Годишната инфлация в България продължава да се забавя през юли, достигайки 4,5%, показват дананите на Националния статистически институт (НСИ), публикувани днес. Това е с 0,1 пр.п. над експресните оценки. През юни годишната инфлация беше 5,4%, през май - 6,9%, през април - 6,8%, през март - 4,1%, а през февруари – 3,3%. Инфлацията от началото на годината (юли 2026 г. спрямо декември 2025 г.) е 3,7%. Средногодишната инфлация за периода август 2025 - юли 2026 г. спрямо периода август 2024 - юли 2025 г. е 5,1%. Натрупаната инфлация, измерена с индекса на потребителските цени, за последните три години (юли 2026 г. спрямо юли 2023 г.) е 12,7%, а за последните пет години (юли 2026 г. спрямо юли 2021 г.) е 43,4%. Измерена през хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), през юли месечната инфлация е 0,6%, а годишната е 4,4%. Инфлацията от началото на годината (юли 2026 г. спрямо декември 2025 г.) е 4,1%. Средногодишната инфлация за периода август 2025 - юли 2026 г. спрямо периода август 2024 - юли 2025 г. е 4,0%. Натрупаната инфлация, измерена с ХИПЦ, за последните три години (юли 2026 г. спрямо юли 2023 г.) е 10,9%, а за последните пет години (юли 2026 г. спрямо юли 2021 г.) е 37,4%.

Делът на китайските промишлени продукти във вноса на България от страни извън Европейския съюз е скочил от 19% през 2014 г. до 46% през 2025 г. По стойност тези доставки са нараснали почти четири пъти за десетилетие. Виенският институт за международни икономически изследвания определя страната ни като най-яркия пример в региона за пряко изместване на европейски доставчици от китайски конкуренти. Промяната личи още по-силно, когато се разгледа целият промишлен внос. През 2019 г. Китай е осигурявал 6,5% от тези стоки за България. За 12-те месеца до февруари 2026 г. делът му вече е 17,2 на сто. За същия период делът на доставчиците от други държави от ЕС е паднал от 70% на 61 на сто. Европейските компании все още осигуряват по-голямата част от доставките, но посоката е ясна - Китай печели дял, докато партньорите от ЕС отстъпват. Средният спад на европейските доставчици в наблюдаваните страни е около 4,5 процентни пункта от 2019 г. насам. Тенденцията обхваща целия регион. Делът на Китай в общия внос е най-висок в Сърбия - 15,9%, следвана от Турция с 13,7% и Чехия с 11,2 на сто. При промишлените стоки китайските компании осигуряват 27% от вноса на Сърбия и 24% от този на Турция, а в Чехия и България делът е около 17 процента.

Българска компания BigArena, която се занимава с изнесена логистика за онлайн бизнеси и електронна търговия, отвори нов логистичен център край Солун, в Гърция. Инвестицията се оценява на 150 000 евро, а така складовата мрежа се разширява до 6 собствени склада в Европа. Освен в София, компанията има складове в Пловдив, както и в Сърбия, Словакия и Румъния. Общата им площ надхвърля 10 000 кв. м. Новият център е с капацитет за до 80 хил. пратки месечно. Над 15 компании вече подготвят работа с него. Чрез мрежата си вече обслужва над 580 онлайн магазина в 27 европейски държави. 11 милиона пратки са обработени в складовете им. Складовият център е с площ 1200 кв. м и разполага с около 500 палетоместа. Той е заработил преди 2 дни - на 15 август. Компанията стартира дейността си в Гърция с 4-членен екип, като в началото на 2027 г. планира да увеличи броя на служителите с още 10 души. Компания е разработила своя собствена софтуерна система за управление на складове - т.нар. WMS PRO. Услугата обхваща приемането и съхранението на стоките, обработката на поръчките и тяхното изпращане. Компанията разполага с облак - BigArena Cloud - който изчислява точната наличност за всеки артикул от над 40 платформи и маркетплейсове. Освен това има и автоматичен избор на куриер според дестинацията, теглото и приоритета. От 2024 г. компанията започна да отдава софтуера си под наем на други бизнеси, които искат да дигитализират собствените си складове. Освен логистика, от BigArena развиват безплатна B2C маркетплейс платформа, която позволява на европейските търговци и тези от България да продават стоките си на дребно. Следващата планирана локация е Испания, където BigArena предстои да открие нов склад. Освен това, склад предстои да бъде построен и в близка Албания.

