През 2023 г. износът на стоки от България за ЕС намалява с 9.0% спрямо същия период на 2022 г., съобщи Националният статистически институт. Вносът през годината се свива с 2.5%. Стойността на износа е 55.1 млрд. лв., а на вноса - 58.1 млрд. лв. Основни пазари за българските стоки са Германия, Румъния, Италия, Гърция и Франция, които формират 61.0% от износа за държавите - членки на ЕС. Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Германия, Румъния, Италия, Гърция и Нидерландия. Спадът на износа към Германия е с 9.5%, към Румъния - с 15.6%, към Италия - с 10.9%, към Гърция - с една пета. Вносът от Германия обаче расте с 3.2%, а от Италия - с 1.2%. От Румъния и Нидерландия са доставени стоки на стойност с близо 11% по-малка, отколкото преди година, спадът на вноса от Гърция е с над 30 на сто.

Предварително попълнените декларации за облагане на доходите на физически лица вече са достъпни в Портала за е-услуги на НАП . Потребителите, които имат персонален идентификационен код (ПИК) или квалифициран електронен подпис (КЕП), могат да се възползват от автоматично въведената информация за получени от тях доходи от трудови правоотношения, граждански договори (хонорари), от наем и други доходи, облагаеми с данък върху общата годишна данъчна основа, платците на които са юридически лица, доходи за получени субсидии от Държавен фонд "Земеделие“. Данни за направените лични вноски за осигурителен стаж при пенсиониране, получени суми от наложени платежи от продажби в Интернет и информация за продажба на моторни превозни средства, които са били собственост на декларатора по-малко от 12 месеца, както и данни за ползваните чрез работодател данъчни облекчения. Информация за получените доходи е отразена в съответните приложения на декларацията, която се намира в рубрика "Подоходни данъци“ в е-портала на приходната агенция. От тази година във формуляра ще бъдат въведени и данни за изплатени необлагаеми доходи и/или доходи, облагаеми с окончателен данък , които гражданите могат да декларират по желание в Приложение №13. Тази година данъчната кампания за деклариране на доходите на физически лица, получени през 2023 г., приключва на 30 април. Подалите годишните си декларации по електронен път до 31 март ползват отстъпка до 500 лева от данъка за довнасяне, ако нямат подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към момента на подаване на декларацията, както и ако са внесли целия размер на данъка за довнасяне в срок до края на март. Тази година 31 март е в неделя, затова и срокът за деклариране и плащане на задълженията с 5% отстъпка е до 1 април.

Ръководство на държавното дружество "Автомагистрали" е сменено заради доклад за извършена инспекция за спазване на Закона за обществени поръчки (ЗОП), който констатира масови нарушения на закона и системно неупражняван контрол за законосъобразност при възлагането на строителство, доставки и услуги от страна на дружеството. По време на правителството на ГЕРБ и "Обединени патриоти" държавната компания получи без състезание поръчки за пътно строителство на стойност 4.5 млрд. лв., включително за изграждането на "Хемус". Един от въпросните договори е от октомври 2019 г. за укрепване на 84 различни обекта из цялата страна - пътища, свлачища и срутища. Стойността му беше 570 млн. лв. с ДДС, като от тях авансово бяха преведени почти 218.6 млн. лв. Четири години и половина по-късно едва три обекта са укрепени по въпросния договор към март 2024 г.. Бавният прогрес и информацията от АПИ водят до извода, че този договор далеч не е бил толкова спешен и належащ и не е било необходимо да се възлага на държавната фирма без търг. Остават още цели 80 обекта, като 53 от тях все още се проектират. Има 18 с готови проекти, но за някои от тях тепърва трябва да се прави подробен устройствен план (ПУП). За други пък трябва да се сключи задължителният договор за строителен надзор. Има 9 обекта, за които не е посочено да се готви проект, а само, че се изработва ПУП, което значи, че земята вероятно дори не е отчуждена. "Във връзка с изпълнение на дейностите по договора от АМ ЕАД са сключени 129 договора с 30 външни за дружеството лица (трети лица) на обща стойност 411 666 хил. лв. без ДДС, което представлява близо 87 на сто от цената за изпълнение на основния договор. Със сключването на договорите между АМ ЕАД и третите лица на практика значителна част от възложената по облекчен ред обществена поръчка на АМ ЕАД от АПИ е превъзложена", пишеше в свой доклад Сметната палата още през 2021 г. "Автомагистрали" например е сключила договор с "Джамбо 33", неизвестна малка строителна фирма, за свлачището при Рилския манастир и ѝ е превела 2 млн. лв. за него още през 2020 г. На същия принцип държавната компания превежда пари на редица други строителни фирми за всеки от обектите. Платени са почти 181 млн. лв. с ДДС аванси към края на 2020 г Към днешна дата няма данни прокуратурата да е повдигнала обвинение на когото и да било за потенциални престъпления във връзка с този договор, нито някой да е санкциониран за гореописаните нередности.

