Продукцията в строителния сектор на ЕС се сви в началото на 2024 г., но нарасна в рамките на еврото, като в същото време се повиши в България за втори пореден месец, показват данни на Евростат. Строителството в ЕС се понижи през януари с 1,0% спрямо декември 2023 г., когато нарасна с 1,3%, докато в еврозоната продукцията в строителството се повиши с 0,5% за втори пореден месец. Най-силен ръст през януари отбеляза строителството в Унгария (скок с 10,2%), следвана от Германия (с 2,7%) и Швеция (с 2,4%), докато най-голям спад на продукцията в строителството беше отчетен в Румъния (срив с цели 34,3%), Полша (с 16,5%) и Нидерландия (с 9,9%). Спрямо година по-рано продукцията в строителния сектор на ЕС се повиши през януари с едва 0,1% след ръст с 3,6% в края на 2023 г., а в рамките на еврозоната строителството нарасна с 0,8% след повишение с 2,8% месец по-рано. Най-силен ръст на годишна база в строителството през декември беше отчетен в Унгария (скок със 17,1%), Испания (с 15,1%) и Полша (с 3,9%), докато най-солиден строителен спад беше отбелязан в Нидерландия (понижение с 15,7%), Румъния (спад с 14,7%) и Словакия (с 12,8%). Според същото проучване на Евростат строителството в България през януари се повишава с 1,0% след по-слабо нарастване с 0,3% през декември 2023 г. Само пет други страни-членки на ЕС отчетоха по-голям растеж в строителството през първия месец на текущата година. Продукцията в българското строителство на годишна база се повиши през януари с 0,7% след стагнация в края на 2023 г. и след като през предходните шест месеца до ноември включително отбеляза спад.

Комисията за защита на потребителите обяви, че е увеличила проверките на фирми за бързи кредити. През 2021 г. са извършени 157 инспекции, 126 през 2022 г., като са наложени 108 акта. Съставени са 33 забранителни акта за преустановяване на нелоялна практика, наложените санкции са на стойност над 700 000 лева. Начисляване на такса за експресно разглеждане на документи е сред констатираните нарушения през 2023 г. Не са посочени допълнителни такси и Годишният процент на разходите (ГПР) надхвърля 127%. Констатираните проблеми от КЗП са, че потребителите не разбират какво е ГПР и формулата на изчисляването му. В близо 90% от случаите фирмите за бързи кредити използват нелоялни практики и нарушават закона за защита на потребителите, заяви омбудсманът Диана Ковачева.

