините. По данни на Challenger, Gray & Christmas, в САЩ са обявени почти 950 000 съкращения само до края на септември – най-високото ниво от 2020 г. насам и по-високо дори от годините след Голямата рецесия. Правителственият сектор води статистиката с близо 300 000 съкратени позиции, но частният бизнес вече диша във врата. Дори Southwest Airlines, компания известна със стабилност и корпоративна култура, отчете първото си голямо съкращение в историята.  Тези числа не са просто икономическа статистика, а симптом на промяна в управлението на труда. През последните две години американската икономика живя в режим „low hire, low fire“ – ниско наемане, ниско освобождаване. Компаниите предпочитаха да задържат излишен персонал, за да не повтарят кадровия хаос от 2021 г. Сега обаче балансът се обръща. Изкуственият интелект вече не е просто инструмент за автоматизация, а легитимация за съкращения. Над 60% от мениджърите в проучване на LinkedIn признават, че очакват AI да поеме част от функциите на служителите с ниска квалификация. Новата логика е проста: по-добре да оптимизираш днес, отколкото да плащаш утре. Компаниите, изправени пред по-високи мита и натиск върху маржовете, предпочитат да режат разходи за труд вместо да прехвърлят цени върху потребителите. В краткосрочен план това изглежда рационално. В дългосрочен – опасно. Защото именно трудовата устойчивост бе това, което задържа американската икономика над рецесията. Пазарът на труда е огледало на корпоративната психология: доскоро компаниите се страхуваха да уволняват, защото помнеха пандемията. Сега, след две години на инфлация и натиск от акционери, страхът се е прехвърлил към изпълнителните бордове – към това да изглеждаш неефективен. Парадоксът е, че именно изкуственият интелект, който трябваше да допълни човешкия труд, се превръща в негово извинение за замяна. Все по-често вместо нови назначения се появяват временни договори. Търсенето на временен персонал е скочило след тригодишен спад, което показва, че компаниите не искат да се обвързват дългосрочно. За икономиката това означава едно: пазарът може да продължи да расте номинално, но усещането за сигурност изчезва. А когато хората започнат да се страхуват за работата си, те потребяват по-малко, спестяват повече и икономическият кръг се затваря.Пазарът може да изглежда спокоен, но под повърхността се движи нова вълна. Вълна, която не носи инфлация, а студ — онзи тип студ, който идва, когато корпоративна Америка реши, че хората са най-гъвкавият разход. И когато машините започнат да пишат отчетите, вероятно първите, които ще го разберат, ще бъдат тези, които вече ги няма в офиса. Източник: infostock.bg

71% от мощностите за производство на ядрена електроенергия в света са в ръцете на само пет държави. САЩ са №1, а  другите в петорката са Франция, Китай, Русия и Южна Корея, сочат данните на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ). В световен мащаб 31 страни имат АЕЦ. В експлоатация са  416 ядрени реактора с обща инсталирана мощност  от 376 гигавата (GW). Според прегледа на американската Агенция за енергийна информация (EIA) Китай е с най-бърз темп на растеж - от 1991 г. в страната са пуснати 57 реактора, а още 28 реактора с обща мощност 30 ГВт са в процес на строителство. След завършването на тези проекти Китай ще изпревари Франция по капацитет на АЕЦ. САЩ - най-големият производител на ядрен ток в света, има 94 действащи реактора. Ядрената електроенергия в САЩ е представлявала 30% от световното производство през 2023 г. Развитието на атомни електроцентрали за търговско производство на електроенергия започва в Съединените щати в края на 50-те години на миналия век с въвеждането в експлоатация на атомната електроцентрала Шипингпорт в Пенсилвания. По-голямата част от действащите мощности в САЩ са построени между 1967 и 1990 г. Франция, която е втора света и първа в Европа, експлоатира 57 реактора. През 2023 г. ядрените реактори във Франция са произвели 320 GWh, което е почти 65% от общия обем на електроенергията в страната. След световната петролна криза в началото на 70-те години на миналия век, разработчиците са построили 52 ядрени реактора във Франция между 1975 и 1990 г., за да укрепят енергийната си сигурност. Русия разполага с 36 реактора с обща мощност 27 ГВт, а още четири са в процес на изграждане. EIA отбелязва, че държавната корпорация „Росатом“ модернизира своя парк от реактори, като заменя старите РБМК с по-мощни и ефективни - ВВЕР-1000 и ВВЕР-1200. Южна Корея в момента експлоатира 26 реактора, а още два са в процес на строителство. Държавната компания Korea Hydro & Nuclear Power е международен доставчик на ядрени технологии. Тя е построила АЕЦ „Барака“ в ОАЕ и ще бъде доставчик на технологии в рамките на проекта за разширение на АЕЦ „Дуковани“ в Чехия.