От второто тримесечие на 2023 г. БНБ вдига антицикличния капиталов буфер, приложим към кредитни рискови експозиции на 2% през четвъртото тримесечие на 2023 г. Това означава, че от всеки заем, преценен като рисков, банките трябва да заделят резерв от 2%, за да покрият евентуални загуби, ако заемът спре да се обслужва. При вземането на това решение, централните банкери са отчели, че съотношението кредит към БВП възлиза на 89,1%. През 2021 г. БНБ повиши нивото на антицикличния буфер 1% от 1 октомври 2022 г. и на 1,5% от 1 януари 2023 г. Заради повишената несигурност в икономическата среда налагат увеличение на нивото на антицикличния капиталов буфер на 2% от 1 октомври 2023 г.

Икономиката на България ще нарасне с 3.2% тази година, след като ръстът на БВП през второто тримесечие надмина очакванията, сочи икономическата прогноза на УниКредит Булбанк. Това е повишение с 0.5 процентни пункта спрямо очакванията в предходния доклад. Добрите резултати се дължат на потреблението и износа, които успяха да компенсират напълно спада в инвестициите, твърдят икономистите на финансовата институция. Очакванията им са за плитка и краткотрайна рецесия в края на тази и началото на следващата година. Забавянето на растежа основно ще се дължи на по-ниските темповете на нарастване на реалните доходи в отговор на очакванията за по-високи цени на енергията и храните.

"Лукойл България" прилага ценова преса спрямо конкурентите си чрез постепенно изменение на ценовите условия при продажбата на едро и премахване отстъпките за закупено количество. Това може да предотврати, ограничи или наруши конкуренцията на пазарите на горива и да засегне интересите на потребителите. Това констатира Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) след направено проучване, инициирано от оплаквания на други играчи на пазара на търговия на едро - „ОМВ България“ и „Инса Ойл“. На практика КЗК установява злоупотреба с господстващо положение от страна на "Лукойл България". В срок от 60 дни "Лукойл България" има право да представи писмени възражения, съответно становища по предявените твърдения.

„ВП Брандс Интернешънъл“ АД (наследник на "Винпром Пещера") е уведомила Комисията за защита на конкуренцията за своето намерение да осъществи концентрация посредством придобиване на контрол върху най-големия производител на натурален и органичен оцет у нас „Веда“ ООД - Плевен. „Веда“ ООД, което е собственост на шестима съдружници, е специализирано в производство и продажба на едро на оцет и заместители на оцета (кисели продукти). Фирмата има производствената база в Долни Дъбник (на 15 км от Плевен) - регион с традиции в производството на вино и оцет. 

Компанията „Уебит Инвестмънт Нетуърк“ (WIN), свързана с технологичния форум Webit на Пламен Русев, направи първата си инвестиция след IPO-то си през юни. Дружеството обяви, че е вложило 1.8 милиона лева в стартъпа „360 VUZ“, занимаващ се с 360-градусови видеа. „Бъдещият YouTube“, както WIN определя компанията, бе финалист в летния сезон на глобалното състезание на Webit – Founders Games, за бързорастящи иновативни фирми. Там тя премери сили с над 3000 конкурентни играчи, за да се класира сред топ 5, селектирани от над 250 международни инвеститори от едни от най-активните и успешни фондове за рисков капитал. През 2022 „360 VUZ“ ще направи 14 млн. лв. оборот и планира удвояване на приходите си през 2023. Инвеститорите на WIN през пазара BEAM на Българската фондова борса са над 750.

Минералната баня в Банкя отвори врати отново след 22 години. Ремонтът и реставрацията са продължили две години и са на стойност 8 млн. лева. Банята ще бъде управлявана временно от общинското дружество "Софийски имоти", докато се намери кой да я стопанисва дългосрочно. До това решение се стигна, след като процедурата за отдаване на банята на концесия се провали. B ĸpaя нa 2017 г. "Koнcopциyм Бaнĸя 2020" cпeчeли общинския ĸoнĸypc зa пpoeĸтиpaнe и pecтaвpaция нa бaлнeoлeчeбницaта. Cpeдcтвaтa бяxa ocигypeни, cлeд ĸaтo oбщинaтa пpoдaдe нa застрахователна компания пpaвoто нa cтpoeж нa xoтeл в близocт, за което получи 8.2 млн. лв. без ДДС. Чacтният инвecтитop щe пoлзвa xoтeлa 35 г.

