Малко под три четвърти от фирмите, опериращи в България, са направили инвестиции миналата година, като нивото минимално се e повишило от 71% през 2024 г. до 73%, показва последното изследване на Европейската инвестиционна банка EIB Investment Survey 2025. Макар делът да изглежда значителен, той е най-ниският в ЕС, където средното ниво е 86%. Ниските нива на инвестициите в България ограничават потенциала за растеж и забавят икономическото догонване на средноевропейското ниво на развитие. Генерирането на нови производствени мощности, сгради, машини, съоръжения и т.н. са знак, че бизнесът е в добро здраве и се разраства. През последните години обаче нивата на инвестициите в България са сред най-ниските в ЕС, като трайно са под 20% от БВП. Известен ръст се наблюдава през миналата година - според НСИ инвестициите, измерени като бруто образуване на основен капитал, се покачват с темпове от порядъка на 8.5 - 8.7% на годишна база през първите три тримесечия на 2025 г. Към третото тримесечие на миналата показателят за първи път от години надхвърля 20% от БВП. Като най-значителна бариера пред инвестициите цели 86% от фирмите, участвали в анкетата на ЕИБ, посочват недостига на квалифицирани кадри. В условията на прегряващ пазар на труда и рекордно ниска безработица - 3.4% към третото тримесечие на 2025 г. - човешките ресурси се оказват ключов фактор в решението може ли да бъде разширено дадено производство. Следващата съществена бариера е несигурността за бъдещето, посочена от 82% от фирмите. Сред останалите пречки, които бизнесът среща, са още високите енергийни разходи, липсата на адекватна инфраструктура, както и регулациите.Въпреки традиционно по-високите разходи за енергия в България делът на местните предприятия, които посочват това като проблем, е по-малък от средното за ЕС - 59% срещу 69%. Геополитическата и вътрешната несигурност продължават да оказват натиск надолу върху инвестиционната активност в България, отбелязват експертите от ЕИБ. Нетно делът на фирмите, които очакват увеличение на инвестициите тази година, е на най-ниската стойност за последните пет издания на проучването - едва 3%. През всяка от предходните години обаче повече компании реализират инвестиции, отколкото самите те преди това прогнозират. Предприятията в строителството и в производството в най-голяма степен планират увеличение на инвестициите - нетно съответно 19% и 13%. При инфраструктурните предприятия пък преобладават нагласите за свиване на вложенията - това очакват нетно 6% от анкетираните фирми. Все пак българските фирми са по-оптимистично настроени за перспективите в своя сектор спрямо миналата година - 16% сега в сравнение с 6% през 2024 г., както и по отношение на достъпа до външно финансиране - ръст до 18% спрямо 13% преди. Нагласите за икономическата среда, както и за регулаторната и политическата среда бележат подобрение, но остават отрицателни - съответно -9% и -25% нетно сред фирмите, сочи изследването. Сред фирмите, които инвестират, основната част от усилията са насочени към заместване и поддържане на остарели активи - такъв е случаят при 39% от анкетираните предприятия. Все пак над една трета са инвестирали в разширяване на капацитета си, като техният дял нараства от 33% на 35%. По-малко, но най-бързо растяща е групата на фирмите, които са вложили средства в разработването и внедряването на нови продукти и услуги - те нарастват от 11% на 18% през 2025 г. Повечето инвестиции са били в материални активи (72%), основно машини и оборудване (51%). Положителна тенденция е, че предприятията насочват повече ресурс към иновации. През 2025 г. инвестициите в нови продукти, процеси или услуги нарастват до 42% спрямо 34% предходната година. Най-много в иновации влагат компаниите в секторите на промишлеността и услугите. Мнозинството от предприятията - над три четвърти - оценяват размера на своите инвестиции като правилен, докато 16% смятат, че инвестират твърде малко. Бъдещите планове на бизнеса показват желание за разрастване. В хоризонт от три години фокусът се измества към разширяване на капацитета - това посочват като приоритет 40% от фирмите, докато 30% ще се придържат към "заместващи" инвестиции. За сравнение - на ниво ЕС едва за 26% от фирмите разширяването е основен приоритет. Българският бизнес е силно свързан с глобалните вериги за доставки. Над две трети (68%) от българските предприятия участват в международната търговия - подобно на средното ниво за ЕС от 66%. Този дял е най-висок сред производствените предприятия - 91%, както и сред големите фирми - 72%. Докато, от една страна, тази свързаност показва добро ниво на конкурентоспособност на международните пазари, тя носи и рискове, доколкото предприятията са чувствителни към геополитически рискове и търговски конфликти. Изследването на ЕИБ е на база интервюта с 486 фирми в България, проведени между април и юли 2025 г.

