Търговският баланс на България за януари е отрицателен в размер на 488,6 млн. евро (0,5 процента от БВП) при дефицит от 286,5 млн. евро за същия период на 2023 г., съобщават от Българската народна банка (БНБ). Износът на стоки е 3,2011 млрд. евро (3,2 процента от БВП) за януари, като намалява с 434,8 млн. евро (12 процента) в сравнение с този за януари миналата година (3,6358 млрд. евро, 3,9 процента от БВП). Вносът на стоки за януари е 3,6897 млрд. евро (3,6 процента от БВП), като намалява с 232,7 млн. евро (5,9 процента) спрямо януари 2023 г. (3,9224 млрд. евро, 4,2 процента от БВП). Салдото по услугите е положително в размер на 436,1 млн. евро (0,4 процента от БВП) при положително салдо от 360,4 млн. евро (0,4 процента от БВП) за януари 2023 г. Текущата и капиталовата сметка на България е положителна и възлиза на 42,1 млн. евро (0,04 процента от прогнозния БВП) при отрицателно салдо от 224,8 млн. евро (0,2 процента от БВП) за януари 2023 г., показват данните. Капиталовата сметка е положителна и възлиза на 45,7 млн. евро (0,05 процента от БВП) при излишък от 42,8 млн. евро (0,05 процента от БВП) за януари миналата година. Финансовата сметка за януари е отрицателна в размер на 424,7 млн. евро (0,4 процента от БВП) при отрицателна стойност от 199,9 млн. евро (0,2 процента от БВП) за януари 2023 г. Преките чуждестранни инвестиции в страната (отчетени в съответствие с принципа на първоначалната посока на инвестицията) по предварителни данни нарастват със 111,6 млн. евро (0,1 процента от БВП) за януари, при повишение с 416,8 млн. евро (0,4 процента от БВП) за януари 2023 г.

Най-високи средни пенсии в България се изплащат в София (957 лв.) и в Бургас (872 лв.), а най-ниски - в Кърджали (633 лв.) и в Разград (646 лв.). Това е видно от последните актуални данни на Националния осигурителен институт за 2023 година. Средният месечен размер на пенсията на един пенсионер за 2023 г. е 784.48 лв. Номиналното нарастване на средния размер спрямо 2022 г. е с 16.3 на сто. Оказва се, че близо 360 000 българи или около 19% пенсионерите у нас получават над 1000 лв. пенсия. Според статистиката най-голям брой пенсионери - над 440 000 души са получавали през изминалата година пенсии между 444.59 лв. и 523.04 лева. С максимална лична пенсия от 3400 лева са 2080 човека, а само 4-ма взимат и над този праг право на това имат само бивши министър-председатели, президенти и членове на Конституционния съд. От 700 лева до 800 лева е пенсията на 142 639 човека, а от 800 до 900 лева - на 108 366 пенсионери. Около 107 800 души взимат минималната пенсия от 444,58 лева. Тя се отпуска при навършени 67 години и не по-малко от 15 години действителен осигурителен стаж. От приетия в края на миналата година Закон за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2024 г. произтичат някои промени в пенсионното законодателство през настоящата година. Така, например от 1-ви януари 2024 г. се увеличава възрастта за пенсиониране при мъжете и жените, а също и необходимият стаж за придобиване на право на пенсия при условията на най-масовата, III-та категория труд (по чл.68 от КСО). Необходимите условия за пенсиониране са 62 години и 2 месеца навършена възраст и 36 години и 6 месеца осигурителен стаж за жените и 64 години и 7 месеца навършена възраст и 39 години и 6 месеца осигурителен стаж за мъжете. Що се касае до бъдещите пенсионери с непълен стаж трудов стаж - нужната възраст остава 67 години, при наличие на 15 години действителен осигурителен стаж. Хората, работили при тежки и вредни условия на труд (I-ва и II-ра категория труд) също ще се пенсионират по-късно през 2024 година. Необходимите условия за пенсиониране за I-ва категория са 50 години и 8 месеца, навършена възраст за жените и 54 години и 2 месеца, навършена възраст за мъжете. За пенсиониране по II-ра категория труд на жените са необходими 55 години и 8 месеца навършена възраст, а на мъжете 59 години и 2 месеца. Максимумът недостигащ стаж за пенсия, който може да се закупи от началото на 2024 г. е до пет години. Заради минималния осигурителен доход (МОД), който от 1 януари ще бъде 933 лева, откупуването на една година стаж вече ще струва 2216 лв., докато до миналата година за това бяха необходими 1853 лева. От правото си да закупят осигурителен стаж могат предварително да се възползват и хора които са били редовни студенти за срока на обучението. От Националния осигурителен институт (НОИ) периодично отчитат че всяка година нараства броят на закупилите недостигащите месеци стаж, като това всяка година им струва и повече пари, заради увеличението на МОД.