Тракия Икономическа зона (ТИЗ) обединява 5 индустриални подзони в района на Пловдив - "Марица", "Раковски", "Куклен", Индустриален парк "Пловдив" и Високотехнологичен парк "Пловдив". От старта на първата зона през 1996 г. до сега са привлечени над 200 компании, повечето от които са световни лидери в своята област, реализирани са над 3.5 милиарда евро инвестиции и са открити над 45 000 работни места. През 2023 г. Тракия Икономическа Зона е привлякла над 250 милиона евро инвестиции: Завършена беше фабриката на турската "Тюркоаз Текстайл" в подзона Марица за полиестерни и полипропиленови влакна с многостранно приложение в текстила, транспорта и конфекцията. "Е-Велокс", дъщерно дружество на "Лидер-96", изгради своя завод за eлeĸтpичecĸи вeлocипeди в подзона Куклен. Общата инвестиция на плoвдивcĸият пpoизвoдитeл нa вeлocипeди "Макском" с австрийската Pierer Mobility увеличи площта на съществуващата си фабрика. Продължава изграждането на високотехнологичен завод за алуминиеви профили за прозоречни решения и фасади на Интерлинк Груп АД в подзона Марица. Производителят на ски "Амер спортс" строи втория си завод в Асеновград. В него вече са наети 130 човека, до края на годината броят им вероятно ще се увеличи с още 10-15 души. КЦМ АД изпълнява проект за технологично интегриране на производствата. През 2023 г. производителят и дистрибутор на работно облекло и защитни средства "Бултекс 99" направи първа копка на собствен логистичен център в подзона Марица. Общият размер на инвестицията е 45 млн. лева, като изграждането ще се осъществи на два етапа. В подзона Марица започна изграждането на фабрика за полиекстракти от билки на "Интеграл Мед Технологии" с партньори в научно-развойната дейност ПУ и СУ. Френската компания за автоматични прекъсвачи "Шнайдер Електрик" завърши разширение на своята база в ТИЗ, подзона Марица. До момента от дружеството са инвестирали над 160 млн. лв. в България и в него работят над 900 души. През 2024 г. "Шнайдер Електрик" ще започне още едно разширение на производствената си база. ОРНО, дистрибуторска компания, изгражда логистична структура. Португалската БА Глас, чийто логистичен склад бе построен 2023 г. в подзона Марица, също започва негово разширение. "Милара Интернешънъл" е друга компания, която строи производствена база в подзона Марица. Инвестицията е за 22 млн. долара като от април 2024 г. в съоръжението ще се произвеждат електрически превозни средства - по-специално малки товарни автомобили с алтернативно задвижване. Фабриката има за цел да произведе до 10 000 автомобила до средата на годината, като общата инвестиция е 60 милиона долара в разработката на превозни средства. Нидерландско-чешката CTP не спира да изгражда производствени и логистични площи, и да привлича наематели от цял свят за тях. "BTL Индъстрийз" също строи нов завод, който ще бъде завършен в края на 2024 г. Очаква се към досегашния персонал от 750 души да бъдат наети нови 100. Фирма "Филикон-97" започва изграждане на ново предприятие - за преработка на плодове и зеленчуци за производство на консерви и сокове. През 2024 г. "Премиум Инвест Пропърти" ще изгражда предприятие за производство на електро оборудване. Китайската Shanghai Unison Aluminium Products Co. ще инвестира 35 млн. евро в завод за производство на авточасти в Тракия икономическа зона.

Държавната компания "Булгартрансгаз" обяви, че ще проведе обществена поръчка по т. нар. вертикален газов коридор. Проектът за него цели да се повиши капацитетът за пренос на природен газ в точките за междусистемно свързване Кулата/Сидирокастро в посока от Гърция към България и Негру Вода/Кардам в посока от България към Румъния. Разширението на газопреносната инфраструктура на "Булгартрансгаз" ЕАД ще позволи постигане на целите на вертикалния коридор за диверсификация и подобряване сигурността на доставките чрез пренос на допълнителни количества природен газ от юг на север. Първата поръчка по проекта ще бъде за инвестиционно проектиране и доставка на необходимите материали и оборудване за разширяване на капацитета в двете точки. Тя е с три обособени позиции, като прогнозната й стойност е 586 669 410 лева без ДДС. Вертикалният газов коридор може да изпълни двете цели - едновременно да осигури алтернативни количества за тези засегнати пазари (основно чрез втечнен природен газ) и, на второ място, утилизиране на украинската система. В компанията се разглеждат вариантите за втечнен природен газ от Гърция и Турция през мрежата на "Булгартрансгаз", ICGB, а оттам към мрежата на Румъния и Молдова към Украйна.

Един от най-големите данъкоплатци в Търговищка област, производителят на яйца „Квинс-Арго“ ЕООД е обявила инвестиционно намерение за изграждане на Рехабилитационен и спа център в местността „Пчелина“ край Разград. Хотелската част ще включва 21 апартамента, като с функционирането на Центъра ще бъдат разкрити повече от 25 нови работни места. Инвестицията ще е над 8 милиона лева.