Здравно и животозастрахователната компания „Булстрад Живот Виена Иншурънс Груп“ иска да придобие изцяло медицинския център „АмериМед“. Част от сделката е и дружеството „ОУ СИ Пропъртис“, което отдава помещения на лечебното заведение. За предстоящото придобиване информира Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), където е постъпило уведомление за исканата концентрация. В момента „Булстрад Живот“ притежава 51% от собствеността в двете дружества, а остатъчният дял (49%) се държи от физическо лице – доктор Александър Краев, в резултат на което упражняват съвместен контрол върху тях. Сега застрахователят иска да получи пълен контрол върху свързаните фирми, които оперират на пазара на специализирана извънболнична медицинска помощ (СИМП) в София. През април 2023 г. „Булстрад Живот“ обяви намерението си да придобие 51% от „АмериМед“, а през юни същата година осъществи сделката. Лечебното заведение „АмериМед“ е специализирано основни в извънболнична помощ. То предлага прегледи при специалисти, лабораторна и образна диагностика, профилактични прегледи, еднодневна хирургия, амбулаторни процедури, първична и специализирана помощ по дентална медицина.

Монтажинженеринг АД инвестира над 400 000 евро в роботизация и дигитализация на производството. Компанията очаква да подпише договор за финансиране по програма "Индустрия 4.0", чрез който ще разшири роботизираното си производство и ще внедри цялостна система за дигитално управление на производствените процеси. „Монтажинженеринг“ АД е специализирано в производството и монтажа на метални конструкции за сгради и съоръжения и разполага с 35-годишен опит и собствена модерно оборудвана производствена база. Компанията изпълнява конструкции за производствени, складови и търговски сгради, индустриални съоръжения, естакади, технологични платформи и други специализирани стоманени конструкции. Основна част от проекта е разширяването на съществуващата роботизирана система за производство на стоманени конструкции с втора заваръчна колона, оборудвана със заваръчен робот. По разчети на компанията скоростта на заваряване ще се увеличи с над 70%, а общото време за изработка на стоманените конструкции ще бъде съкратено с между 10 и 15% в зависимост от вида и сложността им. Така „Монтажинженеринг“ АД преминава към цялостно управление на производствения поток въз основа на реални данни, което ще даде възможност за по-точно планиране, анализ на производителността и допълнително оптимизиране на производствените процеси. Източник: Divident.eu

Най-новият магазин на Lidl в София отвори врати на бул. „Владимир Вазов" №31. Стойността на инвестицията в обекта е повече от 8,1 млн. евро. С откриването му общият брой на магазините на компанията в България достига 146, а тези в столицата вече са 42. Търговската зала е с площ от 1500 кв. м. Магазинът е оборудван с хладилни системи от висок енергиен клас и цялостно LED осветление. Осигурени са 95 паркоместа към магазина и още 196 места в общия паркинг на търговската зона. Там е разположена и зарядна станция, позволяваща едновременното зареждане на два електромобила. Lidl е най-голямата верига магазини за хранителни стоки в Европа. Част e от немската Schwarz Gruppe и присъства в 31 държави. В България Lidl стартира своята дейност през 2010 г. Днес компанията има 146 магазина в 63 населени места и над 4200 служители.

От днес емитираните през април тази година облигации на мажоритарния собственик на „Еврохолд България“ АД - „Старком Холдинг“ АД, на стойност 200 млн. евро вече се търгуват едновременно на Българската фондова борса (БФБ) и Франкфуртската фондова борса (Frankfurt Stock Exchange, оперирана от Deutsche Borse) чрез „Евро Бридж“ - сегментът за двойно листване на ценни книжа на български компании в България и Германия. Това е първата емисия дългови книжа на „Евро Бридж“ - проектираният от БФБ и Франкфуртската фондова борса пазарен сегмент, който свързва пряко българския и германския капиталов пазар и предоставя разширен достъп до глобален капитал за българските компании. Облигационната емисия на „Старком“ е с общ обем от 200 млн. евро, разпределени в 20 000 броя безналични, обезпечени облигации с емисионна и номинална стойност 10 хил. евро всяка. Заемът е със срок от 7 години (падеж през април 2033 г.) и включва 3-годишен гратисен период по главницата.

