След като американският президент Барак Обама обяви решението САЩ да се откаже от ракетния щит в Полша и Чехия започнаха множество спекулации относно бъдещите планове за Европа в сферата на сигурността. Реакциите на полските и чешки лидери бяха далеч от положителни, а Обама понесе допълнителни критики не само от тази част на Европа, но и на американска земя, където републиканците побързаха да изразят недоволство от политиката на президента и неговата администрация. Въпреки, че засега няма конкретно потвърждение от САЩ, руски експерти заявиха опасенията си, че е възможно бъдещите планове за противоракетна отбрана в Европа да бъдат свързани с Румъния и България. При сегашната неяснота относно подобна алтернатива, съвсем естествено изникват редица въпроси сред които това, дали е възможно ПРО да се измести още по на изток?
Русия приветства решението на Обама и от своя страна обяви отказа си от разполагане на ракетите в Калининград, които бяха предвидени в отговор на плановете за ПРО в Чехия и Полша. В резултат на това, възможностите за сътрудничество в сферата на сигурността между двете държави се увеличиха значително. Това означава, че алтернативите за защита от потенциални Ирански ракети (срещу които бе предназначен ПРО по думите на бившата американската администрация) стават повече и по-многообразни. В този смисъл, разполагането на радари и ракетни прехващачи на територията на която и да е страна от централна и източна Европа очевидно няма да е водещ приоритет за САЩ. Това се дължи на факта, че централно място в новия противоракетен комплекс ще имат установки разположени върху кораби.
Разбира се части от новата система ще бъдат разположени и на суша и това остава място за предположения, че България може да е една от страните включените в проекта. Подобна теза е напълно обоснована от факта, че ходът на Обама получи широка подкрепа от НАТО и Западна Европа като цяло и ако действително такова предложение е отправено към България, тя е малко вероятно да откаже. Страната вече има опит в сътрудничеството си със САЩ, тъй като на нейна територия двете държави имат съвместни бази. Това значително би улеснило обстоятелствата около евентуалното поставяне на части от новата противоракетна система не само в политически аспект, но и в чисто логистичен.
Въпреки че, така погледнато има малко пречки пред подобен ход, остават няколко, които са достатъчно значими да сложат край на такива предположения: Полша, Чехия и републиканците. Двете европейски държави са лоялни партньори на САЩ и за тях поставянето на щита беше важен момент, с който те искаха да обозначат окончателното си скъсване с миналото в рамките на Варшавския договор. Двете държави бяха напълно последователни в проамериканската си политика и никога не са крили подкрепата си за проекта. Заради тази политика, Източна Европа дори беше наречена от бившия вицепремиер на САЩ Дик Чейни „Новата Европа” и Чехия и Полша си извоюваха специално място в сърцето на американската стратегия за сигурност и партньорство в Европа.
Републиканците критикуваха остро решението на Обама да се откаже от щита, защото смятат, че по този начин има риск да бъдат загубени и малкото лоялни партньори на САЩ в света. Тяхната твърда подкрепа за „Новата Европа” ще осигури силно лоби за преосмисляне на плановете, къде точно да бъде разположена противоракетната система. Добавяйки към това подкрепата, от която Обама има нужда в Конгреса, особено сред хаоса свързан с плановете за здравна реформа, нищо чудно републиканците да не трябва да го убеждават дълго, защо части от системата трябва да останат в Полша и Чехия. Именно поради тези причини е малко вероятно България да бъде „домакин” на тази система или поне не на суша.
Обявеният отказ на Обама от ПРО в Полша и Чехия беше събитие, което дълбоко разтърси съществуващите конфигурации в международната обстановка. Подкрепата и одобрението, на което се радва Обама в Западна Европа, отчасти обезсмисли прекаленото „ухажване” на Централна и Източна Европа. Великобритания, Франция и Германия приветстваха новия диалог с Русия, а според генералния секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен дори е възможно да настъпи нов етап на сътрудничество между Москва и Алианса. Последните събития потвърдиха, че новите членки на НАТО от Централна Европа гледаха на ПРО като допълнителна възможност за защита от Русия, докато Западна Европа беше по-склонна да го възприеме като пречка в отношенията й с нея. Ако новата система наистина обвърже България то тя трябва да вземе под внимание урока на Чехия и Полша: когато две „суперсили” правят планове, то по-малките страни не са константа в тях и не трябва да се разчита безрезервно, че тези планове ще се осъществят. Дори възможността ПРО да се премести в България да не е голяма, тя трябва да намери балансирана позиция, която да отговаря на промените в международните отношения в сферата на сигурността.