Българската компания за управление на корпоративните разходи Payhawk ще наеме още 60 души в България до края на тази година. В началото на 2024 г. броят на служителите в България е малко над 200 (и 300 в цял свят), а в края на годината трябва да бъде над 260 в софийския офис, казват от Payhawk, която продължава да бъде единственият български стартъп с последна оценка от 1 млрд. долара - т.нар. еднорог. През миналата година глобалните приходи на компанията от абонаменти са нараснали с 89.4%. Payhawk пуска кредитни карти Visa в евро за нови клиенти от България и останалите държави от Европейското икономическо пространство. От миналата година Payhawk е насочена и към по-големите компании на българския пазар, като сред най-големите клиенти в страната са Discordia, Speedy, Decathlon, Chaos Group, HRS и Quantive.

Инвестиционният фонд “Алфа България” АД – София ще закупи акции от капитала на „Приста Ойл Холдинг“ АД на стойност до 20 000 000 лева, равняващи се на 200 000 поименни книжа на холдинга, които са собственост на други акционери в дружеството. Това предложение на мениджърите са одобрили акционерите на дружеството на проведеното извънредно общо събрание. Съветът на директорите на инвестиционния фонд има право да сключва сделки и под тези стойности. Сделката е част от процедурата по увеличение на капитала на „Приста Ойл Холдинг“ чрез издаване на 97 791 поименни акции с номинал от по 100 лева всяка. Едноличният му собственик „Приста Инвест 2016“ АД се е отказал от предимството си за записване на всички нови акции като е преостъпил това право на „Алфа България“. Кандидат-купувачът вече е внесъл капиталова вноска в размер на 9 779 100 лева и е заплатил дяловото си участие в „Приста Ойл Холдинг“. „Приста Ойл Холдинг“ ЕАД е преобразувано в акционерно дружество. Книжата му са разпределени между „Приста Инвест 2016“ с 376 414 акции и „Алфа България“ с 97 791 броя. Срокът на сключване на сделката е до края на декември 2025 година. Страни по сделката са „Алфа България“ и собственици на акции от капитала на „Приста Ойл Холдинг“. Основи акционери във “Алфа България” са ,,Застрахователна компания Аксиом” ЕАД, която притежава 33.02% от капитала, Валери Китев – с 20.848%, Антон Ерокхине – със 17.96%, Хайнц Русвурм – с 16% и инвестиционния посредник “Фактори” АД – с 12.17 на сто. “Приста Ойл Холдинг” е най-големият български производител на моторни и индустриални масла. Компанията е с най-голям пазарен дял в продажбите на дребно на автомобилни масла за България благодарение на дистрибуторската си мрежа. Тя има силно присъствие и в страните от Югоизточна и Централна Европа. “Алфа България” ще има и ключово участие в производителя на акумулатори “Монбат” АД, в който “Приста Ойл Холдинг” е акционер и притежава 42.73% от акциите с право на глас.

С 3% намалява броят на потърсилите международна закрила за първи път в Европейския съюз (ЕС) през декември 2023 г. спрямо декември 2022 г. Подалите молба за закрила са 77 755 души при 80 540 година по-рано, съобщава европейската статистическа служба Евростат. Подадени са и 5595 повторни молби за убежище – спад с 12% спрямо декември предходната година. Най-много са кандидатстващите за убежище сирийци (13 945), турци (7710) и афганистанци (6055). След тях се нареждат венецуелците (4780) и колумбийците (4105). 79% от всички, потърсили за първи път убежище, са кандидатствали за закрила в Германия (23 020), Франция (11 435), Испания (10 750), Италия (10 160) и Гърция (6 260). През декември 2023 г. общият брой на търсещите за първи път убежище в ЕС е 17,3 на 100 хил. души население. В сравнение с броя на жителите на всяка страна членка към 1 януари 2023 г., най-много са новопотърсилите убежище има в Кипър (111,2 на 100 хил. души) и Гърция (60,2 на 100 хил. души). В страните от ЕС са пристигнали 2315 непридружавани непълнолетни лица, основно от Сирия (775) и Афганистан (375). Най-много деца без придружители са пристигнали в Германия (740), Нидерландия (450), Гърция (245), Белгия (205) и Испания (205). В България броят на потърсилите убежище през декември 2023 г. достига 770 души, намалявайки сериозно от 1185 души година по-рано. Броят на непридружаваните непълнолетни лица, потърсили закрила у нас, възлиза на 110 души при 175 души през декември 2022 г.

