Последен брой    Абонамент    Анализи и коментари    Опознай България    Публикации    English  Архив
20.08.2009

Правата на българите в Македония - казус по оста „София-Брюксел-Скопие”


Теодора Каменова

Както често се случва на Балканите, един чисто битов проблем (какъвто е случая “Спаска Митрова”) лесно прерасна от правен казус в дипломатически спор между България и Македония. И тъй като политиците и дипломатите на двете държави очевидно не са в състояние да намерят справедливото в случая решение, има всички изгледи “домашната кавга” да се пренесе за разрешаване до ЕС. От една страна Македония демонстрира твърдост срещу една майка, която търси справедливост за своето дете. От друга страна България недвусмисленно обръща внимание, че съгласно изискванията на Копенхагенските критерии, всеки кандидат за член в ЕС трябва да демонстрира „стабилност на институциите, гарантиращи демокрацията, правовата държава, спазване на правата на човека, защита на малцинствата…”. Може ли реално българската държава да се позове на Копенхагенските критерии, за да защити Митрова и дали ЕС дава сигнал, че е готова в този случай да защити човешките права на една българка в Македония?

М.А.Вахудова, една от най-изтъкнатите академици1, разглеждащи влиянието на ЕС в присъединителния процес, посочва, че критериите2  са част от активните „лостове”, които Съюза може да използва, за да предизвика промяна в различни сфери. Има доста критики относно огромните изисквания поставяни на страните-кандидати, но най-големите упреци са свързани с липсата на специфичност в една от най-чувствителните и трудни за интерпретация области, а именно човешките права и защитата на малцинствата. Редица изследвания обаче показват, че по отношение на политиката към малцинствата чрез активните „лостове” на ЕС са постигнати сериозни успехи, макар и променливи в различните етапи на присъединителния процес. Това означава, че при правилен подход Копенхагенските критерии могат да бъдат използвани за гарантиране чрез законови рамки на правата на малцинствата. Тези законови рамки пък от своя страна могат да послужат за правовата защита в случаи подобни на този на Спаска Митрова. България може да се възползва от липсата на специфика в политическите препоръки в Копенхагенския документ и ефективно да блокира членството на Македония в НАТО и Съюза.

Опасявайки се от подобна българска реакция, македонските власти се опитаха превантивно да омаловажат възможността за позоваване на Копенхагенските критерии по случая Спаска Митрова. На въпрос отправен чрез македонските медии, постоянният представител на ЕС в Република Македония, Ервин Фуере се опита да успокои македонската страна, но подобна негова позиция изобщо не работи в интерес на България като член на ЕС. Възползвайки се от това изказване на Фуере, което изразява в някаква степен позиция на ЕС, македонските медии услужливо припомниха, че България е смятана за една от най-корумпираните държави в Съюза, която е под постоянно наблюдение и критики. Коментара с абсолютно право посочва познатите проблеми на страната, но и напомня също толкова ясно, че влиянието, което могат да имат различните лостове на ЕС не е за подценяване. Както обаче отбелязва авторски анализ в македонския вестник „Дневник”, „проблемите” в отношенията между двете страни явно са доста по-дълбоки щом един „тривиален юридически случай” е придобил подобни измерения.

Странно е, че г-н Фуере прибърза с изказването си и заяви, че случая не трябва да се преувеличава. При наличието на очевидно по-сериозни различия по дадени въпроси е нормално двете държави да изяснят позициите си и случая да не бъде подминат. Липсата на нормална комуникация между двете държави явно допълнително допринася за неразбирателството по казуса и е предпоставка за недотам добри дипломатически отношения, което е недопустимо за държави, едната от които е членка, а другата бъдеща членка на ЕС.

И докато американският посланик в Скопие г-н Рийкър призоваваше Македония да не търси проблеми там, където не съществуват, медийната офанзива и от двете страни подсили впечатлението, че дори спорът да не е започнал като политически, той определено вече е такъв. Това също се доказва и от факта, че македонският президент се бави с позиция относно възможна амнистия за Митрова.

Повече от ясно е, че България никога няма да застане на пътя на Македония към НАТО и ЕС. Дори точно обратното, България е държавата, която винаги ще се застъпва за евро-атлантическата ориентация на своята югозападна съседка. Тази група македонски политици, които не осъзнават това или търсят конфронтация с България трябва да разберат, че както в случая със Спаска Митрова, така и в отношението си към българските граждани трябва тепърва да доказват на ЕС, че Македония наистина отговаря на Копенхагенските критерии за членство.