България отбелязва рекорд в продажбите на нови леки автомобили през 2025 г. с продадени 49 389 коли (M1) в съвременната история на страната. Това е с около 6432 леки автомобила повече спрямо 2024 г., съобщи Асоциация на автомобилните производители и техните оторизирани представители в България. До момента най-силната година на продажба на нови леки коли беше 2008 г. с 45 478 автомобила. В данните за първа регистрация през 2025 г. има и експорт на нови автомобили, но дори и без него, продажбите са най- високи за последните 35 години. Всеки ден през отминалата година са доставяни на клиенти по 135 нови леки автомобила. През изминалата година бяха купени хиляди нови автомобили от държавната администрация, основно за неждути на МВР, с европейски средства. Относно лекотоварните автомобили (N1) през 2025 година пазарът бележи спад с около 900 автомобила или продажбите им са надолу с около 13%. Данните обаче са непълни, тъй като липсва информация за покупките на автомобили от страна на Министерство на отбраната. Спадът е още по- голям при сравнение с 2008 г., когато пазарът е бил повече от два пъти по- голям. При тежкотоварните камиона (N2+N3) след спада през 2024 г., изминалата година бележи ръст в продажбите с около 13%, достигайки нива от 3445 камиона. Целият пазар на нови превозни средства за 2025 г. все още остава под нивата на далечната 2008 г. Автомобилният парк в България е сред най- старите и амортизирани в Европа, което се дължи основно на липсата на базова политика за ограничаване на силно замърсяващите автомобили. Асоциацията на автомобилните производители и техните оторизирани представители в България се надяват тенденцията за подновяване на автомобилния парк да се ускори в следващите години.

Българската компания „Чайна Мотор Къмпани“ АД, изпраща поредна успешна година и затвърждава позицията си на най-големия вносител на китайски автомобили на българския пазар. Дружеството е изключителен и оторизиран представител на автомобили с марката DONGFENG. Като единствен вносител компанията представя на българския пазар богато портфолио от модели като: SHINE, SHINE GS, SHINE MAX, BOX, MAGE, HUGE, Е70, VIGO, 007, 008, DF6. Компанията представлява останалите дъщерни марки от групата на DONGFENG – FORTHING, M-HERO и DFSK. Всяка марка включва своя отделна моделна гама, както следва: Forthing: Т5, S7, M4, V9; M-HERO: 817, 917; DFSK: 500, 600, E5, E5 PLUS. „Чайна Мотор Къмпани“ единствено може да гарантира произход и гаранция на автомобилите от марките, закупени от деветте си официално оторизирани дилъри в страната, сред които „Булвария –Клон София“ ЕООД с две локации в столицата, „Салина – 25“ ЕООД – Пловдив, „Булвария“ ЕООД – Варна, „Бургас Авто“ АД, „Веко Ойл“ ЕООД – Русе, Велико Търново, Габрово, „Би Ауто“ ЕООД– Ямбол. Всеки дилър разполага със собствен сервизен център, като през 2025 г. официалният вносител добави още оторизирани сервизни центрове към мрежата си, с което общият им брой вече е 13. До края на 2026 г. броят им се планира да достигне 50, осигурявайки надежден сервиз и професионално след продажбено гаранционно и сервизно обслужване. „Чайна Мотор Къмпани“ притежава правата за цялото портфолио от групата на DONGFENG и в Сърбия, където разширява моделната си гама с премиум бранда VOYAH.

„Горнооряховска скара“ ООД е внесло за одобрение от РИОСВ Велико Търново инвестиционно намерие за изграждане на предприятие за преработка на меса от домашни копитни животни. Планира се производството на 3600 тона различни месни продукти годишно. В документацията е описано, че се предвижда строеж на триетажна сграда с метална конструкция, стоманобетонна плоча и термоизолационни панели. Общата разгъната застроена площ ще е 2547,75 кв. м. В предприятието ще се произвеждат годишно 1680 т сурово-сушени продукти от раздробени меса, 240 т сурово-сушени продукти от нераздробени меса, 240 т малотрайни варени колбаси, 240 т трайни варено-пушени колбаси и 1200 т месни заготовки от раздробени меса. Производството е изчислено за една работна смяна от 8 часа при 240 работни дни в годината. Готовата продукция ще бъде предназначена за вътрешния и външния пазар.