Проектът от 2021 г. за изграждането на завод за електромобили в Ловеч, окончателно отиде в историята. Германската фирма, разработчик на автомобила, която първоначално планираше да разраства производството си в Южна Европа, е подал молба за обявяване в несъстоятелност. Това слага точка на продължили с години неуспешни усилия на компанията да набере достатъчно капитал за дейността си. Молбата за обявяване в несъстоятелност на „Next.e.GO Mobile SE“ вече е подадена, ще бъдат подадени подобни молби и за други дъщерни дружества на компанията – майка. Решението за ликвидиране на дружеството се обяснява с „негативни развития и предизвикателства“ в индустрията за електронни автомобили и „нестабилността на капиталовите пазари“. Компанията е създадена през 2015 г. с амбициозни планове на група пионери около професор Гюнтер Шух в Аахен създадоха за разработване на малък, практичен градски е-автомобил, наречен e.Go Life. Моделът обаче се продаваше бавно, а закъснения в одобрението и доставката хвърлиха компанията в ликвидни проблеми. Провали се и планираното излизане на компанията на борсата в Ню Йорк през 2023 г., от което се очакваше да набере капитал за изграждането на завод на терена на бившия завод „Балкан“ в Ловеч, а наред с това компанията преориентира интереса си към изграждане на завод на територията на македонския Тетово. Плановете за нов завод в Ловеч бяха обявени тържествено през 2021 г., като инвестицията се представяше за приоритетна. Плановете бяха германската фирма да инвестира 140 млн. евро, а българското правителство да подпомогне инвестицията с 34 млн. евро.

Нова фабрика за производство и бутилиране на обогатена с анионен кислород трапезна вода ще бъде открита на мястото на старо предприятие в новозагорското село Караново. Строителните работи вече са в ход, инвеститор е фирма „Новотехпром“ на бизнесмена и председател на КРИБ в Стара Загора Стефан Шоселов. Фабриката ще използва разработената от проф. Жеко Ганев и компанията му „Елфи Тех“ иновативна технология за обогатяване на вода с анионен кислород. Новото предприятие в с. Караново се очаква да заработи още това лято. Капацитетът на бутилиращите линии ще бъде 5000 бутилки на час или 1 милион бутилки за една смяна. Водата ще се бутилира в специални стъклени бутилки, а не в обикновените PVC опаковки, в които анионната вода се произвежда пилотно в ограничени количества. Инвестицията в новия бизнес на „Новотехпром“ е около 5 милиона лева. Шоселов е закупил сградата на бивше предприятие за производство на замразени плодове в Караново през миналата година. Бизнесменът е спечелил търг, обявен от Българска банка за развитие. Фирма Новотехпром е сред лидерите на пазара в производство на покривни конструкции и стенни профили. Тя разполага с 5 производствени бази в Стара Загора – три от тях в местността „Голеш“. През последните години компанията навлезе в нов бизнес – изграждане на ритейл паркове. Последният ритейл парк на „Новотехпром“ беше открит миналата година в Чирпан. Източник: divident.eu