1 Милада Анна Вахудова специализира в разглеждането на процеса на демократизация на след-комунистическа Европа, разширяването на ЕС, както и влиянието на международни актьори върху вътрешната политика на държавите. В момента е професор по Политически науки в Университета на Северна Каролина.
2 През 1993 г. Европейският съвет в Копенхаген ЕС взима решението „асоциираните страни от Централна и Източна Европа, които желаят, могат да станат членове на Европейския съюз“. Така, въпросът за разширяването вече става не „дали“, а „кога“. Европейският съвет декларира, че „присъединяването ще се състои веднага щом асоциираната страна бъде способна да изпълнява задълженията на членството като изпълни икономическите и политическите условия за това.“ Дефинираните критерии за членство в ЕС (т.нар. Копенхагенски критерии) са, както следва:
* стабилност на институциите, гарантиращи демокрацията, върховенството на закона, човешките права и закрилата на малцинствата;
* съществуване на функционираща пазарна икономика и способност за издържане на конкурентния натиск и пазарните сили в рамките на ЕС;
* способност за изпълнение задълженията на членството, включително готовност за придържане към целта за политически, икономически и валутен съюз.
Критериите за членство изискват страните-кандидатки да създадат условия за интегрирането си в ЕС чрез приспособяване на административните си структури. Изискването е въведено от Европейския съвет в Мадрид през декември 1995 г. Това условие се отнася до способността на страните-кандидатки не само да приемат, но и да прилагат ефективно хармонизираното европейско законодателство чрез съответните административни и съдебни структури.

Общество - всички публикации
 10.11.2023: България е устойчиво и тревожно самоНЕдостатъчна за основни храни
 03.08.2023: Финансовото министерство стовари нова порция административна тежест върху бизнеса
 02.08.2023: Днес ви представяме бр. № 6000 на "Бизнес Индустрия Капитали" - едно добро начало!
 11.07.2023: Кой печели ако държавата задължи работодателите да изплащат трудовите възнаграждения по банков път?
 28.06.2023: Пазарът на хардуер в България 2023q1: за втора година под ръста на БВП. Кои продукти увеличиха обороти, кои потънаха ?
 22.05.2023: Пътят към успеха в професионалното обучение и консултиране: 20 години БИК Капиталов пазар ЕООД - изключителен представител за България на РЕФА-Германия за обученията и консултациите в областта на оптимизацията на производствените процеси
 23.02.2023: Безпристрастно: Изкуственият интелект за МРЗ в България
 06.02.2023: Минималната работна заплата да надмине максималната :)
 11.01.2023: Външнотърговския стокооборот на България и ЕС27 (2002-2021) – постижения и предизвикателства
 11.10.2022: По-важно е не кой, а как управлява Фонда на фондовете
 11.08.2022: Българският износ – показател за развитие и възможност за развитие
 13.07.2022: Най-големите 50 производители на стомана в света
 20.06.2022: България на световната карта за производство на велосипеди
 26.05.2022: България сред най-големите износители на сирена в света
 18.05.2022: Българският износ на етерични масла (2017-2021 г)
 08.04.2022: 30 години от първата борсова сесия в България – 8 април 1992 г.
 21.02.2022: Вносът на сухо мляко в България е колкото този на Сърбия, Гърция, Румъния и Швейцария, взети заедно
 16.02.2022: Мащаб, структура и външнотърговската евроинтеграция на балканските държави
 07.04.2021: Цифровото общество в България 2021 - какви са реалностите?
 07.11.2012: В стандарт ли се превръща монополисткия рекет в България?
 30.09.2011: Шенген: барометър за неуспех не само на национално, но и на европейско ниво
 14.04.2011: Инвестиции в знания: лукс или необходимост?
 01.07.2010: Готова ли е България за Шенген?
 10.06.2010: Ще остане ли икономическия потенциал на Черноморския регион далечна перспектива за България?
 27.05.2010: Неясните приоритети на правителството: бариера за българската външна политика?
 15.05.2010: Какво липсва в „анти-кризисната” рецепта?
 22.04.2010: Достатъчно радикална ли е новата реформа в българското висше образование?
 15.04.2010: Крачка назад за България ли е отказа от ERM-2?
 18.03.2010: ЕС планира „Интелигентен растеж” в Стратегия 2020- България свива разходите за иновации, технологии и образование
 04.03.2010: България, Румъния и Дунав мост 2 - шанс за развитие, а не конкуренция
 18.02.2010: Кризата в Гърция- криза за Европейския съюз?
 04.02.2010: Срещата Борисов- Ердоган, нов тласък за „Набуко”?
 28.01.2010: Провал за ЕС ли е трагедията в Хаити?
 21.01.2010: Аденския залив и предизвикателствата пред Европа
 14.01.2010: Испанското председателство и България
 07.01.2010: 2010: под сянката на безработицата
 10.12.2009: Портфолиото на новия български еврокомисар – поражение, реалност или потенциална възможност?
 03.12.2009: Необходимост от ясна и ефективна „зелена” стратегия
 26.11.2009: Европа избира, България се съгласява?
 19.11.2009: България начело на Организацията за Черноморско Икономическо Сътрудничество - исторически шанс за взаимодействие
 12.11.2009: Българската външна политика 2009-2013: между амбиции и реалност
 05.11.2009: Европейската перспектива пред Сърбия - възможности за икономическо сътрудничество и добросъседство
 29.10.2009: Близкия изток: търговски перспективи и предизвикателства
 23.10.2009: Външнополитическите приоритети на България под натиска на икономическите интереси между Европа и Русия
 15.10.2009: Готова ли е България за Лисабонският договор?
 08.10.2009: Европа в обсега на Шахаб-3 - Техеран дава смесени сигнали на света
 01.10.2009: Г-20 си гласува доверие да се справи с кризата, но резултатите са още далеч
 24.09.2009: Обама и Новата Европа: отива ли ПРО на изток?
 17.09.2009: България-Гърция и дилемата Бургас-Александруполис
 10.09.2009: ЕС санкции – от моркова до тоягата
 03.09.2009: Българският контингент в Афганистан – дълг по време на криза
 27.08.2009: ОНД без Грузия- международно предизвикателство или ПР за Тбилиси?
 20.08.2009: Правата на българите в Македония - казус по оста „София-Брюксел-Скопие”
 13.08.2009: Българската енергийната политика на кръстопът или в безизходица?
 07.08.2009: Анализ за констатираните нередности в конкурсната документация, процеса и процедурите за оценка и публичност на проектите по схемите по ОП Конкурентоспособност
 06.08.2009: Българското участие във войната в Ирак – интереси, необходимост или партньорство?
 30.07.2009: България-САЩ: изток-запад или право напред
 23.07.2009: Споразумението за „Набуко” – риторика и реалност на българо-руските отношенията
 16.07.2009: Новата българска външна политика: Доверието изисква ясни цели и повече прагматизъм
 09.07.2009: Избирателите отлагат очакванията за по-социална Европа
 02.07.2009: ЕНП – отговорност за бъдещето на ЕС и възможности за България
 04.06.2005: Позиция на Българската стопанска камара относно актуалната икономическа и политическа ситуация в страната
 04.06.2005: Позиция на Българската стопанска камара относно актуалната икономическа и политическа ситуация в страната