Стотици работници от завода за производство на целулоза в Свищов ходят на работа и не получават заплати. За последно са взели 1000 лева през септември, но не са подавали сигнал в Инспекцията по труда. Фабриката не работи, защото няма суровина - липса на дървесина, от която в "Свилоза" да произвеждат целулоза. Държавата определя непосилна цена на дървесината, коментира собственикът на предприятието Красимир Дачев.

Общо 19 акционери на „Арома“ АД са приели търговото предложение на регистрираната в Малта и свързана с главния изпълнителен директор на дружеството Harisson Management Limited при цена от 1,85 лева на акция (0,946 евро). В резултат на търговото, което приключи на 29 декември 2025 г., Harisson Management Limited е придобило 1 091 821 акции на производителя на козметика. Така мажоритарният акционер вече контролира 15 019 520 броя акции, които представляват 96,951% от капитала на „Арома“ и 97,47% от гласовете в общото събрание. По процедурата работи ИП „Елана Трейдинг“ АД. Преди търговото предложение Harisson Management Limited притежаваше пряко 6 952 850 акции на „Арома“, или 44,881% от капитала и 45,121% от гласовете в общото събрание на акционерите. В началото на октомври дружеството сключи споразумение за следване на обща политика по управление на „Арома“ чрез съвместно упражняване на притежаваните права на глас с „Новарус“ ЕООД (друга компания на изпълнителния директор Димитър Луканов), чиито акции са 3 808 797 броя, или 24,586% от капитала и 24,717% от гласовете в общото събрание; Димитър Луканов с 2 млн. акции (6,939% от капитала и 6,977% от гласовете в общото събраниа); Лукан Димитров Луканов за още 2 млн. акции (12,910% от капитала и 12,979% от гласовете в общото събрание) и Теодор Тилев за 91 хил. акции (0,587% от капитала и 0,591% от гласовете в общото събрание). Със споразумението търговият предложител контролираше 13 927 699 броя акции, което представлява 89,904% от капитала и 90,385% от гласовете в общото събрание на акционерите на „Арома“ АД. В средата на октомври Harisson Management Limited отправи първото търгово предложение към миноритарните акционери при цена от 1,85 лева на акция. Комисията за финансов надзор (КФН) го върна за преработка. В края на ноември регулаторът даде зелена светлина на процедурата, като не издаде окончателна забрана за публикуването ѝ. Миноритарните акционери, които не са приели търговото предложение, имат право в тримесечен срок да поискат Harisson Management Limited да им изкупи акциите. Компанията, тъй като е преминала прага от 95% от капитала, така или иначе е задължена да го направи, като внесе предложение за изкупуване в тримесечен срок в КФН. След изкупуването на всички акции „Арома“ АД ще бъде отписано от регистъра на публичните дружества. „Арома“ АД ще продължи да оперира като непублично дружество.

Българската фондова борса (БФБ) приключи 2025 г. с оборот от приблизително 1,2 млрд. лева (над 611,4 млн. евро). За последно оборотът на борсата надвиши 1 млрд. лева през 2022 г., когато възлезе на 1,004 млрд. лева, а преди това – през 2013 г., когато достигна над 1,5 млрд. лева. Най-високият оборот на борсата досега – малко под 10 млрд. лева, е отчетен през 2007 г. Оборотът през декември възлиза на почти 128,9 млн. лева (65,9 млн. евро), като нараства с близо 133% в сравнение с ноември. Увеличението за годината в сравнение с предходната 2024 г. е 22,6%. Близо 45% от оборота на БФБ през декември, или почти 57,4 млн. лева, се формират от търговията с облигации. На второ място е сегмент „премиум“ с почти 26% дял, или близо 33,3 млн. лева.

На заседанието си от 6.1.2026 г. КФН реши: 1. Одобрява Васим Ел Хелоу, гражданин на Ливан, за член на надзорния съвет на ЗАД „Алианц България“ АД и съответно на ЗАД „Алианц България Живот“ АД. 2. Одобрява Стела Желева за ръководител на функцията по вътрешен одит на „Застрахователно дружество Феникс Ре“ АД. 3. Одобрява нов Правилник за организацията и дейността на Доброволен пенсионен фонд „Топлина“. 4. Одобрява изменения и допълнения в Правилника за организацията и дейността на „Универсален пенсионен фонд ОББ“. 5. Одобрява изменения и допълнения в Правилника за организацията и дейността на „Професионален пенсионен фонд ОББ“.