Логистичната компания за фулфилмънт и доставки от електронна търговия euShipments придоби словашкия фулфилмънт оператор Swiss Point Data. Базираната в Братислава Swiss Point Data има над 20 г. опит в областта на фулфилмънта и логистиката за електронна търговия и понастоящем работи с широк спектър от бизнеси – от стартиращи онлайн магазини до големи международни играчи. След придобиването, компанията ще запази сегашната си корпоративна структура с изпълнителен директор Ондрей Холик, а в новия борд на директорите влизат дългогодишният служител и акционер в словашката компания Матуш Герек, както и Вихрен Бисет, търговски директор на euShipments.com Сделката е част от дългосрочната стратегия на euShipments за ускорен растеж чрез придобивания, осъществена с подкрепата на фонда за рисков капитал BlackPeak Capital, който стана инвеститор в компанията през 2022 г. През миналата година euShipments придоби хърватската Pick&Pack, румънската Helpship, както и още един конкурентен интегратор на куриерски услуги от региона. На дневен ред за компанията в момента е интеграцията на Swiss Point Data в групата и разрастването на пазарните позиции в Словакия, Чехия и Австрия. Мрежата на основаната през 2012 г. euShipments обхваща над 27 европейски държави и включва 12 фулфилмънт центъра, четири от които собственост на компанията. Интеграторът на куриерски услуги си партнира с повече от 50 от водещите куриерски компании в Европа, предлагайки над 600 метода на доставка. Източник: Forbes България

Болерон (Boleron) е 17-ата компания, която осъществи успешно първичното публично предлагане на своите акции на пазар Beam. Дружеството пласира 955 051 акции и набра свеж ресурс от 3.17 млн. лв. „Болерон“ е софтуерна платформа за продажба на застраховки на 11 застрахователни компании и работи директно с клиенти и телекоми. В началото през 2019 г. финтех компанията започва с едва няколко вида застраховки: за ски, имущество и пътуване в чужбина. Днес вече предлага пълна гама от застрахователни продукти и продължава да надгражда своето предлагане. Дружеството планира да използва набрания капитал за разширяването на дейността си в България, Румъния и Гърция. В резултат на осъщественото предлагане капиталът на дружеството ще бъде увеличен на 4 947 061 лева.

Общото събрание на акционерите на компанията за хазартни игри онлайн, която оперира под търговската марка Palms Bet – „Телематик Интерактив България“ АД, гласува да се изплати дивидент за 2022 година. Притежателите на такива книжа ще си разпределят сума в брутен размер на 5 054 407 лв. или по 0.39 лв. за една акция. Изплащането на дивидента ще започне от 2 април и ще се извърши чрез „Централен депозитар“ АД и „Първа инвестиционна банка“ АД. Дружеството ще изплати на акционерите гласувания дивидент в рамките на до 60 дни от провеждането на общото събрание на акционерите. Акции на „Телематик Интерактив България“ с право на дивидент могат да се сключват на „Българска фондова борса“ до 21 март. През последната една година акциите на „Телематик Интерактив България“ увеличиха цената си. През март миналата година те се търгуваха по 13.13 лева за един брой, а в момента сделки се сключват при 15.40 лева, а пазарната капитализация на дружеството е 199 584 277 лева. През този период компанията изплати два пъти дивидент на своите акционери.

Европейският съюз реши да отложи въвеждането на още по-строгия стандарт за вредните емисии Евро 7 до 2030 г., което ще облекчи автомобилните производители. Забавянето идва след продължителния натиск и несигурност, изпитвани от производителите поради плановете на Европейската комисия за електрификация. По този начин отпада необходимостта от драстично увеличение на цените на новите коли в близко бъдеще, коментират експерти. Решението е стандартът Eвро 7 да се отложи от 2026 г. за юли 2030 г., а за тежкотоварните превозни средства - за година по-късно. В дебата имаше и критики за опасността от значително поскъпване на по-малките модели поради по-строги тестове в реални условия на шофиране. Щефан Хартунг от Bosch твърди, че пълната електрификация на всички превозни средства в света може да отнеме между 30 и 35 години. Отлагането на стандарта Евро 7 е не само облекчение за автомобилната индустрия, това е възможност за по-задълбочено планиране и разработване на технологии, които ще позволят постигането на екологичните цели без ненужно натоварване на производителите и потребителите, допълват експерти.