Френската компания Schneider Electric започва практическото изграждане на нов завод у нас, който ще бъде построен край Пловдив в Тракия икономическа зона. Инвестицията ще е на обща стойност над 107 млн. лева. Предвижда се да бъдат открити и 110 нови работни места. В завода в Пловдив ще се асемблират, тестват и опаковат прекъсвачи и други електропродукти за ниско напрежение. Предвижда се внедряване на последен клас софтуерни технологии, индустриални автоматизации, използване на възобновяеми източници на енергия. При реализиране на инвестиционния проект на Schneider Electric в България ще бъдат внедрени последен клас технологии и ново оборудване, въглеродно неутрални строителни материали и използване на възобновяеми източници. Schneider Electric си сътрудничи с иновативни български бизнеси за изграждането на фотоволтаичен парк ТераСол за по-чиста природа.

Държавното предприятие "Български спортен тотализатор" (БСТ) е раздало над 200 млн. лв. като печалби на участниците през 2023 г. Най-голямата единична печалба е джакпот в размер на 9.69 млн. лв., спечелен през септември от гражданин, подал фиш в Козлодуй. За сравнение, през 2022 г. общата сума, спечелена от участниците в игрите на тотализатора, бе 176 млн. лв. Тотото още не е обявило приходите си за 2023 г., но към деветмесечието те бяха 287 млн. лв., което е с 37 млн. лв. повече от същия период на миналата година. Тотото е длъжно да връща като печалби на участниците в числовите игри поне 50% от постъпленията. Специално в най-предпочитаните числови игри ("Тото 2 – 6/49", "Тото 2 – 6/42", "Тото 2 – 5/35" и "Тото Джокер") през 2023 г. на участниците са раздадени 101 млн. лв., което според тотализатора е рекорд в исторически план. Моментните лотарийни игри, които станаха държавен монопол през 2020 г., пък са върнали на участниците още над 94 млн. лв. Като се прибавят също спортните залози и промоционални кампании общо раздадените награди надхвърлят 200 млн. лв., казаха от тотото. Друг исторически рекорд е отчислената от тотализатора сума за българския спорт и култура, която за 2023 г. е 97 млн. лв. Печалбите в игрите на БСТ показват стабилно нарастване през цялата календарна 2023 г., но най-голяма активност участниците са показали през месеците август, октомври и декември.

В София заработи предприятие на британската компания Magical Mushroom Company за производство на биоразградими опаковки от гъбен мицел. Базата в България е само началото. Целта на компанията е във всяка държава на Балканите да имаме по едно свое производствено предприятие, защото нуждата от тези опаковки ще се увеличава и само една компания няма да е достатъчна за покриването на един голям регион като Балканите. Фабриката на Ботевградско шосе в София вече работи активно с клиенти, като продава в Унгария и Полша и таргетира пазарите във Франция, Германия и Турция, както и съседните ни балкански държави. Капацитетът на производствената база на компанията в България е 1 милион опаковки годишно. Биоразградимите опаковки, които се произвеждат, са един основен вид с основа гъбен мицел, което е новаторската технология, използвана за тези опаковки. Гъбният мицел се използва за изграждането на различни видове опаковки за клиенти по тяхно задание - всякакъв вид, всякакви размери и всякакви форми. Предимството на гъбния мицел е, че това е биоразградима опаковка, която в рамките на 50 дни се разгражда в почвата. Не е нужна допълнителна обработка на отпадъчната опаковка, като тя трябва единствено да бъде начупена на малки парченца. Опаковката представлява 100-процентов заместител на полистирена, като идеята на биоразградимите опаковки от гъбен мицел е да заместят 100% полистирена.

Канадската фирма за дигитални разплащания Nuvei води преговори за придобиване от фонда за дялови инвестиции Advent International, обяви The Wall Street Journal. Advent, познат в България като първия приватизатор на БТК, е голям играч на private equitiy пазара и обичайно целите му са мажоритарни дялове, а инвестициите му рядко са под 100 млн. долара. Фондът неотдавна обяви придобиването на българския финтех за ПОС терминали MyPos, като според Reuters компанията е била оценена на над 500 млн. долара. В България през годините Advent е инвестирала в БТК през 2004 г., производителя на плочки KAI през 2007 г. и "Девин" през 2009 г. Nuvei е финтех компания, която предлага дигитални разплащания и други финансови услуги, има офис и в България. "Нувей България" е основана през 2008 г. под името "Сейфчардж България". Едноличен собственик на дружеството е базираната в Кипър "Нувей лимитед". Във фирмата влиза и дъщерната "Нувей сървис България", която през април 2023 г. приема нов акционер - английската Skyeagles. За 2022 г. "Нувей България" отчита 72 млн. лева приходи спрямо 45 млн. година по-рано.Финансовият резултат е 17 млн. печалба, с 40% повече от 2021 г. За българското дружество работят 325 души към края на януари, с 40 повече спрямо предходния януари.

