Последен брой    Абонамент    Анализи и коментари    Опознай България    Публикации    English  Архив
06.08.2009

Българското участие във войната в Ирак – интереси, необходимост или партньорство?


Теодора Каменова

До 1989 г. Ирак е един от основните външнотърговски партньори на България. През 1988г. стокообменът достигна 813 млн долара, като износът възлeзе на 394 милиона. Наложеното след 1990г. ембарго не позволи на Ирак да погасява своите задължения към България, които тогава надхвърлят 1.8 милиарда долара, повечето натрупани като дълг от внос на оръжие. С истински неблагоприятно търговско салдо и малка вероятност скоро да си върне дължимото от Ирак, през 2003 страната ни се включва в „Коалицията на желаещите”, която подкрепя САЩ в свалянето на режима на Саддам Хюсеин. Защо България подкрепи войната в Ирак и какво постигна със своето участие?

България се присъедини в четвъртата фаза на операцията в Ирак – “Стабилизиране и възстановяване”  с пет пехотни батальона в периода 2003-2005г., чиято цел е да помогнат за следвоенното възстановяване и стабилизация на Ирак. През 2007 г., с решение на Народното събрание, България изпрати около 150 военнослужещи, които да охраняват бежанския лагер „Ашраф”. В сравнение с други държави и предвид нейния военен капацитет, броя войници изпратени от страната за целия период не е малък. На 31 март 2008г. и последните от тях се завръщат. Докато броя на военнослужещите, краткосрочните разходи и дадените жертви лесно могат да бъдат изчислени, то това е доста по-трудно, когато става въпрос за ползите от участието във войната. Също толкова неясни са и причините защо България реши да подкрепи войната в Ирак и да се присъедини към „Коалицията на желаещите”.

Академици като Матю Родес1 и Емилиан Кавалски2 дават най-многопластови обяснения за това, особено имайки предвид оскъдната информация, която дава българското правителство относно своята позиция.  Уповавайки се на различни теории за формирането на съюзи, двамата успяват да направят доста добър анализ на мотивациите на правителството да подкрепи войната в Ирак и да изпрати свои военнослужещи там.

Като една от главните причини затова те изтъкват стремежа на България да стане пълноправен член на НАТО. Към 2003г. България все още не е такъв и участие във войната с Ирак е възможност да се сложи официален печат на поканата към страната да се присъедини към Алианса. Решението е взето на 29 май 2003г., а България става официално член на НАТО на 29 март 2004 г. Според тогавашният Министър на външните работи Соломон Паси, подкрепата и участието във войната в Ирак са били ключови за това Американския конгрес да ратифицира решението за разширяване на Алианса. Според много академици и политолози, разширяването на Европейския Съюз (ЕС) е пряко свързано (макар и неформално) с членство в НАТО. Така българското решение да се включи в „Коалицията на желаещите” е прелюдия не само към присъединяването в Алианса, но и към присъединяването в ЕС.    

Подкрепата на България и Румъния обаче води до известна степен и до негодувание особено от Франция, която е една от страните най-критични към войната в Ирак. Въпреки, че членството в НАТО несъмнено е определящо за бъдещото присъединяване на двете страни към ЕС, френското правителство се изказва остро относно факта, че Източна Европа решава да подкрепи САЩ вместо да съгласува действията си по-тясно с Европейския съюз.  От Американска страна пък това довежда до известното изказване на Доналд Ръмсфелд, в което той разделя Европа на „стара” и „нова” като приветства подкрепата на Централна и Източна Европа. Ситуацията обаче е определена от Кавалски и Родес  като добре обмислена от страна на България и Румъния. Те твърдят, че двете държави се опитват да се утвърдят в нова роля след Студената война, която се явява мост между Америка и ЕС. Според тях страните се уповават на стабилното трансатлантическото партньорство и разбират, че важното е подкрепата на общите ценности споделяно от държавите и от двете страни на океана. Доколко наистина тази роля е била осъзната, особено от българска страна е трудно да се каже, но факт е, че отношенията между държавите не се влошават в следствие на тези действия и България и Румъния стават членки на ЕС през 2007 г.