„Телематик Интерактив България“ АД продължава с обратното изкупуване на собствени акции и през 2026 г. През тази година дружеството ще изкупи обратно до 3% от капитала си, или общо до 545 081 броя акции за периода до 31 декември. Обратното изкупуване е във връзка с решения на общото събрание на „Телематик“, взети в периода 11 март 2024 г. – 25 септември 2025 г. Изкупуванията ще се осъществяват до 31 декември 2026 г. или до достигане на максималния заложен брой изкупени собствени акции, поясняват от компанията. Към края на 2025 г. компанията притежава общо 161 114 собствени акции, или 1,2432% от капитала ѝ.

„МФГ Инвест“ АД е платило още 60 хил. евро в Eleven Fund III Coöperatief U.A. Така общата инвестиция на дружеството във фонда възлиза на 910 хил. евро. Eleven Fund III e третият фонд на компанията за рисков капитал Eleven Ventures. Фондът е с капитал от 60 млн. евро и е регистриран в Нидерландия. Фондът осъществява pre-seed и seed инвестиции в компании от Югоизточна Европа. Към септември 2025г. инвестициите на фонда са в размер на 54,5 млн. евро, а компаниите в портфолиото са 39, сред които Almacena, BeMe AI, Bibe Coffee, Biopix, CoLumbo, FlatAway, Flow, Frisbo, Native Teams и други. „МФГ Инвест“ е LP (limited partner) във фонда, като общата заявка за инвестиция е в размер на 1 млн. евро, т.е. компанията остава да внесе още 90 хил. евро.

Бии Смарт Технолоджис, известна и като Pollenity, е сключила договор за безвъзмездна финансова помощ с Министерството на иновациите и растежа по програмата за научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация 2021-2027. Общата стойност на проекта е малко над 3,8 млн. лева, а безвъзмездната помощ възлиза на близо 2,7 млн. лева. Финансирането е за научноизследователска и развойна дейност за усъвършенстване и комерсиализация на интелигентната система Bee Smart за мониторинг на пчелни кошери. Проектът включва подобряване на хардуерните компоненти, ще се оптимизира софтуерната платформа с алгоритми за машинно обучение и ще се интегрира и валидира международна сертификация на системата. Срокът за изпълнение на проекта на компанията е 24 месеца.

Глобалните централни банки играят ключова роля за икономическата стабилност, инфлационния контрол и функционирането на финансовите пазари. Размерът и структурата на техните баланси – включващи държавни ценни книжа, валутни и златни резерви, както и кредити за финансовата система – дават ясна представа за мащаба на паричната намеса и стратегическите приоритети на водещите икономики. Според последните данни на Банката за международни разплащания (BIS), цитирани от N1, еврозоната оглавява световната класация по общ размер на активите на централните банки с 7,13 трилиона долара към третото тримесечие на 2025 г. Следват Китай с 6,62 трилиона долара и Съединените щати с 6,59 трилиона долара. Трите водещи икономики заедно държат над половината от активите на централните банки в света, което подчертава концентрираната финансова мощ и влиянието им върху глобалната парична политика. Размерът на активите на една централна банка често отразява доколко активно тя се намесва в икономиката чрез инструменти като количествени облекчения, валутни интервенции или натрупване на резерви. Значителен пример в това отношение е Швейцария, която въпреки сравнително малкото си население държи над 1,1 трилиона долара активи – резултат от дългогодишни интервенции на валутния пазар и целенасочено акумулиране на резерви. Докато развитите икономики доминират в горната част на класацията, развиващите се пазари заемат все по-важно място в глобалната финансова система. Резервната банка на Индия държи активи на стойност 911 млрд. долара, Бразилия – 898 млрд. долара, а Саудитска Арабия – 515 млрд. долара, което отразява енергийните ѝ приходи, управлението на суверенното богатство и поддържането на фиксиран валутен курс. Активите на централните банки обхващат широк спектър от финансови инструменти – златни и валутни резерви, държавни облигации, както и заеми за търговски банки и други финансови институции. Тези ресурси са в основата на способността на централните банки да влияят върху лихвените проценти, да управляват инфлацията и да стабилизират валутните курсове. С времето ролята на централните банки се разшири – от класически кредитори от последна инстанция до активни стабилизатори на финансовите пазари, които използват покупка на активи и осигуряване на ликвидност като ключови инструменти. Макар че размерът на активите не е директен показател за икономическа продуктивност или брутен вътрешен продукт, той ясно показва с каква „огнева мощ“ разполагат централните банки при финансови сътресения. Държавите с по-големи баланси имат по-голяма гъвкавост да реагират на кризи, да защитят валутите си и да поддържат стабилността на финансовата система. На фона на нова фаза на затягане на паричната политика и промени в глобалните капиталови потоци, данните за активите на централните банки дават ценна представа кои икономики са най-добре подготвени да се справят с бъдеща нестабилност. 