Две акционерни дружествата със специална инвестиционна цел (АДСИЦ), които имат лиценз за инвестиции в земеделска земя, разпределят дивидент от нетната си печалба за 2025 година. Печалбата на дружествата със специална инвестиционна цел (ДСИЦ) не се облага с корпоративен данък. Капиталовата печалба, която акционерите реализират от търговия с акции на ДСИЦ не подлежи на данъчно облагане. Дивидентите се облагат с данък в размер на 5% – наполовина по-ниска ставка в сравнение с други видове търговски дружества. „Адванс Терафонд“ е най-големият фонд за земеделска земя. Той е единственото дружество от този тип, което изплаща дивидент от 2010 г. до момента. Капиталът на фирмата е в размер на 85110091 броя акции с номинална стойност всяка от по 0.51 евро, а обща сума на дивидента от нетната печалба за 2025 г. възлиза на 5 532 155.92 евро. Нетният размер за индивидуални инвеститори е 0.06175 евро. Общо 2091 физически лица контролират 30.81% от капитала, а останалите акции са притежание на 112 фирми. Българските акционери са 2178, владеещи 98.8% от книжата с право на глас, а останалите акции са собственост на 25 акционери от чужбина. „Елана Фонд за земеделска земя“ е дружество, което инвестира в недвижими имоти и по-специално земеделски земи. Общото събрание на акционерите на „Елана ФЗЗ“ взе решение печалбата за 2025 г. след преобразуване по реда на чл. 29, ал. 3 от ЗДСИЦДС в размер на 185 080.75 лв./94 630.28 евро да бъде разпределена в 100%-тов размер, като брутния дивидент на една акция възлиза в размер на 0.0089 евро.

През второто тримесечие на 2026 г. броят на регистрираните нови фирми в ЕС е с 0,5% по-малко спрямо първото тримесечие на годината, докато броят на обявените фалити се е повишил с 5,7%, показват актуалните данни на Евростат. В България спрямо предходното тримесечие се наблюдава спад и при новите бизнеси, и при декларираните фалити. Броят на новите регистрации е намалял с 3,3% през второто тримесечие на 2026 г., а на декларираните фалити е с 6,1% по-малко. В еврозоната регистрираните нови бизнеси са намалели с 0,1% през в периода април – юни, а обявените фалити са нараснали с 6,9%. В рамките на периода регистрациите на нови бизнеси в Европейския съюз са намалели в 5 от 8 сектора. Промишлеността е отчела най-сериозен спад – с 3,6%, следвана от услугите в сферата на настаняването и храненето (3,4%), образованието и социалните услуги (3,2%). Сериозен ръст обаче се наблюдава в сектора на информационните и комуникационни услуги (с 8,8%), като повишение има и в сектора на строителството (с 1%), а при финансовия сектор няма промяна. За второто тримесечие на годината фалитите са се увеличили в 5 от 8 сектора, като най-сериозен ръст е отчетен в сектора на образованието и социалните дейности – с 21,1%, транспорта – с 11,4%, и финансовите услуги – с 6,8%. По-малко фалити са отчетени при услугите по настаняване и хранене – понижение с 2,6%, строителството – с 1,7% и търговията – с 1,2%.  Спрямо предходното тримесечие сред държавите членки на ЕС най-голям спад в новите бизнес регистрации е отчетен в Люксембург (с 24,4%), Литва (с 12,4%) и Дания (с 8,2%). Най-голямо увеличение на новорегистрираните компании има в Ирландия (20,4% ръст), Белгия (8,2%) и Швеция (7,6%). По отношение на данните за обявените фалити през второто тримесечие спрямо предходното най-голям ръст се наблюдава в Естония (с 31,8%), Гърция (31,6%) и Хърватия (20,5%). Най-сериозен спад в обявените фалити е отчетен в Малта (с 50%), Кипър (41,7%) и Словакия (33,5%).