Също интересна теория на двамата академици е, че България е искала чрез подкрепата си за войната Ирак да привлече САЩ за ползването на военни бази в страната, заради потенциални икономическите ползи. Действително това се случва, както по време на войната, така и до момента. Прогнозите на правителството, че базите ще развият местния бизнес се оказват заблуждаващи. Провизии за войниците не само, че не се набавят на местно ниво, но според журналистката Карол Уилямс повечето градчета дори не са виждали американски войници там. Така дори наистина българското правителство да е било мотивирано от евентуални ползи в тази насока, то до момента те не са дали особен резултат.

Истински големите икономически интереси на България в подкрепата й за войната в Ирак се крият в два други взаимосвързани аспекта: иракския дълг и възстановяването на иракската икономика. Както вече бе споменато, след ембаргото през 1990 Ирак не може да изпълнява задълженията си към България, която е един от най-големите кредитори от гледна точка на процент от брутния вътрешен продукт. Чрез присъединяването си към „Коалицията на желаещите” България се надява да си спечели по-добра позиция на масата за преговори относно иракския дълг. Страната усилено се стремеше да обвърже дълга с договори по различни проекти за възстановяването на икономиката в Ирак. Следвоенната обстановка там обаче се оказва доста по-сложна от очакваното. Липсата дори на приемливи нива на сигурност пречат на много заинтересовани страни да се възползват от новолиберализираната икономика. Планове за приватизация на бивши държавни предприятия пък са попарени от Женевската Конвенция от 1949, която не позволява продаването на чужда собственост и активи. Само създаването на ново иракско правителство можеше да отключи приватизационния процес и това се превърна в главна цел на окупиращите коалиционни партньори.  България не само не успя да се „възползва” от опитите за възстановяване на иракската икономика, но се оказа губеща и на преговорите за уреждане на дълга. Въпреки твърденията на българските политици тогава, че България няма да опрости голяма част от дълга, това се променя доста изненадващо в хода на преговорите. Страната обявява, че ще последва примера на други държави и ще опрости 80 % от дължимото, като с лихвите по кредита тя взе едва 360 млн. долара. 

Може би това е била цената за членството на България в НАТО и ЕС. Безспорно, позицията й можеше да бъде много по-добре застъпена при преговорите за дълга, защото ако той беше върнат изцяло или договорен за по-голям размер от получения, ЕС също щеше да има интерес една по-богата България да се присъедини към Съюза. Ползите от членството обаче могат да се окажат много по-големи в дългосрочен план отколко тези, които страната не е оползотворила в следствие на войната в Ирак и опростяването на дълга. Факт е също така, че търговското салдо между България и Ирак значително се е подобрило след 2003 г3. Макар цифрите да не са големи, трябва да се вземе под внимание факта, че Ирак още не се стабилизирал и тези числа се очаква да растат. Това означава, че е вероятно войната да е довела до по-голяма възможност, отколкото преди ембаргото, да се извлекат икономически ползи, стига те бъдат адекватно оползотворени. Важното е страната да предприеме нужните стъпки, за да се възползва от своето участие в „Коалицията на желаещите”. Именно след военните действия е нужна много по-голяма воля за отстояване на интересите. А такава воля изглежда липсва щом дори не е отворено отново българското посолство в Ирак.



1 Родес, М. (2004), „Централна Европа и Ирак: балансиране, съюз с победителя или посредничество” 

2 Кавалски, Е. (2005),  „Балканите след Ирак…Ирак след Балканите. Кой е следващ?”

3 СТОКООБМЕН БЪЛГАРИЯ - ИРАК в млн. щ.д.