Инфлацията се в САЩ се е ускорила отново през февруари, което вероятно ще накара Федералния резерв да изчака поне до лятото, преди да започне да намалява лихвите си. Ръстът на индекса на потребителските цени се e ускорил до 0,4% на месечна и 3,2% на годишна база през февруари, съобщиха от Бюрото по трудова статистика във вторник, цитирани от CNBC. Месечният ръст e в съответствие с очакванията, но годишният темп e малко над консенсусната прогноза за 3,1% на Dow Jones. Като се изключат волатилните компоненти като храните и енергоизточниците, базисната инфлация се е забързала до 0,4% на месечна основа и до 3,8% на годишна база. И двата резултата са с по 0,1 процентни пункта по-високи от прогнозираните. Въпреки че годишният темп на инфлация се отдалечи от пика си от средата на 2022 г., той остава доста над целта на Фед за 2% на фона на предстоящата среща на централната банка след седмица. Ръстът на цените на енергоизточниците от 2,3% е допринесъл за ускорението на общата инфлация. При хранителните продукти не се наблюдава промяна, а при разходите за подслон се наблюдава ръст от 0,4% през февруари. От Бюрото по трудова статистика съобщиха, че увеличенията при цените на енергоизточниците и подслона допринасят за 60% от общия ръст на цените. Цената на бензина се е повишила с 3,8% за месеца, докато еквивалентният наем – хипотетичен показател за това, което собствениците на жилища биха могли да получат, отдавайки своите имоти под наем, се е повишил с 0,4%. Цените на самолетните билети отбелязват ръст от 3,6%, а тези на употребяваните автомобили са се повишили с 0,5%. Силната икономика помогна на Фед да се съсредоточи върху актуалните данни и позволи на централните банкери да избегнат необходимостта да бързат да намаляват лихвите. Брутният вътрешен продукт на САЩ нарасна с 2,5% през 2023 г. и е напът да повтори този резултат през първото тримесечие на 2024 г., сочат данни, събрани с инструмента за проследяване GDPNow на Фед в Атланта. Ключови за растежа в случая са устойчивите потребителски разходи, стимулирани от силния пазар на труда. Икономиката е добавила още 275 хил. работни места извън селскостопанския сектор през февруари, а нивото на безработица се е повишило до 3,9%. Подобна сила може да бъде нож с две остриета – въпреки че растежът на фона на агресивните повишения на лихвените проценти спечели време на Фед при промяната на политиката, той поражда и опасения, че инфлацията може да се окаже по-упорита от очакваното.

През февруари износът на руски въглища намалява с 21,6% на годишна база въпреки ниската им цена, сочат данни на Kpler, цитирани от Ройтерс. През втория месец на годината Русия е доставила 8,48 млн. тона на своите основни пазари в Азия, което е минимално повишение спрямо 8,37 млн. тона, доставени през януари. През последните шест месеца обаче има непрекъснат спад на годишна база, сочат още данните. През 2022 година Русия трябваше да намери нови пазари за своите въглища, след като Западът спря вноса след началото на пълномащабната война в Украйна. Миннодобивните компании, също както и петролните, намериха нови клиенти на изток - в Азия. През април 2023 година беше регистриран пик на доставките - 14,7 млн. тона, или близо два пъти повече спрямо преди началото на войната. Най-големият пазар за износителите на руските въглища е Индия - втория по големина вносител на въглища след Китай. Руските компании успяха да навлязат на този пазар благодарение на големите отстъпки от цената, особено за въглищата използвани за термичните централи (за производство на електроенергия). Според Ройтерс сега Русия трудно издържа на конкуренцията от другите големи износители в региона - Индонезия и Австралия, както и на Южна Африка. Разходите за доставка оскъпяват продукцията и печалбата на руските компании е почти нулева, разказват от сектора, пожелали анонимност. Заради по-добри оферти Индия е намалила вноса на руски въглища до почти 558 хил. тона през февруари спрямо 1,06 млн. тона през януари 2024 година. Това е най-малкият обем на вноса от ноември 2022 година насам. Наполовина намалява и износът на металургични въглища (използвани за производството  на стомана) - до почти 490 хил. тона. Ройтерс отбелязва съществено намаление на цената на въглищата на световния пазар през последните месеци. Индонезийските въглища например се търгуват на цена от около 58 долара за тон спрямо пика от над 87 долара, записан през януари 2023 година. По-калоричните австралийски въглища също поевтиняват до малко под 96 долара за тон спрямо 135 долара в средата на януари 2023 година. На износа на руски енергоресурси тежат още и опасенията за вторични санкции, макар че по отношение на въглищата няма допълнителни мерки, предприети от Запада, както например е таванът върху цената на руския петрол.