Архив
Бизнес Индустрия Капитали

Коментарна рубрика

Общество

 България е устойчиво и тревожно самоНЕдостатъчна за основни храни 10.11.2023
 Финансовото министерство стовари нова порция административна тежест върху бизнеса 03.08.2023
 Днес ви представяме бр. № 6000 на "Бизнес Индустрия Капитали" - едно добро начало! 02.08.2023
 Кой печели ако държавата задължи работодателите да изплащат трудовите възнаграждения по банков път? 11.07.2023
 Пазарът на хардуер в България 2023q1: за втора година под ръста на БВП. Кои продукти увеличиха обороти, кои потънаха ? 28.06.2023
 Пътят към успеха в професионалното обучение и консултиране: 20 години БИК Капиталов пазар ЕООД - изключителен представител за България на РЕФА-Германия за обученията и консултациите в областта на оптимизацията на производствените процеси 22.05.2023
 Безпристрастно: Изкуственият интелект за МРЗ в България 23.02.2023
 Минималната работна заплата да надмине максималната :) 06.02.2023
 Външнотърговския стокооборот на България и ЕС27 (2002-2021) – постижения и предизвикателства 11.01.2023
 По-важно е не кой, а как управлява Фонда на фондовете 11.10.2022

Бизнес

 Бумът на електронните магазини в България 01.02.2021
 Развитието на софтуерния бизнеси в България - стратегически за страната. 20.10.2020
 България - от страна на розите към страна на лавандулата 11.08.2020
 Разрушителният ефект на COVID-19 върху външната търговия в ЕС през 2020 г. 30.07.2020
 България е сред водещите световни производители и износители на велосипеди в света 23.07.2020
 Водещите експортни сектори на България - електротехника, енергоресурси и машиностроене 30.06.2020
 България е сред 10-те най-големи износители в света на благородни метали (злато), нерафинирана мед, биодизел и пшеница 19.06.2020
 От основен производител, България се превръща във вносител на плодове и зеленчуци 10.06.2020
 Стокообменът на България - тенденции и аномалии 05.06.2020
 Становище на БСК по проект на Закон за уреждане на отношенията, свързани с личните сметки за безналични ценни книжа, водени в централния регистър на ценни книжа от „Централен депозитар“ АД, публикуван от Министерството на финансите за обществено обсъждане 01.06.2020


Издава БИК Капиталов пазар ЕООД, София 1527, ул. Чаталджа 76,
тел. 980-10-90, факс 981-45-67, e-mail bic@bia-bg.com, http://www.bic.bia-bg.com/
Copyright © 1999-2024. Всички права запазени.