Германските компании рязко намалиха инвестициите си в Съединените щати до тригодишно дъно през първата половина на 2026 г., тъй като политиките на администрацията на Тръмп създадоха несигурност между трансатлантическите търговски партньори, съобщи "Ройтерс". Преките инвестиции през първото полугодие се сринаха с почти две трети на годишна база до 4,3 милиарда евро (около 5 милиарда долара) - най-ниското ниво от 2023 г. насам, според изчисления на Германския икономически институт (IW). В сравнение със същия период на 2024 г. спадът е близо 80%, посочва докладът, базиран на данни от германската централна банка.  През петте години преди пандемията от COVID-19 преките инвестиции на германски компании в САЩ през първото полугодие са възлизали средно на 15,8 милиарда евро, показват данните - почти четири пъти повече от нивото през 2026 г. Изследователите са разгледали и структурата на инвестиционните потоци през 2025 г. и са установили, че както заемите за преки инвестиции, така и реинвестираните печалби са били изключително високи, докато собственият капитал в по-тесен смисъл - балансът между нови инвестиции и ликвидации - е останал под средното ниво. Компаниите, които вече са активни в Съединените щати, продължават да реинвестират печалбите, които реализират там, в страната, което предполага, че САЩ като цяло остават атрактивен пазар. Въпреки това компаниите са се колебаели да ангажират нов капитал. dir.bg

Китайските автомобилни производители увеличават с бързи темпове продажбите си на международните пазари, докато търсенето в самия Китай продължава да намалява, превръщайки разширяването в чужбина от дългосрочна амбиция във все по-голяма икономическа необходимост, предаде Ройтерс. Продажбите на автомобили в Китай са спаднали с 20 на сто на годишна база през юли до 1,47 млн. превозни средства, отбелязвайки десети пореден месец на понижение, сочат данни на Китайската асоциация на леките автомобили. В същото време износът се е ускорил с 88 на сто до 923 000 автомобила. Данните включват и автомобили на чуждестранни марки, произведени в Китай, но същата тенденция - двуцифрен спад на вътрешните продажби и силен ръст на износа - се наблюдава и при големите местни производители. Сред тях са Би Уай Ди (BYD), „Джийли“ (Geely) и „Чери“ (Chery), които от години инвестират в превръщането си в глобални автомобилни компании. Слабостта на китайския пазар обаче значително увеличава натиска върху тях да търсят растеж извън страната.  Само през първата половина на 2026 г. продажбите на автомобили на вътрешния китайски пазар са намалели с 2,3 млн. броя, или с 20 на сто спрямо същия период на миналата година. Спадът като абсолютен брой автомобили приблизително съответства на всички регистрации на нови автомобили в Япония през същия период. Япония е четвъртият по големина автомобилен пазар в света. За същите шест месеца китайският автомобилен износ е нараснал със 71 на сто. Китай изпревари Япония и се превърна в най-големия износител на автомобили в света през 2023 г. Предимството на Китай днес обхваща електрификацията, батериите, софтуера, интелигентните функции, мащаба на веригите за доставки и значително по-бързото разработване на нови продукти. Китайските марки вече държат 16 на сто от европейския пазар За сравнение, делът на японските компании е останал почти непроменен на около 12 на сто. Разрастването на китайските марки е станало основно за сметка на част от европейските, американските и южнокорейските производители. Разликата е още по-голяма при електромобилите. Китайските марки вече формират почти една четвърт от доставките на електрически автомобили в Европа, докато делът на японските производители е малко под 5 на сто. Китайските компании постепенно променят и модела си на експанзия, като вместо да разчитат единствено на износ, започват да изграждат производствени мощности в Европа. „Каунтърпойнт Рисърч“ прогнозира, че до 2030 г. китайските марки могат да контролират над 20 на сто от целия европейски пазар на леки автомобили и около 29 на сто от пазара на електромобили.