Една от най-успешните производствени компании и търговски марки в България - "Профилинк" - обяви, че успешно приключва близо едногодишен проект по препозиционирането и цялостния си ребрандинг. Новата бранд архитектура и представянето на пазара на LINKIN, основната индустриална търговска марка, под чиято шапка ще се развиват производствените мощности и други бизнеси в групата. Другата сериозна промяна в бранд стратегията на компанията касае Профилинк, който става архитектурен продуктов бранд на LINKIN и ще продължава да се фокусира в разработване на алуминиеви и ПВЦ системи за прозорци, врати, фасади, перголи и др. Към момента компанията разполага с голям завод за ПВЦ профили край Пловдив, предприятие за рециклиране на ПВЦ отпадъци и собствен соларен парк на покрива на производствената си база. Изграждането на рециклиращи инсталации и соларни паркове са част от дългосрочната стратегия за устойчиво развитие на фирмата.

Акционерите одобриха отписването на “Ямболен” АД от регистъра на публичните дружества и други емитенти на ценни книжа, воден от Комисията за финансов надзор. “Еникорп” АД – София направи търгово предложение за изкупуване на акциите на другите акционери. В резултат общият размер на дяловото му участие възлиза на 1 151 309 акции, представляващи 94.192% от капитала на дружеството и от гласовете в общото събрание на акционерите на “Ямболен”. Гласувано е и предложението за промяна на предмета на дейност на “Ямболен”. Това ще стане при условие, че общото събрание вземе решение за отписване на фирмата от регистъра на публичните дружества и КФН не откаже отписването на ямболската фирма. В този случай предметът на дейност на „Ямболен“ става „Изграждане на фотоволтаични централи за поризводство на електроенергия с цел собствена консумация и продажба, вътрешна и външнотърговска дейност, монтажна и ремонтна дейност и всяка друга допустима от закона дейност.“

Ръководството на „Корадо-България“ АД предлага разпределянето на 0,19 лева дивидент бруто на акция. Общата сума, която ще бъде изплатена на акционерите, е малко над 2,5 млн. лева. За 2022 г. компанията изплати на два пъти по 0,1 лева дивидент на акция, или общо 0,2 лева, т.е. разликата в дивидента, въпреки спада на печалбата през 2023 г., е минимална. Дружеството обаче не разпредели шестмесечен дивидент през миналата година, каквато традиция си създаде от 2018 г. насам. Вместо това то върна пари на компанията майка в Чехия. „Корадо-България“ отчете над 30% спад на приходите към края на 2023 г. в сравнение с 2022 г. до почти 39,8 млн. лева. Печалбата преди данъци за отчетния период спада с над 18% до под 4 млн. лева. В последната година акциите на „Корадо-България“ поевтиняват с почти 27%, а пазарната капитализация на компанията се понижава до малко под 56,1 млн. лева.