Малко над 10% от целия обем природен газ, използван от Европейския съюз през 2023 г., идва от САЩ. Някои държави обаче, са силно зависими от вноса на втечнен газ от САЩ. Литва е най-зависима от вноса на газ от САЩ, а Финландия се е "пристрастила" най-бързо - преди две години страната изобщо не е потребяла американски газ. Това изчисли РИА Новости, по данни от платформата на ООН Comtrade и Международната агенция по енергетика (МАЕ). През 2023 година потреблението на газ в Европейския съюз като цяло е възлизало на общо 330 милиарда кубически метра, което е с 20% по-малко от показателя за 2021 г. От тях, 34,5 милиарда кубически метра газ идват от САЩ, или 10,4% от целия газ, консумиран в ЕС. Най-силно от американския газ през миналата година зависи Литва - почти 40% от консумираното от нея "синьо гориво" е от САЩ, докато през 2021 г. делът му е бил 22,3%. А Финландия - която през 2021 г., изобщо не е купила американски газ - през 2023 г. вече отчита 38,2% потреблението на газ от САЩ. При Хърватия "зависимостта" от вностия американски газ се развива по-бавно - за две години тя е нараснала само с 1,8 процентни пункта - до 32%. Делът на американския газ при Нидерландия е скочил почти четири пъти за 2 години - до 27,3%, при Франция - три пъти, до 24,3%. Още пет страни от ЕС са увеличили покупките на втечнен газ от САЩ, включително Испания - с 2,5 процентни пункта, до 15,9%, и Полша - с 3,7 процентни пункта, до 9%. Делът на американския газ в потреблението на Белгия за 2 години се е увеличил почти 12 пъти - до 8,8%, а в Италия - 5 пъти, до 4,8%. Германия, която не е консумирала природен газ от Съединените щати през 2021 г., сега закупува около 5% от потреблението си от там. През 2023 г. Португалия стана една от малкото страни в ЕС, които намалиха дела на американския газ в потреблението си - до 18%, от 27% преди две години. Това направи и Гърция - намалението е с 1,6 процентни пункта, до 12,1%, както и Малта - 2,6 пъти спад, до 4,8%.

Нивото на младежката безработица в Китай се повишава през февруари, тъй като пазарът на труда за наскоро завършилите във втората по големина икономика в света остава под натиск, съобщава Bloomberg. Нивото на безработица за хората на възраст между 16 и 24 години достигна 15,3% миналия месец, показват данни на Националното статистическо бюро. Това е по-високо от 14,6-те процента, регистрирани през януари, и от 14,9-те процента за декември - първият месец, в който беше публикувана преработената статистика, след като политиците прекараха месеци в коригиране на своята методология. Ревизиите на данните започнаха миналото лято, след като нивото на младежката безработица надхвърли 21%, което е рекордно високо и подчертава колко болезнена тема е нестабилният пазар на труда за страната, докато икономиката ѝ се опитва да се възстанови. Нивото на безработица сред младите като цяло се повишава през последните години, тъй като пазарът на труда се влошава, а работодателите забавиха темпа на наемане. Това изостри структурното несъответствие, тъй като висшистите търсят предимно административна работа, докато фабриките изпитват проблеми при наемането на работници. Регулаторните репресии през последните години в някои сектори - някога доходоносни индустрии за много млади хора - също оказват влияние. Китай вече обяви, че ще засили подкрепата за някои групи, включително за хора, завършили колеж.