Годинa

1996

1997

1998

1999

2000

2001

2002

2003

2004

2005

2006

2007

2008

Износ

2.0

0.6

0.1

1.0

3.2

5.3

1.3

0.6

7.909

20.203

7.027

16.480

17.671

Внос

0.0

35.3

53.8

0.0

0.0

0.0

0.0

0.3

0.003

0.001

0.311

0.001

0.001

Стокообмен

2.0

35.9

53.9

1.0

3.2

5.3

1.3

0.9

7.912

20.204

7.338

16.481

17.672

Салдо

2.0

 -34.7

-53.7

1.0

3.2

5.3

1.3

0.3

7.906

20.202

6.716

16.479

17.670

Източник: Министерство на Икономиката, Енергетиката и Туризма

Общество - всички публикации
 10.11.2023: България е устойчиво и тревожно самоНЕдостатъчна за основни храни
 03.08.2023: Финансовото министерство стовари нова порция административна тежест върху бизнеса
 02.08.2023: Днес ви представяме бр. № 6000 на "Бизнес Индустрия Капитали" - едно добро начало!
 11.07.2023: Кой печели ако държавата задължи работодателите да изплащат трудовите възнаграждения по банков път?
 28.06.2023: Пазарът на хардуер в България 2023q1: за втора година под ръста на БВП. Кои продукти увеличиха обороти, кои потънаха ?
 22.05.2023: Пътят към успеха в професионалното обучение и консултиране: 20 години БИК Капиталов пазар ЕООД - изключителен представител за България на РЕФА-Германия за обученията и консултациите в областта на оптимизацията на производствените процеси
 23.02.2023: Безпристрастно: Изкуственият интелект за МРЗ в България
 06.02.2023: Минималната работна заплата да надмине максималната :)
 11.01.2023: Външнотърговския стокооборот на България и ЕС27 (2002-2021) – постижения и предизвикателства
 11.10.2022: По-важно е не кой, а как управлява Фонда на фондовете
 11.08.2022: Българският износ – показател за развитие и възможност за развитие
 13.07.2022: Най-големите 50 производители на стомана в света
 20.06.2022: България на световната карта за производство на велосипеди
 26.05.2022: България сред най-големите износители на сирена в света
 18.05.2022: Българският износ на етерични масла (2017-2021 г)
 08.04.2022: 30 години от първата борсова сесия в България – 8 април 1992 г.
 21.02.2022: Вносът на сухо мляко в България е колкото този на Сърбия, Гърция, Румъния и Швейцария, взети заедно
 16.02.2022: Мащаб, структура и външнотърговската евроинтеграция на балканските държави
 07.04.2021: Цифровото общество в България 2021 - какви са реалностите?
 07.11.2012: В стандарт ли се превръща монополисткия рекет в България?
 30.09.2011: Шенген: барометър за неуспех не само на национално, но и на европейско ниво
 14.04.2011: Инвестиции в знания: лукс или необходимост?
 01.07.2010: Готова ли е България за Шенген?
 10.06.2010: Ще остане ли икономическия потенциал на Черноморския регион далечна перспектива за България?
 27.05.2010: Неясните приоритети на правителството: бариера за българската външна политика?
 15.05.2010: Какво липсва в „анти-кризисната” рецепта?
 22.04.2010: Достатъчно радикална ли е новата реформа в българското висше образование?
 15.04.2010: Крачка назад за България ли е отказа от ERM-2?
 18.03.2010: ЕС планира „Интелигентен растеж” в Стратегия 2020- България свива разходите за иновации, технологии и образование
 04.03.2010: България, Румъния и Дунав мост 2 - шанс за развитие, а не конкуренция
 18.02.2010: Кризата в Гърция- криза за Европейския съюз?
 04.02.2010: Срещата Борисов- Ердоган, нов тласък за „Набуко”?
 28.01.2010: Провал за ЕС ли е трагедията в Хаити?
 21.01.2010: Аденския залив и предизвикателствата пред Европа
 14.01.2010: Испанското председателство и България
 07.01.2010: 2010: под сянката на безработицата
 10.12.2009: Портфолиото на новия български еврокомисар – поражение, реалност или потенциална възможност?
 03.12.2009: Необходимост от ясна и ефективна „зелена” стратегия
 26.11.2009: Европа избира, България се съгласява?
 19.11.2009: България начело на Организацията за Черноморско Икономическо Сътрудничество - исторически шанс за взаимодействие
 12.11.2009: Българската външна политика 2009-2013: между амбиции и реалност
 05.11.2009: Европейската перспектива пред Сърбия - възможности за икономическо сътрудничество и добросъседство
 29.10.2009: Близкия изток: търговски перспективи и предизвикателства
 23.10.2009: Външнополитическите приоритети на България под натиска на икономическите интереси между Европа и Русия
 15.10.2009: Готова ли е България за Лисабонският договор?
 08.10.2009: Европа в обсега на Шахаб-3 - Техеран дава смесени сигнали на света
 01.10.2009: Г-20 си гласува доверие да се справи с кризата, но резултатите са още далеч
 24.09.2009: Обама и Новата Европа: отива ли ПРО на изток?
 17.09.2009: България-Гърция и дилемата Бургас-Александруполис
 10.09.2009: ЕС санкции – от моркова до тоягата
 03.09.2009: Българският контингент в Афганистан – дълг по време на криза
 27.08.2009: ОНД без Грузия- международно предизвикателство или ПР за Тбилиси?
 20.08.2009: Правата на българите в Македония - казус по оста „София-Брюксел-Скопие”
 13.08.2009: Българската енергийната политика на кръстопът или в безизходица?
 07.08.2009: Анализ за констатираните нередности в конкурсната документация, процеса и процедурите за оценка и публичност на проектите по схемите по ОП Конкурентоспособност
 06.08.2009: Българското участие във войната в Ирак – интереси, необходимост или партньорство?
 30.07.2009: България-САЩ: изток-запад или право напред
 23.07.2009: Споразумението за „Набуко” – риторика и реалност на българо-руските отношенията
 16.07.2009: Новата българска външна политика: Доверието изисква ясни цели и повече прагматизъм
 09.07.2009: Избирателите отлагат очакванията за по-социална Европа
 02.07.2009: ЕНП – отговорност за бъдещето на ЕС и възможности за България
 04.06.2005: Позиция на Българската стопанска камара относно актуалната икономическа и политическа ситуация в страната
 04.06.2005: Позиция на Българската стопанска камара относно актуалната икономическа и политическа ситуация в страната