Укрепването на нашата икономика и подобряването на привлекателността на ЕС като място за инвестиции е от съществено значение за постигане на екологичните и социални цели на Европа и за продължаване на ролята на опора за сигурност (във един все по-несигурен свят). 90% от членовете на BusinessEurope смятат, че инвестиционната среда в ЕС в сравнение с нашите глобални конкуренти е по-малко благоприятна, отколкото преди 3 години. За съжаление, този спад не е спрян. Барометърът на реформите на BusinessEurope за 2024 г. го показва: • Разликата в продуктивните инвестиции1 между ЕС и САЩ продължава да се разширява (15% от БВП в САЩ спрямо 11% от БВП в ЕС). 88% от националните федерации-членки на BusinessEurope смятат, че не е имало подобрение в привлекателността на инвестиционната среда в ЕС спрямо основните ни конкуренти през последните 12 месеца, и • 54% (от федерациите-членки на BusinessEurope) съобщават, че регулаторната тежест за компаниите, опериращи в ЕС, се е увеличила през 2023 г. в резултат на законодателни промени, въведени от ЕС. Бяха направени някои първи стъпки, например с приемането на Закона за нулевата нетна индустрия и Закона за критичните суровини. А предложеният план за действие относно трудовите умения и недостига на умения се справя с решаващо предизвикателство. Все още обаче сме много далеч от това да изпълним обещанието, че „Европа ще направи „каквото е необходимо“, за да запази конкурентното си предимство“. Всъщност някои скорошни решения вървят в обратната посока. Например по отношение на надлежната проверка индустрията подкрепя работещи правила на ЕС със: • смислена хармонизация, • ясни дефиниции, • балансирани разпоредби за прилагане и отговорност. Те не са там. Европейските компании с глобални операции ще бъдат поставени в неизгодно положение и може да се оттеглят от важни пазари поради рисковете от съдебни спорове и санкции. Фактът, че 10 държави-членки, представляващи повече от 31% от населението на ЕС, се въздържаха, показва, че мнозина са разбрали проблемите, които се задават поради този лош компромис. Лицата, вземащи решения в ЕС, трябва да обърнат внимание на тези опасения преди окончателното приемане на директивата. Съгласуваността на политиките е от ключово значение за подобряване на привлекателността на Европа като място за инвестиции. Настоящата връзка между политиката на ЕС в областта на енергетиката, климата и промишлеността понастоящем не е в състояние да подкрепи ефективно индустрията и икономиката като цяло. Няма време за губене. Индустриалната устойчивост на Европа е изложена на риск. Промишленото производство в ЕС на годишна база е намаляло с 5,7% през януари 2024 г. в сравнение с януари 2023 г. и качествените работни места са застрашени. Ние сме съгласни с нашите приятели от ETUC, че трябва да се разработи Европейска индустриална сделка от европейските институции, в съгласие със социалните партньори, защото е наложително да се гарантира, че Европейският съюз ще декарбонизира своята икономика, без да се деиндустриализира. Геополитическите предизвикателства, пред които сме изправени, правят още по-неотложно да се гарантира, че Европейският съюз осигурява икономическо развитие и социален прогрес, основани на силна промишлена основа и конкурентни компании от всякакъв размер във всички сектори. BusinessEurope очаква с нетърпение да работи с европейските институции и нашите социални партньори за това как да оформим това индустриално споразумение.

Икономически и социално силна Европа, която да играе своята роля в света - Тристранна социална среща на върха, 20 март 2024 г.

Обръщение на президента на BusinessEurope Фредрик Персон

Американското правителство възнамерява да отпусне милиарди долари, за да стимулира производството на чипове в САЩ. Президентът Джо Байдън обяви, че правителството му възнамерява да предостави на американския технологичен гигант "Интел" (Intel) пряко финансиране в размер до 8,5 млрд. долара, както и 11 млрд. долара под формата на заеми, които ще бъдат инвестирани в заводи за компютърни чипове в четири американски щата. Целта на финансовата инжекция е да се подпомогне увеличаването на дела на САЩ в световното производство на най-съвременни чипове до 20% до края на десетилетието. Байдън оповести намеренията си по време на посещение в производствената база на "Интел" в град Чандлър, щата Аризона. Понастоящем най-съвременните чипове за смартфони например се произвеждат основно в Тайван от производителя Ти Ес Ем Си (TSMC), отбелязва ДПА. Западът обаче се опасява, че политическото напрежение с Китай може да прекъсне доставките на полупроводници, което ще би имало опустошителни последици за икономиката. 

Износът на Япония се е увеличил със 7,8% през февруари, тъй като доставките на автомобили и електрически машини продължават да нарастват. Търговският дефицит на нацията потъна до 379 милиарда йени (2,5 милиарда долара), отбелязвайки втори пореден месец на дефицит. Вносът нарасна при храни, медицински продукти и компютри, като същевременно намаля в автомобили и машини за производство на енергия. Те се повишиха с 0,5% спрямо предходната година, възлизайки на близо 9 трилиона йени (60 милиарда долара). Силният износ идва като добра новина, идваща ден след като Централната банка на Япония повиши основния си лихвен процент за за първи път от 17 години, като вече не го задавам под нулата. Централната банка обеща да продължи да дава заеми лесно, докато измерва различни признаци за това как растежът се задържа. По региони износът на Япония за Северна Америка, Европа и Близкия изток се е увеличил миналия месец. Картината за вноса беше смесена, печелейки от места като Индия, Китай и Бразилия, докато намаляваше от Австралия и оставаше малко променен в много области. Износът през февруари възлиза на общо 8,2 трилиона йени (55 милиарда долара) , отбелязвайки трети пореден месец на растеж, според предварителния доклад на Министерството на финансите. Едно положително напоследък е стабилното възстановяване на туризма, който статистически се счита за износ, като последните данни показват, че той е на нива дори по-високи от годините преди пандемията COVID-19. Япония ограничи влизането в страната по време на пандемията. Износът остава относително силна страна, въпреки че икономиката на Япония се забавя, достигайки рекорд от малко над 100 трилиона йени (670 милиарда долара) през 2023 г. Но разходите за внос на енергия се увеличиха от 2022 г. насам за Япония с оскъдни ресурси, въпреки че това е постепенно утихна. Япония се подхлъзна в глобалната класация по икономически размер след Германия през 2023 г., за да стане четвъртата по големина икономика в света.  worldnews.bg