Консолидираната нетна печалба на българския производител на биопродукти „Смарт Органик“ за първото полугодие е нараснала с над 2% на годишна база до 3,453 млн. лева, а приходите от продажби са се увеличили с близо 19%. Приходите от продажби възлизат на 26,4 млн. лв. за първите шест месеца на годината. Оперативната печалба се повишава до 3,93 млн. лв. през разглеждания период от 3,86 млн. лв. лева година по-рано, но пък разходите са нараснали с почти една четвърт до 4,06 млн. лева. Към 30 юни „Смарт Органик“ има осем дъщерни дружества, включително компании в Германия, Нидерландия, САЩ и Румъния. „Смарт Органик“ притежава и 25% от българския производител на лютиви сосове Chilli Hills Farms и 50% от Roobar USA. През юли производителят на органични храни обяви придобиването на контролния пакет акции (70%) в местния играч в сектора Santulita, който произвежда смутита под марката Frudada.

През миналата година средният разполагаем доход на домакинствата в ЕС се е увеличил с 3,6 на сто в сравнение с 2020 година, сочат оценките на  Евростат. През 2021 г. 95,4 милиона души в Европейския съюз, което се равнява на 21,7 процента от населението му, са били изложени на риск от бедност и социално изключване. Това означава, че тези хора са били подложени на поне един от трите социални риска, които се свързват с бедността и социалното изключване - били са изложени на риск от бедност, от тежки материални и социални лишения или са живели в домакинство с много ниска икономическа активност (лицата в трудоспособна възраст в това домакинство са заработили 20 процента и по-малко от нормалния брой работни часове).  България е на второ място сред страните от ЕС по този показател. През миналата година 32 на сто от хората у нас са били изложени на риск от бедност и социално изключване, показаха по-рано през този месец данни на Евростат. В сравнение с предпандемичната 2019 г., през 2021 г. сред държавите от Съюза, за които фигурират данни, в 5 е регистрирано увеличение на нивото на бедност, от които 4 са статистически значими: Гърция, Хърватия, Латвия и Нидерландия. В 11 държави от ЕС равнището на бедност е без промяна, а в други 7 е намаляло: Финландия, Кипър, Германия, Литва, Румъния, Швеция и България.

Представител на Министерството на енергетиката в САЩ заяви, че за първи път в историята на страната частни компании ще бъдат подпомогнати с бюджетно финансиране за развитието на термоядрената енергия. По този начин властите дават на инвеститорите да разберат, че вярват в най-скорошната поява на търговска термоядрена технология и със собствения си пример приканват бизнеса да инвестира пари в тази посока. От 50-те години на миналия век насам властите в САЩ ежегодно отделят около 700 млн. щ. долара за развитието на термоядрената енергия. Но всички тези пари отиват в университетите и националните лаборатории за фундаментални изследвания. От началото на 2000 г. финансирането включва и разходите по международния проект за термоядрен реактор ITER. През 2020 г. обаче Конгресът гласува в подкрепа на публично-частните партньорства в проектите за термоядрен синтез и за първи път в бюджета за следващата година вече е включена определена сума. За тази цел са разрешени общо до 415 млн. долара от бъдещите бюджети. Отпуснатата сума от 50 млн. долара за сега ще бъде изразходвана през следващите 18 месеца. (Гласове)

Правителството на Южна Корея възнамерява да ускори производството на електрически превозни средства, така че да удвои дела на местните компании на глобалния пазар – до 12% към 2030 г. Страната възнамерява да стане един от водещите производители на електромобили в света. За да развиe индустрията, правителството в лицето на министерството на търговията, промишлеността и енергетиката обещава да осигури данъчни стимули и да предприеме различни мерки за подкрепа, които ще стимулират инвестициите на корейските автомобилни производители. Общият обем на инвестициите в тази област се очаква да достигне 66,03 млрд. долара до 2026 г., съобщи Business Korea. До 2030 г. южнокорейските фирми трябва да увеличат производството на електромобили до 3,3 милиона броя – миналата година този показател беше около 254 хиляди, или около 5% от световния пазар. До 2030 г. южнокорейските електрически превозни средства трябва да заемат 12% от пазара.За да постигнат тази цел, производителите са обещали до 2026 г. да разработят ключов софтуер за електромобили, използвайки собствени ресурси, и да обучат 30 000 кадри за индустрията. До 2030 г. около 300 компании трябва да се занимават с разработка на софтуер за електрически превозни средства.Страната възнамерява също да произвежда процесори, сензори и други важни компоненти, за да удвои дела си в съответния пазарен сегмент до 6,6% към 2030 г. Плановете включват също разработване на високо-конкурентни електрически и водородни машини.