Архив
Бизнес Индустрия Капитали

Коментарна рубрика

Общество

 България е устойчиво и тревожно самоНЕдостатъчна за основни храни 10.11.2023
 Финансовото министерство стовари нова порция административна тежест върху бизнеса 03.08.2023
 Днес ви представяме бр. № 6000 на "Бизнес Индустрия Капитали" - едно добро начало! 02.08.2023
 Кой печели ако държавата задължи работодателите да изплащат трудовите възнаграждения по банков път? 11.07.2023
 Пазарът на хардуер в България 2023q1: за втора година под ръста на БВП. Кои продукти увеличиха обороти, кои потънаха ? 28.06.2023
 Пътят към успеха в професионалното обучение и консултиране: 20 години БИК Капиталов пазар ЕООД - изключителен представител за България на РЕФА-Германия за обученията и консултациите в областта на оптимизацията на производствените процеси 22.05.2023
 Безпристрастно: Изкуственият интелект за МРЗ в България 23.02.2023
 Минималната работна заплата да надмине максималната :) 06.02.2023
 Външнотърговския стокооборот на България и ЕС27 (2002-2021) – постижения и предизвикателства 11.01.2023
 По-важно е не кой, а как управлява Фонда на фондовете 11.10.2022

Бизнес

 Бумът на електронните магазини в България 01.02.2021
 Развитието на софтуерния бизнеси в България - стратегически за страната. 20.10.2020
 България - от страна на розите към страна на лавандулата 11.08.2020
 Разрушителният ефект на COVID-19 върху външната търговия в ЕС през 2020 г. 30.07.2020
 България е сред водещите световни производители и износители на велосипеди в света 23.07.2020
 Водещите експортни сектори на България - електротехника, енергоресурси и машиностроене 30.06.2020
 България е сред 10-те най-големи износители в света на благородни метали (злато), нерафинирана мед, биодизел и пшеница 19.06.2020
 От основен производител, България се превръща във вносител на плодове и зеленчуци 10.06.2020
 Стокообменът на България - тенденции и аномалии 05.06.2020
 Становище на БСК по проект на Закон за уреждане на отношенията, свързани с личните сметки за безналични ценни книжа, водени в централния регистър на ценни книжа от „Централен депозитар“ АД, публикуван от Министерството на финансите за обществено обсъждане 01.06.2020


Издава БИК Капиталов пазар ЕООД, София 1527, ул. Чаталджа 76,
тел. 980-10-90, факс 981-45-67, e-mail bic@bia-bg.com, http://www.bic.bia-bg.com/
Copyright © 1999-2024. Всички права запазени.