Близо 150 държави постигнаха споразумение за историческа рамка, която цели да предотврати прехвърлянето на печалби от големи глобални корпорации към юрисдикции с ниски данъци. Планът обаче предизвика гняв сред защитниците на данъчната прозрачност, тъй като изключва американските компании от неговото действие, съобщават световните агенции. Споразумението, финализирано от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), освобождава големите американски мултинационални корпорации от 15-процентния глобален минимален корпоративен данък след преговори между администрацията на Тръмп и останалите членове на Г-7. Американският министър на финансите Скот Бесент определи сделката като "историческа победа за запазване на американския суверенитет и защита на американските работници и бизнеси от екстериториално превишаване на правомощия". Актуалната версия на споразумението размива знаковата договореност от 2021 година, която установяваше минимален глобален корпоративен данък от 15 процента. Идеята беше да се попречи на мултинационални корпорации като Apple и Nike да използват счетоводни и правни маневри за прехвърляне на печалби към данъчни убежища с ниски или нулеви данъци. Тези убежища обикновено са места като Бермуда и Каймановите острови, където компаниите практически не извършват реален бизнес. Доналд Тръмп критикува споразумението от 2021 година, договорено от администрацията на Байдън, твърдейки че то не е приложимо в САЩ. След това администрацията на Тръмп заплаши с ответни данъци срещу страни, които налагат такси на американски фирми съгласно сделката от 2021 година. Бившият министър на финансите Джанет Йелън беше ключов двигател на глобалната данъчна сделка на ОИСР от 2021 година и направи корпоративния минимален данък един от своите главни приоритети. Планът беше широко критикуван от републиканците в Конгреса, които заявиха, че той ще направи САЩ по-малко конкурентоспособни в глобалната икономика. Организации за данъчна прозрачност остро критикуваха изменения план на ОИСР. "Тази сделка рискува почти десетилетие глобален прогрес в корпоративното данъчно облагане само за да позволи на най-големите, най-печелившите американски компании да продължат да паркират печалби в данъчни убежища", заяви Зорка Милин, директор по политики в FACT Coalition, организация за данъчна прозрачност.

Положителните тенденции в икономическите данни за Турция, вариращи от инфлацията до растежа, износа до работната сила и от платежния баланс до индикаторите за кредитен риск, повишиха целите и очакванията за 2026 г., предаде Анадолската агенция (АА). Турската икономика, която нарасна с 3,7% през третото тримесечие на 2025 г., расте непрекъснато вече 21 тримесечия, а националният доход, който беше 1,26 трилиона долара през 2024 г., нарасна до рекордните 1,54 трилиона долара през третото тримесечие на 2025 г. През декември 2025 г. износът се е увеличил с 12,8% в сравнение със същия месец на предходната година, поставяйки нов рекорд от 26,4 милиарда долара. В съответствие с целта на средносрочната програма (ССП) износът през 2025 г. достигна 273,4 милиарда долара, най-високото ниво в историята на Турция. Рекорд беше поставен и в износа на стоки, който се е увеличил с 4,5% в сравнение с предходната година, като достигна 273,4 милиарда долара в края на 2025 г. Благодарение на увеличението на износа на стоки и услуги дефицитът по текущата сметка, който се очаква да бъде около 1,4% от националния доход към края на 2025 г., се задържа на устойчиви нива. Текущата сметка на Турция отчете излишък от 457 милиона долара през октомври, а текущата сметка без златото и енергията отчете излишък от 7,03 милиарда долара. Салдото по текущата сметка продължава положителната си тенденция в продължение на четири поредни месеца, включително октомври. Въпреки че много икономически показатели в Турция достигнаха рекордни стойности, тенденцията на спад на инфлацията също продължи. През декември 2025 г. индексът на потребителските цени (ИПЦ) падна до 30,89%, което е най-ниското ниво от 49 месеца на годишна база. Безработицата в Турция през ноември 2025 г. е била 8,6%, което е увеличение с 0,1 процентни пункта спрямо предходния месец. Нивото се задържа в едноцифрени стойности вече 31 месеца.